Проста като фасул работа е политиката, казва днес Евгений Дайнов
Отиди на страница:
| Има някои фундаментални статии-жалони, които човек трябва да помни винаги. Една такава статия е "Политиката не е проста като фасул работа", написана от нашия любимец преди две години. Нека си я припомним и осъвременим, нека видим как звучи тя днес Разговорът за бъдещето на дясното, започнал след обновяването (молеееем) на СДС с вземането на властта от Петър Стоянов, написването на новата програма за следващите петнайсет (?!)години, в (които те няма да управляват), и поредицата от реакции по текущи събития, по естествен начин прелива в разговор за политическото. Защото спорът вдясно отново, както преди 10-15 години, е спор за самия фундамент на държавата и обществото, които искаме. Участието в такъв именно дебат означава поемане на лична отговорност за бъдещето. В такива разговори изречените думи не остават без последствия. Дефектните думи, казани днес, градят дефектни представи, които от своя страна водят до дефектни действия, създаващи дефектен свят утре На такава дискурсивна територия се влиза крайно внимателно: след много прочетени и премислени книжки и с онази скромност, която произтича от осъзнаването на поеманата отговорност. Неверните онтологически постулати обаче изискват отговор, защото изкривената българска действителност не е само резултат от политически егоизъм и крадливост, но и от изкривени схващания за природата на нещата. В статията „Оптимистична теория за генерала” Евгений Дайнов, –Труд, 27.05.06 намираме няколко такива схващания. Първото: „Десните партии или приемат харизмата, респективно опеката на генерала, или гризват дървото " Второто: че работата на СДС не е да търси съгласие за някакъв морал, а за нова коалиционна политика със силните на деня(, това беше преди години-ся то звучи така- харизмата не е нито лява, нито дясна, важното е, накъде тя ще заведе народа, а ББ няма къде другаде да го заведе, освен надясно. Понеже политиката е публично дйствие, и ние трябва да съдим по публичните изяви на ББ-казва днес авторът) Я да видим какви сме ги писали одеве? Управлението наистина е съчетаване на интереси. Но те са положени в обща визия, разработвана на арената на политиката и описваща желаното по-добро бъдеще на държавата като цялост. Когато няма такава обща рамка - днес, в царистка България, - управлението не води наникъде. Върти се на място на принципа на орела, рака и щуката, колкото и каквито и интереси да балансира. Бат Бойко интереси има, в тяхното съчетаване и балансиране няма равен, ама обща визия за бъдещето, разработена на арената на политиката и прочие-йок! Сибанк, напр, дето си внасяме кинтите е част от тези интереси, , и то откак и благодарение на влизането му в политиката. Сметнете комисионните, и извадете от тях харизваната му на сираци заплата.Инак политиката за него е мръсна дума, партиите-до стената, политиците-на стадиона. Полисът, държавата, осмислена от Аристотел, е общото дело на гражданите. Политиката - това е събирането на гражданите, (от генералите- на всенародни митинги) за да решат ( с пълно единодушие) накъде да отива общото дело (Той знае-но не казва-ще каже , като му доде времето)с цел да се случи какво (все по пълното задоволяване на трудещите се и всеобщ орднунг )и кому да бъде поверено организирането на това движение към целта.(как кому!!-то е ясно) Когато един политик не предлага общо бъдеще - не формулира валидна за всички граждани версия на полиса, той не е политик. А ся де! Днес това звучи така-на хоризонта има друг външен(за десните)импулс-това е гласоподавателната мощ на ББ... Днес тя е облечена в гражданска организация, а до есента ще бъде оформена в партийна . А когато обществен импулс се облече в организационна форма, той се закрепва за години напред. Ще рече, обществената подкрепа за ББ има всички шансове да стане значим фактор в политиката... В момента подкрепата си е лично негова, тя , харизмата, не е нито дясна, нито лява, ..(цитати от статията) Защото политическата конкуренция - надпреварата между вариантите на бъдеще, които партиите предлагат на вниманието на гражданите, не е между това кои интереси и групи да вземат властта и да доминират над останалите. Това е разбиране, залегнало в основата на идеологията на Маркс-Енгелс-Ленин-Сталин - и то не е вярно. Конкуренцията в политиката е между различни визии за общото (споделено) бъдеще на всички граждани, възприемани като равни помежду си и като неучастващи в групи по интереси. Ся тук, любезни читателю, въздъхни, обърши чело и поеми дъх. Кво стана с Аристотеля, общото дело и вариантите на бъдещето, партиите, политиката..