Подписка за отваряне архивите на ДС: писмо до еврокомисаря Оли Рен, 19.06.2006 г. ,II
Отиди на страница:
| Аре да светнем Чичо и Леля как се правят подписки! Абе, семейството, само вчера една новостартирала подписка, защитавайки правата на достатъчно малка част от населението в България събра 500 подписа, дето вие ги сбирате вече двайсет и кусур деня! Направете си вие сметката, колко му пука на нашенеца за вашия проблем! Между другото, как са разпределени подписите във вашата подписка по отношение на живеещи и неживеещи в България?!? |
| Смятам, че сия благородна подписка, срочно трябва да замине за Ст.Петербург и да бъде връчена на G8! |
| Не случайно в руската лексика от края на 60-те години се появи думичката подписант, с нея се означаваха всички онези смелчаци, които подписваха петиции - против намесата в Чехословакия, за различни свободи, и т.н. , и съответно си понасяха след това съответните мерки, да не ги припомняме. Друго значение тази дума нямаше - само за Онези подписки и Онези хора. А сега гледаш ли - свят широк, подписанти разни...  |
| а, какво ми дойде на ума, като музикален коментар, тази песен се изпълняваше от Кобзон - И вновь продолжается бой, И сердцу тревожно в груди. И Ленин - такой молодой, И юный Октябрь впереди! *** може да си заместите имената по личен вкус и предпочитание... **** Подписант - беше гражданска позиция, но и означение за крайно екзотична, опасна и рядка постъпка. Имам и колеги - именити лингвисти, които бяха и подписанти по това време. *** как се и аз отплеснах, като си затананиках за младия Ленин, и не усетих колко часа станало веч...лека ви нощ, подписанти  |
| ДС и съвременната българска държава Методи АНДРЕЕВ (март 2006, от в. Про и Анти) 16 години след рухването на комунистическия режим в България процесът на разкриването на архивите и изясняването на дейността на комунистическите тайни служби продължава да среща сериозна съпротива от страна на основните държавни институции и ведомства. Този процес, както и цялостният процес на декомунизация в страната, има противоречив и драматичен характер. Идеята за разкриването на истината на комунистическата репресивна машина до ден-днешен продължава да среща както неразбиране, така и откровен отпор от страна на голямата част от политическата класа в България. Донякъде изключение от това печално правило имаше само в определен период от управлението на коалицията ОДС, приключило с изборната й загуба в средата на 2001 година. Въпреки споменатата упорита съпротива, въпреки подчертано недоброжелателното отношение на водещи фигури от сегашното и предишното управляващи мнозинства, опитите за разкриване дейността на комунистическите тайни служби бяха реалност до юни 2002 година. Началото на процеса на разкриване дейността на комунистическите тайни служби започва на 18.VII.1990 г. на Кръглата маса по предложение на СДС. По-късно с решение на Великото народно събрание на 23.VIII.1990 г. беше създадена анкетна комисия по досиетата от избрани в този парламент народни представители. Тази първа комисия беше ръководена от депутата Георги Тамбуев от ПГ на БСП - партията на бившите комунисти. Плахият опит за открехване на завесата на тоталитарните тайни служби тогава завърши със скандал и в крайна сметка с провал. Във в. “Факс” (бивш в. 'Народна младеж' - б.м.), орган на Българската демократична младеж (бивш ДКМС - б.м.), на 22 април 1990 г. бе публикуван списък с имена на депутати (от ВНС - б.м.), сътрудничили на бившата Държавна сигурност, и след разразилия се скандал се стигна до странен финал. Без да излезе с официален доклад, парламентарната комисия по досиетата във Великото народно събрание (в което абсолютно мнозинство имаше БСП) прекрати дейността си. На 24 април 1991 г. в края на 124-тото си заседание Великото народно събрание (ВНС), позовавайки се на чл. 79, ал. 1 от Конституцията, излезе със следното решение “по повод злонамереното огласяване на данни за народни представители”: “1. Публикациите и всякаква друга форма на списъци с разгласяване на имена и друга информация на предполагаеми сътрудници на Държавна сигурност и на други специални служби са противозаконни. ВНС смята, че информацията, съдържаща се в направените вече публикации, е непълна и недоказана. 2. Анкетната комисия по досиетата на народните представители и парламентарните групи в тридневен срок да предоставят в архива на ВНС всички материали, свързани с дейността на комисията. 3. Министърът на вътрешните работи да осигури достъп до персоналните секретни и строго секретни материали на засегнатите от публикациите лица, а при необходимост и с ръководителя на съответната парламентарна група. Позоваването или ползването по какъвто и да е начин на такива материали е недопустимо и наказуемо съгласно закона.” Година по-късно на 21 октомври 1992 г. в. “Ранно утро” публикува над 200 имена на агенти и сътрудници на бившата ДС, много от които са активни към онова време политически дейци. За да се спре компроматната война с досиетата тогавашният министър-председател Филип Димитров, който е в оставка, издава заповед КВ-215/13.12.1992 г. Дадена е възможност на всеки български гражданин да получи удостоверение, че не е сътрудничел на ДС. Проверките не са обхващали архивите на ПГУ и VI у-ние. През 1994 г. бе постигнат сериозен законодателен пробив. На 13 октомври ХХХVI Народно събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията