dinain, целта на всякакви мащабни алианси, оси и пактове е борбата със също толкова мащабни опоненти. когато вече я няма голямата общa заплаха бившите съюзници се хващат един друг за гърлата, често в конфигурация лидера+най-верните vs. всички останали. историята на света изобилства с примери. от най-пресните: виж колко бързо разпадането на варшавския договор доведе до разцепление в нато на америка+солташаци vs. европа. именно затова световно правителство е невъзможно - защото еднополюсния свят е невъзможен, противоречащ на човешката природа. дори една държава да успее за кратко да покори всички останали тогава вътрешни борби за кокала ще доведат до ново разцепление. освен това мани ги тия утопични прогнози. дори елементарната икономическа теория ни казва че колкото си по-високо в производствения цикъл толкова си по на печалба. тези дето дават суровини и полу-квалифицирани работници не че не печелят, но в сравнение с другите са пълно капо. света поделен на региони даваше шанс на разни държави да се опазват от глобалната конкуренция, но това вече е почти невъзможно. скоро обаче прилива ще се обърне защото не всички изостанали държави са и слаби политчески. ЕС и САЩ вече пищят от добре обмислената и търпеливо изпълнена китайска търговска контра-агресия. но много други държави са обречени на още векове или десетилетия неоколониална зависимост от далечен голям брат и собствени марионетни колаборационистки управници
Редактирано от - Pavlik Morozov на 13/07/2006 г/ 19:27:42 |