Отиди на страница:
Тоя Весел е супер тая вечер, не, не, не трябва така, милост!  Бисер:- Не съм добре в тази гнусна атмосфера на лепкава сексуалност! Хахххх,  |
Още: - Тихо бе, Иванов! - огледа се началникът Редактирано от - Сибила на 01/06/2006 г/ 22:02:50 |
))Разсмях сеима си хас да не ти е...  Голям шедевър, голямо нещо! От времето на Зошченко и Кукриникси не се е ... и т.н. Седмицата почна добре, а завършва прекрасно. За утре, ако може, професора Василев на бис, Како...а ако не може, поне професора Вучков.Редактирано от - Д-р Перемянов на 02/06/2006 г/ 08:42:37 |
Бисер: Киров - певец
| Я, Сибила. Много ми е драго. Тези дни мернах още и един Пан, а още и Круела. Радостно. Сега обаче схванах защо напоследък му викахме на Весел, дай нещо весело бе човек, а той - не. Ми заради лепкавата сексуалност под чертата ще да е било. |
| Гледа ме със поглед на косатка шефът потен, лепкав , сладострастен. За да сграбчи моята дебела па*ка косматата ръка протяга , алчен. Мразя тази гнусна атмосфера, сякаш сексуално ме тормозят. Мразя па*ките със шефа да разменям, на бюрото, в неудобна поза. Из дневника на Петко Папков-младши счетоводител |
| Нивото на Реконтрата тази седмица е станало заразно добро! To good to be...  Редактирано от - The Fool on the Hill на 02/06/2006 г/ 11:51:22 |
- Иванов, искам единствено и само отчета за тримесечието! Иванов, набрал достатъчно психическа инерция, не смяташе да спира:Служителят се изправи, уязвим, но горд: - Аз не си падам по такива сексуални игрички, господин Петров, и освен това съм женен! Шефът се загледа през прозореца, но след няколко секунди сигурно се отказа да се метне през стъклото, засега. - Браво! Честито, Иванов! И довиждане! - каза той и напусна стаята. - Изоставяш ме, така ли? Напускаш ме, значи, ще ме зарежеш, като прасе загнила тиква ще ме зарежеш, така ли? - избухна той неудържимо в плач и понечи да стане. - Чакай сега, моля ти се, недей да плачеш, миличък! Успокой се! Моля ти се, моля ти се, бе любов! Иванов се беше свлекъл върху паркета, полегнал на левия си хълбок, изпънал крака, обути в розови три четвърти чорапки, протегнал напред лявата си ръка, с бяла и поддържана кожа, ноктопластика и никакви излишни кожички, показалецът на която сочеше обречено в нищото, той хлипаше и съвсем дискретно подсмърчаше на пресекулки. Петров се спусна отгоре му, прегърна го, разроши косата му и започна да го целува развълнувано. В този миг врата встрани се отвори и на сцената се появи пребледнял Николов. - Стоп! Стоп! Ма, не може така, бе! Искам повече, много, много повече страст! Отначало! Хайде! Хоп! - прекъсна ги почти сърдито режисьорът Куркински, притеснен, защото това уж кратичко действие на "Три сестри" го репетираха вече втора седмица поред. |
- Стоп! Стоп! Ма, не може така, бе! Искам повече, много, много повече страст! Отначало! Хайде! Хоп! - прекъсна ги почти сърдито режисьорът Куркински, притеснен, защото това уж кратичко действие на "Три сестри" го репетираха вече втора седмица поред. При тази реплика Николов пребледня още повече. В следващата сцена той трябваше да ги утешава и двамата. А това означаваше много страст, поне два пъти повече страст. Обикновен сърцераздирателен плач последван от утешителни целувки нямаше да му свърши вече работа, пък и пода беше почнал да подгизва и беше станал застрашително хлъзгав. Рискуваше да бъде изпързалян и утешаван вместо да изпълни геройската роля на утешител. Трябваше бързо да измисли нещо по-силно, нещо по-така, абе нещо като, като, като-о-о .... |
| Продължение от изповедта на Папков: На тоз тормоз ще сложа край! По нервите ще ми играй! Игрички вместо да играя тук графики да му чертая! Ако му трябват тез отчети, аз искам други иширети: най-младата му секретарка (със дрешки все от "Гучи" марка) във офиа за час и два за ободрителна игра... |
| Ехото отвръща на Патков: Ти искаш млада секретарка (със дрешки все от "Куче" марка) във офиса за час и два (за ободрителна игра), но с твойта гумена играчка играта май ще стане плачка. |