[b]Журналистът Георги Коритаров с отговор за Държавна сигурност[/b]
Отиди на страница:
| Дами и господа, не се вълнувайте прекалено, успокойте се. Случки като текущата с Коритаров нито са първите, нито пък ще са последните. За ваше успокоение трябва да ви кажа, че от известно време в Германия се шири скандал който се отнася до действия на спец службата БНД в наши дни, а именно привличане на германски журналисти за сътрудничество срещу съответно заплащане, че даже и да следят свои колеги, които пишат критични материали. Да не се забравя, че БНД трябва да оперира извън федералната република! Службата БНД беше изграденах с американски пари от нацисткия военнопрестъпник Гелен (бивш офицер от Абвера), който вместо да отговаря пред трибунала в Нюрнберг, кротко беше превербуван, барабар с цялата си агентура от демократите и денацификаторите американци. Така че нищо ново под слънцето. Спорно е само дали шпинонажо-доносничеството е по-стара професия от проституцията. В службите всичко е позволено, само да не ги хванат…. |
Толкова е възбуждащо да гледа човек как Господин Чичо брани доносниците с голи гърди и комсомолски плам |
Съзнавам, че в този момент заличавам, този път публично и може би драматично, нереализирания служител на българското разузнаване Георги Коритаров Единият доносник се прави на разузнавач. Другият - на издател. |
| Зе Мария, когато и защото да го е направил, Коритаров е първият човек на обществено значим пост, който го прави публично и по достоен начин (насаме и на мене са ми ревали на рамото). Тези, които се плюнчат анонимно срещу него, също явно имат какво да признават, но нямат сила и най-вече нямат персона. Затова се и плюнчат. * Покрай театъра моралите, който трябва да стане постоянна обществена институция, да не забравяме пълното отваряне на архивите на БКП и репресивните органи до 31.12.1991 г. (15 г. давност) в навечерието на ЕС. За делата на днешни обществени фигури, които са унищожени, да се иска и правна помощ от други държави. |
| Нищо достойно няма в обясненията на Коритаров. Много зле скалъпена история, която по никакъв начин не го оправдава. ________________________________________ Help end poverty. Email the key leaders and tell them to stand up for trade justice against the rich countries . Act now at: Натиснете тук |
| Господин Чичо, навремето ти не подскачаше ли, че Коритото Алберт не бил доносник у любимото ти ДС. Ногу се пенявеше тогава Сега оти рИвеш и се прайш на ощипана мома? |
| Коритаров толкова пъти казва "съжалявам", и толкова пъти иска извинение, колкото всички престъпници комунисти не са изричали за сто години. Останалите куки няма да му простят. Те не могат да повярват на очите си. Ето защо следете внимателно "аргументите" на превтасалите ченгета. Те ще ви "обяснят" кое било възможно, и кое - не, кое било истина, и кое - лъжа. А ние ще викаме "браво" на хората с добре изпрана съвест и морал. Те не прощават на Коритаров и по друга много важна причина . Та как да му простят, той им скриваше топката. Неизличима гавра с целата червена партия бяха иракските му интервюта, особено гърчовете на Румен Петков => Натиснете тук Какви ли гърчове ги чакат оттук нататък наследниците на Гошо Тарабата. |
| Паралелите между наследника на Ал. Матросов застанал в умопомрачителна поза пред г-н Коритаров със същият са смайващи. Не на последнато място с наглостта да се появи на светло тук и да раздава епитети от сорта на "подлеци"... ... Но във всяко лошо нещо има частица позитивност: - Нагледно се демонстрира и илюстрира падението на този сорт люде. Неспособността тези да се поогледат самокритично и да престанат да се извъртат. Ако е имало съмнения за някои и други факти, то те следва да отпаднат напълно. Речите на единият и писаниците на другия са достатъчна илюстрация. По Думите ще ги разбере човек, по Миналото им ще ги оцени! Мисля, че ЗеМария има право. Има много скалъпени места в т.