Отиди на страница:
| Кой го е назначил? |
| Нищо не става от вас двамата по-горе. Назначи го Бат Петьо, по настояване на един специалист по политикономия на социализма от Драгалевци, тогава министър-председател! |
| Незаконната търговия с безмитен алкохол по българските посолства и мисии е срамна соцреалистическа многогодишна (десетилетна) практика за която пиша по форумите поне от 6 години. Но за разлика от Хелзинки с нея обикновено се занимваха обслужващия персонал, а не дипломатите. Най-често в това са намесени касиер-домакините, които по правило са и хора на ДС, нямат (и не са имали) нищо общо с министерството на външните работи и често получават заплати по-големи от тези на дипломатите. В българската мисия към ООН по наше време с това се занимаваше един от домакините на блока (по това време се изредиха май 3-ма или 4-ма). Тормозеше по-младите и неопитни дипломати да му изписват алкохол и цигари (само дипломати по ранг имат право на подобни покупки според дипломатическа конвенция), а после ги продаваше на кой ли не на дребно и едро. Всичко това се вършеше в дипломатическа сграда, която по презумция няма право да развива търговска дейност защото не плаща и стотинка данък на домакина си САЩ (нито данък на сгради, нито данък върху заплати). Нееднократно на 86 улица спираха камиони, които товареха безмитната стоката. Получавали сме нееднократно предупреждения от американска страна това да бъде спряно. Голям срам. Тази практика спря окончателно, мисля, при Тафров. Един от докакинте на мисията беше върнат предсрочно в България. Предполагам за тези известни на всекиму дела, включително и на предходините ръководители на мисията ни към ООН в Ню Йорк. Дипломатите имат право да си поръчват сами безмитен алкохол и цигари, могат да го правят спокойно без посредник от ДС в лицето на касиер-домакини. Позорно е конкретен дипломат да поръчват стотици бутилки уиски, вина, водки и пакети цигари на месец. На всекиму от безмитните магазини е ясно за какво става въпрос - по това кой и колко поръчва третият свят рязко се разграничава от първия. По този пункт България е в третия свят, наред с Хаити, например. Надявам се след Хелзинки да прочистят всичките ни задгранични мисии от ДС-ката паплач. |
| Към горните трима. Да повторя - няма значение кой го е назначил. Външно трябва да изрита ДС мутрите от мисиите и посолствата си. Това са прости хора, свикнали цял живот на кокошкарски далавери. Още веднъж - за мен е изненада, че с далавери в Холандия се е занимавал самият посланик. Дипломатите са обикновено хора от сой. Макар...като гледам случаят с "посланика" ни в Казахстан Филчев. Може би трябва да уточня - професионалните дипломати, а не политическите назначенци, са хора от сой. Без значение (вътрешните им, право на външни нямат) партийни пристрастия. Не съм видяла нито един от тях в Ню Йорк да се занимава с подобни далавери. Редактирано от - Нели на 11/07/2006 г/ 07:42:02 |
Амчи разбира се! Нема абсилютно никакво значение кой е подписал указа. Агент "Сава" пуснал на агент "Гоце" едно наше мОмче за посланиче. И Гоце подписал без да гледа. Чингетата си имат доверие и пазят омертата.  Хеле пък само бае Филчев да разваляше българския дипломатически "сой" та да вземем и с мед да го намажем. Сложна народопсихологическа драма се разиграва около миризмата на кисело зеле и ракиджос у родния дипломатически корпус. Не случайно дипломатите от кариерата заеха достойно място сред шедьоврите на най-новата ни литература. |
| Оло, не дипломатите от кариерата, а политическите назначенци за дипломати. Има голяма разлика. Повярвай, видяла съм го с очите си. Многократно съм давала за отрицателен пример Филип Димитров. Иначе не е лош човек, може би в едно друго битие щеше да стане достатъчно популярен детски писател на исторически романи. Неоспоримо интелигентен, начетен, с добър английски. Но.. Кой беше умникът, който реши да го прави посланик? Първо една година в мисията ни в ООН, после няколко години във Вашингтон. Такъв шуробаджанакизъм не бях виждала до тогава. То беше преводчаката, втория му човек, финансиста и куп други хора, които бяха назаначени на работа от която си нямаха хал-хабер. BTW, преводчаката още от България му тропала с крак и искала диполматически ранг, дори разказвала мечтите си кой комитете на ООН си харесала. Огря я чак след година, след многомесечни сълзи и клетви. Филип си я взе със себе си във Вашнгтон (заедно с втория, финансиста, шофьора, секретарката, готвача). В краткия път между Ню Йорк и Вашнигтон, без да е имала нито един работен ден във Външно, без минимален дипломатически опит, тя се трансформира от преводачка в дипломат нам-кой си ранг. Заместникът му беше човек от същата пиеса - професор в БАН, от някакъв математически институт. Също не лош човек, добър, възпитан, но не можеше да свърши работа за една стотинка. Когато в ООН беше най-усилно, при започването на сесията (септември) до декември, с много посещения на делегации, с много речи, гласувания, оправяне на кандидатури, потоци от журналисти, с работа по 12-15 часа на ден, командированите временно от България дипломати от кариерата се пазеха като от огън от втория човек на Ф. Д. Ако им го предлагаха за помощник в някоя напечена ситуация те не се свеняха да казват "не, благодаря, може ли някой политически грамотен"? Това е истината. Ф.