гласува следното важно решение: “Сведенията за организацията, методите и средствата при изпълнението на специфичните задачи на органите на Държавна сигурност, както и агентурната информация за тези органи, отнасящи се или свързани с периода до 13 октомври 1991 г., не представляват държавна тайна по смисъла на точки 19 и 20 от Списъка на фактите, сведенията и предметите, които представляват държавна тайна на Република България.” Въпросните две точки от този списък гласят: “т. 19. Обобщени сведения за състава, бойната готовност, специалната подготовка, боеспособността и разпределението на кадрите, за материално-техническото и финансовото осигуряване на поделенията на Министерство на вътрешните работи (без тези на Народната милиция и Противопожарната охрана) и разузнавателните служби на Народна република България; Т. 20. Сведенията за организацията, методите и средствата при изпълнението на специфичните задачи на контраразузнавателните и разузнавателните служби на Министерството на вътрешните работи, на криминалната и стопанската милиция на Народна република България, както и данните за специалните им съоръжения.” Това решение на Народното събрание от 13 октомври 1994 г. до ден-днешен не е отменено, но не е и изпълнено. По отношение на него не бяха предприети необходимите действия от ръководителите на ведомствата, притежаващи документация на бившата Държавна сигурност. Конкретно става дума за ръководителите на министерствата на вътрешните работи, отбраната, външните работи и Министерство на правосъдието, както и за директорите на Националната разузнавателна служба. От влизането на решението в сила на 24 октомври 1994 г. ръководните държавни органи на споменатите по-горе институции на практика не го изпълняват. Този отказ да се изпълни решение на Народното събрание на Република България е факт, въпреки че чл. 86, ал. 2 от Конституцията гласи: “Законите и решенията на Народното събрание са задължителни за всички държавни органи, организациите и гражданите”. Законът за достъп до документите на бившата Държавна сигурност На 30.VII.1997 г. ХХХVIII Народно събрание (първото след падането на тоталитарния режим, в което антикомунистическа коалиция имаше абсолютно мнозинство) прие първия в историята на Република България Закон за достъп до документите на бившата Държавна сигурност. В този закон също имаше категоричен текст, който изискваше архивите на бившата Държавна сигурност да станат публични. Член 13 от закона гласеше: “До изтичането на една година от влизането на закона в сила документите на бившата Държавна сигурност се предават в Централния държавен архив по реда на глава трета от Закона за Държавния архивен фонд след изтичане на срока по чл. 10, ал. 4, т. 1 от Закона за Държавния архивен фонд.” (ЗДАФ, чл. 10, ал. 4: “Приключените в деловодството документи се съхраняват в архивите на учрежденията и организациите в продължение на следните срокове: (т. 1) за висшите органи на власт и управление, за централните и окръжните учреждения и организации - 10 години”). Това изискване на чл. 13 обаче не беше изпълнено дори и при дадената от закона възможност част от документите на бившата Държавна сигурност да бъдат поставени при друг режим на съхранение по преценка на комисията, прилагаща този закон. Но законът от 1997 г. постигна една важна цел - беше дадена възможност на жертвите на комунистическия режим да се запознаят с обособените лични оперативни дела, които бившата Държавна сигурност е изготвила за тях. Пълнотата и коректността на този достъп обаче не бе гарантиран с граждански контрол. Основната причина за това беше, че по отношение на състава на комисията, прилагаща закона, беше допуснат очевиден конфликт на интереси. Всички нейни членове бяха представители на съвременните спецслужби и силови ведомства. А част от тях бяха и служители в съответните ведомства от времето на комунистическия режим. Приетият закон имаше още много слабости. Той бе едновременно схематичен и в много отношения непълен и на практика се оказа с твърде тясно приложение. За да бъде такъв този закон, важен принос има решение № 10 от 22.IХ.1997 г. по конституц. дело № 14/97 на КС на РБ. Съгласно това решение не можеха да бъдат обявени като сътрудници на ДС лицата, чиито имена и псевдоними фигурират в справочната картотека и регистрационните дневници на бившите служби, но за които липсват други доказателства, доказващи тяхното сътрудничество. Решението, ограничаващо съществено възможността да бъдат обявени като сътрудници на ДС голям брой лица, попадащи в категорията “картотекирани сътрудници”, беше прието от тогавашния състав на Конституционния съд, като поне четирима конституционни съдии го бяха подписали в условия и конфликт на интереси. Промените в Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност В началото на 2001 г. Законът за достъп до документите на бившата Държавна сигурност бе отново реконструиран и детайлизиран. Една от най-важните промени бе, че бяха създадени две независими една от друга комисии. Членовете на тези комисии не можеха да бъдат служители или сътрудници на комунистическите спецслужби, но и на съвременните служби такива. Комисията, на която имах честта да съм председател, бе мандатна и постоянно действаща, съставена от определени от правителството и различни парламентарни групи лица. По закон тя бе седемчленна. Петима от тях бяха избрани от Народното