Отиди на страница:
| То каквото стана, стана И се казва -казармено мислене Има един еврейско-масонско-империалистически еквивалент Авторитарното мислене Но, примерно Фром и Адорно обясняват този синдром с ранното детство, по-точно, с травмите, които преживява детето в семейството Тази, пардон, дискусия подсказва, че казарменият синдром тук се получава пак в едно семейство, но на друга възраст Устойчив е Възможно е, че за много от казармено мислещите тук армията все още е семейство- по-научному, утробата |
| Колко голяма ще бъде професионалната армия? Да не дава Господ, но при война професионалната армия никога не е достатъчна и повиквателни получават всички мъже на подходяща възраст. При това положение как ще оцелее човек, който никога не е виждал оръжие? |
| Служил съм през преходните 88-90 година в родната казарма. Казармата, както и всяко друго явление в живота, както дава, така и взима. На мен ми взе две години от живота - най-интересните години, които се случиха в България - от 88ма до 90та, умирах от желание да се занимавам с политика, бизнес, образование, а стоях закован в Нова Загора, или както на галено я наричахме помежду си - Китай. Какво ми даде казармата - за първи път ме сблъска с реалния живот (бях дипломатско чедо, отраснало в чужбина, а после завършило "елитна гимназия"  - за пръв път разбрах как функционира нашето мило общество и ми даде стимул за промяна. И не ме е срам да кажа, че казармата ме накара да порасна - да понасям несгоди и неприятности, да се оправям с хора, да умея да се грижа за себе си, да организирам по-добре времето си, да ценя здравето си и съня си. Казармата ме отърва от комунистическо-социалистическите ми илюзии и ме направи мислещ човек, който се бори за интересите си. (въпреки че идеята на казармата беше точно обратната)Възмутен бях отхвърлил идеята за "връзки" за влизане в по-добра казарма. После две години горчиво съжалявах за това решение - поделението беше бойно, сериозно и секретно. Няма какво да си кривя душата - исках да се спася от нарядите, юркането и губенето на време. Казармата ми даде и много истински приятели - хора, проверени в тежки обстоятелства. А, и с жените имах доста по-голям успех след казармата. Твърдяха, че е защото им се занимава с мъже, а не с момчета. Така че, като изводи - жалко за изгубеното време и жалко за пропуснатите възможности, и жалко за цялата мизерия, която преживях.. но пък получих от там неща, които цял живот са ми от полза - приятели, завършен характер, жизнен опит. |
Та най-сетне всички офицери ли сме, бе бай Ганю?