Д. дойде от България нафунен, уволни всички, които му се сториха комунисти (не че не бяха, но струваха колкото 10 от десена на филиповата преводачка или професор, набеден за негов заместник). От старите членове на мисията остави само двама млади дипломати (един от които Фичо), за които се знаеше, че нямат полтически пристрастия. Е, не бяха от неговите "сини", но не бяха и "червени", ерго можеха да ги изтърпят, все някой трябваше да върши тая пуста работа.  Така се прави кадровата политика във Външно. И до днес. Жалко, но е така. BTW, като гледам Филчев започвам да си мисля с умиление за двамата филипови игноранти - преводачката с напън за дипломат и професора , който кацна в Ню Йорк с най-високия дипломатически ранг без дори да е минал през портала на Външно. Има съмнения, че Ф. Димиторв дори не е знаел, че му дава подобен ранг, предполагам е погледнал заплатите и казал - ей на, такъв ще бъдеш. Едно обаче мога да призная на гореописаните фигури. Никога не са се месили в кокошкарските ДС-арски дела за продажба на безмитен дипломатически алкохол и цигари. Те бяха градски хора, от друг сой, със селски далавери не се занимваха. Това беше приоритет на обслужващия персонал - касиери, домакини, шофьори (не всички, разбира се, сред шофьорите имаше много свестни градски момчета). Редактирано от - Нели на 11/07/2006 г/ 07:31:42 |
| С лавкаджийски далавери в посолствата се занимават касиер-домакини и шофьори, най-често кадри на ПГУ или УБО. Това са остатъци от комунизъма. И в Хелзинки едва ли посланика лично е въртял лавката. В 90-те години лавките бяха още повсеместни, после почнаха да ги махат постепенно. Предполагам в скандинавските страни със сух режим въпроса е още по-щекотлив. Лечението е да се махнат ченгетата от Външно (вкл. от кабинета на Калфин, разбира се) и посолствата, да се ограничат възможностите на посланиците политназначенци (понеже такива ще има винаги, и в САЩ половината са такива) да водят куцо и кьораво със себе си - т.е. дип. службата да стане нормална професионална (чиновническа) служба, в която се влиза само отдолу с конкурс, и на технически длъжности в МВнР да са млади и колкото може по-образовани хора също с конкурс (има доста такива и сега). |
| Не знам как си подбира и назначава кадрите Външно. Но факт е, че винаги едва след скандално издънване и след настояване на съответната държава Външно предприема някакви мерки /посланикът ни в Германия пиян трябваше да сгази полицай, този във Финландия върти далавери като у наше село/. А вече не е като да няма кадри както по-рано. Образовани, владеещи чужди езици, със страноведчески знания, живяли навън необременени хора, които са видяли как може и трябва да бъде, има предостатъчно. Но явно точно те плашат нашите хора. |
Конкурсите няма да разрешат проблема, и сега се правят конкурси - конкурси с предизвестени победители, конкурси за "наши" момчета/момичета.  |
| Тази реакция на МВнР трябваше да стане преди 15 години.Тогава трябваше да бъдат разкарани всички , които срамеха държавата ни по света прикрити зад посолствата.Така че тези действия са правилни и не само във Финландия, ами и навсякъде да се огледат и да изгонят мошениците. |
| оооо, външно министерство.... ми ако се поинетересувате колко апартамента, собственост на държавата се държат без основание във Виена, Париж и прочие от отдавна напуснали дипломатическата служба и то без да плащат стотинка наем. ние немаме законов механизъм за принудително завземане на неправомерно ползван имот извън страната, а местните полиции деликатно отказват да се занимават поради мъглявите дефиниции в конвенциите за дипломатическите и консулски отношения. срам, позор и простотия безпределна. това и представители на най-дивите цигански държави не го правят. |
| Като дете живеех с родителите си в една африканска държава, те работеха там. Бях много малък - към 10 години, но дори на мен ми правеше впечатление равнището на работещите в посолството хора. Мисля, че само двама - трима говореха английски. Всички други не говореха чужди езици, абсолютно никакви. Дори български говореха зле, на диалект. Бяха по образование зоотехници, счетвоводители... Непонятно беше как и защо бяха назначени за дипломатически служители. Естествено, че и тогава се продаваше на общо основание вино, консерви, тенекии със сирене и прочие благодат. Тогава, а и по-късно, аз си мислех, че това е присъщо за комунизма и следствие от него. И минаха години. Мисля че беше през 1998, заминах по работа в Копенхаген, за няколко дни. Беше национален празник, май денят на съединението, имаше парти в послоството. Поканиха ме, приех и отидох. С потрес видях същите хора от моето детство. Същите мутри, същия диалект, същата простащина, същата арогантност... Още по-отблъскващи бяха жените им - тези дами не бяха дори чували за етикет, за поведение, за елементарни обноски. Никой не им беше казвал, че като си близо 100 кг трябва да сядаш така, че да не принуждаваш седящите отсреща да ти правят гинекологичен преглед. Но това между другото. На масичката с питиетата имаше бутилка със синя течност, наподобяваща антифриз. Заинтригувах се - какво ли е това питие. Попитах посланика. "Това е водка - СДС" - отговори той. При думата "СДС" всички присъстващи дипломати и съпругите им вдигнаха чаши и викнаха "Само СДС!". |
| Старшина, там консулът се казва Анна Сапунджиева, дъщеря на Сабрие Сапунджиева, зам-министър на правосъдието и бивш съветник на "Гоце" от квотата на ДПС. |