Отиди на страница:
| Интересен урок, да. Но у мен възниква един въпрос, на който не мога да дам по никакъв начин отговор. Как се казва: - Уважаема магистър; - Уважаема магистре; - Уважаема магистърке, или нещо съвсем друго. Все пак бих препочел Гичка. По-лесно е за произнасяне, пък и звучи също като едно нещо - много хубаво. Апропо, уважаема Гичке, пред второто "и" в последното ти изречение трябва да има запетайка. |
Аз пък си признавам, че сея запетайки лежерно, сей земеделецо.  Е, когато внимавам, внимавам и се старая, но рядко ми се случва. Ето, друже Премянов няма този проблем, намерил му е цаката - многоточие омайно, как хубаво си ти ....... И ние докато напишем напишем едно "мнение", друже Перемянов ни е взел предята с три. |
| Това беше за Гичка: И на мене си ми симпатична, вкл. с тази си искреност  Не се връзвай обаче - майтап. Както и при лютеницата, ако мога да използвам такова едно сравнение, понеже романтичността е неделима част от мене, вкусовете ни са различни, така и тук. Аз предпочитам по-люта, едросмляна, без консерванти, а ти?Това е за Сиби: Запетайките са запъвалки - защо да се запъваме тогава? Иначе съм корифей в запетайкознанието Редактирано от - Премянов на 13/06/2006 г/ 17:22:45 |
| художничката-предложничка сърбила бютифайска започваше да се изнервя... вече цял час чакаше на мозамбикската аерогара... сошълетът на "немус хеър" закъсняваше и листът с имената на маша даша и бомбаша висеше все по унило в ръцете на творкинята... беше се обадила на приятелката си мадам исякова с молба да я снабди с моделки за световното по бодиарт... дейната преподавателка от симеоново я беше уверила, че ще и изпрати трите си най-верни агентки, гордостта на обединените усилия на клиниката на сфирков и ЦИЦА, красавиците маша даша и бомбаша... дори щеше да ги прекара през операционната на сфирков преди полета, за да ги обшие с нова кожа с по-груба текстура... за да бъде рисунъкът експресивен и завладяващ... и ето че вече час бодиартистката се потеше на кобминираната мозамбикска аеро, жепе и морска гара... "самовлюбеният пилот хайвер сополана пак е зареял сошълета нейде из небето и разказва на стюардесите за смелите си подвизи" - мислеше с досада сърбила... поради липсата на качествени бои в мозамбик тя бе принудена да поръчва краски от тепека "багра"... и с всеки полет на "немус хеър" получаваше по някоя пратка... затуй добре познаваше екипажите на сошълетите... най-после познатото "тпрууу, стой, дее вашта мама!!!" се чу и разформирането на сошълета започна... от тунела залитайки заприиждаха пасажерите на "немус хеър"... сърбила държеше листото с имената на моделките-агентки високо във въздуха... но резултат нямаше... пътниците бавно оттекоха към изхода, а нейните моделки никакви не се виждаха... само някакъв космат субект залиташе кротко из фоайето и се озърташе плахо... по едно време набра смелост и се заклатушка към нея... - мараба, како сръбке... не те видех... ослепи ме таа гроздова... немат ли нещо по-харашо за международните полети тея скръндзи - зафъфли субектът... - къф сте вие, мосю и що немате уважение към дамите - саркастично запита сърбила... не можеше да понася тази балканска прямота и недискретност... беше избягала от тези нрави чак в мозамбик... но явно те и тук я преследваха... - я се земете в ръце, поклонете се ниско и помолете за прошка... - патка... че и се кланям... ти улава ли си ма... я съм изкуствовед... и съм тука да ти пишем рецензия... за веснико... неймът ми е ганьо балкански и сега че слушаш кво че ти говорим... мадамата исякова... нейната мамица агентурна, тя ми затри кариерата... каза че дела от държавна важност са задържели моделките и ше требва сама да