Отиди на страница:
Яяя, новата ми ракия е узрела! Е, друго си е, га освен със стафиди я наложиш с цвят от бял бъз и смокинови листа! А черничовите пръчки са задължителни...  Наздраве на целата компания!  Вреееемето е нашееее! Ракиеното, де! Майната му на работното!  P.S. Наистина е узрела, щом ми се налага да си редактирам текста - убаво фаща пущината!  Редактирано от - spasovden на 20/07/2006 г/ 17:45:37 |
| Вместо да чакаме рилийза на Броукбек маунтин-2, не е ли по-добре да се върнем в мозамбикската джунгла и горилското гнездо, където кротко спят сгушени Сърбила и Етанолия? |
И аз работим! Таман положих във фурната няколко уморени пъстървички, завити нежно в бекон, лозови листя и домакинско фолио! Бяло с много лед, утепало се е ! Наздраве, спасовден! |
| Керпи, мигар не си чувал за букет? А белият бъз е много полезен за сърцето и белите дробове! Та освен ароматна, ракията ми е и лечебна! Принципът на настойките - Д-рът ще ти обясни тия работи, а понеже май е и ветеринарен, ще те открехне и защо се напиваме като скотове... За Керпи  За Д-ра За всички За мен си (Леле, колко се обичам!)P.S. (После спасовден) Специално за дамите И както беше казал не знам кой: "Който не мое да носи на пиене, да си вземе хамали!" Редактирано от - spasovden на 20/07/2006 г/ 17:54:38 |
Давай, Елинор! На мен ми свърши ентусиазмът покрай домакинската муза, дето в нашата къща жи ла не выходя. |
| Да се върнем към джунглата значи. По тоя повод ще си позволя да препоствам една историйка от преди две седмици, която така и не получи продължение: Мозамбишката джунгла изглеждаше мрачна и тази сутрин. Гъстите облаци се тълпяха в небето като развълнувани пътници във Варнециански Икарус. Бутаха се, блъскаха се и понякога между тях възникваха конфликти, изразени в ярки светкавици, раздиращи небето и изливащи натрупаната енергия с оглушителен трясък върху някое нещастно дърво. Дъждовния сезон бе започнал и водната стихия се изсипваше от небето вече трети ден без да спира. Под едно високо дърво, в изоставено горилско гнездо спяха две млади жени. Това бяха Пентанолия Спиритонова и Сърбила Бютифайска. Двете жени бяха безкрайно изненадани от ненадейното появяване на Ганю Балкански на мястото на тяхната явка. Те решиха, че са разкрити от вражеските тайни служби и вече трети ден се укриваха в джунглата. Плана им беше прост. Трябваше само да си пробият път до крайбрежието. После с плуване щяха да се доберат до Мадагаскар, където щаха да потърсят помощ от четирите пингвина, живеещи там под прикритие (снимка: натиснете тук) и окончателно да се приберат у дома. Пентанолия се размърда и отвори очи. Видя, че денят е настъпил и с леко побутване разбуди спътницата си. - Ставай - тихо каза тя. - Ти сложи кафе, а аз ще отида да намеря нещо за ядене. - Гледай тоя път бананите да са по-големи - промърмори сънено Сърбила. - И не толкова узрели - добави тя докато се изправяше. Спътницата и потъна в гората, а Сърбила извади от голямата раница месингово газово примусче, произведено в бившата ГДР и едно алуминиево джезве с бакелитена дръжка. Тя се отправи към близкия поток за да се измие и да донесе вода за кафето. Все още бе облечена както и вечерта когато избягаха - само с една малка препаска. Ю-кун-куна вече не бе в нея, а се търкаляше на дъното на раницата и определено и липсваше възбуждащото му присъствие. Дали да не си го пъхне пак? Не, сега не беше време за такива работи. Обзета от такива мисли, Сърбила стигна до потока. Наведе се и загреба пълно джезве вода. Понечи да се изправи но замръзна от изненада. Зад нея имаше някой. Нещо твърдо я подпря отзад. "Пентанолия много бързо донесе бананите" - помисли си тя, но съзря неясното отражение във водата на потока. Този който стоеше зад нев беше грамаден, черен и космат. Сърбила се вцепени. Не смееше да се обърне, не смееше да се изправи. Просто стоеше неподвижно наведена. "Враг или горила?" - запита се тя - "Ох, дано да е второто" - мина през ума и. |
Ох, дано да е първото, пожела си Бютифайска и както си беше гърбом, прицели джезвето на точната височина. |
| не беше нито враг нито горила... цеко свинското беше излязъл на лов за африкански глигани... нямаше пушка, затуй реши да се дегизира като глиган... не му отне много усилия... щеше да се смеси със стадото и в подходящ момент да удуши два-три нереза... но ето вече цел ден препускаше с дивите прасета, а згода се не падаше... е, имаше малък успех... избраха го за водач на стадодо... но това правеше задачата му още по трудна... таз мрачна сутрин цеко се събуди до любимата си свиня и още с отварянето на очичките разбра че това беше денят с главно р... поведе стадото на водопой... до потока оставаха няколко храста... нещо се разшава отпред... цеко вдигна копито и спря стадото... нерезите засумтяха отзаде му... бавно като стара индианка цеко се запромъква през храстите... стадото го следваше... по нетърпеливите нерези напираха да излязат напред... и ето храстите свършиха и пред глиганското стадо се разнри невероятна гледка... надупена над потока млада и пищна художничка-предложничка пълнеше джезве с вода... |
Ударът й беше толкова сполучлив, че отзад се разчу полу-вик, полу-хленч, полу-вцепенение. И не толкова добре обучено ухо, колкото Сърбилиното, можеше да различи думите в пълното им покритие... "Змей мой, враг мой", оооох, оооох, оооох ..... Редактирано от - Сибила на 20/07/2006 г/ 18:15:29 |
| Тук, такова, офф топик: аз слагам само две-три стафидки на половица ракия, щото все пак грозде - не е странична меризма, черничевата пръчка за цвят, това ясно, но за белия бъз нещо не го приимвам - да не се парфюмира повече отколкот требва питието? А ако е за лечебно действие, то си има илачи за тая цел де, що да хабите алкохоля? |
| Вевке, то си има съотношение, ама е тайна на фирмата... Иначе за букет и сушени кайсии слагам, и дюля... Но много важна е основата. Ако щеш вервай, ама една от най-добрите ми основи беше от мушмули! Без майтап... А сега праим ракия от стафиди - дадаха ми два чувала евтино (в смисъл - без пари!), ама айде да не се отплесвам... P.S. А на половинка ракия слагай барем десетина стафидки (недей да жалиш материала) - става хем по-ароматна, хем по-блага (мека).  Редактирано от - spasovden на 20/07/2006 г/ 18:45:55 |
Сиби, Сиби,  права си, мила! Какво покритие търся и аз в едни голи приказки, ама поне се надах една хубава поема да получа кат подарък, кат съм толкова увава и желана. Обачи, си останах с пръст в устата - избяга поетът и не ме опоети, пущината. Както и да е; аз сама ще се опоетя някой ден. Спасов, макар че не съм страстна ракиджийка, ме караш в момента да точа лиги по твойта ракия. Спри се, че ще се удавя от слюнката си.  |