Ми човека още партия няма, а подкрепата е факт, той ни в бъдещето красно гледа ясно, ни нещо е обещавал, нито е заявявал, а миналото му-не е за разправяне-думите и делата му се срещат като едри кинти в моя портфейл в края на месеца. Ако гледаме точно ББ и политиката днес, то именно конкуренцията е между групи и интереси, напиращи да вземат властта. Кръгът Доган, кръгът Банкя, кръгът Първанов, кръгът Хелена-ризорт и Сидеров, а ако се верва на Дончева и ставащото днес, плюс шестнайсет години преход, комахай трети кръг командва всички изброени. Групите по интереси са вън от политиката (вероятно на теория-но май баш те дърпат конците) Те битуват в частната сфера и в сферата на гражданското общество в тесния (Хегеловия) смисъл. Разделенията в политиката не произтичат от разделения между групови интереси, а от това, че има конкуренция между предлаганите общи визии на бъдеще за всички. Тъй като има различни концепции за общото бъдеще, политиката разделя по партиен признак. Левите предлагат един вариант на бъдеще за всички, десните - друг. (Трети-нищо не предлагат, ни концепции имат, ни партии, ни варианти, само едното име красно, и малце бицепси, а обират парсата-а обясни това, Дайна) Когато двете разглеждани гледни точки: едната - "политика = балансиране между интереси", и другата - "политика = общото бъдеще на всички", се приложат към една и съща политическа ситуация, препоръките за действие се оказват коренно различни. Ако е вярна първата гледна точка, то в дясното пространство днес е желателно да се постигне максимално широка коалиция между всички, които описват себе си като вдясно от центъра.(Явно, на дилемата е турен кръст. Поантата е ОПИСВАТ-говорят си, мислят се за, декларират-на аба. От съвременна гледна точка , въпреки всички прилични документи на ДСБ и много приличната програма на СДС, бъдещето е красно, но нее в поетичния смисъл-иде реч за бъхтене в 10 процентен гьол. ) Ако обаче политиката е "общото дело в името на по-добро бъдеще", решаваме други въпроси. Като например: искаме ли такова бъдеще, в което нашият живот да бъде определян от хора, описващи себе си като десни, но очевидно предвождащи клиентели - т.е. обособени групи граждани, които искат да ползват по-голям дял от справедливо полагащата им се част от обществения ресурс? Фундаментално вярно и супер уместно -дет се вика, с нашите камънье..Да вземем напр кръгът Бойко- Антоан. Идеология- Сиренето не е нито дясно, нито ляво."-Любен Дилов-син. Тук цитираме Дачков-„ Късата българска памет вече е забравила Ревизоро, но само преди 2 години той бе превърнат от медиите в нещо като национален герой. Днес малцина се сещат за големите приказки на бутафорния танцьор, станал митничар. Пред него Ники Василев приличаше на скромен мълчаливко. Дилов и той танцуваха в митниците само едно лято. След това Милен Велчев се усети, че този бизнес не е по-лош от бизнеса с външния дълг и ги изгони. След като му взеха сиренето, Дилов стана дисидент, но не можа да се прояви като такъв заради споменатите публикации и се смълча. –край на цитата. Кръгът Всекиден беше в предизборния щаб на Бойко. Днес те зоват за обединение и СЛИВАНЕ с ГЕРБ-прав е бил Дачков, който ги назова ясно-мераци за власт, на ква да е цена. И ся внимание! Тук вкарваме филтър: този можем да го вземем, а онзи не го искаме. Какъв е филтърът? Защо да не се коалираме например с Чорни, Черепа, Симеон, Бонев и подобни, (А де-защо? Че с какво Бонев е по лош от Бойко-по готен е, по умен, наше момче, министър. А защо не Божков-по богат, по могъщ, престъпността ще се смрази, Чьорни е далеч, Симеон си мина от реда, но бодигарда като римейк-що не) след като те нямат нищо против да описват себе си като десни? Нито един от тях не е осъждан за противообществени деяния и всички очевидно представляват някакъв групов интерес. Ами защото в политиката има морал. (!!!) Тъй ли!!! Политиката е общото дело, изработването на по-доброто бъдеще. Тя казва: "Това бъдеще е добро, другото не е добро." А всяко съждение на тема "добро-лошо" е морално съждение. Неморални, функционални са съжденията от типа "полезно-безполезно". [i]Морално съждение е да не играем с бодигарда на Живков и човек със супресъмнително промутренско минало. С човек, при който думи и дела се разминават, за когото думите не значат нищо. С човек, който е против