н. "Изповед". Не, не изключвам и възможността един човек да се промени малко. Но една напълно кардинална промяна и то искренна при това? - Не! Тогава мен ме полазват съмненията. От една страна имам известна доза съчувствие за това публично крушение. За това как г-на е принесен в жертва. По целесъобразност. Демек: - Как ние сега сме станали дИмукрати и как се очистваме от миналото си! Но, от друга страна всичко звучи така неискренно, че разните му там филипики в защита на Предадения, подсилват както винаги нечистоплътността... ... Нечистоплътност от всякакъв вид! Редактирано от - Eisblock на 27/05/2006 г/ 02:43:32 |
| Добро утро! Колко е приятно да чуеш от един , дето е бил във власта и облагодетелстван от власта и друг , който е служил на тая власт и вербувал агенти-доносници , по адрес на трети , дето е вербуван от втория и служил на първия , че е бил доносник!  Значи той , дет 45 години бил у власта и сега пак -целия в бяло !  Значи другия , дет вербувал доносници и той целият в бяло ! А доносникът... Ах какъй падлец !  Редактирано от - Чок觧 на 27/05/2006 г/ 07:25:26 |
| Прочетох Коритаров. Прочетох и копията от доноси, пуснати от ника Старшината (явно изкусен в материята). * Знаете ли кое най-много ме порази? Това, че аз "познавам", виждала съм, гунсяла съм се от тези комунистически типажи. От една страна, дребната софийска моменклатура от рода на Коритаров, а от друга страна Владимир Райчев, син на офицер от ДС, за който се поръчват наблюдения и дребната номенклатура като К. ги пишат. Препоръчвам ви да прочетете внимателно всяка от тези гадни хартии. Партийните ешалони размахват ръждясали мечове. Владимир Райчев априори не е могъл да бъде ченге, защото такива като баща му са поръчвали доносите, изпълнителите са били онези, които са направили някога компромис със съвестта си. Разказа си май трябва да подредя като руска матрьошка, от всяка нова кукла излиза още една, и още една, и още една - Коритаров ме накара да си спомня доста неща. * На лигльото и боклука Владо Райчев, който сега като чете тези разработки на ДС (които забележете, не са подействали ни най-малко на кариерата и личните му буйства) и се мисли погрешно за "истински дисидент", е позволено да говори всичко, да се облича в униформа на белогвардеец на сватбата си в 80-те години (за което обикновен човек щеше да бъде тикнат в затвора или изхвърлен от университета), да пише книга (вероятно) "възхваляваща" Хитлер, да се друса, да се напива, да буйства с малолетни момичета. И най-вече, да се прави на недоволен от властта (и да я псува открито), която незаслужено го храни. Задавате ли си въпроса кой е поръчал на Коритаров да бъде наблюдаван сина на Венцел Райчев? Не виждам друг заинтересован освен някой от неговите партийни "другари". Защо им е това? "За всяка евентуалност". За политически и морален натиск. За запушване на устата в подходящ момент. Информация като тази излиза не веднага, ако изобщо излиза, а "като им дойде времето". Ако Коритаров действително е бил забуден, че работи за България, за това мога да виня само произхода на баща му и дребно-партийните му страсти. Какво колосално хабене на човешка и интелектуална енергия. * Същият комунистически екземпляр си имахме в секцията в БАН. Ще го нарека условно V. Беше от курса след нас, влезе в института с "допълнителна" бройка, изпадаше в безпаметни пиянства седмици наред, след това ходеше унесен и се "пречистваше" до следващото натряскване. Написа поразяващо тъпа (от гледна точка на научната ми съвест) дисертация, а после се прехранваше като му пускаха по списания простотии пълни с псувни, споменване на фекалии и прочия комунистически бълнувания. Спомням си, че се срещнахме случайно пред "Кирил и Методий" преди 8-9 години и на критиката ми защо пуска подбни гадости той се