"Мандала"
Отиди на страница:
| Здравейте приятели, Всеки от вас, малко или много знае какво е мандала. В нета има пре- достатъчно информация за нея, за видовете, правенето й и.. нека го нарека - употребата й. В тази тема ми се ще, всеки който има желание да разкаже някаква измислена, дочута, преживяна, или дори мечтана историйка - да я сподели тук, без претенции за художественост, "професионализъм" или друга някоя нАучна измишлйотина за разказа като такъв. Така, накрая от всички шарени песъчинки-думи, посипвани търпеливо във въображаеми или действителни фигурки върху белия лист, от всеки от нас - да се получи една обща мандала. Защо кръстих темата точно мандала, а не калейдоскоп, например. Надявам се и аз самият да разбера накрая:-). Всъщност, доколкото съм чувал, след като мандалата е напълно готова - завършена, тя бива разрушена. Надявам се, нашата никога да не бъде напълно завършена, дори и след 1001 нощи. Приятно и весело участие: Просто се наслаждавйте :-) ... |
| Ще започна пръв, разбира се, с една недовършена исторйка. Ето я: Пикник изненада . Той се огледа и реши да се издигне по-високо. Нямаше нужда да иска разрешение от никой, при това чудесно време и тази почти безкрайна видимост. После направи любимата си маневра - наклони рязко машината настрани и погледна надолу към Земята. В тези няколко секунди той успя да види разделените несиметрично разноцветни полета, както и тънките влакънца на пътищата, които не само разделяха, но и свързваха тази многошарена картина. От тази височина, Земята долу му заприлича на една, на една... на една мандала. Да, точно така, на мандала. Тази мисъл и това внезапно-хрумнало му сравнение му се харесаха. Ето че изведнъж се сети и за онзи ден, когато бе подарил на децата си по един комплект от 24 цветни моливи и десетина листа с черно-белите копирани контури на мандала за оцветяване и как те много се зарадваха. Тази идея му я даде онова- рижавото момиче - тяхната психоложка. Докато го гледаше добродушно със спокойните си зелени очи, тя му обясни, че оцветяването на мандала било много добрo упражнение не само за децата и как помагало за подобряване на концентрацията. Коцентрация, концентрация, да, сега е време да се концентрира само върху предстоящата задача. Не му беше за пръв път изпълнението на подобни мисии. Беше напълно спокоен, защото имаше опит. За него това бе просто рутина. Може би затова пращаха точно него и сега. Той отново провери данните от уредите, както и позицията си. Поиска потвърждение от наземните за атакакуване, както и за потвърждение на координатите на обекта, който е бял джип, движещ се в момента по магистралата, но според агентите се очаква всеки момент да се отбие от нея по някакъв страничен, прашен и запустял селски път. Не след дълго дрезгавият глас от слушалките му даде необходимото разрешение. Сега, всичко, както и успешният край на цялата акция бе в ръцете му. Нищо няма да навреди, ако насочa самолета и ракетите към джипа така, че тези, които са в него да могат да ги видят в последния момент. Много ми се ще да им видя и физиономиите в този последен за тях момент. Заслужават си го. Щом натисна спусъка, ще включа и подслушвателя, монтиран в джипа от службите, поне да ги чуя - помисли си той и вътрешно се усмихна. Време е! Обектът е прихванат. ..3.. 2.. 1.., дланта му спокойно е обгърнала джой.стика, а палецът натисна спусъка сигурно и без колебание. Веднага след спусъка, той натисна и бутона на приемника, точно така, както си го беше намислил. След обичайното кратко пращене, в слушалките му прозвуча един детски глас: ".. мамо, накъде пътуваме толкова дълго и защо тати не е с нас?". "И аз не знам къде отиваме, деца. Изненада ще е и за мен. Просто изпробваме функцията "пикник изненада" на новата ни навигационна система, а баща ви е на служба, вие знете, че той ни пази от... от.. .." тук разговорът бе прекъснат от един ужасен женски писък, следван от два детски. В слушалките му отново изпращя, а след това и в тях избухна най-голямата тишина, която той бе чувал някога... |
| Снощи, малко преди да започне поредния мач, се запътих към хладилника, за поредната бира и поредния чипс. Не, чипсът не ми е в хладилника, разбира се, а в шкафа до него. Извадих две бири, за всеки случай. Защото, не знам как е с ваще, но мойта бира има нахалния навик да свършва точо в най-интересния момент на мача... и докато се двоумя, дотичал в коридора, кое да избера, се насочвам към тоалетната (не без определено и настоятелно желание). Тaка, че, сигурното си е сигурно. Взимам две бири, още един чипс и отивам в хола, където жената е включила канала на някаква си програма за сапунени плетки. Грабвам дистанционното и превключвам на правилния канал. Мачът е почнал вече- установявам йадно аз и си мисля, че всичко това е заради нея, а пък тя си плете... Да, хубав мач беше. Страхотен. Бърз. Динамичен. Красота. Пък