Отиди на страница:
Погледите на Мадам и на Гичка се срещнаха на тротоара... Погледите се срещнаха, прошепнаха си нещо и хлътнаха в близката кръчма за по бира. Останала без поглед, мадам караше на сляпо и поради това - само направо. По едно време усети, че дясната верига на МТЛБ-то е настъпила нещо меко. - Бааааам!!! - силната експлозия подхвърли кабриото и нагоре, завъртя го перфектно на 180 градуса и го приземи надолу с главата върху нещо друго меко. Във въздуха се разнесе наситения аромат на счупени любеници. - Бааааам!!! - ситуацията се повтори, но приземяването вече не бе толкова меко. Миризмата на любеници се засили. Погледите на мадам и Гичка излязоха от кръчмата и се върнаха при собственияките си. - Бах маа му! Кво стаа тука - мърмореше мадам под субназалното си окосмяване. - Лубениците ми! Помощ! Лубениците ми - пищеше истерично Гичка. - Споко, бе, имам гражданска отговорност. Ей ся ша повикам ченгетата - успокои я мадам Исякова и извади GSM-а, който до момента беше забутала някъде. |
По-скоро понечи да извади. Капачката-камера се бе отворила и техническото чудо задра на заден ход. Мадам подръпна и опъна ср.устни до посиняване. Техниката не се подчини. Тогава тя ядно сви мускупи, играчката штракна и излетя от укритието право в деколтето на Гичка. Оттам се разнесе "Ода на Радостта" в изпълнение на елецтронен сакс и Гичка побърза да извади ГСМ-а. От редакцията звъняха. Някаква снимка бе изчезнала.. по гадните канали на после...  |
Оооох, и аз имам нерви!!! Бай Цар!  Пичове и дами напускам и отивам в "Библиотеката " на крайбрежната ...наливен Туборг, туйцък -онуйцък....  Аре , пък утре пак...   |
| "- Споко, бе, имам гражданска отговорност. Ей ся ша повикам ченгетата - успокои я мадам Исякова и извади GSM-а, който до момента беше забутала някъде." Гичка обаче не я чуваше, защото бе изпаднала в несвяст на земята край добичето си, а личните и бостани се повдигаха и снишаваха предизвикателно следвайки ритъма на умереното дишане на девойката. Нещо вътре в Мадам се скръши. Тя остави телефона си, слезе от колата, прилижи се до Гичка и се надвеси над нея. Момичето не издаваше особени признаци на живот, но въпреки това завистта у Мадам заговори с пълна сила. ... Редактирано от - gtch на 21/06/2006 г/ 18:58:37 |
| ...завистта у Мадам заговори с пълна сила. И как няма - като съзря между гърдите на момичето същия като нейния орден -“Рила стил с лента и мечове”. Колко я убеждаваха, че нейният е единствен ... А малко под него (защото встрани нямаше място) се мъдреше и лъскав златен орден "Крали Марко" с топки - нейната мечта от детинство! |
| Не може тя да е по-хубава от мен, загриза мислено нокти мадам. Поне днес, трябваше аз да съм най-хубавата, толкова време ми отне да постигна нещо, продължаваше тя да се тормози, за първи път заложила на непознато за нея кокетство, и сега тва момиче ми се изпречва с тез големи бостани... всъщност за какво са и те на нея, само нейде могат да и създадат беля, продължаваше да разсъждава на ум мадам, борейки се очайващо с женското си чувство.... Идеята обаче беше узряла съвсем в главата й и присъдата беше произнесена. Без да мисли повече мадам се впусна към колата, откъдето извади сабята си и с един скок се върна при припадналата девойка. Погледна за последно красивото й лице, извърна глава и с отмерен удар на безмилосното острие на сабята си разсече гичините гърди, които тупнаха тежко на земята до девойката... Редактирано от - gtch на 22/06/2006 г/ 09:34:27 |
По повод фруктите, и специално за gtch, ето как овощарството е намерило заслужено място в тиражираната худ. л-ра: "Къдравите й червеникави косъмчета прозираха през мрежестия слип, а едрите й крушовидни гърди с розови зърна излизаха три четвърти от тънката лента на черния сутиен". * "Тя се надвеси над мен, вкара палци в лентата на сутиена си и я смъкна надолу. Гърдите й, ухаещи на пъпеш, се залюляха пред лицето ми." * "Същевременно тя отмести с два пръста ръба на слипа и започна да... вкарва пръстите си вътре... Опря ги до устните ми и аз ги облизах; имаха странен, леко сладникав вкус на варен кестен". * "- После ще вземеш ей-това - подадох й жълтото си Зипо - ще го вкараш в кайсията си, ще се върнеш тук и ще ми запалиш цигарата." * "Когато свърших тя наистина изглеждаше като кайсия - обла, издута и розова, със съвсем нежен мъх." * "- Той вкарвал ли ти е Зипо в сливата?" * "Обвих с длани люлеещите й се гърди и започнах да масажирам зърната, които бяха набъбнали като орехи." * "Жена му мачкаше едната й гърда и стискаше със зъби зърното й, наедряло като кестен." * и т.н. Не можах да намеря за смокините, но се надявам и това да ви е обогатило :-) В. Пасков, Аутопсия на една любов |
| Ели, хубави цитати, но не само това е хубаво в тази книга. Тези обаче имат образователно значение. Редактирано от - Velikancho на 21/06/2006 г/ 21:04:51 |
| Да, книгата и на мен ми хареса, въпреки първоначалното ми предубеждение и заричане да не я чета. Цитатите, разбира се, са крайно тенденциозни :-) |
