Отиди на страница:
| Най-голямата опасност за обединена Европа е Съединените щати да загубят лидерската си роля в света. Ако Европа остави Щатите сами да се оправят със световните проблеми, а те само да се гевезят и да играят ролята на пето колело, ще стане така, че цялото това обединение е отишло по дяволите или е било загуба на време и сили. Европа не е боеспособна. Тя не може да се спрявя със силите, набиращи сила и скорост от изток. Тя не може без покровителство. |
За да бъдем честни, цинизмът и страхът от реформите не са запазена марка само за посткомунистическото парче от Европа. Това е комай единствената свястна мисъл. Другото са глупости на търкалета. Не си спомням някоя "прогноза" на сп. Икономист да се е сбъднала.  |
Кои с какво се занимава в Полска разчистват от комунисти. Евала на шляхтата!  Бах тез комунисти, развиишли! Ти ги плевиш а те никнат и иззад всеки храст те дебнат злобно да ти хакнат някои чук или сърп в гърба ! |
| зую не знам къде живееш сега но определено си раждан на изток от Търново , то и от там тези про хамерикански комплекси -голем ти е гевезилъка |
Спокойно бе пичове. Ръководната роля на Съединените щати ще бъде член първи от новата европейска конституция. За къде сме без ръководна роля?  |
| Не сте ли съгласни, че Европата са едни дрисльовци? Видяхте ли как изглеждат французите от световното по футбол? За малките деца така изглеждат французите. Също като онези от Гана. |
| Това е нормално, booklearned. Сериозен процент от американците имат позания по география под минимума за 3-ти клас. Но мислех, че не е заразно. Майтапа настрана, но мисля че си прав. |
Забелязвам, че Зую проявява жив интерес за бъдещето на Европа, но бих желал да го успокоя, защото нейното разширяване се развива според американските планове и потребности.Не малък принос за това имат и някои европейски държави, стари членки на ЕС, за които хората все повече си задават въпроса-какво правят още в евросъюза. За получим отговор, който ще ни помогне да разберем защо Европа не напредва с желаните от нея темпове, ще е необходимо да върнем лентата малко назад. От политическа и икономическа гледна точка, с подписването на трансатлантическата Декларация от 1990г.се отбелязва нова ера в отношенията м/у САЩ и европейската Общност, която по-късно в Маастрихт, бе преименувана в Европейски Съюз.Още в началото на 60те, когато Европа завърза привилегировано партньорство с много страни по света, може с любопитство да се констатира, че по това време не са съществували никакви договорни отношения със САЩ.Несъмнено, всяка една от двете страни не е считала, че един ден общата история, близката култура, съществуващите вече отношения ще трябва наново да се предефинират. Чак след инициативата на Дж.Буш(баща)-с декларацията от 1990г, и с влизането в сила на трансатлантическата агенда през 1995г., се създаде истинска работна програма м/у ЕС и САЩ, която предвиждаше:политическо сътрудничество, развитие на търговските отношения, координиране усилията с/у глобалните предизвикателства и диалог м/у двете общества. Още през ноември 1998 г. европейските министри на външните работи дадоха разрешение на европейската Комисия, да започне преговори със САЩ за трансатлантическо партньорство–програма, целяща отстраняването на всички бариери в търговията.Този проект представлява преработена версия на Нов трансатлантически пазар-зона за свободна търговия м/у ЕС и САЩ, който се предвиждаше да влезе в сила през 2010, но беше блокиран от френското правителство в началото на 1998. Макар този проект да е по-малко амбициозен от своя предшественик и представен като не толкова агресивен, това “партньорство”представлява сериозна заплаха както за демокрацията, а така също за екологическите норми и социалната сигурност на Европа.Имайки предвид опита от диалога по трансатлантическата търговия, ТЕР (Transatlantic Economic Partnership )потвърждава централната роля на този междудържавен, индустриален орган–политически безотговорен по отношение на посоката в политическата сфера, икономиката, търговията, индустрията и околната среда за Европа. Създаден през февруари 1998, Новия трансатлантически пазар и един от неговите адепти-Леон Бритън, предложи да бъдат премахнати всички търговски и митнически бариери в Европа до 2010г.Предвиждаше се тези пречки да бъдат премахнати посредством “хармонизирането” и взаимното признаване на нормите и правилата в търговията от двете страни на Атлантика-като пазара, интелектуалната собственост и директните инвестиции трябваше да бъдат либерализирани. В същото време повечето европейци счетоха, че Бритън отива твърде далече, намирайки че съществуват дълбоки различия в тази инициатива м/у ЕС и САЩ-даже по същество.Те се опасяваха м/у другото, че Америка използва преговорите с европейската Комисия като претекст, за да се наложи със сила по въпросите на селското стопанство и аудиовизуалната сфера. От друга страна, много от европейците бяха възмутени от тава, че Британ бе започнал разговори с американското правителство още преди да е получил мандат от страните-членки.