събрание и двама от Министерския съвет. Петгодишният мандат на членовете й бе една гаранция за нейната независимост. Нейният независим и граждански статут се гарантираше и от законовата забрана членовете й да заемат по време на своя мандат изборна длъжност в държавни и общински органи, както и в ръководни органи на политически партии, коалиции или професионални организации. Промените в Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност през 2001 г. бяха одобрени с гласовете на всички парламентарни групи в ХХХVIII Народно събрание, с изключение на тези на БСП (бившите комунисти). Петима от членовете на комисията бяха избрани от Народното събрание по предложение на петте парламентарно представени партии. А именно по един представител от СДС, от БСП, от БЗНС-НС, от ДПС и от Евролевицата. Останалите двама членове на комисията, специалисти по история и архивистика, бяха определени от Министерския съвет. Комисията се конституира и започна своята дейност на 6 април 2001 г. По закон тя се представляваше от председателя и имаше двама заместник-председатели. Всички членове на комисията подписаха клетвени декларации за опазване на държавната тайна, както и на честта и достойнството на гражданите. Заседанията на комисията се провеждаха при кворум повече от половината от членовете й, а решенията се приемаха с мнозинство повече от половината от присъстващите членове при явно гласуване. На заседанията на комисията се водеше стенографски протокол. Нашите правомощия Според законовите правомощия на комисията основната й дейност и задължения бяха насочени в три главни посоки: 1. Приоритетна проверка и разкриване на сътрудниците на комунистическите тайни служби, които от падането на тоталитарния режим насам са заемали или заемат определени публични длъжности или са извършвали или извършват определена публична дейност. С резултатите от всяка такава индивидуална или групова проверка комисията излизаше с официален доклад, който бе публикуван на свободен достъп в Интернет. 2. Издирване, събиране, анализиране, оценка и разкриване на документи за комунистическите тайни служби. 3. Осигуряване достъп на засегнатите от комунистическите тайни служби лица до цялата налична информация за тях, събрана от тези служби. Втората независима комисия се състоеше от петима членове. Тя също бе мандатна, но не бе постоянно действаща. Именно на тази втора комисия, след извършване на проверките за сътрудничество с комунистическите тайни служби и преди оповестяването на имената на сътрудниците в публичен доклад, нашата комисия предоставяше фактите и данните за сътрудничество. Втората комисия бе съставена на следния принцип: председател, определен от президента на републиката, двама съдии, определени от Върховния касационен съд, и двама прокурори, определени от главния прокурор. Петчленната комисия, опирайки се на изрично посочени в закона критерии за сътрудничество, гарантираше правомерността при публичното оповестяване на дадено лице като сътрудник. В дейността си комисиите се подпомагаха от администрация. Служителите в администрацията бяха подписали същите клетвени декларации, както членовете на комисията. Взаимодействие с държавните органи, трудности и проблеми при работата на нашата комисия с тези органи В изпълнение на своите задължения нашата комисия работеше: - с ведомства, чиито служители подлежат на проверка; - със спецслужбите; - с граждани - жертви на комунистическия режим. Съществуваха сериозни проблеми, свързани с изпълнението на закона от страна на институции, ведомства и други юридически лица, за лицата, заемали или заемащи публична длъжност или извършвали или извършващи публична дейност. От една страна, много рядко се използваха възможностите за предварителна проверка, а от друга, не се спазваха разпоредбите от Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб (ЗДДБДСБРУГЩ), гарантиращи пряк достъп на комисията до архива на бившата ДС. Много често получавахме непълна и неточна информация за лицата, подлежащи на проверка. Освен това органите, поддържащи база данни за лицата, заемащи публични длъжности и изпълняващи публични дейности, не информираха комисията за настъпили кадрови промени, както е необходимо по закон. Комисията срещаше големи трудности и в работата си със съвременните спецслужби и силови ведомства по отношение на другите основни нейни правомощия и задължения - събирането, анализирането и разкриването на документите на бившите тайни служби. Тук става дума за отказ от изпълнението на закона в някои основни негови пунктове и недвусмислено спъване на дейността на комисията от тези служби и ведомства. Това ставаше чрез оспорване на законовите правомощия на комисията, чрез произволно тълкуване на текстовете от закона, който тя прилага, или като се създават други формални пречки. Тези служби и ведомства са конкретно НРС (която е на подчинение на президента на републиката) и Министерството на вътрешните работи. С тези си действия ръководителите на тези служби и ведомства на практика осуетяваха гражданския контрол върху достъпа и използването на документите на бившата ДС. В същото време в комисията непрекъснато постъпваха и се натрупваха молби от граждани за проверка дали за тях е събирана информация от комунистическите тайни служби. В сградата, където се помещаваме, бе обзаведена и читалня, в която гражданите можеха да се запознават с наличните за тях дела. На практика