Отиди на страница:
| Ла корупсион ньо мьо ентересьо па * В този хубав летен ден, ведър като детска усмивка, Фифти Санта бе отново на околовръстното. Стъпките му сами го бяха довели дотук, в търсене на русокосата нимфа, както той я наричаше в себе си, и в която му се струваше, че е открил сродна душа. Лекият ветрец откъм планината гонеше по небето пухкави бели облачета. В прецъфтелите люляци пееха птички. Пееше и душата на Фифти Санта и си припяваше последния му хит “Ще се возя на аванта/щом се казвам Фифти Санта”. Мястото пред завоя за Симеоново се оказа наистина стратегическо с хубавите нови автомобили, които в този час отвеждаха притежателките си на кафе в симеоновските сладкарници. Докато чакаше появата на своята нимфа, Фифти се забавляваше. Безпогрешната интуиция му подсказваше колите, в които се возят жени: мини купъри, малки пежота и ситроенчета и онези симпатични шевролети спарк в хубави цветове. Фифти вдигаше палец като за автостоп, след което неизменно се повтаряше едно и също. Колата го подминаваше и спираше на около десетина метра след него. Фифти се затичваше към нея. Междувременно стъклото на пътническата врата вече беше отворено и от него се подаваше женска глава с въпроса “За къде сте?”. В това време Фифти се изравняваше с колата и със замах разтваряше шлифера си. Следваше писък и колата рязко потегляше. Тези писъци поддържаха ерекцията му просто изумително. Имаше само един малък инцидент, когато вместо очакваният стимулиращ писък жените в колата започнаха да се хилят и да си го сочат една на друга, но Фифти ловко прескочи мантинелата и се скри в храстите. Поседя известно време между използваните презервативи и кафявите салфетки докато колата замине. После излезе отново на шосето. Нимфата все още не се виждаше никаква. За да се успокои съвсем, Фифти пропусна няколко обещаващи автомобила. После загърна по-добре шлифера и се загледа към завоя в очакване на следващия. Чу шума на приближаващите гуми и вдигна палец. Иззад завоя първо се показа светещ фар, а после в цялото си величие изплува огромен бял тир. Кабината му, украсена със знаменцата на няколко емирства, беше обточена с бягащи разноцветни лампички и увенчана с напомпаното човече на Мишлен, весело танцуващо във въздушната струя от движението. Камионът даде десен мигач и започна бавно да отбива към мантинелата. |
Щото като гледам, с тая статия съвсем е утепана вече! 
| Е, че какво ли пък да си днес в България? Аз бих започнал така: "Трепери!" Днес в България да не си! ""Всички с тебе се борят, отвсякъде те гонят, навред до стената те притискат, а минеш ли край политик някакъв или чиновник от какъвто и да е ранг и размер, то той, ако не те изрита здраво по задника, поне ще те заклейми публично..."" и т.нт., но вие това си го знаете. Сега ви пращам една историйка от авсралийския бряг, за да доудължа скуката ви. Ето, слагам я в бутилка, запечатвам я и я предавам на вълните в океана... ... В този хубав летен ден, ведър като царско шадраванче, русата нимфа се събуди необичайно рано. Тя стана, протегна се, навлече един розов халат, обу розовите си пантофки с още по-розовите пампулчета съшити върху тях - с най-розовите и лъскави конци на този свят. Протягайки се мързеливо, тя слезе надолу по стъпълцата и отиде до тоалетната. Там, тя се обръсна старателно - до гладко, после се изплакна с хладката вода от чешмата, избърса се с розовата си кърпа, изплю се в мивката и си рече, че "няма нужда да си мия зъбите", тъй като изведнъж реши, че кафето, което сега ще си свари с бързоварчето и ще изпие, както и първата цигара ще прикрият лошия й, гнило-утринен, самотен дъх. Седейки на седалката, отсръбвайки шумно "сссрръб-ссрррръб" от ароматното, черно, топло и с белезникав каймак, но почти без захар кафе и засмуквайки лакомо синйо-синкавия, лютиво-пиперлив дим от първата си цигара за деня, тя се наслаждаваше на гледката на огромните мазни петна по паркинга, които наблюдаваше през предното стъкло, а мислите й се рееха вече двайсетина километра напред. Мислеше си, че днес, в този прекрасен летен ден, тя за пръв път ще го изненада здравата. Тя го беше виждала много пъти- как очите му жадно и упорито се впиваха в горната й част на тялото, докато минаваше оттам, но той сякаш не се решаваше, нямаше смелост да й махне за да я спре. Нея, всички които можеха да я видят я заглеждаха, докато караше. "Какви ли ще му станат очите днес като ме види", се запита тя и се подсмихна под мустак. След което отвори страничното стъкло, изхвърли