Отиди на страница:
| >>><<< Росица беше моята мечта - толкова много вратле за целуване...и такова, такова нежно....мммммцмцмцмцммцммццццмммцммцмммц ммц    |
Бомбаша продължаваше да стиска кабела като спасително въже. Нежните всмукващи движения я издигаха все по-нагоре в бледорозовия тунел. Бомбаша стигна до една уютна гънка някъде към средата на дебелото черво и пусна кабела, който продължи нагоре с весели извивки като опашчица на сперматозоид. Бомбаша облегна глава на един разширен капиляр и с любопитство се огледа. Беше влажно и топло като в парник, чувстваше се уютно. Край отвора на мекото й леговище премина полуизяден сандвич с филе от сьомга. Бомбаша протегна ръка и го хвана. Усети зверски глад, винаги така огладняваше на нощна смяна. По навик се протегна зад главата си, там където обичайно под възглавницата лежеше ръководството по сеебе. Нямаше го, но Бомбаша и без това го знаеше наизуст. Отхапа от сандвича и се замисли по възможните интерпретации от страница 87. Представи си как ги отработва с Фифти Санта. Блажено размърда крака, това щеше да почака. Важното е, че сега беше дълбоко внедрена... Перисталтиката нежно я полюшваше в плавния си ритъм. Бобмаша задряма. |
| А на мен, Слънчо - Бисер Киров! Толкова хубаво пееше за Комсомола. __________________________ Ели, с нетърпение очаквам финала. Редактирано от - Velikancho на 19/06/2006 г/ 16:15:35 |
| Асфалтът е колоритна смеска, да, плюс тва е свързан с бойкови дупки и валяци. Росито Кирилова и любовта й към пуделите могат да се сравнят с едно малко кокетно шестнайсеетажно ЕПК с хидропомпи на кръста, пардон, на седмио етаж. |
| маша видя всичко... тя отдавна подозираше бомбаша, че тайно преглежда пациентите и си играе на доктор... затова се беше върнала тихичко по коридора и видя през ключалката как бомбаша беше всмукната от мощния анус в неравна битка за спасяване на болничниото оборудване... разкаяние обзе маша.... напразно беше подозирала добрата си сестра... тя изтича отново към стаята на мадам исякова... пациентът разбира се беше цеко свинското... далавераджията беше успял по някакъв начин да открадне доктор сфирковата технология за изчезване на човек през собствения му анус... и веднага се беше самооперирал в една от кочините си... липсваше му само червеният вълнен конец, с който се осъществяваше изчезването и материализирането... реши да открадне този на празидента... беше успял да се промъкне отзаде му, докато онзи произнасяше реч пред ученичките от седма гимназия... охраната беше зазяпана по гимназистките и изобщо не го забеляза... дръпна конеца и президентът моментално изчезна... настана голяма суматоха... ученичкте пищяха, защото охраната ги щипеше трескаво в търсене на изчезналия президент... цеко се усмихна под мустак и доволно се заигра с конеца... в този момент усети че нещо не е наред... анусът му привличаше всичко наолколо като гигантска прахосмукачка... като към чена дупка към него летяха катедрата и няколко по-леки ученички... цеко стегна мускули и успя да намали донякъде смукателната сила... една ученичка като пиявица се беше залепила отзаде му... цеко поотпусна малко мускулният вентил и горката гимназистка изчезна заедно с пепитеното си сако... навярно от лошата хигиена в кочината нещо с операцията не беше както трябва... засега контролираше положението, но трябваше да направи нещо... реши да си оборудва клиника и да се опрерира отново... така воден от необходимостта да си набави апаратура се отзова в клиниката на д-р сфирков и засмука нещастната бомбаша... това което не знаеше беше че през първите минути на вакуумната буря, която ануса му беше създал, виртуалните органи на президента бяха попаднали във вихъра и сега деляха тясното пространство със още две сонди, един лапароскоп, бомбаша, една ученичка и множество дребна операционна апаратура... мадами исякова обаче знаеше всичко... беше