Отиди на страница:
Веселото юлско слънце се беше кротнало в прозрачно-синьото алпийско небе и осветяваше китна полянка в околностите на също толкова китното австрийско селце Санкт Волфганг. В средата на полянката, сред тънкостеблени алпийски треви се беше излегнал съботно-неделният турист Бай Кар и замечтано дъвчеше стрък розова детелина. Красивото лилаво-розово цветче се полюляваше ритмично на фона на сияйното небе и в пълен синхрон с мислите на Бай Кар, прехвърлящи с всякаква липса на хронология събитията, довели до канонизирането на неизвестния Волфганг. Чуваше се тихото припляскване на вълничките от съседното Волфгангзее, в тревите жужаха буболечки, а във въздуха прелитаха лилави еноти, пратеници на кравата Милка от съседна Швейцария. Бай Кар лениво протегна ръка и измъкна шоколада от лапичките на един, прелетял току под носа му. Шоколадът се оказа полуразтопен и Бай Кар отегчено го захвърли по посока на езерото. После се обърна по корем и подложи на слънцето подметките на чисто новите си тиролски обувки, купени специално за екскурзията от един аусферкауф на границата. Далечните пасторални звуци на алпийски рог го унесоха в блажена дрямка. В това време от съседния чукар се спусна грациозно алпийски козел. Копитата му потъваха безшумно в тучната трева. Козелът приближи до безметежно задрямалия Бай Кар и, навел глава, го заоглежда изучаващо с карамелово-прозрачните си очи. |
Ели  , страхотна картинка си нарисувала  . И тъй като явно съм главен герой в тази историйка, няма да се намесвам в нейното развитие. Очаквам с нетърпение продължението.  |
Их, Бай Кар, поне снимка как се цамбуркаш в езерцето няма ли да има?  Деликатните места можеш да ги пикселизираш  |
здравейте, здравейте.  повредила ми се клавиатурата, не ще да пише с главни букви и всичко, свързано с тях. ще я карам така, през просото. друже премянов, ето как се пише за славейковите двама братя. то може всякак, но аз предпочитам така. ей, като една жива памет на реконтрата съм.  Натиснете тук |
| Тука ми попадна един ръкопис с превод от английски на алпийските приключения на Бай Кар. Ръкописът беше повреден, пък и преводачът май е бил калпав, защото нещо много не се разбира от текста за какво става дума. Бай Кар си има як петел* наперен, агресивен, смел... И на козата налетЕл без да го плаши дърт козел... От английския оригинал е запазена само думата "cock"... |
| Козелът приближи до безметежно задрямалия Бай Кар и, навел глава, го заоглежда изучаващо с карамелово-прозрачните си очи. Точно в този момент, Бай Кар сънуваше, че се намира във Варнеция, и по-конкретно сънуваше как седи достолепно на една маса в присъствието на две очарователни дами - г-жа Ацетония и г-жа Елеонор; как в шеги и закачки преминава летния морски ден, с централно обсъждане на оскъдното облекло на обслужващия ги келтер, появил се, за да им вземе поръчката с папионка на шията, а надолу -дибидюс. Бай Кар усети миризмата на козела. |
| >>><<< Отсъседния рид се спуснал дядото на Гичка - Чукар пад образа на дългобрад дългокурест сатана, наречен от благоприличие козел. Понеже годините му били над 50 мъдете му висели и се влачели като два прани козяка подире му, а ноктитата му се забивали, като антивятърни колци в меката алпийска почва. В сластния му жълт поглед се четяли много неща: 69 хубави реконтри с 69 коментари, 696969 линка към красотата на света и жажда за алпийска бира. От устата му либдото се точило и остажяло прясна бяла следа като от 69 охлюва. Спрял се козела пред алпийската тревичка клатеща се в байкаровите устица като възбуден азис. |
| Бай Кар усети миризмата на козела и един дълъг език, който го облиза през лицето. "Тая, пък мойта едвам влезнала от вратата и бърза да ме целува. Марш, в банята, жено, и след като се подмиеш и надезедорираш добре, ела де ме прегръщаш" - ругаеше жена си насън Бай Кар и се обърна на другата страна в стремежа си да се освободи от ласките й. Козелът обаче нямаше никакво намерение да оставя мъжа на мира и след като се настани пред него отново пусна езика си, който попадна в едното ухо на Бай Кар и го погъделичка особено. "Ха, откъде го знаеш това, мръснице?" - закокетничи доволно Бай Кар с въображаемата си съпруга и протегна ръка, за да я погали. Ала вместо красивото й лице мъжът напипа брадичката на козела, което предизвика вътрешен смут и остро недоволство у него. "Ма, жено, много ти е пораснала брадата, ма. Що не се бръснеш по-често? - скастри остро Кай Кар козела, и плъзгайки нагоре ръката си по козината му стигна до очите: "Тц, глей и кви очки си изцъклила. Да не си болна нещо? - заинтересува се Бай Кар, а животното от благодарност не спираше да облизва вътрешната страна ръката му, попаднало явно на важна ерогенна точка, караща мъжа да се извива странно от кръста надолу. "Сопри се малко, ма жено"- не спираше да нарежда човекът, но в гласа му имаше само одобрителни нотки на случващото се, все едно искаше да каже: "Точно така, мила, продължавай". И в този важен момент от сбърканата комуникация между животното и Бай Кар, последният завърши обиска на жена си, стигайки до ушите й, които се оказаха доста по-дълги от обичайното. -Ама, какво става тука - сепна се насън Бай Кар и отвори очи, които за части от секундата фиксираха силута пред него и разпознаха белезите на ближещия го козел, които се разграничаващи остро от тези на съпругата му, останала вкъщи да гледа децата. "Ей, тва жените, и на сън те те оставят на мира" - завърши грандиозно Бай Кар и погали козела по главата, който веднага го емна да го целува отново. Редактирано от - gtch на 17/07/2006 г/ 16:26:25 |