оттам пласмасовата чашка и "фръцна" с подчертан житейски опит все още димящия с бледосинкав дим фас с два пръста по посока на най-отдалеченото дърво, после плюна забележително, избърса си брадичката от плюнката с опакото на ръката, съблече се гола и преди да запали двигателя се огледа в огледалото, което беше монтирала в кабината специялно за оглеждане на себе си. Да, можеше да се каже, че "горната" част от операцията беше преминала напълно успешно, но все още не можеше да се реши за "долната" част от операцията. Макар добър и некорумпиран, доктор Свиркоф искаше много пари за да я превърне окончателно и напълно в жена. Вибрациите на мощния двигател и неравният път я разтърсваха и стимулираха да натиска газта все по-силно, а мисълта за предстоящата й първа среща я караше да се възбужда все още по мъжки. "Как ли се казва", премина една неустойчива мисъл под златисто-русата й перука, в същия момент, в който даде десен мигач и започна да отбива бавно към мантинелата. |
| Я, колко много депутати! Догадки. Обещаната ни пълна прозрачност взе да става факт. Змейово - българският "Гринъм Комън"? Тълкувания. Татуировки. Трепери, корупцийо! |
без да изтъквам нескромно своята гениалност.. но.. открих.. евридика.. както е изкрещел от радост един древен грък когато е набарал лост у ваната си.. установих категорично че сичките тези уж несвързани отрезъци проза възпроизвеждат таен експеримент на наса.. широко известен със секретното си кодовото наименование видове 3.. по изкопаеми отрезъци днк учените на наса.. пакистанци.. албанци.. белоруси и китайци.. следва да разкрият.. с голи ръце.. от какъв точно вид е съответното архипарче.. например.. от саблезъб тигър ли.. от мезозойски крилат шаран.. от хищна праисторическа стоножка с десет крака.. от планински гол охлюв.. от кактусова роза.. от дъждосвирец канибал или па от пепитен скункс.. е.. те такива отрезъци ни се предлагат и на нас.. затова требва да се задълбочиме дедуктивно и да размърдаме сивеещите ни се клетки.. дето се вика.. за да установиме категорично от какъв вид са   |
| Тоа същия... гръка де... не беше ли от Сиракуза... дет търчал гол по улиците и викал: "Дайте ми подходящ лост и..." |
| Требва първо да го вида да ти кажа къв е вида. Ако мъжки вид е туй требва да си има ...* * брада и мустаци, навярно |
| Така ти се струва, Тов. Премянов, понеже не си чел края на настоящата историйка. А ако просто имаш предвид гениялната мисъл-въпрос: "какво е искал да каже афтора?" по този въпрос - аз лично моя принос ще го дам в последната ми тема. От името на Ели не мога да кажа нищо, но мога да кажа за нея, че ми харесва... как пише :-). Ето го и краят: Малко преди да се срещнат двете сродни души, до тях спря една караулка и от нея слезнаха четирима голи милицюнери, които арестуваха двамата наши герои за неприлично спиране. А на другия ден, пред килията дойдоха двама. Единият с разкопчан шлифер, а другият - направо гол. Този с шлифера, си го отвори с добре заучен замах и добави, че е адвокат, а пък че колегата до него е просто прокурор. Прокурорът смънка, че двамата - (нашите герои, де) - са свободни, понеже на съдийката и дошло и нямало как да си закрепи бинтчето на голо, но все пак не искала да изпуска купона, и че щяла да им прати спецялна покана. (почти краят) ... П.с. И недейте да бъдеш толкова съмнителен, защото един ден така може да откриеш, че земята се върти - защото е кръгла :-))) . Беше ми забавно, а и приятно  |
| Изследвам тука вид след вид - направо съм като пребит. Туй риба е - костур, а туй е нек'ва птичка. Тоз вид си има ...*, а този има ...**. Зак'во ми требваше, ебаси, да почвам работа у НАСА. из интервю с албански учен * шнур, вероятно ** якичка, предполагам |
| меден месец не можех да заспя усещах учестеното му дишане поправих го сега настана месец тишина изпълнена с копнеж но пак не можех да заспя от тази миризма на леш |
| Тиии-рууу-лиии-руууу... Смешна Амбулантна помощ към: ""...но пак не можех да заспя от тази миризма на леш"" 1.Проверете да не спите със себе си, ссобствено! 2. Проверете си накладките - да не са менте. 3. Може би е от месечния цикъл, все пак. |
| >>><<< До седмата година го държах напреко на леглото, та възпитание можах да вдъхна на горкото. Сега е вече тъй голям - та по диагонала събирам го едвам едвам и свиря му с кавала. Възпитаната си глава кат кобра да надигне и със единствено око на тебе да намигне.. А миризмата тук на леш превърната в банална ще я стопирам щеш, не щеш във цепката анална. ... |
