Отиди на страница:
| Велико!!! |
| >>><<< Смях се като прасе дето се дръгне в ръба на кочината и погрухва и вика "куул", жална ми майка...сега с ще се прицепя към мнението на мъдам Исяаако и ще му прасна една пълна шестица на автора, като оставям демократичното мнозинстжо да му гризе цървулите, ако ги има.. обаче в броя има още една реконтра, маскирана като дебела ханъма под девиче фередже, та и се види гъзът (с пълен член вътре)... .. http://www.segabg.com/online/article .asp?issueid=2271§ionid=5&id=0001201 Редактирано от - sluncho6 на 29/05/2006 г/ 02:53:38 |
Ех, че хубава реконтра днес!!!  Подарявам на автора 12 дка море с карагьоза, каята и сафрида - и 3 дка от Трета буна под Варна - с наториален акт -  |
| Днес по изключение прочетох реконтрата. План-конспектът на същата се намира в рубриката Теми на форумците, тема Да прогнозираме антологията, постинг - Е. Ригби споделя идея за нов проект. Обръщам специално внимание на кучето. Благодаря. |
| Къркалката е стар образ Натиснете тук |
| На пръв поглед величавост не съзрях. Стимули и/или повод за втори немаше. А Темелко не е прав - натуралните вече отмират. Хората се усетИха, че требе да има некъде некав дифтонг, затова и родиха натуриалните (съотв. наториалните) актове  |
| Прав е Форца, но само донякъде. Верно е, че правилното е наториален. Само произходът е друг. Някои биха помислили, че идва от наторената градина. Не. Произлиза от предназначението - за НАТО. А това един форсиращ споменатата организация няма как да не го знае. Иначе напълно съм съгласен относно величието. П.П. Слънчо, дай една по-добра връзка, че тая води в задънена улица. Редактирано от - Velikancho на 29/05/2006 г/ 14:36:59 |
| Не сте прави, другари. В горната творба откриваме величието не на нещо друго, а на българския бастун. Цитирам: "Заварих го ... да лъска бастуна си." "ръкопашни хватки с български бастун" "бастуна разцъфна" "на един бастун разстояние" И накрая, като връх на скрития сексуален подтекст: "отделен сектор за подготовка на дамски мин..етен батальон." Изобщо - величаво отсекъде. Като бастуна на Величко е величаво. |
мдааа... както обикновено, Форца е прав...  ако трябва да бъда доста по-снизходителен, съм готов да вдигна до похвалата на бай Кар  Редактирано от - The Fool on the Hill на 29/05/2006 г/ 15:31:21 |
| >>><<< Великанчо, ставаше дума за едно "Писмо до Ботева" в централната рубрика и под което има някои цитати...ето парче от Пейчовия... ... @ - кажи ми. Мълчи народа! Глухо и страшно гърмят окови, не чуй се от тях глас за свобода: намръщен само с глава той сочи на сган избрана - рояк скотове, в сюртуци, в реси и слепци с очи. Сочи народът, и пот от чело кървав се лее над камък гробен; кръстът е забит във живо тело, ръжда разяда глозгани кости, смок е засмукал живот народен, смучат го наши и чужди гости! А бедният роб търпи и ние без срам, без укор, броиме време, откак е в хомот нашата шия, откак окови влачи народа, броим и с вяра в туй скотско племе... чакаме и ний ред за свобода!и за това, че младото поколение мисли за Ботев. .като за футболен отбор от нам коя си група.. ... За Наторалния акт незнам..дето вика Великанчо има нещо от НАТО и нещо орално, ама не е съвсем ясно.. |
| Отново по желание на Керпи: Имаше един горски, с едно такова мръсно име - Путев се казваше. Но колкото и името му да бе мръсно, душата му бе още по-мръсна. Мръсна като отходния канал на свинефермата, който се изливаше в дерето в южния край на повереното му горско стопанство. Близо до границата със стопанството на колегата Хуйов. Ама тоя па Хуйов беше една чиста душа - мамата си трака. Колкото Путев бе мръсен, толкова Хуйов бе чист. Но сега нама да говорим за Хуйов. Лека му пръст... и камъни - той се спомина, затрупан от едно свлачище миналата седмица. Та, до къде бехме стигнали? До канала значи. "Златния канал" - тъй го беше нарекъл Путев за себе си, защото този канал му осигуряваше по една допълнителна пачка всеки месец. Преди години, когато Путев още не бе толкова мръсен, той обикаляше района си и чу подозрителен шум от дерето. Отправи се по посока на шума и я видя. Една грозна ПВЦ тръба Ф 200мм стърчеше от брега на дерето и яростно бълваше смрадта си надолу по склона, където гадната субстанция се смесваше с чистото поточе, извиращо от района на Хуйов и продължаваше надолу към реката и вододайната зона на близкия