Отиди на страница:
| Хубаво, хубаво... Но защо ли историята на написването му ми напомня за една песен на Висоцки. Какво още ти нашепна музата преди да си тръгне (завинаги)? Аз съм от тези по-старите, дето учеха едно време за матура. Още си спомням Дебелянов.[/i] |
Пич, не може да бъде!  Тва Дебелянов ли го е писал?  Какъв удар от страна на класика! Ами я виж това! И него го метнах снощи - написах само първата строфа, останалото го оставих за довечера: "Я помню чудное мгновенье! Передо мной явилась ты Как мимолетное виденье, Как гений чистой красоты!" Да не би и тук някой друг гений да има пръст?  |
| Валери, черпя те мисли за туристическо стихотворение, ако ти се твори, де.... след сън усмихнат полумрачен станах, събудиха ме моите очи, да закрачвам трябвало обратно към дома, да мръзна пак във огъня на чужди мисли, е не, разум спри, още ми се спи |
| posetitel, а може това стихотворение на Йоанна да ти хареса... ТИ МЕ ОЗАРИ! Не мога да повярвам, Че ти ме Озари, Че цялата сияя във Искри. Не мога да повярвам, Че ме намери сам. Аз бях безнадеждно дълго Там. И никак не разбирам - Не искам и дори - Как в тъмното позна ме и Плени. Във топлите си длани Сърцето ми пое - Премръзнало, съсечено на Две. И в миг настъпи чудо - Сърцето оживя. Магьосницата Обич Го огря! |
| И един сайт за поезия, където със сигурност ще намериш нещо да ти хареса... Натиснете тук |
| One modern poem that I love particularly, by the English poet Kathleen Raine, has exactly as its title "Amo Ergo Sum." Let me quote some words from it: Because I love The sun pours out its rays of living gold Pours out its gold and silver on the sea. Because I love The ferns grow green, and green the grass, and green The transparent sunlit trees. Because I love All night the river flows into my sleep, Ten thousand living things are sleeping in my arms, And sleeping wake, and flowing are at rest. |
| >>><<< Валери, Архиман, Миранда>>>  Изглежда начина да се радваме на антологията е да публикуваме по нещо, което ни е харесало и вече и е в нас.Ето тука нещо, което си спомням от края на миналото хилядолетие >>><<< ОТНОСИТЕЛНОСТ Няма горе и долу ни напред, ни назад, има топло и голо и отпред и отзад.. Има пръстчета нежни и факирски ръце има хълмчета снежни над туптящо сърце.. Няма време, пространство, нито метър, ни час, но това "хулиганство" не минава без нас - твойте пръстчета нежни, мойте силни ръце, твойте хълмчета снежни и сърце до сърце.. ... Няма времепространство нито метър, ни час.. космос даже наоколо няма.. просто - има ни нас.. С.Л. >>><<< |
| Мисля че правилно са почнали поетите и читателите им да публикуват тук като постинги истински неща, докато авторите не почнат да пишат истински неща, та да има какво да се обсъжда. Госпожа Миранда най-редовно ни пълни душата с истинска поезия и съчуства дори на пълни с душевен боклук автори можеби с надеждата ите дастанат истински някой ден. Тя сигурно самата е поетесасамарянка и храни котета и пилета, както и всякакви самообявени таланти за да не умрат на студа. Обаче разбира иотпоезия. |
До сто години дишах, до сто и петдесет, но леко съм тъгувал, почти не съм горял, и лакът съм порасъл, и педя път съм имал, и колко бил съм верен, неверен и еднакъв? Остава много нещо, защото няма време, до другата трева довиждане и всичко |