
| Кстати, в киношной библии есть даже: Ar daidardo |
| Та да попитам - тук за български език се приказваше Та да попитам знаещите защо руснаците се затрудняваха да четат "Петър първи" |
| Ех, Дубинушка, ухнем! И тва ми било български форум... Овъргазен колкот си щеш... Чекист ясенево, май ше излезе, че ний сме батюшките и ше си го набиеш тва в русата оплешивяваща чутура ![]() |
| Нещо минах тази тема А виж колко мнения се насъбра Езиковеди и езикознайци Някой спамена и товарища Сталина Правилно спомена, въпреки че не в правилна връзка Въпрасите за правилния език и правилното му изписване не е научен Или ако учените сериозно се занимават с това, те в най-добрия случай са занаятчии, майстори на краснописа Иначе са ...служители на властта Чрез правилата овластяват - който говори правилно властва Или, както едно време се изрази неправилно М.Балев, щом властва значи говори правилно |
| xА_така, ама нема нА_така Театър без зрител, уан мен шоу, футбол без запалянко, шкембе чорба без парлив чесън и лют барут. Мъртви души, Гогол и попето от Дупница ..и прочие. |
| Още няколко примера за трайно влязли български думи в руския език, които проф. Кочев даде в предаването си: город - град (Петроград) короткий - краткий (краткий курс ВКП (б)) пересечь - пресечь порох - прах (мир праху его) хоробрый - храбрый и др. При огромното словно богатство на българския език е връх на простотията да се твърди, че английският и руският със своите само по 200 хил. думи, били "много по-богати от бедния български език". Според професора, сегашният Европейски съюз е някогашната Римска империя. А тя, след като се опъваше няколко века, беше принудена да даде тежката си дума за българската кауза още през 9-ти век. Имайки пред вид това, сегашните внушения и "опасения", че няма да ни признаят повторно за "европейци", изглеждат смешни. Редактирано от - Олег Офренов на 06/06/2006 г/ 01:10:07 |
| Привет опять, Тодя По порядку: город - град (Петроград) короткий - краткий (краткий курс ВКП (б)) пересечь - пресечь порох - прах (мир праху его) хоробрый - храбрый Все формы перехода из русского в другие славянские языки вроде уже тебе объяснил. Опять напоминаю, чтобы не забыл. Двойное о и е запомни. Молоко - мляко. То же самое и здесь. Просто как вареная репа В случае с порохом немного ошибся. Порох по нашему - барут. А прах есть прах. Не тот прах, конечно, что у тебя под клавиатурой болтается - это пыль. А "мир праху его" угадал правильно, молодец, то же самое как ashes to ashes, earth to earth and dust to dust. Завтра продолжим, уж очень у тебя большой сдвиг произошел и немного оторвался от реальности. но ничего, все будет в порядке после нескольких сеансов. Установку дам нормально (Кашпировского помнишь? |
| Другарьо Тодаре, Малко уточнение. Старобългарския език - това е езикът на Кирил и Методий (ЕКМ) или Е7 (св. седмочисленици), както го нарича Хр. Тамарин. Това бил изкуствен книжовен език на основата на солунското или друго балканско (или малоазийско?) просторечие, но разбираем за всички тогавашни народи, говорещи по славянски - в Брегалнишко, Панония, Моравия, североизточна България, по-нататък - в Сърбия, Влашко и Киевска Рус. В 10 в. всички славянски говори били технически още един език, субект на общи промени. А не много езици. Лексиката на ЕКМ била общославянска. * ЕКМ/Е7 бил наложен за официален на българското царство от княз Борис-Михаил и станал основа за развитието на българския етнос - заедно с източното християнство и властта на българските царе. ЕКМ бил съхранен в България и затова има основание да се нарича и "старобългарски". Така си го наричаме главно ние. * Терминът "Преславска школа" явно вече е условен, понеже най-големите книжовни центрове на Първото българско царство излиза, че били не в Преслав, а в манастирите в Равна, Провадийско, и Теке Караач край Варна. Двата манастира имали големи скриптории и се ръководели от ученици на Кирил и Методий. Теке Караач вероятно бил и княжеския манастир, в който живял като монах и може би бил погребан Борис-Михаил. * Езикът на Киевска Рус бил пак ЕКМ; оттам той преминал във Великото Литовско княжество и в Московското княжество. Московският руски се развил на основата на ЕКМ в киевската му редакция. От живите езици днес руският е най-близък до ЕКМ; нашия новобългарски се развил от просторечията в Североизточна България в 19 в. и няма пряка връзка с ЕКМ. Нашият език под влиянието на балканските езици - гръцки, турски, влашки, албански - еволюирал много далече от ЕКМ граматически и лексикално. Съвременният украински език също е много по-далечен от ЕКМ от руския, макар последният да взел киевската редакция. Украинският език е стъпил повече на полската граматика, заради стремежа на укр. националисти да заявят различието си от "москалите". Сръбският език също е възникнал от просторечията и няма особено силна връзка с ЕКМ. * Затова масираното заимстване в новобългарски от руски в 19-20 в. е исторически оправдано, но не винаги възможно - както видяхме с примера със самолет (рус.) и летище (чеш.). Нашият език е силно русифициран, което допълнително го отличава от езика на БЮРМ и неговия източник на неологизми - сръбски. Редактирано от - Чичо Фичо на 06/06/2006 г/ 02:16:48 |
| У тебя опять словесный понос, ясенево? И защо назоваваш нашият Първи с Тодя? Някак си неуважително е. Може би е по-добре Федя? Разгеле руското Фьодор произлиза от гръцкото Теодор поради писменна простотия. В далечните времена предците ти не са различавали титата от простото еф та са го произнасяли като еф. За допълнителен пример - арифметика - ха ха . |
| Гледам забавлението продължава... вчера пуснах един линк , ама никой не му обърна внимание , а той беше за нещо уникално... нейсе , като сте толкоз отворени кажете какво са написали децата върху плочата... за да ви помогна ще кажа , че няма други деца на тази възраст в България , които да си служат с тези знаци , но не знам защо ви се видя маловажно , че има цяр за чалгата , сигурно да се напъваме да показваме колко сме умни е по-важно...(снимка: натиснете тук) |
| Керпедене, не вини форума. Предният ти постинг беше с невалиден линк. А туй на снимката на "огин" ми мяза , ама не съм силен с глаголицата. |