фък... некакъв калъркоудид карбънпейпър ще да е бил юзнат... ениуей... ничево не панях и атхажу да клоусава бара за бирюху... биър ийста е одличен медисин против кошкин дендруф... |
>>><<< И носенето на стегнати гащи също, нищо не пада по обувките...забьил спросит у каво в щанах кошка.. |
Да ни е честит Шестия ден от Шестия месец на и Шестата година, гяволи! И да не забравяме колегите от Шесто! |
Да бе, и на мен ми хареса . Дали защото се начетохме на нло-вщина и шино-вщина, или заради още непреминалата упойка от сутрешния зъболекар, все едно - хареса ми. |
Да. Интересно четиво. Накара ме да се замисля. Даже много. Като изключим факта, че отново съм в клуба на невдеващите , бих казал дори, че май ми хареса. Да видим юни дали също ще ми хареса . |
ТЪПО Лаят на тъпия помияр в тъпия двор на тъпия блок ме накара да отвора тъпите си очи. Огледах тъпия таван и станах от тъпото легло. Влязох в тъпия кенеф да пусна една тъпа вода , да прегледам тъпия вестник , да изкъпя тъпия си задник и да ида да изпия тъпото кафе, от таз тъпа кафе машина... Заключих тъпата врата и вяло заслизах по тъпите стълби , щото тъпия асансьор още не е пуснат... в тъпата маза пак изгоряла тъпата крушка . Извадих тъпото колело и отпраших по тъпата улица към тъпата работа... Седнах на тъпия стол, ударих един тъп пръст на тъпия компютър и защраках с тъпата мишка...Тъпо...и Ре-то и тя... бахти тъпото число...бах ти тъпия шестък...бахти късмета ... бахти топлата бира... бахти тъпата крава.. бахти тъпунгера дет`съм...бахти тъпия фък... |
Мастер дисгайза - Агент Майстор Има добри попадения, ама нещо в целостта куца съществено - нещо типично, впрочем, за конкретния Майстор. Нищо, здраве да е... К'ви по-страшни неща сме виждали тука... |
От цялата дандания с досиетата и всичко около излязох обогатена с едно-единствено ново понятие - "явочна квартира". Като словосъчетание ми харесва много, като практическа полза ми остава абсолютно непонятно. За тез хора квартални градинки, гарови ресторанти, обществени тоалетни, минерални чешмички нямало ли е? |
Когато бях студент, и моята квартира беше "явочна". Единият ми съквартирант (ченге) си държеше мотоциклета (Ява - 150 куб.см) в хола. |
Фортиций, да си призная честно, тоя път и мен ме гризе едно съмнение дали е Майстора. А може би Поета?. Загубила съм форма, брей, брей Но Елегантния в цвят лиля пък хич не е. |
Навън беше още тъмно. Столицата бавно се събуждаше за живот. Тук там по някой ранобуден гражданин излизаше бързешком от входа на блока и с бързи стъпки се отправяше към напрегнатото ежедневие на големия град. По все още тихите улички бавно и със силно залитане от стълб на стълб и от дърво на дърво се придвижваше един младеж. По всичко личеше, че не някой изпаднал пияница - беше спретнат и добре облечен. Елегантно спортно сако въху скъпа копринена риза. Яката беше разкопчана, а краят на разхлабената вратовръзка небрежно беше натъпкан в скъпите маркови панталони. Младежът беше на видима възраст 20-25 години. Все така клатушкайки се той хлътна във входа на една голяма и луксозна сграда. На табелата до входа с големи позлатени букви бе изписано: Кой ли беше този младеж? Дали беше дошъл до тук за да се подложи на някоя от странните операции на медицинското светило? Дали в пристъп на отчаяние или безизходица беше решил да смени своя пол? Очевидно не. Младежът поздрави с махване портиера на входа и се отправи към асансьора. Качи се на третия етаж и се отправи към дъното на коридора. Спря пред вратата на стаята си, натисна дръжката и за момент застина неподвижно. От стаята насреща се чуваше равномерното скърцане на пружини. Младежът се подсмихна и влезе в стаята си. До вратата имаше малка месингова табелка и не нея се четеше името на обитателя - Крезолий Хуйбоди. Така се казваше младия човек, който се беше прибрал след бурна пиянска нощ. Предния ден той успешно беше приключил обучението си при мадам Исякова и тов. Румбурак Петрониев. Въпреки че изглеждаше 20-25 години, младежът беше само на 22 дена. Под вещото ръководство на д-р Сфирков и д-р Макароненко от ЦИЦА* неговото развитие бе значително ускорено. От другата страна на коридора, там откъдето се чуваха скърцащите пружини беше стаята на майка му. На табелката до вратата беше написано: Етанолия Спиритонова - Джени. А отдолу някой беше добавил написана на ръка бележка - "д-р Макароненко". * Централен Институт за Целева Акселерация |
Дори и днес оралната любов между двама млади, упражнявана на публично място - като паркове и обществени тоалетни - е нещо не съвсем обичайно, камо ли по онова време, Ели. Привлича твърде много зяпачи, и други органи. Затова явочни квартири е имало, има, и пак ще има. България все още не е Островът на Свободата, и скоро няма да стане |
Изповед на Слухар Ченгелиев, бивш офицер от хм, заличено с черно: Вербовчик беше татко вербовчик съм и аз! На власт не бях за кратко, та зъл съм от тогаз! * Сега сте ми паднаАли ще карам аз наред: предатели, педали, са плъзнали навред... * Тях всичките ги хващам по доноси веднага и в лагери ги пращам на село да помагат! * И ред във таз държава ще сложим отсега. така се управлява със сила таз страна! * За пример да си вземем Корея, Беларус, и с тях дорде е време да скчючим нов съюз! |