През април 1998, по време на срещата на Съвета на министрите на външните работи на ЕС, французите блокираха началото на преговорите. Англичанинът обаче не се почувства особено разубеден, отбелязвайки, че неговото предложение е само”начало а не края”.За повечето европейци, смисълът на неговите думи бързо стана ясен. По време на двете изминали седмици на съвещанието през април 1998 до съвещанието м/у ЕС-САЩ през май същата година, се провеждат интензивни преговори, преди всичко м/у “групи на високо равнище’, които обхващат търговци и финансисти на най-високо ниво от двете страни на Атлантика и COREPER-както и английското правителство(срещата се провежда по времето на нейното ротационно председателство в ЕС) и американците.В една пресконференция на същото съвещание, Клинтън, Сантер и Блер обявиха раждането на Новото транс-икономическо партньорство-бързо преименувано след това в ТЕР, което бе представено от Клинтън като нова световна икономическа инициатива, според която партньорите трябва да”работят за елиминирането на търговските бариери-както двустранни, така и много страни в приблизително 12 сектора на икономиката”. |
| Зую, тя много небоеспособна Европата, бе. Предишният път озориха доста Съюзниците, ама са забравили. Това че още държат Германия със смешната 98 000 армия, 50 танка и 20 самолета, требва да ти говори нещо... Редактирано от - Han на 22/07/2006 г/ 11:59:52 |
| Манипулативна статийка, лъжлива, объркана. Типична за "И", той си е стенгазета за манипулации с източници от USrael. Правителствата в т. нар. Нова Европа са само едни колониални администрации. Те са все по-силно непопулярни сред все повече проглеждащото за Голата Истина население. А тя е, че икономическият растеж е фикция, налагана от медиите. Всъщност Запада и особено USrael нямат никакво намерение да стимулират и подпомагат икономическия растеж в този регион. Той би бил за сметка на техните населения и държави, да не са луди или алтруисти! Нова Европа на ционистите им е потребна само за две неща: да е плацдарм срещу надигащата се Русия, бариера срещу Китай, Япония и евентуално Индия, второ, за апробиране на разнообразни ционистки фарми на геноцид с последващо навлизане на юдеи в опразваните пространства. Вратар  , независимо къде се раждат, подлогите и комплексарите си приличат. Тяхното е много сходно със "Стакхолмския комплекс", силно се привързват към терориста. Много грехове консумираха мръсните копелета срещу народ и държава, ако се обърне палачинката, жална им верица! Затова по три пъти дневно се молят със сурати, обърнати на Запад. |
Съгласен съм , че статията е слаба и манипулативна. изреждат се нелепи икономически сравнения - като това на Румъни и България / с Китай и Индия. Подлагат се на критики точно тези страни - Чехия , Унгария , Литва , които постигнах най-бързо добрия стандарт за гражданите си , благодарение на национално отговорна политика на правителствата си. Не се дава обяснение - защо точно "най-реформиращите" се България и Румъния са ТОЧНО ДВЕТЕ европейски страни , които ПОСЛЕДНИ влизат в ЕС.  Защо ??... Споменават се срещите на водачите в Мадрид , Лондон , но деликатно се избягва факта , че НЕ ТЕ са ядрото на ЕС , а Париж и Берлин  В крайна сметка се прокарва плиткото внушение за "неизбежност" на американското покровителство над Европа.Нещо , което все-повече престава да бъде реалност , а желание в главите на трансатлантическите анализатори. Докато икономическите цифри са ясни - Европа е едноличният икономически лидер в Света. Пред Китай. И чак тогава - Америка... |
| Свежият е прав-- а ние будалите на нашта колонийка правителството го плашим че ония кат' дойдат шъ.....им се скарат |
| Зую е прав за едно - Европа е нехомогенна и небоеспособна като цялост. Но и в комплект с Америка няма съществена разлика. Американското лидерство приключи - лидерът не се сеща или не иска да се сети какво може да предложи на последователите си. В момента лидерът е тоталитарен и авторитарен, нелогичен и неубедителен и говори само от позиция на силата. Така се управлява в кризисни ситуации. Или лидерът ще смени стила на лидиране, или глобалната система ще се разпадне, или...лидерът ще провокира криза, за да е оправдано неговото оставане начело. Фантазирам си, че ще се случи последното: Един възможен изход за Европа е да се ограничи и хомогенизира. Най-успешно би било едновременно да се отцепят Великобритания, Русия и Полша+Турция и може би Италия. После Русия и Турция и може би Италия.