ухили и каза - харесаха ли ти? Не бе, не ми харесаха, но тогава, в 1996-1997 не можех да определя точната му диагноза. Сега вече съм го квалифицирала доста точно. Май в скоби трябва да поясня, че въпросният V винаги се е отнасял със сипмапиия към Фичо и мен, ерго нещата, които пиша са просто социологически наблюдения върху комунистически номенклатурни типажи. Нещо повече, беше ми жал за развода му, за начина на отглеждане на детето му. Беше ми жал чисто човешки - този тип житейска позиция е еднопосочен път, децата раждащи се от подобни бракове попадат в тъпоумието, безразличието и бездуховността на пратийните кланове. V беше изключително циничен - не към конкретен човек, към живота, към стремежите на околните, към семейните им радости, но циничен по детски - защото никога не е знаел, че подобни нормални неща съществуват. Аз и във форума така различавам комунягите - по мръсния им език и житейския им цинизъм. По желанието да омърсят и разтерзаят всяко чисто нещо или постъпка в личния живот на другия. Познавах V още от 1986 г., когато попаднахме в една група (10 момчета и едно момиче) при обмяната на опит с Московския, Киевския и Ленинградския университет. В скоби - 3-ма от тези 11 живеем в момента в Ню Йорк. Та значи, тоз комунистически типаж, със собствено жилище на Дондуков, с изглед към Президенството (което го прави автоматично втори, а не първи ешелон партийна номенклатура, първият живеят в присвоена чужда собственост до Докторската градина или най-малкото на Московска), имаше наглостта всекидневно да нанася естетичски терзания в групата ни. Вървим си ние из Петергоф, 11 студенти от специалност философия в СУ, зелено, чисто, подредено, от време на време ръми и чувам нашият герой да псува юнашки - мамка ви комунистическа, да ви... Отнасяше се до нашите домакини, които явно смятаха за свой дълг да ни покажаш всичко в Ленинград, а нашият човек мечтаеше да седне и да се натряска за пореден път. Това е едно от основните неща у комунистическите лигльовци - те пусват околните на... комунисти. Тук е време за следващия типаж от 80-те, времето когато Коритаров изчуквал стобщенията си на машина Хеброс. * Имахме един любопитен сталински екземпляр от Благоевград, от нашия курс (беше 8-мото дете, след 7 сестри, баща му спрял да желае деца едва след като се родил Р.). Отглеждали го като беше и прохождащо дете като го вързвали часове наред с верига, в една бъчва - това е разказ от извора, не е шега. Оправдаваше родителите си, че нямали друг избор, трябвало да работят, а него го оставяли с шише мляко и сам в бъчвата. Като пораснал явно е направил връзката бъчва-Диоген-философия. Или не, по-точното е "найдобре ще изучавм трудовете на другаря Сталин" в специалност философия, СУ.  Ако е второто беше сбъркал - във ФФ за Сталин почти не се споменаваше. Та Р. беше от тези невинни момчета, чиито глави бяха планомерно напълнени от бащите им с безкрайни и много поучителни истории за добрия другар Сталин. Не случайно той едва не нарече дружеството ни "Джугашвили". Събранието ни се провеждаше във Военния музей. BTW, в онези дни, началото на 80-те, бяхме малцина онези, които знаеха кой е Джугашвили. Та става Р., истински юнак от народната песен, 195 см, слаб, но жилест, с изгладена риза втъкната в панатлона (който все му беше къс), речите му винаги предизвикваха искрен другарски смях. В началото мислихме, че се шегува. Оказа се, че говори сериозно. Това е единственият човек, който като поиска да влезе в БКП никой не го спря и не му възрази, човекът беше искрен, партийно всеотдаен и целенасочен. Та значи, Р. иска да нарече курса ни Джугашвили, една малка групичка се възмути искрено от предложението му, а един варненец, Живко, дори предложи алтерnaтива - Георги Петлешев. Да, ама никой не знаеше кой е този Петлешев и почти всички вдигнаха ръка за Сталин. Много им беше весело на