следила събитията на монитора в стаята си... още преди години като млада агентка, подтиквана от необходимостта да си изгради сигурна информационна мрежа, беше прилъстила цеко свинското и докато нерезът доволно грухтеше отгоре и му беше извадила едното око и беше имплантирала на негово място камера... - знам, дарагая... трябва да действаме, за да спасим твоята сестра... и президента - допълни след кратък размисъл старата разведчица... - трябва ни крезолий хуйбоди... само той може да се гмурне там и да извади откраднатото имущество, президента и сестричката ти... и само един човек може да ни го достави... и с отривисто движение мадам исякова отвори указателя за да намери номера на генерал етанолий спиритонов.... |
| нищо не си сфанал.. ако разрешите едно вметване.. основното.. апломбата както се казва.. беше че в онези времена на държавен монопол върху далекосъобщенията.. колоритната личност трудно е кореспондирала с безличното излъчване.. имало е изключения.. аз например си кореспондирах без проблеми с вуйна на село.. но това само потвърждава правилото.. |
Слънчо  за малко щях да пропусна втория откос на тревясалата и буренясала ливада, наречена История Българска, паднал вчера.Целокупния български народ очаква следващия!!! Стефан Цанев написа исторически хроники , ама твоите са по-... |
Аз израснах с песните на Росито Кирилова, Георги Христов и Милена  и логично имам аспирации към тях. Толкова много се умилих, когато преди две седмици в "Шоуто на Слави" гостува въпросната обичаща животните певица, която изпя хитовата си песен "Боса по асфалта", че чак място не можах да си намеря от кеф. А когато понякога пуснат по "Хоризонт" "Черно и бяло", на Георги Христов, веднага се сещам за първото си гадже, което целунах в прогимназията. Ех, скъпи спомени  Редактирано от - gtch на 19/06/2006 г/ 16:27:30 |
| ...унило увисналия пе*ис се оказа най-обикновен майкрофон (може би е редно да се каже микро.фон) - Мадам Исякова, мадам Исякова - закрещя Агент Маша в калидора на шеста поли.клиника. -Какво има, кукло - рече мадам, като свали очите си произведени в най-близкота тпк-кооперация и ги изтърка с носната си тряпка и след туй, пак ги закачи на закачалката. - Един от вашите... ще ражда... отвърна запъхтяно Маша... - *** -**** *тук, разговорът потъва в лека, хайде да не е манипулационна, нека да е ""лека цензура"", подходящо е, за мъдам. |
тов. кириловна ми се пада малко кака... разбра се че била учила в седма чак кога се показа да пее по телевизора... инак горестта на тулумбите и бозата са ми добре познати...  |
| Към Милена и аз имах аспирации, още откак я видях за първи път пред Търговската гимназия (или икономически техникум, не помня как се казваше, беше в началото на "Иван Вазов" ) . После тези аспирации минаха през дълги белот-сесии в Стрелбище барабар с вдъхновилия я за истини и водопади Робърт, и резкия демараж у Англия на финала. Към Росица Кирилова едно време аспирации имаха предимно пекинезите. На секи конкурс за млади български таланти на опашката на коня дебнеше глутница босоноги зверове с прическа ала анжела дейвис след дъжд. |
| Гиче, как успя да сложиш на един кантар Миленчето - заедно с Р.Кирилова и Г.Христов? Май още си замаяна от онази целувка. Редактирано от - Velikancho на 19/06/2006 г/ 16:34:09 |
| Начи, на песните на Милена се натискахме с момчетийте по кьошетата в нечия квартира и скришом пушехме цигари. Супер яко кофеехме на строфите, цитирам "Нямал два лева в Народната Банка, лъже мръсникът, преяжда с луканка" и ходихме подстригани и боядисани на кичури кат синигерчета с кучешко бритонче. А, Росито Кирилова ни умиляваше и разнежваше всяка година на първия учебен ден, когато по ученичешкото радио звучеше прочувствено "Учителко любима, добър ден". Такава любов към даскалите възцаряваше още оттогава...  Редактирано от - gtch на 20/06/2006 г/ 10:28:52 |