ситемата-партиите, с човек назован в прав текст не от десните, а от социастическия му опонент, че именно бившата ДС стои зад Атака, която играе за Бойко Борисов и че гласувайки и подкрепяйки го, , всъщност подкрепяме “силовик” в комбина с Антоан Николов, човек, враг на цялата политическа система. Ако политиката беше баланс на интереси, то функционални съждения от типа "да вземем тия 200 хиляди долара, защото това е полезно, а пък и не нарушаваме закона" щяха да са възможни и легитимни. (Да се съберем с Герб, за да влезем в парламента-на всяка цена, да станем част от пунта и пластиката, или част от взривяването на цялата политическа система на демокрацията) Ако обаче съждението е: "Лошо е да вземаме тия 200 хиляди, или тези проценти от ББ.куха макар да не нарушаваме закона- (но нарушавайки ценностите и принципите си)", то това е морално, прескриптивно (по Кант) съждение; и е част от разбирането на политиката като общото дело. Спорът, който СДС води със себе си, е толкова остър именно защото в него се сблъскват двете разбирания за това що е политика. Ако СДС беше избрал да тълкува политиката като баланси и интереси, нямаше да има проблем. Всяко коалиране вдясно щеше да бъде полезно. Нямаше да има драми около срещата на Орешарски с Черепа (десният кандидат провел полезна среща с едър бизнес, какво толкоз?). На Надежда Михайлова нямаше да й мине през ума да напуска фондация "Демокрация". От самото начало СДС щеше да си подкрепи Софиянски и сега да гълта хапове против махмурлук от прекаляване с шампанско. С днешна дата това го отчитаме като грешка. Прегръщаме Мао-забравете Аристотел и дебелите книги-Няма значение ква е котката, важно е да лови мишки. Спорът приключи. Думата Морал я забравете и терзанията свършват-всичко е толкова просто-като фасул. Но СДС сам, без натиск отвън избра да вдигне темата за по-доброто общо бъдеще за всички - прословутата "чиста държава" с ясните правила. И така пое пред всички граждани - пред полиса - отговорността да базира действията си на морална основа. Това е причината публиката отново да не приема именно от СДС функционални аргументи. Публиката иска да чува прескриптивни съждения: добро и лошо. Допустимо и недопустимо. Добрите и лошите. Лошите станаха добри. Настана обърквация-тогаз се водим по социнстинкта-или по генезиса и соцморала И публиката е права. ( Види се, с днешна дата-не е)Сегашният спор е именно онова връщане на политиката към нейните най-фундаментални корени, което е необходимо, за да излезем от здрача на клиентелизма и от хаоса на прескриптивното лекомислие. Преди да бъде лява или дясна, политиката е проект за общ ред, основан върху ясно описуеми ценности. (Моляяя? Кои са ценностите, дето гпрепоръчваш да прегръщаме ся) Ако тази основа я няма, то за властта ще се състезават интересите на левите и десните, бедните и богатите, селото и града, православните и мюсюлманите, старите и младите, хлебопроизводителите и хлебопотребителите, "Левски" и ЦСКА, "Подуяне" и "Слатина", посетителите на кафе X и постоянното присъствие на ресторант Y. (Това е положението-Дайнов-дотук я докарахте) Петър Стоянов може да търси колкото си иска съгласие по препоръчваната в "Труд" дайнова политика (т.е. да разсъждава на тема "полезно-безполезно"  , но няма да има подкрепата на гражданите на полиса, ако не положи тази политика на основата на заявената морална кауза "чиста държава" (т.е. да отсъжда по оста "добро-лошо". Сложно занимание е политиката. Ако държиш на думите си -де-инак -хич. Ако, както писахме преди петилетка верваме, че вече няма да има паритя, която да печели без думата МОРАЛ в програмата си Ако беше просто като фасул, набиващият боб български народ щеше да е отдавна станал за пример на други страни и народи, наблягащи предимно на кнедлите и овесената каша. А съветваните от водещите му политолози- партии-вечни победители, вместо изчезващи динозаври.. Редактирано от - Зе Мария на 28/05/2006 г/ 20:38:09 |