да бъдат привлечени обратно. Великобритания трябва да бъде държана в изолация, докато не се промени трайно връзката и със САЩ. Заедно те са опасен враг за Европа и винаги ще я държат в шах. Много е важно да не се допускат единни позиции със САЩ и Великобритания по конфликти в Близкия Изток, Африка, , Кавказ и Закавказието. Също така е важно да се предпазят Балканите от ислямистките движения, инспирирани от САЩ. Играта с Китай, Япония и Индия също е важна, за да не се допуска САЩ да вземат превес. Там ми е сложно да се си представя какво може да се направи. При такъв сценарий България ще бъде поставена отново да избира между два европейски лагера. Дано този път изберем правилно.... В едно евентуално противостояние със САЩ Европа има всички шансове да намери силен цивилизационен разказ и да доминира в морално отношение над САЩ. Това е така, защото американската идея досега не се изправяла срещу своите корени - Френската революция. Западноевропейският и особено скандинавският управленски модел и начин на живот са социално доста по убедителни и носят заряд със своята историческа балансираност и умерен консерватизъм. Те са доста по-лесни за преглъщане в Близкия и далечен Изток, както и в Русия от американския петролен либерализъм, оплескан с много кръв от третия свят, проляна сравнително наскоро. Европа има тежко минало, но сравнително спокойни последни 40-50 години. Може би е време за лека смяна на географията... |
Европа и сега е морален лидер пред САЩ , това не подлежи на съмнения по целия Свят. Никога досега не е имало по-масови и дълбоки прояви на антиамериканизъм , дори и в страни , които минават за традиционни поддръжници на Америка.За да се осмисли по-дълбоко на какво се дължи налудничавата външна политика на Вашингтон под управлението на Хунтата , трябва да се има предвид СЛАБОСТТА на САЩ. Слабост - на първо място - икономическа и финансова , културна и идеологическа , и на не последно място - военна. Америка спечели Студената война със СССР , но загуби войната за установяването на униполярен Свят. Светът днес е многополярен , и Америка е само един от големите играчи, макар да се стреми да се държи като единствения такъв. Това нейно поведение се изразява в т.н. "театрален микромилитаризъм" - създаване на постоянни бъркотии и кръвопролития по всички точки на Света и най-вече в зоните на енергийните запаси -Близък и Среден изток. Перманентни нападения и агресии срещу второ-и трето-степенни военни сили /Гренада , Панама , Ирак, Югославия , Сомалия , Афганистан.../с цел сплашване на Световната общност.Старателно избягване на сериозен сблъсък с другите големи играчи - Китай , Русия , Индия , Бразилия...скоро в този списък ще се легитимира и Иран.  Що се отнася до отношенията с ЕС , не ЕС е зависим от Америка , а по-скоро обратното, особено в политическо отношение. Ядрото на Европа е ясно - оста Париж-Берлин  Мадрид , Рим , Бенелюкс ... в една или друга степен гравитират около тази ос. Дори традиционните "специални" отношения на САЩ с Лондон в последните години лека -полека почват да заглъхват и да отстъпват място на европерспективите пред бъдещето на Острова ./ Там впрочем еврооптимизмът-скептицизмаът е извънредно силен и постоянен обществен дебат/ "Новата" Европа няма абсолютно никаква перспектива и дългосрочна изгода в сценария да играе пето колело в структурите на ЕС и да подрива европейските стратегически интереси в полза на Вашингтон. Които интереси дълбоко се разминават. Особено в отношенията с Русия.Източните страни - коя по-рано , коя по-късно осъзнават това и ще започнат да се държат по-лоялно към Брюксел. Което е неминуемо и за България.И това ще стане факт и за нас още до десетина години.Редактирано от - Muktadasaxkoburgidiotski на 22/07/2006 г/ 15:10:43 |
| Една справка В нашето малко изследванийце горе долу същият брой участници се надявя и се опасява от едно и също-правосъдъите, корупцията, бюрокрацията-т.е.лощшо управление. Едните го чакат дя дойде отвън хубавото да се справи с горните лоши неща, а другите не се надяват нещата да се оправят , дори и се опасяват че и корупцията , и бюрокрацията и правосъдието съвсем ще се скапат Малко е изследванийце, не е репрезентативно, а все пак |
| А бе...на един му е "Крив", на друг пък "Прав"...също като при краставиците! 'Ми ще ги изправяме..."кривите краставици" де, след като дотам сме я докарали Дай боже на 01.01.2007 да "влезнем" у Европата! Точно кога Словения ще "влезне" в Еврозоната и ще приеме като Новогодишен подарък EU-то за национална парична единица! Със всички "екстри"! "Тато" е казал: -"Нема Лабаво"! Добавям: -"С вазелинче"(по подразбиране) В Гърция последствията бяха тежки: - 35% годишна инфлация и петгодишно "шашардисване" в ценообразуването и "преглъщането" на Евроцените! Как ли ще е "По EU...и У НАС" след 2009г. един МВФ знай  |
 Пресата забърка 70-годишния Джанмарио Ровераро в тъмни гешефти на католическия орденБанкерът на Опус деи намерен на парчета Името му бе свързано и със скандалния банкрут на “Пармалат” ........................ Румен Михайлов- кореспондент на “Монитор”, Италия В. "МОНИТОР"-23.07.2006 ............................. Натиснете тук |