целият този процес бе блокиран, тъй като съгласно чл. 7, ал. 2 от закона, проверките дали за български граждани бившата ДС е събирала информация, трябваше да се извършват от комисията. Службите обаче отказаха достъп на членовете на комисията до архивите, за да бъдат извършени тези проверки. Унищожаването на огромен масив от архива на бившата Държавна сигурност и решение № 10 на Конституционния съд на Република България от 1997 г. Много важно е да се отбележи, че огромен проблем при издирването на данни и оповестяването на имената на бившите сътрудници на тоталитарните тайни служби в България създаде незаконосъобразното унищожаване на 144 000 лични и работни дела на секретни сътрудници в началото на 90-те години. Това прочистване на архивите стана по заповед на тогавашния министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев – представител на управляващата по онова време комунистическа партия. Този проблем бе значително задълбочен след вече споменатото решение на Конституционния съд от 22 септември 1997 г. Според това решение регистрирането на един секретен сътрудник на комунистическите тайни служби като такъв в картотеката и регистрите на тези служби само по себе си не е доказателство, че въпросното лице е сътрудник и следователно той не може да бъде обявен за такъв. Трябва да се отбележи, че това решение на Конституционния съд бе взето при явен конфликт на интереси, тъй като, преди да се произнесат самите конституционни съдии те не бяха проверени за връзки с бившата Държавна сигурност. В така формулираните мотиви на решението на Конституционния съд се съдържат заключения, които при приемането на поправките в закона през 2001 г. доведоха до допълнително усложняване на процедурата за фактическо доказване на сътрудничество с комунистическите тайни служби. Поради това по-малко от 50 процента от лицата, за които бяха установени данни, че са били сътрудници на тези служби, попаднаха в нашите публични доклади. Това създаде сред обществеността недоверие и скептицизъм по отношение на нашата работа. Комисията имаше право да издирва във времето законово необходимите доказателства за определянето на едно лице като сътрудник, но в това отношение неразрешеният ни достъп до архива на бившите тайни служби бе много сериозен проблем. Също така бяха необходими и законови промени за максимално възможно - при наличието на споменатото решение на Конституционния съд - либерализиране на изискванията за класифицирането на едно лице като “безспорен сътрудник”. Бяха необходими и законови промени за увеличаване правомощията на комисията за издирване на факти за сътрудничеството на дадено лице. След всичко казано дотук трябва да подчертая следното: в България, от падането на комунистическия режим до настоящия момент, държавата никога не е заставала недвусмислено и категорично зад законодателство, което да гарантира максимално осветляване дейността на комунистическите тайни служби, както и за разкриване на агентите на тези служби. Все пак, макар и не докрай последователни и категорични, единствените реални стъпки в тази посока бяха направени при управлението на ОДС от 1997 до юни 2001 г. Тогава бе гласуван Законът за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и в края на управлението на тази коалиция този закон бе значително подобрен. “За” и “против” Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб След промяната в политическото управление на страната, настъпила на 17 юни 2001 г., от страна на тогавашната управляваща коалиция Национално движение Симеон Втори (НДСВ) и Движението за права и свободи (ДПС), с политическата подкрепа на БСП, бе налице недвусмислено желание да се блокира приложението на ЗДДБДСБРУГЩ. На работата на нашата комисия се пречеше на практика на всички държавни нива, по всички възможни начини. Новото управляващо парламентарно мнозинство и новото правителство гледаха на комисията като на доведено дете, което трябваше да бъде търпяно само заради общественото мнение. В случая става дума за съвсем основателни притеснения, че евентуалната отмяна на закона би се изтълкувала от Европа и Америка като акт, насочен срещу демократичния процес в Република България. Не така мислеха обаче новите управляващи. Още в изборната нощ на 17 юни 2001 г. бъдещият вицепремиер от правителството на Симеон Сакскобургготски Пламен Панайотов заяви, че въпросът с наследството на бившата Държавна сигурност трябва да се реши по най-бързия начин веднъж и завинаги. По-късно, когато спечелилата изборите коалиция на НДСВ-ДПС сформира своето правителство, се разбра истинският смисъл на думите на Пламен Панайотов. Заявеното намерение за бързо решаване на въпроса с наследството на тайната комунистическа полиция е било чисто и просто една от лъжите, с които тогавашните управляващи спечелиха онези парламентарни избори. Започна трескаво да се търси начин ЗДДБДСБРУГЩ да бъде блокиран. В началото среди, близки до управляващата коалиция и до структури, свързани с комунистическите тайни служби, започнаха да внушават чрез медиите тезата, че архивите на комунистическата ДС трябва да бъдат унищожени, както това е станало в Гърция и Испания. По този повод в споменатото вече изказване експрезидентът Петър Стоянов (Виктор - б.