| За дясното, Дайната и Коритаров Няколко факти от последните дни. СДС излезе с решение да не се участва в предавания на Коритаров-според мен-абсолютно правилно. Същевременно синият шаман Дайнов излезе със статия в Труд , наречена „Оптимистична теория за генерала”. След тази статия, един нормален седесар би следвало да си направи сепуко, - Днес Атанасов от ДСБ се въздържа да даде оценка десен ли е Коритаров. ДСБ още не е анализирала позицията си по случая. Любен Дилов поиска, заедно с партията на Яни РЗС и БЗНС да се прелеят в ГЕРБ. Бран по Коритаров с всички цеви-тва е е по подразбиране-той списва във ведомствения вестник и сайт. Хора с дясно мислене се хвърлят на бруствера, за да бранят с голи гърди „най-добрия Бг журналист” Коритаров-чувстват го за жертва на активно мероприятие, понеже защищавал десни ценности, десни виждания, бил против Русия, против комунистите, ДС и прочие. И ся -бият Паниковски, бият нащте! Дайте да се разберем. Кво е общото, свързващото? Да почнем отзад напред. Коритаров десен-да бе, да. Ако извадим пренадлежността пред скоба, след която има думи и декларации и дебели къщи в Лозенец) Коритаров голям журналист-оле мале. Но това са странични подробности и ги оставяме за отделна дискусия. Ние съдим по думите и по публичността. Не търсим доказателства за начина на мислене, за ценностите, които изповядва Хикс или Игрек, а верваме на думите и декларациите. Те ни стигат, ние се задоволяваме с тях. Аналитичността, според Дайната, е това-да прецениш доколко декларираното ще ти върши работа. С други думи, доколко декларираното от Коритаров, от Бойко или от Сидеров, ни върши работа днес, с оглед на нашият келепир, или намяри. Това е соца!! Неумиращият соц, вътре в нас и емоционалната чума, която ни натресе-в пълен размер на щетата. Защото при соца ние имахме два езика-за нас и за тях, ние преценявахме нещата по външен, за пред властта, за пред хората, аршин, и вътрешен-пред нас си и тесния ни кръг. Емоционалната чума, казва Райх, е разминаване между говоренето навън и вътре, между думи, декларации и поведение. Болест на обществото, при която поразените проявяват силна социална активност, ( празно бръмчене, облайване), водеща до власт на инстинктите и политическата реакция. "Когато веднъж осъзнаеш, че всичко е измама, ставаш мъдър и започваш да гориш и колиш себеподобните си." Чарлз Буковски И кво правим? Тези, които говорят като нас, в нашия измислен бутафорени кръг, са ни близки. Те могат да си правят квото искат, важното е да говорят като нас-нас делата не ни интересуват. Актът, постъпката, остават на заден план и кой го казва и кво казва натежава по остта –наш-добър –чужд-лош. Достатъчно ни е да ни убеди, а и ние вътрешно сме убедени, защото той говори като нас и това , което искаме да чуем, и ние му приписваме нашите ценности априорно, а постъпките му стават наши! Врагът на моя враг става мой приятел. Например, Райчев няма право да е възмутен, щото е комуняга, а ГК ся е наш. Наш, когато доносничи по комуняга, лошо няма. Лошите чужди, добрите- наши. Няма значение постъпката. Прав ли е Райчев да се възмущава от доносите на ГК или не е прав? Вие на негово място бихте ли се възмутили? Що за етика и морал има в самата постъпка-писане на донос. Какво говорят те за авторът им? Ами разкаянието, пълно с лъжи и слагачества пред силните на деня? Брат му, също вероятно е комуняга, бой тогава по каската комунистическа..Бил се заблудил, ся се бил доказал, че се е осъзнал, минавайки при добрите. Декларациите са достатъчни. Това е тясно сектанство, откровен болшевизъм, .То е нанесло стотици бели и обяснява хала на дясното и на страната ни . Принадлежността на едногова към отбора априорно му дава индулгенции. Той е винаги прав, когато съгреши дори. Доказателствата за ценностите, които всъщност изповядва, и които ще ни избодат очите, не ни интересуват. Но преди да си говорим за политика, трябва да сме наясно с тях, а моралът е в темелите им. Значи първо общ морал, тогаз обща визия , дела и приказки за бъдещето, облечени в партийни пристрастия. Там е голямото разминаване. Никаква партийна дисциплина и отборна лоялност не бива да налагат да казваш на черното бяло, защото от там тръгват сички бели и второто голямото разминаване между думи и дела. Комунистите и ДС знаеха това в началото, но сетне го забравиха и това ги затри.Когато си неискрен-ти винаги преиграваш. когато не ти идва отвътре, обикновено се престараваш, викаш най силно, за да убедиш публиката. Затова трепеха дядовците ни-знаеха, че те каквото и да говорят, декларират, нямат техния морал, нямат техните ценности. Не вярваха на думите-сетне куцо и сакато им намери цаката. Както и на десните, междувпрочем. |
| За мене думата "десен" (у нас) е чисто мъмбо-джъмбо. Кой у нас е десен, Костов ли? Той е криптокомунист, да не говорим за Пешо Стоянов. * Кой е полезен на промяната? Костов ли - с ремедетата, братовчедите, яловите АОНСУ-стайл разработки за разни химери като "християндемокрация" и забравих какво ли не беше още? Или Пешо - за него не си спомням дори какво да кажа, освен клюката за имотите му в София с брат му и Димо Гяуров и "Рипни Калинке"? Спорд мене Коритаров е в пъти по-полезен от тях двамата. * Освен това - как да осъдим един селективно разкрит от противника си доносник, без да сме видели всички архиви? * Аре нема нужда. |
