Отиди на страница:
| Мозамбишката джунгла изглеждаше мрачна и тази сутрин. Гъстите облаци се тълпяха в небето като развълнувани пътници във Варнециански Икарус. Бутаха се, блъскаха се и понякога между тях възникваха конфликти, изразени в ярки светкавици, раздиращи небето и изливащи натрупаната енергия с оглушителен трясък върху някое нещастно дърво. Дъждовния сезон бе започнал и водната стихия се изсипваше от небето вече трети ден без да спира. Под едно високо дърво, в изоставено горилско гнездо спяха две млади жени. Това бяха Пентанолия Спиритонова и Сърбила Бютифайска. Двете жени бяха безкрайно изненадани от ненадейното появяване на Ганю Балкански на мястото на тяхната явка. Те решиха, че са разкрити от вражеските тайни служби и вече трети ден се укриваха в джунглата. Плана им беше прост. Трябваше само да си пробият път до крайбрежието. После с плуване щяха да се доберат до Мадагаскар, където щаха да потърсят помощ от четирите пингвина, живеещи там под прикритие (снимка: натиснете тук) и окончателно да се приберат у дома. Пентанолия се размърда и отвори очи. Видя, че денят е настъпил и с леко побутване разбуди спътницата си. - Ставай - тихо каза тя. - Ти сложи кафе, а аз ще отида да намеря нещо за ядене. - Гледай тоя път бананите да са по-големи - промърмори сънено Сърбила. - И не толкова узрели - добави тя докато се изправяше. Спътницата и потъна в гората, а Сърбила извади от голямата раница месингово газово примусче, произведено в бившата ГДР и едно алуминиево джезве с бакелитена дръжка. Тя се отправи към близкия поток за да се измие и да донесе вода за кафето. Все още бе облечена както и вечерта когато избягаха - само с една малка препаска. Ю-кун-куна вече не бе в нея, а се търкаляше на дъното на раницата и определено и липсваше възбуждащото му присъствие. Дали да не си го пъхне пак? Не, сега не беше време за такива работи. Обзета от такива мисли, Сърбила стигна до потока. Наведе се и загреба пълно джезве вода. Понечи да се изправи но замръзна от изненада. Зад нея имаше някой. Нещо твърдо я подпря отзад. "Пентанолия много бързо донесе бананите" - помисли си тя, но съзря неясното отражение във водата на потока. Този който стоеше зад нев беше грамаден, черен и космат. Сърбила се вцепени. Не смееше да се обърне, не смееше да се изправи. Просто стоеше неподвижно наведена. "Враг или горила?" - запита се тя - "Ох, дано да е второто" - мина през ума и. |
Де да знам... Хабсбурги , Кобурги... кой ги знае..къде са си бъркали по дупките... ама че мухите равноправно им осират портретите е факт!  |
| Ееее, току-що излезна и сателитната снимка на хорото, където ясно се види, аче Геле е със златна коронка (фтората снимка) Натиснете тук |
| >>><<< Перко, това сателаитните снимки са голема ртабота. Сичко зависи от резолюшъна обаче. Сега Керпа е явно с лаптоп и се свързва сателитно. Кой знае колко булки у колко ливади гледа от космоса. Коя по-космата, коя с по-мръсни крака. коя с пломби на сички зъби. ..а той си кюта у жаджийския му рейс..  |
| Слънчо , ни съм лапал нищо бе! Само 2-3 бири , ама от халба ги приемах , един вид съм ги засмуквал , ма да ги лапам- йок! Удари ли сте го на уволнение Бай Цар , ми... разрешено е в петък ... всичко хубаво...   Мамка му`й рейс ни доди бре...  |
Ааааа, туй ма гътна!!!!  Натиснете тук |
| >>><<< Абе туй е тейниката сига, чакаш си рейсата и глейш на сичко от космуса кату идин госпут. Ама рейса пак гу няаа... |
| Слънчо , ами туй??? Натиснете тук |
| Ееей, хубаво нещо това обществения транспорт! Ако Керпедена беше грабнал колелото, ни Реконтра щеше да прочете, ни разни неща щеше да намира из кошчетата по спирките. Ама сега, а? |
| Хубаво , хубаво , ама де го, а? Пък с колелото минавам през Центъра , баш през стъргалото , запалвам пожара и тичам да си купя биричка и да го загася...в рейса ...к`во ... най много да са натиснеш на некоя дебела курортистка заела двете седалки и да разправяш сетне , че си защипал страаашно маце след Стадиона..., ама чакаме , к`во да прайм... |
| Не си прав, Керп, ама никак. Има хора, дето си оползотворяват по-добре времето в автобуса. Оня ден намерих в кошчето на една спирка малко употребявано билетче със стихчета на гърба. Ето: -------------------- Затичах се и скочих запотен отпред в Икаруса червен. А шофьорът усмихнат ми кима с отрязаната си глава. ______________ Имаше и подпис, малко изтрит. Беше останало само "я ко?" |
| >>><<< Улучил си прототипа (дейбадумата) на персонажа от "Шоферът без глава" Секи ден карат такива...  |