град. Всъщност Путев не минаваше случайно от там. В горния край на дерето бе инсталирал незаконен казан за ракия и отдавна изхвърляше джибрито във въпросния поток. Но едно беше по един-два казана джибри на месец, друго бе цяла свинеферма. Съвестния по онова време Путев се замисли - дали да се обади направо в министерството на екологията или на собственика на свинефермата - да решат проблема на място. Като мъж с мъж. Зловонните изпарения явно вече бяха размътили мозъка му, защото той избра втория вариант. Шефа на свинефермата пристигна бързо и явно подготвен за свирепа борба. Още слизайки от джипа си той замери горския с една пачка петолевки. Путев се наведе ловко да избегне удара, но докато се изправяше една втора пачка от двайсетолевки го нацели право в десетката. Горския залитна, размаха ръце опитвайки да запази равновесие и изпълнявайки перфектна цукахара с две чупки и винт на 40° се пльосна по лице в смрадливата кал здраво стискайки пачката с две ръце. Така се омърси горския Путев. От тогава всеки месец той минаваше край канала. И всеки път си тръгваше с нова пачка. И още по-мръсен. Не като оня Хуйов. Дет беше чист като сълза на девица. Но сега не си говорим за него, а за Путев. Нали така? И днес също Путев мина край "Златния канал" и се приготви за борба с пачките. Още наближавайки усети, че нещо не е наред. Не можа да определи какво докато не стигна до мястото. Нещо определено липсваше. Тръбата стърчеше както и преди, но изглеждаше някак странно. Чак сега Путев установи какво беше различно. Смрадта беше изчезнала. От тръбата течеше бистра водица. Из дерето се носеше аромата на пролетни цветя. Пролетното слънцето напичаше, птичките пееха весело, а една подплашена сърничка се шмугна между дърветата в горния край на дерето. Нямаше следа нито от собственика на свинефермата, нито от борбата с пачките. Путев бързо извади ГСМ-а си и избра познатия номер. - Европейски стандарти, приятел - чу той познатия глас. - Принуден съм да ги спазвам, ако искам да продавам свинско в Европата. Та си сложих една европейска пречиствателна станция. Сори, но това значи - край на пачките. Разстроения горски се отправи нагоре по дерето, където се намираше нелегалния му казан за ракия. Беше заложил един бидон джанки и очакваше поне 20 кила прилична шльоковица. Верно че можеше да почака още 2-3 дена, но днес тъй или иначе нямаше какво друго да прави. Вече наближаваше мястото и пак го обзе същото чувство. Нещо не беше наред. Огледа се. Наистина нещо липсваше. Казана му беше изчезнал. Само бидона с джибрито стърчеше самотен между дърветата. Тогава си спомни заглавието от в.Сега "Качват малките спиртоварни в интернет" Натиснете тук. "Мамка им и митничари" - беше първата му мисъл. - "Дигнали са ми казана и са го качили в интернет. Сега требва да хода при онова пишлеме - Чочо хакерчето да ми праи ракията." Умислен така, горския не видя капана, поставен от бракониери. Закачи го леко с десния крак. Капана щракна, Путев подскочи стреснато, подхлъзна се, залитна изпълни познатата цукахара с две чупки и винт и шльопна с главата надолу в пълния бидон. Това беше нелепият край на мръсния като отходен канал горски с мръсното име Путев. Беше се заклещил в бидона - продукт на собствената му нелегална спиртоварна. А ако се питате къде е изчезнал казана му, много просто - митничарите нямаха нищо общо, а група цигани го бяха отмъкнали след една незаконна сеч в стопанството на Хуйов. |
| Очаквайте в близко бъдеще да разберете какво ще се случи и с другите двама горски от района - Гъзев и Цицов, разположени съответно на запад и север от района на Хуйов. |
| Познавам един човек - Гъзлев се казва. Много е свестен. И не е горски. Само малко се стеснява да казва името си. Познавам и един Пръцлев. В същия град. Ама не са роднини. |
| То , името не прави човека ... на , вижте ...и двамата горски с едни такива мръсни имена , особено Хуйов, пък какъв чист човек... кат` сълза ...на петел... Аз Цицов си го представям един такъв пъргаляв, ходи нагоре -надолу , наляво -надясно... едричък , така ...над средното... с много връзки , много познати....като отиде някъде и всички все него гледат...малко високомерен тип , ама като го притиснеш ...омеква...Виж Гъзев е наш човек ...нисък набит и отворен отвсякъде за купон и далавери...нали ви казвам .. уж имената такивимити-онакивимити , пък к`ви хубави хора...  |