| Кой тука плюе Коритаров? Комунистите и ченгетата. Кой го брани? Привържениците на промяната. Ясно като бял ден. |
| Фичко, ще отпецнеш ли плочата или да те турам в игноре, да не виеш на место и аз да се не абим да скролвам. _____________________________________ Кво искате от общество, чиито пастири са или доносници, или вербовчици. |
| Чичо Фичо. Той не е десен. Няма десен морал и никога не го е имал-ни по ген, ни по вътрешна потребност и убеждение, а е обикновен ветропоказател за келепир. Нечистоплътен е, значи. Така нанася повече щети, отколкото ползи. Служи на Мамона, а не на Бога и винаги е служил нему.. Не е искрен, а е фалшив, и затова преиграва, вика най-силно, за да скрие липсата на вътрешна убеденост и да му повярват. Фалшив герой. Но не е сам, а такива са мнозинството-за съжаление. Такива ни представляват, управляват и се борят за нашите интереси, за ПРОМЯНАТА. Извод-Бог да пази Америка. А преди това, Америка да удари по сто тояги на голо на кадровика в Свободна Европа, и на техните хора тук, защото позволиха на такива като тоя да ядат парите на американския данъкоплатец |
| Разказвал ли съм за един случай, по време на ранно Берово? Начи Филип беше си отишъл, а ние-още не. Бях много млад и някакъв областен началник-имаше още поне един над мен, но него го отцепиха, а аз си чаках дните. Най големият от новата власт тъкмо беше дошъл, но пак късмет извадихме с него, беше свестен. И започна страшна офанзива за връщане на хора, отстранени от СДС-то бяха делегации, то беше чудо. Положението ми беше хуже губернаторское. Един ден дойде една огромна делегация от един окръжен град, която се жалваше от директора(наш човек-но не го бях чувал дори) на едно огромно предприятие-няколко хиляди човека-структуроопределящо за региона. Така и така, тоя така се е самозабравил-тва за няколко месеца-че се не трае. Сам, със секретарката си-любовница, с парите в джоба, по лайф и който се обади нещо-аут. Москва слезам не верит-контрирам. Ето актове от всички възможни институции--ми показват хората. Ето становища на преса, инспекции по труда, профсъюзи, партии.без СДС. Ок-решавам аз. На минутата-защото ми стана ясна играта-бил е свързан с нашите хора, в лицето на отишлия си и местен лидер. Напълно достатъчно, . Натракахме му заповедтта- и бам при шефа, новия. Искам този да го няма-атакувам, докато е топъл-беше на 4 часа служба, или на ден. А той се офлянква-все пак, Беров изпълняваше програмата-на приказки-на СДС. "На моя отговорност"-успокоявам го. Съгласи се. Кой ли не идва да ходотайства от местното и софийско СДС после. Накрая ме извикаха при Шефа и той каза-ами ето, той ще ви обясни. Аз казах само едно изречение-"Г-да, този човек, с поведението си и дейността си, е нанесъл такъв ущърб на СДС, каквото цялата БСП, барабар с института на Гронев не могат да нанесат за десетилетие" И си излязох. Повече не дойде никой и всичко свърши. А аз излязох прав-СДС умря в този град още тогава. |
| Чичо фичо, Имам въпрос. Еднакво ли трябва да се отнасяме към Коритаров, както към Владимир Костов. Еднаква ли е постъпката им, еднакъв ли трябва да е аршина ни към двамата. Знаеш кой е Костов, нали-офицер от ДС, коментатор от РСЕ, "Българският чадър" |
| От мене да мине - мисля, че Георги Марков, Владо Костов и Георги Коритаров са общо взето идентични явления. И тримата абмициозни, много способни, и тримата номенклатурчици и хора на ДС, единия писал сценарии за майор Деянов и пирувал с Тато, другия полковник от ПГУ, третия кандидат за ПГУ, писал доноси за лекето Владо Райчев и околните. И тримата разочаровани, "чейнджнали си майнда", и тримата мразени люто от "своите". И тримата не са ангели с крилца, и тримата имат много да кажат на българите, макар че единия е отдавна убит от ДС и сина на генерала тоз сега владее бълг. дял от царската концесия Тракия. * Виж в другата тема - призовах хората да пишат до европейската комисия и които с на запад - до западните си депутати и посланици да натискат София да отвори всички архиви на ДС, а не селективно според идеята на Р. Петков - червения жартиер. * Скоро ще пусна адреси и примерен текст на английски. Искам през лятото да засипем еврокомисията с мейли. |