гледам я -тя, заспала, че даже подхърква. Бутам я с лакътя и й викам: "Айде, дърто, да ходиме да си легаме. Заспала си посред мача и нищо не разбра от него". Пък тя ми се кокори насреща и вика: "Е, колко завърши?". "Голема игра изтърва, викам, Алжирците биха, но и Холандците не им се дадоха, малко преди края, лалетата вкараха един напълно заслужен гол, Я!". "Ама, Перо, какви алжирци, какви холандци, какви лалета бе!? Играха Аржентина и Бряг на слоновата кост"... Бре, че и такъв ли брег имало... :confused ... За предната ми историйка. Как искате да постъпя с моя герой: 1. Да се окаже, че това е експеримент в симулатор, организиран от рижавата психоложка със зелените очи (да, много е касива) 2. Той се връща в базата, и става новия Ранбо от първа кръв - три. 3. Самоубива се при първия удобен случай. 4. Каца нормално и търси виновните и правдата, чрез съд, прокурор и други глупости. или 5. един безболезнен, кратък, но малко очакван край Какво ще кажете?  |
| Любопитен ми е вариант № 5, но да не се окаже, че героят просто е сънувал кошмар и този кошмар го кара да се замисли за всичките подобни мисии. Съвестта започва да го гризе и той си сменя работата и става мисионер или започва работа в червения кръст. |
| ... Вече съвсем безцелно той продължи да лети в синbото небе. Нямаше и най-малката представа как да продължи нататък, колко време измина... Едва сега усети, че е плувнал в пот, а ръката му лепне неприятно върху джойстика. Огледа се безпомощно и се запита дали има смисъл да продължи всичко това. По дяволите, ако знаеше и защо го започна, само заради една скапана парола..., a aко бях натиснал бутона на радиото, преди този за ракетите, то може би... може би..., но сега, това вече няма никакво значение. По-добре е наистина да приключа с всичко. Да. Точно така! Реши твърдо той, свали си шлема и го сложи на коленете си. После натисна два пъти еsс. и потвърди с „Yes“, загаси компютъра, изправи се и поставяйки шлема върху стола, си промърмори тихо: "по дяволите..., баща ми какви идиотски игри разработва..." ... това беше номер пет :-) а сега сте вие наред |
| Играчът дори и не подозираше, че джойстика и шлема, които небрежно бе захвърлил, бяха наблъскани с датчици и телеметрични устройства и струваха повече от милион долара. На 2 хиляди мили от него, в едно здание - съвсем обикновено на външен вид, но охранявано не по-зле от базата на НОРАД, на няколко компютърни екрана се точеше дълга редица цифри и графики. В залата пред тях се бяха събрали неколцина многозвездни генерали. Красивото рижо момиче с неразгадеми зелени очи беше в ярък контраст със стерилната атмосфера наоколо и строгите униформи. - Е, мис Крофтън, какво бихте казали за резултатите от този експеримент? "Разбира се, че този самодоволен четиризвезден задник ще заговори пръв. И че ще ме гледа в циците, докато се прави на важен" - помисли си тя с досада, но се постара антипатията и да не си проличи в гласа и. - Реакцията на този обект не се различава особено от средностатистическата за групата. Мозъчните вълни показват силен стрес, разбира се, но анализа на нашата псевдоневронна мрежа показва, че ще го преживее. Ще се наложи 2-3 месеца да се подложи на психоанализа, но пак би летял. Самодоволната усмивка на генерала я накара да каже нещо, което при други обстоятелства би премълчала: -Да, генерале, би летял отново, и отново би изстрелял ракетата със съзнателния риск, че могат да пострадат цивилни. Това е един от вашите хора, генерале. Привлечете го. Нали това искахте с целия проект - да си намерите хора, които да не се разстройват прекалено от убийството на цивилни??? Дори и да бе забелязал острите нотки в гласа и, генералът с нищо не го показа. Само отсечено кимна с глава, погледна я в очите, и с непреклонна убеденост отговори: - Да, мис Крофтън, такава беше целта на проекта, и мога само да ви похваля за отлично свършената работа. Намерихме хората, които ще водят войната, която не ние обявихме. Не можем да си позволим да губим ценни кадри, обучавани с години, заради нелепо чувство за вина. Цивилните жертви са неизбежни в името на един бъдещ свят без тероризъм. Кимна отсечено още веднъж , обърна се и излезе. Като по команда всички военни в залата се завъртяха кръгом и го последваха. Дамата със зелените очи дълго гледа след тях. Трудно беше да се различи в погледа и дали изпитва някакви угризения... неодобрение... или удовлетворение от добре свършената работа. Редактирано от - Iezuit на 12/06/2006 г/ 23:30:15 |
| Херкулес, ето, това е една от моите снимки, дето ги харесах, няма вече такива пасторални снимки, никъде по вестниците, мисля, че е страхотна, мъжът ми казва, че козичките били невероятни животни. Некои викат, че били дяволски, ама не им вярвам. Аз съм й авторът. Наистина си я ценя. Утре ще ти пратя още, както сме си ги щракали, има и църкви, има и деца, има всичко. Лека нощ.  Редактирано от - Сибила на 12/06/2006 г/ 23:06:49 |