се оправяш... - гъгнеше субектът и овоняваше фоайето с дъхът си на вкиснала гроздова и мамалига... сърбила беше съкрушена... не бе очаквала такава подлост от мадам исякова... всичките и планове за спечелване на световното рухнаха изведнъж... триптихът, който като сияйна холограма витаеше из нейното съзнание угасна като духната свещ... пред очите и остана само косматият и нахилен ганю... "какво да правя" - започна трескаво да търси изход от ситуацията... да използва пак гичка граматикова не ставаше... досега все нея рисуваше по състезанията... малката странджанска овчарка-поетеса беше добър модел... едно сложно съставно изречение с четири подлоги, няколко състрадателни залога "лайф-ор-дет" и милосърдно съпричастие накрая беше в състояние да отведе мислите и обратно в клиниката на сфирков, където беше работила като пасторка... и да я държи неподвижна няколко дни... но съдиите вече ги знаеха... и съчетанието им не предизвикваше у тях онзи трепет, който бе предизвиквало някога... трябваше да измисли нещо ново... погледът и отново бавно се фокусира връз ганю балкански... субектът ломотеше нещо за демони и краставици... тутакси новата творба грейна в главата на предложничката... тя хвана ганя за косматата ръка и строго му рече: - хайде тръгвай... имаме много работа... ще ми бъдеш модел... |
Великанчо, сериозно ли? Ако беше жив проф. Любомир Андрейчин, щеше ти отговори така : Уважаема госпожо магистърке. Но сега се е утвърдило следното : Уважаема госпожо магистър. |
| Блинди, толкова си ми симпатичен, но много енергия ми отнема, за да изчитам мненията ти докрай, особено по-дългите... Премянов, нямай грижи за едросмяната и подлютена лютеница, и аз я предпочитам пред сладникавата.  |
| Гиче, мила, не го вземай навътре. Такава ми е природата, иначе не съм такъв. Сиби, нямам честта да познавам уважаемия професор. Оставям се в твоите ръце. |
| Двамата стигнаха до ателието на Сърбила. - Събличай се. А аз в това време ще приготвя боите - рече художничката и се зарови в камара тубички и шишенца с надпис "ТПК Биагра". След като приключи с приготовленията, даровитата артистка се обърна към модела си с четка в едната ръка и палитра в другата. Четката първа изтрака на пода. След малко я последва и палитрата. Сърбила стоеше вцепенена в средата на ателието си с отворена уста и изцъклени очи. Пред нея, в цялото си величие, се беше изправил модела и - Ганю Балкански (снимка: натиснете тук) *. * авторските права въху образа на Ганю, естествено принадлежат на тов. керпеден. |
| >>><<< Семейство мило мое, отивам да посвърша некви работи и ви чакам на редзервната писта на ноуто летище...с табелка над глава |
И аз нямам тази чест, Великанчо, той е бил професор на мама, и тя вече покойница, Бог да ги прости. А, таваришчът е много добър, дори перфектен, струва си да го изчетеш, Гиче,  , аз го препрочетох и още се смея, това беше страхотен завършек на деня, оставям ви с голямо съжаление, вечеря имам да спрятам. |
Ей , хубу , че зарязях мача , то аслъ май съм го гледал ... ама Блиндюгата ма свърши.... кат` идин митральоз ги чатка начи... читъррррррр... и сетне колики до среднощ от смях, лицеви спазми и прочия страдания... нема милоз, нема състрадание... не смея и да си тръгна , к`во ша си кажат хората по улиците кат`ма видат такъв озъбен.... ша пия още една бира два-три пъти ... дано ми мине...  |
| Брато, мчи той sofixa отдавна се спихна бе, като пиисйе стинки се спихна...борсовите брокери ходят жални, безработни а сега, гледам, и пазаря на недвижими имоти се спихва ... като пиисйе стинки... мдам... можем един Ре-индекс да въведем... ако бот и Кака не възразят... ного ще бъде показателен за най-различни пазари.... |