м.) заяви: “В никакъв случай не приемам това радикално решение – досиетата да бъдат изгорени и каквото било-било*.” В крайна сметка тезата, че няма осъзнато настояще без осъзнато минало спечели общественото мнение и управляващите се отказаха от първоначалното си намерение да унищожат архивите на комунистическите тайни служби. Тогава започна подготовката за отмяната на ЗДДБДСБРУГЩ. За целта беше сформирана специална работна група, състояща се от двама народни представители от НДСВ - Владимир Дончев и Румяна Георгиева, и по един представител на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на отбраната и на Министерството на правосъдието. Тази работна група трябваше да предложи на Министерския съвет законодателна инициатива за отмяната на ЗДДБДСБРУГЩ. В резултат на поредица от заседания работната група се обединява около предложението отмяната на закона да стане със специален текст, който да бъде приет със Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ). В подкрепа на тази идея беше и становището на Консултативния съвет по законодателството към Народното събрание. Там е казано: “Да се обмисли съотношението между ЗЗКИ и ЗДДБДСБРУГЩ, както и възможността за евентуална отмяна на последния.” Под това становище стои подписът на тогавашния председател на Консултативния съвет проф. Васил Мръчков, който беше последният главен прокурор на комунистическия диктатор Тодор Живков. Твърде показателно беше и становището на тогавашния директор на Националната разузнавателна служба (НРС) Димо Гяуров (в момента посланик в Унгария), който предложи да бъде отменено и цитираното по-горе решение на ХХХVI Народно събрание от 1994 г. Смисълът на това предложение беше ясен. То целеше целият архив на комунистическата тайна полиция отново да бъде покрит със секретност, за да се запази тайната власт над широк кръг лица, свързани с бившите тайни служби. Докато управляващите търсеха начин как да отменят ЗДДБДСБРУГЩ, комисията за установяване на принадлежност към комунистическите тайни служби работеше доколкото това беше възможно при така създалата се ситуация. В крайна сметка законът беше отменен точно, когато започна проверката на т. нар. кредитни милионери, станали причина за източването на редица български банки. Това едва ли беше просто едно съвпадение, като се имат предвид множеството публикации в редица български медии, насочващи към връзки на управляващата коалиция със среди от сенчестата икономика. Фактическата отмяна на закона стана през май 2002 г. чрез текст от ЗЗКИ. За отмяната на ЗДДБДСБРУГЩ гласуваха народните представители на управляващата коалиция на НДСВ-ДПС, както и част от народните представители на Българската социалистическа партия (БСП). Категорично против гласуваха народните представители от парламентарния съюз на Обединените демократични сили, който тогава включваше Съюза на демократичните сили (СДС) и коалицията Български земеделски народен съюз - Демократическа партия (БЗНС-ДП). Особено значение за отмяната на закона е изиграло личното мнение на тогавашния министър-председател Симеон Сакскобургготски. Въпреки че той и неговото семейство са били жертви на бившата ДС по делото за оперативна разработка “Паразити”, той имаше категорично отрицателно отношение към ЗДДБДСБРУГЩ. Нещо повече, след отмяната му, Симеон Сакскобургготски забърка един от най-големите скандали на своето управление. Той се опита през лятото на 2003 г. да назначи за свой съветник по въпросите на националната сигурност бившия офицер от Първо главно управление (ПГУ) на ДС (комунистическото външно разузнаване), генерал и бивш директор на НРС Бриго Аспарухов. Човекът, който трябваше да бъде личен съветник на министър-председателя по въпросите на националната сигурност, щеше да има на практика неограничен достъп до изключително поверителна информация, постъпваща от различните специални служби. Поради тази причина намерението на министър-председателя беше посрещнато с неодобрение от представителите на редица страни - членки на НАТО**. Бламиран от влиятелни външни и вътрешни фактори Симеон Сакскобургготски се отказа от решението си и Бр. Аспарухов не зае предложения му пост. Особено важно е да се отбележи фактът, че Аспарухов беше обвиняем за унищоженото работно дело на Атанас Тилев, спряган за агент на ПГУ на ДС. Същият този Атанас Тилев е съдружник на предишния български премиер в застрахователната компания “Витоша”. Много анализатори на управлението на Сакскобургготски потърсиха истинската причина за решението му ген. Аспарухов да стане негов личен съветник във взаимоотношенията, създадени в триъгълника на интереси, премиер-личен съветник-бивш агент на ДС. С това скандалите, свързани с бившата ДС, не свършват. Въпреки че законът е отменен и комисията за установяване на принадлежност към бившата ДС вече отдавна не съществува, много от големите публични скандали често насочват общественото внимание към бившите комунистически тайни служби. Като свързани с бившата ДС се коментираха едни от най-именитите жертви на гангстерската война в България, като например Илия Павлов, Филип Найденов (Фатик), Димитър Толев, Стоил Славов, Иван Тодоров-Доктора и др. През последните години стана ясно, че в основата на организираната престъпност в България стоят групировки, финансовата мощ на които е резултат на някои все още функциониращи канали за т. нар. скрит транзит, останали като наследство от комунистическите тайни служби или новосъздадени такива от лица, свързани пак с тези служби. Тази банална истина за генезиса на българската организирана престъпност за кратко