повечето. Развръзката дойде неочаквано. Комсомолците на ФФ върнали за прегласуване името на курса ни и така стигнахме до... дружество "Гео Милев". * Връщаме се към Петергоф, поляните, красотата Ленинград (тогава). V продължава да се глезоти и да нарича колегите (за разлика от нашата група почти изцяло от мъже, тяхната беше главно жени) от руска страна "комунистически курви". У подобни хора не знаеш кога точно започва буйството, мръснословието и безпаметния период, непредвидими са, защото те са действително болни физически и психически хора (в случая непоправими пияници) В това време Р. дочува няколко фрази, обръща се с пламнало от възмущение лице към въпросния номенклатурен мърморко и казва с глас на Зевс - "V, ако сега беше времето на Втората световна война щях да те застрелям като куче, без да се замислям". * Такива ми ти работи за Коритаров и доносите му за В. Райчев. Както написах вече, като четях тези неща и ме лъхна атмосферата на 80-те години.  Не знам какво точно става в V и Р. днес, в момента. Ще се заинтересувам. Но ако някой ми каже, че Р. е бил ченге няма да се учудя. Владо Райчев за ченге не е ставал - мързелив, глезен, пристрастен към субстанции, циничен и да не забравяме, от онези, които никой не е смеел да докосва щото са от първия ешалон ком. семейства. Явно са търсели съответен психологически тип - лабилен, но по своему търсещ, жаден не само за знания, но и реалзиация, при това обсебени с комунистическия опиум за народаВземете "потърпевшия" Владо Райчев и го сложете до "ченгето" Коритаров. Ами, разликата не е в полза на комунистическия номенклатурен боклук Райчев. Някой неправилно ще каже, те са се трепали по между си. Дето вика Фичо моралитето тепърва започва, дали наистина са се клепали само помежду си? Лично аз не вярвам, щото съм виждала и доста потърпевши, които не от техните. Редактирано от - Нели на 27/05/2006 г/ 09:45:32 |
| Забележката на Йори е много на място - 90% от българския народ са хора, които нито са писали доноси по поръчка на ДС, нито за тях някой се е сетил да напише нещо. Принципът е "девствен/а, защото никой не го/я е пожелал/а" Има и нещо друго. Предполагам, че доноси са се писали за два типа хора. Първият е като описания по-горе V, или като случая в Владо Райчев - следени, защото са от вида номенклатурата, която някога може да влезе в политическа и управленческа конфигурация, и "разобличенията" за мними или истински техни престъпления винаги ще ги държат послушни. Вторите следени са хората, които действително заплашват истаблишмента, без значение дали са номенклатура или разночинци. Целта е тези, вторите, никога да не бъдат допуснати до властта или до сериозни интелектуални занимания. Често това са хора, които с личните си качества са стигнали (най-често случайно) до определено ръководно държавно ниво. Обикновено те са Маверици, ерго заплашват мнозина от статуквото. Ако до момента са били недокоснати от доносничеството, то те доста болезнено разбрат как доносите започват да валят като нюйорски дъжд на 26 май 2006 вечерта, само заради никога не поискан, но даден кой знае защо, висок държавен пост.  Лично аз вярвам на Мавериците - държавни и политически, защото те носят изгубения национален морал и дързостта за пълноценен живот извън мухала на комунистическите кланове. Те раждат и възпитават здраво и жизнено поколение. Последното да се приема не само като метафора, а често и като реален физически факт. * BTW, някой запитал ли се защо ченгето Петков пуска досието на Коритаров, но не пуска досието на Болен Сидеров? * Да не забравя. Порази ме фактът, че Коритаров е писал доноси срещу Владо Райчев, а после отишъл да търси, и намерил, работа при брат му Андрей Райчев. Приветствам факта, че пръв започна разговора за морала на сътрудниците на ДС, но не мога да скрия удивлението си от подобни действия. Редактирано от - Нели на 27/05/2006 г/ 09:34:54 |