| Зе Мария, политиката съвсем не е “Проста като фасул работа!” Ако въобще може да се каже, че фасулът е действително прост продукт на природата. Това, че е бил, а вероятно и сега също е, като едно често упоребявано във катадневието на българите като храна вариво е по-скоро доказателство за противното на Дайновото твърдение. Защото фасулът има многообразни изключително полезни съставки, включително и много ценните за човешкия ни организъм белтачини, които сполучливо заместват животинските. Дори са по-качествени от тях. И, ако българинът въреки че е живял векове далеч от всякакво консуматорско охолство на трапезата си, е запазил своята човешка пълноценност, това се дължи именно на прекомерната употреба на фасул и други обикновени на вид продукти – тиква, леща, картофи, всякакви зеленчуци и прочие. Това между другото, колкото да стигна до приказката, че ПОЛИТИКАТА В УПРАВЛЕНИЕТО НА ЕДНА ДЪРЖАВА Е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО СЛОЖНО НЕЩО И ИЗИСКВА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО МНОГО КАЧЕСТВА ОТ СВОИТЕ УПРАВНИЦИ. Не му е времето да ги изреждам. За жалост обаче българинът е така злочесто осакатен в мисленето си вече, че няма в своето съзнание необходимата далновидност. Дори няма и истинско мислене. Всичко е емоции и изблици на инстниктите му. Затова Родината ни се тресе от вътрешни земетръси, предизвикани от прекомерната демагогия, безотговорност и алчност на тези, които са в изпълнителната власт и в народното събрание. И който всъщност са виновни, за да няма в действителност там истинска държава |
Костов и Марков са нанесли сто пъти по големи вреди на комунизма, отколкото ползи на ДС. Тяхното "изобличаване" е останало без никакви последствия за убежденията на привържениците им, да не говорим, че също е мероприятие. То не е намалило нито ефекта от писанията им срещу комунизма, нито е дискредитирало антикомунизма-напротив. Докато тук случая е точно обратен. Да не говорим, че ГК е на светлинни години по класа от двамата, особено Марков, а неговото изобличаване съсипа образа на антикомунистите и десните. И то в момент, когато обществото е особено чувствително на тема морал и избирателно зомбирано на тема десен морал. А още един въпрос? Коритаров го свързваш повече с Дилов, Боршош и Бареков-респ с Антоан и Бойко, или с десни ценности и антикомунизъм. Едното не противоречи ли на другото? Можеш ли да изброиш на прима виста някаква статия или анализ от втората линия? |
| Не мога да отговоря - не познавам Дилов и другите. Коритаров не е далече по класа - той е от същата висока класа, но журналист, не белетрист като Марков. Характерологично Марков съвсем не е ангел и не е бягал от парите. Способните хора у нас не са много и не винаги са ангели. За "десните" не знам, понеже мисля, че у нас засега няма смисъл да говорим за "десни" и недесни. Връщам се към януарските тези от 2003. |
| Ами това май е един от големите проблеми на нашите "десни" - че вместо да се заемат с дясна прагматичност, разсъждават за някакви морални категории и имало ли десен и ляв морал. Моралът е важно нещо, но управлението е прагматика. Така че, според скромното ми мнение, ако "десните" искат да бъдат наистина десни, трябва да се занимават не с Коритаров, а например: - с плосък данък върху всички доходи, не по-висок от 15% - с разрешителните режими - поне 50% да изчезнат веднага, 40% да станат регистрационни и да останат до 10% от сегашните. - с либерализация на осигурителната система (здравна, пенсионна и социална) - с възможност всеки желаещ да се прехвърли от държавните към частни осигурителни фондове. Пък ако имат свободно време покрай това, нека и с Коритаров и досиетата да се занимават. Не е маловажно. _______________________ Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват? |
| Ух, стига с този Коритаров. Нека си сърба, каквото е дробил. Като гледам, някои се престарават в оплюването. Игнор и толкова! Всеки решава за себе си, но аз определено не бих искала да имам никаква работа с такъв човек. Манрико е прав.  |