проблесна в скандала със секретния доклад на Христо Данов - министър на вътрешните работи от 1990 г., с който доклад българската общественост не беше запозната, защото бил класифицирана, т. е. секретна информация. Това беше официалното оправдание, с което беше обяснен отказът на предишния министър на вътрешните работи Георги Петканов да разсекрети съдържанието на доклада и да запознае обществото с него. Всъщност от добре информирани източници в медиите изтече информация за съдържанието му. Оказа се, че в доклада се съдържа информация за участието на бившата ДС в каналите за контрабанда, която е наречена скрит транзит, и която е била държавна политика по времето на комунистическия диктатор Тодор Живков. Скандалът се разрази, когато на актуален въпрос в Народното събрание за генезиса на съвременните контрабандни канали и наличието на информация по този въпрос в Министерството на вътрешните работи тогавашният МВР-шеф Георги Петканов отрече в архивите на министерството да има такава информация. По-късно стана ясно, че такава информация се съдържа в доклада, за който стана дума, и за който министърът на вътрешните работи не знаел. Когато обаче научи за този доклад, той отказа да запознае обществото с неговото съдържание. Нещо повече, тогава министър Петканов публично призна, че не се интересува от генезиса на организираната престъпност в България. Всъщност: Георги Петканов беше и продължава да бъде един от най-големите противници на разсекретяването на архива на бившата ДС. Той продължава да заблуждава обществото, че този архив е класифицирана информация. По този начин достъпът до архива е изключително ограничен и зависи изцяло от волята на министъра. През последните два месеца България беше разтърсена от още два скандала, които отново са свързани с темата за влиянието на бившите комунистически тайни служби върху обществено-политическия живот в страната. При първия скандал за агент на бившата ДС беше обявен известен български журналист (Г. Коритаров - Алберт - б.м.), направил няколко ексклузивни интервюта с бившия офицер от ФСБ и политически емигрант в Англия А. Литвиненко. В тези интервюта стана дума за връзките на президента Путин с руски престъпни групировки, както и за връзките на бившия собственик на първия български GSM-оператор и собственик на един от най-известните български футболни клубове - Майкъл Чорни, със съветските и руските тайни служби. Българското общество остана с впечатлението, че влиятелни личности, засегнати от тези интервюта, просто си отмъстиха на смелия журналист***. Заглъхна скандалът за финансирането на БСП от бившия режим на Саддам Хюсеин. В българския вестник “Монитор” от 16 март т. г. са публикувани разкрития за обектовата разработка на Националната служба за сигурност (НСС) “Кантора”. Лицата, които са обекти на тази разработка, са били посредници при сделки “Оръжие срещу петрол” и са приближени до т. нар. генералско движение в БСП, в което участват офицери от бившата ДС. На много отговорни места в държавата се назначават кадри на бившата ДС. Такива са например директорите на НСС, на НРС, секретарят по сигурността към Министерския съвет и др. Процесът на реабилитация на служители от бившата комунистическа полиция пролича най-ясно, когато Върховният касационен съд на България блокира процеса срещу ген. Атанас Семерджиев - бивш министър на вътрешните работи от 1990 г. Както бе споменато по-горе, с негова заповед бяха унищожени 144 000 секретни единици от архива на бившата ДС. Така бяха прикрити извършителите на хиляди престъпления на комунистическия режим. В момента в България на фона на непрекъснати скандали, свързани с неразкритата истина за комунистическите тайни служби, се чувства един сериозен обществен дефицит на информация по този въпрос. Обществените отношения във връзка със сведенията, съдържащи се в архивите на бившата ДС, имат характер на основни обществени отношения, които се поддават и нуждаят от трайна законова уредба съобразно чл. 3 от ЗНА. В този смисъл е и буква D от т. 8 на част 2 на pезолюцията на Сената на САЩ относно членството на България, Естония, Латвия, Румъния, Словакия и Словения в НАТО: “Тези страни трябва да създадат действащи исторически комисии или други организации, които да изследват и подготвят доклади за ролята на техните правителства и общества в комунистическата ера.” Поради това опозиционни политически сили - СДС и ДСБ - в този и в предишния парламент не са престанали да предлагат законодателни инициативи в посока на разкриване на архивите на бившата ДС. В ХХХIХ НС ДСБ внесе законопроект за прехвърляне на архивите на ДС в Държавния архив, в който се предвижда и забрана за унищожаване на наличните архивни единици. Пак тогава лидерът на ДСБ Иван Костов зададе актуален въпрос на министър-председателя Симеон Сакскобургготски дали се изпълнява ЗЗКИ по отношение на архива на бившите комунистически тайни служби. Във връзка с този проблем бяха подготвени и изпратени писма, подписани от мен, от Филип Димитров и Лъчезар Тошев до президента Георги Първанов, до тогавашните министри на вътрешните работи и на отбраната, до директора на НРС и до председателя на ДКЗКИ Цв. Маркова. СДС внесе законопроект за изменение и допълнение на Закона за личните данни, за да могат да бъдат оповестени на засегнатите лица - жертви на бившата ДС, имената на агентите, донасяли за тях на бившите служби. Законодателните инициативи