| Хиляди са грухтели в номенклатурното блато, колцина от тях са станали блестящи прогресивни журналисти като Коритаров и Дайнов? Имаме пред очи примера на други от кохортата им. И не съм чул досега друг да разказва подробно и критично за миналото и да се извинява за него. Това, че изнасят досието именно на Коритаров, че го мразят, че най-доброто доказателство, че се е променил. * Бил номенклатурно лекенце, уредил се в скатана казарма, разкиснал се там, баща му от гузност, че го пратил уж за по-скатано, се съгласил на лекарската шашма, станал под шантаж доносник и писал срещу своите, разоставен от ДС вероятно под натиск от В. Райчев, смятал за нормално да се уреди на работа в института на ЦК на ДКМС с връзките на баща си, но накрая все пак станал журналиста Г. Коритаров. * Това е прекрасно, нали? |
| П.П. А. Райчев уволнил Коритаров от ин-та при ЦК на ДКМС защото сигурно му се е зловидил със знаенето на езици. Така му и казал в превърната форма. А и защото сигурно не е търпял други умни хора, които не му лижат. * От нашия клас най-големите връзкари, единия син на известен активен борец, отидоха с връзки в строителни войски да са близо до къщи. Бяха ефрейтори, писари, и всяка неделя си бяха у тях. |
| Низостта нищо не я заличава. Защото доносниченето е точно това - низост. И никакви професионални успехи не могат да оправдаят нечии недостойни постъпки. ________________________________________ Help end poverty. Email the key leaders and tell them to stand up for trade justice against the rich countries . Act now at: Натиснете тук Редактирано от - Каките на 27/05/2006 г/ 09:48:11 |
| Не обичам твърде да говоря за себе си, но види се, се налага. Както всеки българин, и аз имам смесен произход-от една страна е родът на майка ми, който и удобен за социалистическа биография, а от друга е на баща ми-със силно буржоазна. Всъщност, родът на майка ми не е нищо повече от беден , селски и многолюден, но от такива излизаха селфмейд силни личности . Майка ми е такава. Толкоз по произхода. И аз съм завършил елитна гимназия, на това отгоре бях и елитен спортист, национален сътезател(при соца). И аз имах гадже-голяма любов, по онези дни, само че беше обикновено момиче. И аз поисках да съм някъде около моя град в казармата, па ако ще да съм Кеч-аджия. Майка ми беше голям началник по онова време, от окръжен мащаб. В резултат от връзките ми, бях натирен на триста км от родния град, в бойно поделение, където "Бог беше високо, а царя-далеко". Не ме пратиха ни около родния град, ни в спортна рота, въпреки настояванията на тренера, ни в ШЗО, ни в гвардия-както пишеше на картона ми. Когато дойдоха на клетвата ми, родителите и гаджето се уплашиха като ме видяха и още ми споменават за това, как съм изглеждал. Извращения ли? Бедна ви е фантазията какви унижения и какво чудо сме видяли-ние, трийсетината новобранци там. Тук искам дебело да подчертая, че в соц казармата имаше силна диференциация и конкретика-навсякъде беше различно. Едни и същи поделения в един и същ гарнизон имаха различен вътрешен живот, различна степен на "гонка"-а тя биваше два вида-по устав, или без устав, а най често смесена. Всичко зависеше от близостта на началници, от офицерите, векерейците , съотношение-стари-млади, традиции и прочие. Тезата, че Коритаров е бил подюрнат умишлено е афиф. Идвало ми е до крайни мисли стотици пъти, но стисках зъби. От гонка един от нашите бе закаран с хеликоптер до Сф, където почина от натравяне на кръвта(сепсис) всл на парните чукове по гърба, а друг още носи белезите от изгарания по врата, тъй като стар войник му натика главата в горяща печка..