
ИванК, и в допълнение още една илюстрация как се харчат парите ни и въобще има ли ефект от това:Комисия плаща 20 хил.евро наем /с малки съкращения/ "Комисията за защита на личните данни е принудена да плаща по 20 000 евро месечен наем, за да има помещения, в които да работи. Тя е наела срещу тази сума сграда, след като през април трябвало да напусне ползвания дотогава имот, чийто наем скочил от 19 000 на 35 000 евро. /значи от 2002 досега са плащали по 19 000 Вече четвърта година комисията не назначава предвидените й 90 служители, тъй като те няма къде да работят. След 2 конкурса в нея се "трудят" едва 39 експерти. Догодина изтича 5-годишния мандат на членовете й." Коментар е излишен, но не мога да не се възмутя как 4 години съществува някакво административно образувание, което практически не работи, което обезсмисля съществуването на Закона за защита на личните данни, което всъщност представлява само една хранилка за 39 хрантутници, които не работят, защото нямат условия, разполагат със скъпи коли и джипове и за всичко това получават и заплати. Това означава, че и законът, и комисията са създадени за отбиване на номера пред ЕС, но защо затова трябва да плащаме след като има недофинансирани или въобще нефинансирани толкова много жизнено важни за хората нужди. И колко ли още подобни комисии, агенции като тази по лекарствата и други са в това състояние, не вършат нищо от това, за което са създадени, но харчат на воля нашите пари и се ползват от всички екстри на властта |
| Ами не се въздържай, другарю Живков - нека ти облекчава това старините. Тъй като едно такова споменаване вече не може да ме прати в Белене, не ме притеснява _______________________ Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват? |
| Само "за протокола": Амикацин (оригинал Амикин) е от групата на Аминоглюкозидите, от която група са още Гентамицин (често използуван и днес), Канамицин, Стрептомицин (и двата днес рядко използувани, Стрептомицин основно при туберкулоза), Небцин (=Бруламицин=Тобрамицин, у нас рядко използуван, но съвременен препарат), Неомицин и Мономицин (и двата са силно токсични за бъбреци и слухов нерв, затова се използуват само като спрей, мехлем или прах-за локално, повърхностно лечение на рани). Характерни за тях са (както и при други групи от химически сродни антибиотици) "кръстосана резистентност" и "кръстосана алергия", т.е.-ако има устойчиви микроби към единия, често пъти те са устойчиви и към други, но не задължително; подобно явление е и кръстосаната алергия-ако пациент има алергия към 1 от тях, често той е алергичен и към някои от същата група. Та това е фалшификат, но с най-малко потенциални вреди-все пак е антибиотик. Друг е въпросът доколко са добри другите му параметри. Не така стои обаче въпросът с другите фалшификати. И в тази връзка-кога ще има разкрития и осъдени? |