Отиди на страница:
Има една народна приказка за Нероден Петко....  Имам един въпрос по повод връщането на царските имоти. Спорът сега се върти около това дали тези имоти са били на Царство България или са били лични на царя, та да му се върнат. Законът след 9.ІХ.1944 г. е бил за конфискация или национализация /не знам точно/ на имотите на царя и семейството му. Моля някой да го назове точно. Ако е бил такъв този закон, той по същество прогласява частната собственост на тези имоти. Защото ако тези имоти са били на Царство България и са се ползвали от царя и семейството му, то след прогласяването на Републиката би следвало по силата на замяната на устройството на страната от царство в република имотите да преминат към републиката. А законът за национализацията на индустриалната собственост и едрата градска собственост има предвид изземване на частна и лична собственост. Не съм сигурен, но мисля, че железниците никога не са били частна собственост, а са били на Царство България. С какъв акт са станали собственост на Репуликата след 9.ІХ.? Така че бъркотията с царските имоти е заложена още в закона за конфискацията им. Друг е въпросът за натегачите Татарчев, Г.Марков и следващите ги. |
| Какво прави президента на частното парти в Пловдив в неделя? Това не е ли повод за спекулация, каквато в момента се вихри около Симеон Сакскобургготски? |
| Кучето си върви, керванът си лае, (или Цар влачи – диря няма) Днес 22 юни 2006 в италянската преса четем една съвсем лаконична информация:”В България премиерът Сергей Станишев каза , че въвличането в разследването на екс-премиера Симеон от Саксония Кобурго-Гота “е изключително неприятна” за неговата страна и допълни “заинтересовани сме за възможно най-бързото разрешение на случая”. Италянците, които са обръгнали на такива съобщения за тяхната некоронована глава Виторио Емануеле ди Савоя, не са и най-малко изненадани. “Нали са роднини…” , казват за Симеон. После продължават във все същия дух : Важно е да се спази външното приличие, а иначе всяко чудо за три дни. Не се ли раздухва умишлено е вярно и това. Сам по себе си фактът е грозен. Разследване за трафик на проститутки и корупция с цел улеснения в хазартния бизнес не са препоръчителни реквизити за хора с политически аспирации. Но въпросът, погледнат от друга гледна точка може и да изглежда иначе. Така както “функционират” българското и италянското правосъдие (без някяква съществена, да не казвам никаква разлика) много вероятно това да е едно политическо разчистване на сметки. Как така до сега и Витторио Емануеле ди Савоя и Симеон Сакскобургготски, движейки (не ако е истина, а ако бъде доказано …) един един толкова чувствителен бизнес, не бяха на “топа на устата”, и как така чак след като дойде в Италия левицата изскочи наяве “странния бизнес” на некоронованите глави? И така, възможноста за едно политическо разчистване на сметки не е никак за подценяване. Не е резултат на беззаконие, защото закони и конституция има, но липсва правосъдие. Закони има, но се спазват “според случая”. Политическото разчистване на сметки е следствие на много силното политизиране на магистратурата и прокуратурата, на съдебния апарат. Факт са нескончаемите процеси срещу Силвио Берлускони, и недоказаните връзки с мафията на Джулио Андреоти, и изгнанието на Беттино Кракси в следствие кампанията “Чисти ръце”, и кой знае колко други случаи има, за които не е дадена гласност. Междувременно, Принц Витторио Емануеле го освободиха от затвора в Потенца и е под домашен арест в дома на Флавио Бриаторе в Рим. В Италия все още няма реституция и трябва да търси подслон. Той пък, от благодарност си призна, че на клиентите от казиното в Кампионе е бил предлаган пакет от комплексни услуги, включващи и проститутки, набирани от Весна Тозич, която в съдружие с предприемача Бонаца са ги предоставяли на фамилията Савоя. |