на СДС и ДСБ във връзка с този проблем продължават и в сегашния парламент. Наскоро Филип Димитров и група народни представители от СДС внесоха законопроект за Закон за института за Националната памет за престъпленията срещу българския народ. От ДСБ отново атакуваха парламентарното мнозинство със закона си от ХХХIХ НС. За съжаление нито една от тези инициативи няма шанс да успее при наличното в сегашния парламент мнозинство на гузните съвести, задкулисните договорки и политическото търгашество. Ще остане ли в България бившата ДС едно неразкрито престъпление е все още актуален въпрос в процеса на нашата евроинтеграция. _________ * Лицемерие. ** Самият Аспарухов каза на пресконференция, че "некоя страна, под сурдинка - отвъд Атлантическия океан - имала претенции" (преразказ по памет). *** Това е истина, макар компроматът да е истински. Аз тогава не вярвах. Журналистиката на Коритаров често е с много високо качество. |
фиглето се свлекло съвсем до нивото на получолащината, само дето prepecht-ва не Атака или Стандарт, а Про и Анти или Жълт труд. Жълта книжка, с дме думи...  |
И то кого препечатва? Апропо, нали имаше някакво съглашение, да няма повече от 3000 знака prepechat'a? |
Ми хората спят в два и половина сутринта.  От друга страна - на човек трябва много да му е ограничено полето за изява, за да бичи тезиси, подписки и препечати в интернет. Влез му в положението. |
| Идва време за поклонение пред Кааба и топване на кълките в морето - трябва да се спечелят "30 сребърника" допълнително. В "онази" дейност се плаща сигурно на редове... Така и зелените Талибани в Уропата спечелиха любовта на публиката. Изживяват се като крайната инстанция и единствени борци за екологична чистота?!... ... Тук пък, тези с "будната гражданска съвест за отваряне на проклетите, комунистически досиета и разкриване на всички тайни и полуявни агенти на ДС" (да се чете: БГСОПКДРВТПАДС !!) - т.е. целокупните тетки и чичлета, сега издигат нерукотворен паметник на собствената си хххххх. хххххх - Свободно за попълване, по желание. |
| Сетих се за казармения лаф "тоя се е сдухал от служба" _______________________ Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват? |
| Ограничението за печатни знаци не важеше май за Теми на форумците, нали тук е по-лабаво, де, и затуй понякога и - по-свежо |
| Методи Андреев: Като свързани с бившата ДС се коментираха едни от най-именитите жертви на гангстерската война в България като Илия Павлов, Филип Найденов (Фатик), Димитър Толев, Стоил Славов, Иван Тодоров-Доктора и др. През последните години стана ясно, че в основата на организираната престъпност в България стоят групировки, финансовата мощ на които е резултат на някои все още функциониращи канали за т. нар. скрит транзит, останали като наследство от комунистическите тайни служби или новосъздадени такива от лица, свързани пак с тези служби. Тази банална истина за генезиса на българската организирана престъпност за кратко проблесна в скандала със секретния доклад на Христо Данов - министър на вътрешните работи в 1990 г., с който доклад българската общественост не беше запозната, защото била класифицирана информация. Това беше официалното оправдание, с което беше обяснен отказът на предишния министър на вътрешните работи Георги Петканов да разсекрети съдържанието на доклада и да запознае обществото с него. Всъщност от добре информирани източници в медиите изтече информация за съдържанието му. Оказа се, че в доклада се съдържа информация за участието на бившата ДС в каналите за контрабанда, която е наречена скрит транзит, и която е била държавна политика по времето на Тодор Живков. |
| Методи Андреев: В България от падането на комунистическия режим до настоящия момент държавата никога не е заставала недвусмислено и категорично зад законодателство, което да гарантира максимално осветляване дейността на комунистическите тайни служби, както и за разкриване на агентите на тези служби. Все пак, макар и не докрай последователни и категорични, единствените реални стъпки в тази посока бяха направени при управлението на ОДС от 1997 до юни 2001 г. Тогава бе гласуван Законът за достъп до документите на бившата Държавна сигурност (ЗДДБДС) и в края на управлението на тази коалиция този закон бе значително подобрен. След промяната в политическото управление на страната на 17 юни 2001 г. от страна на тогавашната управляваща коалиция НДСВ и ДПС, с политическата подкрепа на БСП, бе налице недвусмислено желание да се блокира приложението на ЗДДБДС. На работата на нашата комисия се пречеше на практика на всички държавни нива, по всички възможни начини. Новото управляващо парламентарно мнозинство и новото правителство гледаха на комисията като на доведено дете, което трябваше да бъде търпяно само заради общественото мнение. В случая става дума за съвсем основателни притеснения, че евентуалната отмяна на закона би се изтълкувала от Европа и Америка като акт, насочен срещу демократичния процес в България. Не така мислеха обаче новите управляващи. Още в изборната нощ на 17 юни 2001 г. бъдещият вицепремиер от правителството на Симеон Сакскобургготски Пламен Панайотов заяви, че въпросът с наследството на бившата Държавна сигурност трябва да се реши по най-бързия начин веднъж и завинаги. По-късно, когато спечелилата изборите коалиция на НДСВ-ДПС сформира своето правителство, се разбра истинският смисъл на думите на Пламен