А ето, още и от тези невъзможни красоти, които радваха окото ми, фотографското, хванах ги завинаги, на една от снмките е и моето мъжко дете, горда съм с него и с момиченцето му. Верно е, че не знаех къде да пусна тези снимки. Но избрах пак при теб.   |
| Мерси, Сиби :-) Забелязала ли си, че има животни, които колкото и зеленина да има около тях, все ще дойдат да ядът от човешка ръка :-) . Парапетът е ръждив. . Да са живи и здрави! (много обичам да събирам съчки и да правя огън, заради жарта :-) |
Радвам се, че са ти харесали, имам още много, една стара-стара двестагодишна църква, "св.Костантин и Елена" уникална, вкопана в земята - много малко хора са я виждали, защото се намира в с. Долно Луково, почти на гръцката граница. Представлявала голям интерес - световно историческо наследство, вкопана е в земята и била маскирана като обор, за да скрият от турците истинкото й предназначение. За децата, да, правиха си чудесни екскурзии сред природата, природата там е зашеметяваща, много са доволни. Козичките са невероятно чаровни животни, и доверчиви, ядат от ръка винаги когато им предложиш. Но сега мъжът ми започна да гледа бразилско-хърватския мач и трябва да ровя къде е сложил тези снимки, не смея да го отвличам. |
У, щом е толкова страшен, недей го отвлича.  (аз съм го гледАл този мач вече и не ми е интересен, но виж, една бира - нема да откажа :-))) ... Разкажи ми нещо за тази църква, моля те, a? |
Има информации в нета за нея, Херкулес, ние бяхме голяма група от София, които я посетихме и една сладкодумна възрастна жена, пенсионирана бивша учителка, сигурно тази Стефана Хонгова, за която става въпрос по-надолу, около два часа ни разказваше историята на тази уникална църква, забележителна и с това, че е наполовина вкопана в земята. Не можах да запомня всичко, а и забутах някъде брошурките, които си взехме оттам, запалихме и свещички, атмосферата там е неописуема, малка църквица, ниска, схлупена, а вътре толкова изящна. Снимките, които най-после намерих, слава Богу, са си наши, лични. Това намерих в нета само, съвсем актуално. 200 годишна църква събира християни на празника на Св.св. Константин и Елена Monday, 22 May 2006 Жители и гости на село Долно Луково се събраха в ранната утрин на 21 май в църквата “Св.св. Константин и Елена”, за да честват 200 годишнината на духовния храм. Отец Боян Саръев и местния свещеник отец Димо отслужиха празнична литургия. Осем деца и възрастни избраха на този ден да приемат Христовата вяра и да бъдат кръстени лично от отец Саръев. Най-малката бе три годишната Пламена, а най-възрастния 45 годишния Юрий Юлиянов. Семейство Димитър и Бояна Радеви, чиито корени са от Долно Луково, но понастоящем живеят в Кърджали, в този ден сключиха църковен брак. Венча ги отец Боян Саръев. Стотици хора от селото и от вътрешността н страната се стекоха на празника в Долно Луково. Малката църква едва побираше желаещите да запалят свещ в уникалната църква, обявена за паметник на културата. Честването е повод много от самите жители на селото да влязат за първи път в църквата, която иначе се отваря рядко, най –вече за гости от близо и далеч, които проявяват голям интерес. Специално за тържествата на иконостаса бяха поставени иконите, скрити до момента, пазени на алчните очи на иманярите, имащи не малки набези в района. Сега в църквата има СОТ устройство и специални железни врати, но въпреки всичко препоръката на пловдивския митрополит Арсений е иконите отново да бъдат на отговорно пазене след празника. Най – добре историята на духовния храм разказва 70 годишната Стефана Хонгова, която е написала и книга за родното си село. След откриването от кметския наместник Нора Кьосева, Хонгова разказва за борческия дух на предците и уникалността на духовния храм. Примитивният строеж и ниските обеми скриват едно уникално творение на неизвестни майстори резбари и стенописи. И до днес не може да се каже дали иконостаса е дело на майстори от Дебърската или някоя друга по-известна школа от миналото, споделя в словото си на площада пред жителите и гостите на Долно Луково, Хонгова. Тя с желание показва на всички уникалния надпис върху вградената на пода пред олтара каменна плоча , на която са увековечени имената на ктиторите на храма. Надписът е на старогръцки. Хонгова го преписва и изпраща на специалисти да го преведат. Така се установява, че върху плочата са имената на поп Димо, Милоулу, Христо, Гемиджоулу Вълчо и датата на освещаването 16 март 1806 година. Сега е открита и още една плоча със старогръцки надпис в женското отделение на църквата. Предстои и той да бъде разшифрован. Иконостасът е реставриран през 70-те години на 20 век от художник –реставратора Любомир Радев, а стенописите са реставрирани през 90-те години от художник реставратора Стефан Аенски. |
