Отиди на страница:
И какво излиза сега според Бренър - че у всеки един от нас дремат по двама майкоебци?  Един срещу двама! Борбата е неравностойна, битката е обречена. Какво сме ние в сравнение с тези в нас? Едни пишкодържатели. |
| BaiCar: Натрупал съм сериозни запаси в бирения си търбух. Да илюстрираме: (снимка: натиснете тук) |
Аууу, Бирник,  , значи, сепак съм им намерила цаката на номерата на героичната Лукреция.Тва е, предполагам, щото на младини ногу задълбочено съм чела старата дама Агата, особено десетте й малки негърчета. Дюма - баща ми беше екстра, а сега - въоръжена и с Чарлс Бренър - съм направо една небита Лара Крофт. И кво, и кво? |
| Бай Цар, допускате грешка! Койос е писал не обезбиряване, а обезбирняване. Това означава да бъдат освободени тялото и духът на човека от залепналите по него като пиявици, изсмукващи жизнените му сокове бирници. |
, сега щи кажа и за писателя, според Чарс Бренър.
Аз отзад отдавна съм си го решил въпроса, кардинално. Сложил съм си една бутилка от три галона и половина с гърловината навън и а се хване некой нахален доставчик - веднага слагам тапата. Държа я три месеца затворена и после отвивам тапата и пускам духа от бутилката. Мор ще настане сред натрапниците, ангели ше ги напраим сичките.  |
| Ааа, тов. Ебису, ей това имах предвид По-точно това Редактирано от - Bai Car на 20/07/2006 г/ 15:14:16 |
| Щот съм по-големия му брат, затва пита първо мен, да го ориентирам. А оттук нататък вече ще пита теб |
| “На няколко крачки от тях стоеше Сибила, друга участничка в шоуто и гледаше към тях със свиреп пламък в очите”… В ръцете й имаше тежка книга, дебело подвързана, с железни накрайници по ръбовете. От книгата изскачаха и мигом се прибираха проблясващи жестоки и страстни едипови желания. Сибила се приближаваше бавно и заплашително, а нямаше място за отстъпване. Настъпи такава тишина, че се чуваше движението на фотоните на слънцето, включено на 6. Изведнъж земята се разтресе. Разлюляха се дърветата, птиците се стрелнаха в небето, сенките на хората се пресякоха... С търкаляне и подскоци до брега се появи един титан, слабо окосмен по гърдите и гърба, обут с къси панталони с надпис Paulus. От вътрешността на огромното му тяло долитаха глухи удари и се чуваха възгласи «Майкоебец!». Титанът се опитваше да удържи вътрешното напрежение, като се държеше между краката. Този кратък миг, за който вниманието на Сибила беше погълнато от титана, беше достатъчен за Ацетония. Тя измъкна от джоба си шепа кварцов пясък от Златните пясъци и го хвърли връз книгата. Това магическо действие имаше поразителен ефект. Страстите веднага се уталожиха, а Сибила се усмихна, погледна някак отнесено и заговори благо: - Какво правя тук, сестричке? И къде ми е дакелът? Редактирано от - Velikancho на 20/07/2006 г/ 15:21:55 |
| Ами ето на - питам Ви и Вас. За да не кажете, че има нещо скрито-покрито. Аз не го крия, прям съм като ученическа линийка, има ли възможност, винаги си наточвам кинжала. После все ми реже доспехите, та ходя на едни ситни ленти. |
Ето, ето как всеки писател може да бъде разкрит какъв е, лесна работа - според Бренър - Фантазиите на автора, превъплътени в творчеството му: " Понякога вниманието на автора е погълнато от определена тема до такава степен, че няма как да не забележим това- свързано с несъзнатите желания, подхранвани от неговите нагони. Хемунгуей - обсебен от темата за мъжествеността. Грубост и мъжественост характеризират неговия писателски стил. От клиничния опит знаем, че когато мъжествеността се подчертава толкова силно във фантазиите, това означава, че са свързани със заплахата от кастриране/ или импотентност/. Това отнася ли се за Хемингуей? Напълно - в един от неговите романи героят загубва в битка половия си орган." Сега остава да видим какви несъзнати желания и нагони бушуват в днешния автор, за да ни пробутва така настойчиво тайнствения образ на Дългия Инкасатор. Редактирано от - Сибила на 20/07/2006 г/ 15:34:24 |