Мислил съм за скатаване чрез болница много пъти, за уволнение и изход ала Коритаров много пъти-гаджето ми пишеше всеки ден по две писма, сетне станаха по едно, в луксозни пликове с едни златни колесници на тях, а още по сетне се разредиха. Разбира се, такъв изход изискваше суперяки връзки и страшна безпардонност, дебелоочие и страхотна артистичност-трябва не само да знаеш изтънко симптомите, а и да ги отиграеш многократно, а залогът беше военен съд. Не можех да разчитам на такива връзки, не ми стигаше и наглостта и ми остана да си повтарям, че само който издържи докрай ще се спаси. Към пролетта на първата година взех, че написах едно писмо, в който описах ситуацията. Не издържах. Адресирах го до майка ми и започваше така. "Мамо, пишех ти досега, че съм ОК, че всичко е наред, но искам да знаеш как е... и т.н" Аз и до днес съжалявам за това писмо, защото си представям какво е изпитала тогава. Упреквах я, че не е направила достатъчно за мен, че е имала възможност, а не си е мръднала пръстта, в резултат на което аз страдам ужасно. Не знаех това, което разбрах по-късно- бедите ми идваха от произхода на баща ми и дядо ми. Изнесох го на ръка и го пуснах от града, за да избегна цензурата. Нищо не последва от писмото, а и аз до ден днешен не съм питал за съдбата му.. Освен това, че втората година, като станахме стари войници, дойдоха още двама-трима офицери-единият от които супер гад, известен, че се оправя радикално и праща в дисципа за най-малкото нещо. Настана свирепа гонка по устав и с традициите в поделението за извращения бе сложен край, а нас, старите , ни откомандироваха в друго поделение, където устава не делеше стари и млади. Такива работи, Коритаров. Сетне , в института, имаше рабфак. Неговите кадри до един беха партийци, които пееха на партийния актив, башка във всяка група имаше певец на ДС. За курса имаше отговорник по същата линия, а друг офицер отговаряше за института. От тези хора-рабфакаджиите, болшинството сега са генерални директори и директори. Перипетиите си там няма да разказвам, за да не си пиша дисидентски активи-какво ли не ми се случи-бях отстраняван, изключван, бях... Не съм се борил съзнателно и организирано срещу комунистите-мразех ги подсъзнателно, а грехът ми беше, че бях различен. Много зло видях от тях, много зло причиниха на близките ми. Досието си не ща да го виждам. Да спи зло под камък. Господ да ги съди. Редактирано от - Зе Мария на 27/05/2006 г/ 10:11:27 |
| Глистите Български-или защо сме все у лайната---------------------------------- -------------------- И ето го Великия ден на катарзиса-лайф искрено и лично-един специалист по шпионско дело си разкъсва ризата.посипва си главатa с пепел и члена с табаско и... нема и-кот било било-засега сменихме червото и затова примигвайки очички и с мучейки луличка ще Ви уча на разум иморал! на нищо не случихме дето викаше покойния Стратиев-ни на история ни на география ни на поробители ни на освободители-бих добавил и на шпиони и доносници не случихме но на едно без съмнение случихме-на лайна и глисти! ----------------------------------------- ------------------------- и тука идваме до третата де- генерация хелминти-личинки които по една или друга причина са попаднали -у най новото , най прогресивното и най хуманното дебело черво апологетите на тотално лустриране/всичи други-но тех не/.сторонниците на теорията че джанк фууд лайното е много по сладко , екологично и либерално от кебапчето с лютеничка и боб. Но не на ползу роду и за идеята -ами така щото келепир има па ако едни ден големото око на дебелото черво запита-ами вие у чий гъз се врехте? да покажат камари от постинги, факсове и доноси-как и те са се борили-рискувайки-живот .кесия и служебен апартамент, как те влизайки в устата на лъва опус деи-пламенно са зaщитили протестанския морал . ----------------------------------------- ----------------------------------------- само че много глисти, много борци за правдини се навъдиха.лайната и те са на свършване-та нищо чудно един ден да видим наистина къде серат гладните. |