| Всякакви хора можеш да видиш на опашките за смяна на номерата. Когато поживееш някое десетилетие в един град, па бил той и над стохиляден, имаш достатъчно познати, за да ги видиш при всяко по голямо струпване на хора. Питаш-кое-как-инак няма кой да ти каже, нито да прочетеш . А струпването си го биваше. Колоната с таралясници беше с километри-тя бързо вървяла, обясняват ми-там се минавало сравнително бързо. Моля? Ами ако не спрат в 15-30, уплашени от многото коли, както направиха в петък, ще спрат в 16-45, но имаш шанс, ако се наредиш предния ден. Другите опашки са ужасно тегави. Почвам да стоплям. Опашките са пет. Първо заставаш на „БМВ”, да ти напечатат документите, сетне в банката, оттам на опашката за идентификация-тая с колите, сетне на гишетата на КАТ-за талона и номерата, сетне ти сменят самите номера, и най-накрая отиваш и ги връщаш. Соц, див соц и издевателства над хората! На всяка опашка има списък. Опашките обаче вървят с много различна скорост, като най бавна, в пъти по бавна е-тази на Кат, естествено. Проверки-на два часа. Липсващите-горят. Артисалите пък от предния ден, неуспели да влязат, изгарят за следващия. Те обаче се надявят, че списъкът им ще важи за сутринта, и остават неприятно изненадани от новодошлите, цъфнали от вечерта и прекарали нощта там, които също са си направили списък. Записвам се в първия списък, и чакам. Пуша цигари и слушам благодарности към властта и спомени за соца и опашките. Има ли комунисти на власт-опашките са тука; как може другаде да бачкат до 19, а тези; как може такава тъпа организация-трябва ли пет човека да си губят по три дена за едни номера, как може в другите страни да карат с всякакви номера и прочие, до това-толкова ли не могат да сложат един да те упъти, да ти провери документите, да създава ред и дава номерцата. Тук изтръпвам-представям си, как бих се чувствал, ако нещо съм забравил, или не е... До мен –познат културтрегер, на зряла възраст, връщащ се от чужбина с нова кола. Човекът се дивеше и държеше като забравил нашето. Като отдавна отсъстващ, ходи да пита, защо администрацията не въвежда ред. ”Това е ваш проблем-отговаря му Шефа( а той по правило-винаги е от близките села)-на чакащите. Да не сте идвали сега.” Фундаментално! Той го пита що не сложе един да въвежда ред, и изобщо що не направи организация в полза на гражданите, (може да сложат три-четири будки една до друга до халето, и всичко да е на едно място, напр) а не в полза на тюфлеците си—но явно го е питал на друг език-по инерция. За проклетия, на жена му й се доходи до тоалетна. Иди ги питай-длъжни са да са помислили-нерви се интелигента от чужбина. Няма, разбира се... Там, отсреща, на двеста триста метра, има барче-сещам се овреме. Едната от двете лели, които бачкат, излиза към 15 и 45 и не се връща половин час -графикът се срива, напрежението расте. „Егати държавата, ..тая ако е на частник”..но когато се появи и правят път и й ръкопляскат.Всеки си вика наум-ами ако те върне...Мандалото хлопва-поканват ни да опразним фоайето. Започваме бесни препирни. Дилемата е как да надделеем над нощните и техния нов списък. Решаваме всички вкупом –към трийстина артисали, да дойдем в 6 и да настояваме за нашия.. Разбрахме се и отиваме да видим другата опашка. Там-Вавилон, Левски- шампион, или квото си искате... Две яки момчета, запотени и разгърдени, качени на оградата се надвикват и четат имена. Прочетоха над триста. Върху тях и около тях-още толкова ги зяпат и си чакат реда. Това е списъка от петък-постоянно актуализиран на два часа, зачеркван и оправян. Появил се втори списък-менте. Работата отишла амен амен до бой. Тези триста, ако постоянстват, ще минат за два дни(по 140-150 на ден). На тази опашка. На другите вече са минали-но се редят и нови, които се записват профилактично. Представяш ли си, скъпи иностранен читателю. Триста души са спали от петък вечер в колите си, и са ходили през 2 часа да си отмятат имената, за да свършат до два дни, считано от утре. Естествено, ако спат още една –две нощи. Колебая се, дали да изчакам проверката, за да се запиша, за да ме огрее до седмица. Ако спа на дванайсет километра от къщи, няколко дена, разбира се. Отчайвам се и си тръгвам. Та какво викаш, Манрико, за соцморала? Не бил важен ли? Да служи, или да прислужва? Кой-Стамат от Вързулица? Плосък данък ли, либерализация ли, комунизмът си отишъл ли.. Вервайте си. Всеки случай, ако се верва на тези, преживели опашките-нема да векува много.. |
