Отиди на страница:
| Лека вечер и от мен. (снимка: натиснете тук) |
Това твоето дакелче ли е, Бай Цар? Ако е то, много голям хубавец е бил. Сигурно много ви липсва. Дакелите са страхотни умници, хитреци и чаровници. |
| Уви, нямам подръка снимка на нашия хубавец. Той беше малко по-черен, по-рошав и наистина много, много ми липсва. Това е едно от дакелчетата в околността, обявени за продажба. Много ми се иска да го взема, но първо ще се посъветвам с фамилията. |
Не мисля, че бих имала друго куче, освен дакел. Вземай го, ако питаш мен. На комшиите сетеът се беше загубил, намериха го след десет дни. И аз имам луда надежда. |
Не мисля, че бих имала друго куче, освен дакел. Вземай го, ако питаш мен. На комшиите сетерът се беше загубил, намериха го след десет дни. И аз имам луда надежда. |
Разлика между дакел и всякакво друго куче  (снимка: натиснете тук) |
| >>><<< Любимата ми дакелче се казваше Норка, беше голяма колкото норка и усещаше когато си идвам...злизаше (без да ме вижда) в нещото като антре и пикваше от радост. Само от мен и само там. Навъдихме си гъба за посрещане и попиване на радостта.... |
| Ама и ти ли си имал дакелче? Да вземем да основем тогава един клуб на стопаните на дакели, хем нашето, като се завърне.... |
Гиче, бай Кар, Керпи, Слънчо, Фуле, боза - и всички, които ме тешихте, благодаря ви. Върна се кученцето, изгладняло, жадно, малко му е счупена опашката, не може да я вирне, но ще се оправи. Сега го къпем и - чисто нов! Голяма радост, жив е, почти здрав и е бодър! Благодаря ви пак и извинете, ако съм ви досадила. |
Верно ще излезе, че стрелците се раждат под щастлива звезда.  А онова от снимката на Бая Кар май е дратхаардакел. Редактирано от - steppenwolf на 13/07/2006 г/ 22:15:30 |
| Най-интересното е, брате степен, че въобще е нямал намерение да се прибира. Крачел ситно по пътечката към отсрещната улица, забил нос в някаква миризма и малкият ми син случайно го мернал с периферното си зрение, едва го познал с тая провиснала опашка, обикнавено е бодро наперена, та си го доведе. Изяде четири кренвирша и излочи три чаени чаши вода. Щеше да ни мъчи и тая нощ, заради това негово непресекващо либидо. Сега сумти под одеялото, нещо преживява спомени още от бурните си нощни похождения. Късметлии сме си май, наистина! Редактирано от - Сибила на 13/07/2006 г/ 22:23:42 |
Страхотно! Толкова съм радостна, че чак се разсъних, нали не съм спала една нощ! Той никога не е бил воден на каишка - още от мъничко пале. Затова е толкова оправен. По пет, шест часа се разхожда навън сам, на огромни територии и никога не се е губил. Когато е с мен, седна някъде на кафе, изчитам цял вестник, него го няма, обикаля наоколо, по някое време си дойде и тръгваме. Затова не са ни тежали неговите разходки, както са при другите - под час. Минава за най-умного куче в махалата, не могат да му се начудят. |
Казах ли ти, Сиби, че животинчето ти ще се прибере.  Много се радвам за теб, мила, щото снощи и аз преживях драмата ти по свой си начин. Подобно на теб и аз бях изпитала невероятен стрес с моята овчарка, Джонко, който беше избягал когато беше на 8 месеца и първите хормони го тресяха. Любимото ми животно умря на 5 г. и оттогава отказвам да гледам друго куче. Сега, се гушкам с котараната ми, която е много щура. /кат собственичката си/. Редактирано от - gtch на 14/07/2006 г/ 09:39:01 |
Сиби , душа камбанке, виждам , че пееш , пееш... радвам се за тебе!  Ей сега ша дрънна една бира да разкарам съмненията от снощи.... |