| А, миризмата не била на пръч. На един метър от него се беше излегнал едър червендалест здравеняк. Пот течеше от мощното му тяло, но не тази миризма беше усетил Бай Кар. Мъжът беше събул чорапите си (май че преди това беше газил из някаква вода) и ги беше проснал да се сушат близо до лицето на Бай Кар. Здравенякът се провикна на чист български на дребната и уморена женица, запъхтяна под огромната раница, която току що беше свалила от гърба си: " Давай ракията и доматите, ма! Кво се моткаш толкова време? Дорде приготвиш скарата за пържолите ще стане утре! Я-а-а, глей го тоя местен скапаняк кво се мръщи. Май не е виждал жив българин. Д**а и префърцунения пе**л, д**а!" На Бай Кар ми стана едно топло и леко на душата. Няма да загине българският корен, няма-а-а! Където и да си по света навсякъде те лъхва силното родно присъствие! |
| Точно в този момент, Бай Кар сънуваше, че се намира във Варнеция... Бай Кар се протягаше доволно и рееше поглед в отморяващата синева. Изпитата бира докарваше приятна тежест в корема и деликатни оригвания от пържените картофи (както винаги на морето бяха използвали гранясало олио, но Бай Кар не беше в настроение за скандал) и само дискретно прикриваше уста с ръка в правилните моменти. Когато му омръзнеше да гледа морето, отместваше поглед към събеседничките си, но гледаше да не го задържа много дълго. Елинор имаше доста голяма брадавица на лявата буза, а се оказа и с дефект в говора, но поне шумовете от съседните маси го заглушаваха. Но пък сервитьорките бяха наистина хубави (“Сякаш керпедена ги е подбирал на кастинг, мааму” с лека завист си помисли Бай Кар). Когато минаваха край него, а това се случваше често заради многото поръчки, леко отъркваше с длан дупетата им, все едно е протегнал ръка и случайно ги е закачил. А когато една от тях дойде да смени за пореден път празната му чаша, съвсем откровено я погали по голото кръстче, където имаше цветна татуировка на пеперудка. Примижа блажено в очакване на допира с гладката кожа, но под пръстите си усети нещо твърдо и бодливо заедно с надигаща се остра миризма. “От чорапите ще да е” – невъзмутимо си каза Бай Кар и, зарадван от собствената си бистра мисъл, смело продължи да движи ръката си. |
| Верно родното присъствие е навсякъде. Натиснете тук Туй езерце е на около 5км по-нагоре в планината. Там ми хареса повече, защото е по-диво, почти няма туристи, няма хотели, а само 2 много прилични кръчми в единия край. Бирата е страхотна, а цените са приемливи ПП. Забравих да уточня - собственичката на ресторанта (линка по-горе) е омъжена за българин. Редактирано от - Bai Car на 17/07/2006 г/ 16:18:10 |
| Ave professore, ignoranti te salutant! В случая това може да се тълкува двояко, но за мен игнорантите са си... игноранти. И те си личат (имам предвид форума)! Само искам да добавя седесарското недоразумение "ге'ерал" А. А., дето и видът, и изказванията са му като на дебил (да не говорим за издигането му в политиката). Да не забравяме и един (пак от същата кочина) полицейски шеф, който загрижен за психическото състояние на мародерите (роми, цигани, мангали, не-бледолики, мургави данъкоплатци - всеки да си избере евфемизъм), беше наредил полицаите да си крият калашниците в калъфи за цигулки. Че и за икономия на данъкоплатците последните (полицаите, не калъфите) трябваше да яздят велосипеди и да пазят ябълките. Ех, икономия! Има и други недоразумения, дето са ни управлявали през демокрацията. И все пак има един единствен пример за самооценка - споменатият министър с папките. Няма друг, който да каже "Егати държавата, щом аз...". Хвала на откровените! |
| Козелът приближи до безметежно задрямалия Бай Кар и, навел глава, го заоглежда изучаващо с карамелово-прозрачните си очи. Захапа връзките на новите му туристически обувки, подъвка ги за кратко и ги изплю с отвращение.След това насочи вниманието си към странната гъста растителност, покриваща краката на Бай Кар , подаващи се изпод баварските му кожени гащи, с тиранти Некерман. Реши да действа предпазливо и прокара няколоко пъти езика си по и срещу косъма.Не беше нищо особено на вкус , но въпреки изобилието на тучна алпийска трева козелът реши да попасе тази странна черна растителност. Отвори уста и замръзна. Изпълзял от панталонките на туриста, изправил застрашително мораво-червена снага, яростно го фиксираше с единственото си око..... " Чудовището от Волфгангзее!!!"-помисли си парализиран от ужас козелът Редактирано от - Бирник на 17/07/2006 г/ 16:22:25 |
| Бай Кар, ти си щастливец! Глей само колко народ се захвана да те охарактеризира и описва. Поздравления за Круела, Елионор и Бирника Моето продължение е в последният ми постинг, който бе редактиран и облагороден така да се каже. Надявам се, че няма да се засегнеш на шегата.  |
Да се засегна Не. Подсмихвам се тука под мустак и малко ми остава да се разхиля на глас, ама си трая заради колегите. |