| Представям си, ако Костов или Филип бяха измислили тази гавра с хората, какво щеше да прави свободната и независима българска преса. А таксиджиите? Всеки от нас се е редил на соцопашки. За ТВ, за видео Кроун, за банани за кво ли не. Потребителски опашки-ще кажете. Да не сте... може и без бензин, както през 90та по Луканово, без мляко, без месо -без всичко може. Колкото по напускахме соца и неговите правителства, толкова по забравяхме омразата от издевателствата, наречени соц опашки, съдадени или от дефицит, или най вече от социалистически манталитет и калпава организа; от начин на мислене и от качествата на издигнати на власт представители на това мислене. По летища, граници, по държавни учреждения-КАТ, полиции, министерства, -колкото повече възможност за налагане силово на власт-толкова по голяма закостенялост и изоставяне, пропорционално на соцмисленето вътре. Тук случаят е точно такъв. Властта СИЛОВО налага промяната на номерата-ние сме принудени, а не по желание. Същевременно не създава никаква организация. И сме под двоен удар. И как да реагираме--с омраза, разбира се. Трупаме омраза и недоволство. Досиетата ли? По същият начин олигархията, чрез досиетата и тайната власт станаха най-важната технология са нейното отглеждане. Кой да ги отвори-Соколов ли, по време на Фил, за когото имаше достатъчно данни, че е съмнителен(завеждащ писма на ЦК на ДКМС) с главен секретар-най-младия член на Паритята, или самчия Бонев сетне, при Костов. Изнесоха се данни, че именно Бонев е бил в отдела, следящ за морала и поведението на кадрите в МВР при Живков. това съдаде модела на олигархията-зависими от имналото, и неможещи да им се противопоставят, заради зависимости от миналото. Но освен като технология за власт досиетата са и въпрос на обществена справедливост, на граждански морал и на памет към миналото-писа днес Огнян Минчев. Ето кво пише той в Труд днес: Когато говори за обществен морал, имаме предвид обстоятелството, че като членове на подчинено от диктатурата на комунистите общество, ние не бяхме равни по отношение на режима, вчасност-на ДС. Затова нямаме право да съдим. Аз бях привилигирован, че родителите ми, макар и обикновени хора, бяха партийци, и произхождаха от семейства, "незасегнати от мероприятията на народната власт"Това ми откри пътя да стана преподавател в университета, и то по "идеологическа дисциплина"., като наричаха обществените науки тогава. Не съм ползвал връзки, но не ми и пречеха да се реализирам. Такива като мен не ги вербуваха, освен ако не излизаха на Запад, ишли при "специални" обстоятелства, Ази иколегите ми можехме да си разказваме вицове( в затворена компания), по свободно от други. Как да станеш нормален човек с виновни предци? Доносите срещу нас- неизбежни, като самия реалсоц, имаха по леки последствия, отколкото срещу други. От тази привилигирована гледна точка аз не мога да съдя другите със задна дата. Имах връстници, деца на народни врагове, внуци на опозиционери, роднини на национализирани собственици на мелница или гатер.. За да "изчистят" своето или на предците минало, за да станат "нормални" хора, такива хола бяха принудени да правят повече и по унизителни компромиси. За такъв човек бе добре да се натегне, да стане комсомолски скекретар, да бъде активен и услужлив.. Следва продължение... |
| За КАТ. да, аз толкова унизени и пречупени хора на едно място не съм гледал и по филмите за концлагери и военнопленници. пълен потрес. самоунижение и една безначална и безкрайна простотия и грубиянщина. за хаос и липса на елементарно чувство за ред и организация да не говорим. за брутално управленско решение, което дори в ангола ще доведе до оставка на министъра също. едни списъци, едни опашки, пот се лее, мазниш се на катаджии и чиновнички и след половин минута ги псуваш на майка само като свият зад ъгъла. безпардонно искане на рушвети пред свидетели. изумителна картина. и нито един репортаж по националните медии. този народ си заслужаваме това, което търпим и тези, които излъчваме като елит. толкоз. |
Вие търпите, вие си го заслужавате.  _____________________________________ http://www.kaily.dir.bg |
| Тук нямаше ли една тема за досиетатата. Преди малко гледах Димитър Иванов Гестапото. Щом и тоя излезе от сенките начи на условно казано "комунягите" им се пече яко яйце на гъзовете. Тоя властови и финансов ресурс нема да го дадат без бой. Боже, шесто управление е цвета на разузнаването и почтеността. вкарали видиш ли двама зам.-министри за морално разложение. никой не го били принуждавали да сътрудничи, всички по желание и с любов го правели (тук съм склонен да му вревам). държавата се креепяла на тези смели професионалисти. И Димитър за разлика от некои други кадри е голем майстор. с мед да го намажеш. спокойно, аргументирано, с добра дикция, с умен ие да се държи пред камера, заяви, че трябва да се действа внимателно със специален регламент. Но каза й някои много интересни неща, които ми подсказват, че ще падат много г |