| (и двете тълкувания на заглавието на приказката са верни, според това как клиентите на дружеството гледат на “късмета” и “честта” да бъдат обслужвани от него) Имало едно време едно общинско дружество, наречено “Софийска вода”, което имало задължението да обслужва коректно хората, които плащат за ред услуги и в крайна сметка дават хляб на всички работещи в него. В една сияйна съботна сутрин на 24 юни, лето 2006-то баба, майка и внуче се изтягали в леглата си, предвкусвайки хубавия летен ден, който ще прекарат кой на въздух, кой на хладно у дома. По едно време носа на бабата доловил подозрителна миризма, която постепенно се усилвала. А на всичко отгоре хич не била приятна. Станала бабата да види къде е източникът и да го премахне навреме, за да не се разбудят и останалите домашни. Огледала от тук, от там но нищо не видяла. Накрая погледнала в банята и що да види! На канала на пода бавно се увеличавало тъмно петно, в което плували всевъзможни гадости и миришело ужасно. Пробвала бабата да отпуши канала, но уви! Работата ставала по-лоша. Вдигнала бабата майката да дойде да помага и да решават как ще се справят с проблема. Пробвали какво ли не, но работата вървяла на зле. В един момент решили да звънят във въпросното дружество “Софийска вода”, на което от години били коректни клиенти, та да дойде някой от там да помогне. Намерили телефона и започнали да звънят. Звънели, звънели, но пустият телефон все давал заето. В един момент, след неколкократни опити да се свържат, най-накрая телефона вдигнала снежната кралица. Майката й обяснила какъв е проблема и попитала кога може да очаква помощ, тъй като положението вече ставало доста сериозно. Снежната кралица започнала да задава въпроси, на които нямало как майката да знае отговорите. Също така й обяснила, че хората които трябва да дойдат да помогнат са незнам къде си, където също имало проблем и щяло да стане ясно дали изобщо ще се появят чак след 8 ч. сутринта ... А било едва към 6:30. На бабата и майката бавно започнали да щръкват косите при мисълта какво ще се случи ако някой не дойде да помогне, понеже две жени малко трудно биха се справили с това да огреят навсякъде. За късмет се притекла на помощ една съседка. Но какво могат да направят и 3 жени, които нищо не разбират от канали, камо ли пък бълващи подобни ужасни неща. В един момент решили, че трябва поне да отстранят по някакъв начин съдържанието на пода на банята и се захванали с това. Постепенно хората по горните етажи започнали да се будят, да си изпълняват сутрешните ритуали и резултатът от тях се стичал в банята. Положението продължавало да става още по-сериозно. По едно време забелязали, че е станало 8 и нещо и започнали пак да звънят по телефона. Звънели, звънели, а той давал свободно. Как да не му се изправи на човек косата! Най-накрая снежната кралица вдигнала слушалката и обяснила, че след като не прелива шахтата пред входа, значи проблемът си е на бабата и майката. Да се оправят както могат, защото никой нямало да дойде, след като нито в мазето, нито пред блока шахтите преливат. Молили бабата и майката за помощ, заплашвали, опитали какво ли не, обаче снежната кралица била непоклатима. Да се оправят както могат. Като видели, че отникъде помощ няма да получат, ако ще да са коректни платци до посиняване, решили да търсят помощ другаде. Добре че съседката извадила отнякъде вестник с обяви и се започнало звънене по телефоните. Една фирма, друга фирма. Всеки им казвал, че трябва с часове да чакат, докато някой се притече на помощ. А през това време съдържанието на пода на банята се увеличавало, защото хората почвали да мият чинии и пускат перални. Добре, че поне от едната фирма им дали акъл да спрат водата на входа, та да намалят темпото, с което се пълни банята. Съвет, който трябвало да получат от снежната кралица или някой друг от работещите в дружеството, на което дълги години коректно си плащали за услугите. Най-накрая намерили човек, който казал че срещу едикаква си сума ще оправи работата и ще дойде след час, защото е на другия край на града. Поели бабата и майката въздух, поизринали това-онова в банята, помолили детенцето, което междувременно се било събудило, да си стои тихо и кротко пред телевизора и да не се обажда, защото не могат да му обърнат внимание. В това време дошъл човекът, довел още двама и се захванали за работа. Таман се били развихрили и имали някакъв успех с отпушването на канала и незнайно защо от “Софийска вода” се обадили по телефона. Защо ли, след като недвусмислено на бабата и майката било казано, че не могат да чакат помощ от там? А може би някой бил решил че си е превишил правата? Или просто не искал в прекрасната съботна сутрин да се занимава с лайна (да си го кажем най-после, колкото и неприятно да звучи, но си е самата истина). Кой знае? Надали ще стане ясно някога, ако в дружеството продължават да работят по същия начин. И на което отива повече името “Софийска БЕда”. “Да не станем много там и да почнем да си пречим” казал човекът от “Софийска БЕда”, след като разбрал, че майката и бабата вече са извикали някой, който да се притече на помощ. “Хич и не идвайте!” казала майката ... и си помислила “За какво плащаме толкова години не само водата, но и такси канал и пр., след като в крайна сметка никой не идва, когато има човек нужда от помощ ... И защо няма списък с лицензирани фирми, които да се занимават с това, след като “Софийска БЕда” не иска?”. Много други мисли минали през главата на майката и бабата, но така приказката ще стане много дълга и няма да има кой да я чете. А подобни приказки могат да разкажат много от клиентите на “Софийска БЕда”. Повечето от тях ще са с отрицателен знак. Написах я в такава форма, защото явно животът за работещите там е приказка и те очевидно не искат да излизат от нея ... докато за потребителите често е кошмар. Ако някой от управляващите дружеството може да разсъждава трезво, да погледне на тази приказка от сериозната й страна и да си признае, че има много неща в дейността на дружеството, които трябва да се променят, може да ми се обади. В заключение искам да кажа, че в резултат на принудителното “упражнение”, на което бяхме подложени двете с майка ми, в момента имам силни болки в едната тазобедрена става и трудно стигам до работа. Ако се наложи да изляза в болничен, поради това, че трудно стигам до работното си място, работодателят ми ще бъде надлежно уведомен за причината, поради която няма да мога да изпълнявам служебните си задължения. Майка ми дълго време ще има кошмари и фобии от канали и свързаните с тях “аромати”. Да не говорим за наличните й вече здравословни проблеми, които се влошиха след принудителния фитнес в продължение на часове, чакайки някой някъде да си свърши работата. Ако здравните ни вноски не успеят да покрият евентуално наложилите се лечения, платежните документи от допълнителните плащания ще бъдат представени на управата на “Софийска вода” и сумите ще бъдат изискани по съдебен ред. Принудително клиент на “Софийска БЕда” АД по причина, нямаща нищо общо с доброволността: /подпис/ ЗАБЕЛЕЖКА: Горната приказка беше изпратена по мейл на столичното дружество "ВиК", но не и на "Софийска БЕда", поради наличието само на телефони на официалната страница на второто, които стана ясно колко вършат работа... Също така може да се подразбира, че до настоящия момент отговор от "ВиК" до адресанта няма. Да видим колко време ще отнеме на отговарящите за това лица да реагират... вие как мислите? Остава всички, които темата засяга по някакъв начин, да си направят изводите за какво плащат и на какво могат да разчитат срещу парите си. |