Панайотов. Заявеното намерение за бързо решаване на въпроса с наследството на тайната комунистическа полиция е било чисто и просто една от лъжите, с които тогавашните управляващи спечелиха онези парламентарни избори. Започна трескаво да се търси начин ЗДДБДС да бъде блокиран. В началото среди, близки до управляващата коалиция и до структури, свързани с комунистическите тайни служби, започнаха да внушават чрез медиите тезата, че архивите на комунистическата ДС трябва да бъдат унищожени, както това е станало в Гърция и Испания. В крайна сметка тезата, че няма осъзнато настояще без осъзнато минало спечели общественото мнение и управляващите се отказаха от първоначалното си намерение да унищожат архивите на комунистическите тайни служби. Тогава започна подготовката за отмяната на ЗДДБДС. За целта беше сформирана специална работна група, състояща се от двама народни представители от НДСВ - Владимир Дончев и Румяна Георгиева, и по един представител на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на отбраната и на Министерството на правосъдието. Тази работна група трябваше да предложи на Министерския съвет законодателна инициатива за отмяната на ЗДДБДС. В резултат на поредица от заседания работната група се обединява около предложението отмяната на закона да стане със специален текст, който да бъде приет със Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ). В подкрепа на тази идея беше и становището на Консултативния съвет по законодателството към Народното събрание. Там е казано: “Да се обмисли съотношението между ЗЗКИ и ЗДДБДС, както и възможността за евентуална отмяна на последния.” Под това становище стои подписът на тогавашния председател на Консултативния съвет проф. Васил Мръчков, който беше последният главен прокурор на Тодор Живков. В крайна сметка законът беше отменен точно, когато започна проверката на т. нар. кредитни милионери, станали причина за източването на редица български банки. Това едва ли беше просто едно съвпадение, като се имат предвид множеството публикации в редица български медии, насочващи към връзки на управляващата коалиция със среди от сенчестата икономика. Фактическата отмяна на закона стана през май 2002 г. чрез текст от ЗЗКИ. За отмяната на ЗДДБДС гласуваха народните представители на управляващата коалиция на НДСВ-ДПС, както и част от народните представители на Българската социалистическа партия (БСП). Против гласуваха народните представители от парламентарния съюз на Обединените демократични сили, който тогава включваше Съюза на демократичните сили (СДС) и коалицията Български земеделски народен съюз - Демократическа партия (БЗНС-ДП). Редактирано от - Чичо Фичо на 13/07/2006 г/ 15:10:36 |
| Методи Андреев: Особено значение за отмяната на закона е изиграло личното мнение на тогавашния министър-председател Симеон Сакскобургготски. Въпреки че той и неговото семейство били жертви* на бившата ДС по делото за оперативна разработка “Паразити”, той имаше категорично отрицателно отношение към ЗДДБДС. Нещо повече, след отмяната му, Симеон Сакскобургготски забърка един от най-големите скандали на своето управление. Той се опита през лятото на 2003 г. да назначи за свой съветник по въпросите на националната сигурност бившия офицер от Първо главно управление (ПГУ) на ДС (комунистическото външно разузнаване), генерал и бивш директор на НРС Бриго Аспарухов. Човекът, който трябваше да бъде личен съветник на министър-председателя по въпросите на националната сигурност, щеше да има на практика неограничен достъп до изключително поверителна информация, постъпваща от различните специални служби. Поради тази причина намерението на министър-председателя беше посрещнато с неодобрение от редица страни - членки на НАТО. Бламиран от влиятелни външни фактори, Симеон Сакскобургготски се отказа от решението си и Аспарухов не зае предложения му пост. Особено важно е да се отбележи, че Аспарухов беше обвиняем за унищоженото работно дело на Атанас Тилев, спряган за агент на ПГУ на ДС. Същият Тилев е съдружник на предишния български премиер (Симеон - б.м.) в застрахователната компания “Витоша”. Много анализатори на управлението на Сакскобургготски потърсиха истинската причина за решението му ген. Аспарухов да стане негов личен съветник във взаимоотношенията, създадени в триъгълника на интереси, премиер - личен съветник - бивш агент на ДС. __________ * Симеон и сестра му демонстрираха подчертано дружеско отношение към хората на ДС (и Мултигруп) в чужбина и неприязън към старата монархическа емиграция (споделена). Не е само случката с Бригадир Аспарухов. Връзката м/у Симеон чрез сина му Кирил и протежето на Иван Станчов - бившия шофьор на Стенмарк от УБО Спас Русев - с клана Дойнов-Стенмарк в Лондон е цяла епопея. Ами концесията Тракия, оглавена от бълг. страна от сина на ген. Васил Коцев, бивш шеф на ПГУ, обвиняван за убийството на Г. Марков? По времето, когато другият син на генерал Коцев беше зам.-министър от НДСВ на вътрешните работи по евроинтеграцията. Тука постоянно ни се хвърля в очи и въпросът защо Симеон назначи па точно снахата на секретар на ЦК на БКП по селското стопанство и партизанин (дотогава чиновничка в МС, назначена също кой знае защо там от Иван Костов, без помен от политическа дейност) за депутат, зам.-министър и министър на евроинтеграцията, защо по негово време другата снаха на същия секретар на ЦК стана началник на БНТ. |