Отиди на страница:
| Ловя се за онова, което е налице, м-м. И виждам онова, което се вижда.(Розави слонове вижда единствено г-н Манрико, но той не е тук. А бозави слонове вижда само г-жа Кайли, но тя има Трето око.) Не мога да наричам плявата цвете, не съм хонорован. |
| Отново грешите, злоумишлено, струва ми се. Не пася, никога не съм пасил, никога не ще пася. Трабнатите са ми били винаги противни. |
O, гузен негонен бяга.  Не съм и мислила да Ви идентифицирам с пасящите. Но щом така неистово се разграничавате от тях... вероятно има защо. |
Бай Кар, видя ли кво стана тука? Не съм го искала, наистина. Но когато те предизвикват и унижават как трябва да постъпваш? Наистина съжалявам.  |
| Естествено, че има защо. Аналогия търсете в неистовото отричане от Ваша страна на предположението, че сте мъж, преди време ... нали помните? |
| И, в този ред на мисли, може ли едно дисекционно-транжорно хайку за успешно начало на седмицата, а? Такова силно слънце е навън, баш време за хайку-с-мравки-полазили-те-по-врата...пли йз? |
Що бе, Гичке? Кво толко е станало? Прекалено много се вживяваш. Я се отпусни и се забавлявай.  Мадам, верно е, че части от нас излизат от кожата си от време на време  , но не и точно сега, повярвайте ми  . |
Гиче,  , не се гневи!Понеже те влече, виж тук нещо за "аз" и "ние" говоренето, в художествената творба, а и по принцип. Ние говоренето, разбира се, не означава шизофренична раздвоеност, не винаги означава само, че говорителят се отъждествява с някакво множество, което изразява. Понякога е стилов похват/често го използвам/, за да не изглеждам толкова категорична, язвителна или самомнителна. Например, виж разликата в нюанса "категоричност", обозначена чрез "аз" изказа и "ние"изказа: Докторе, днес ми изглеждате потиснат, май? Докторе, днес нещо сме потиснати, май? Във втория случай, чрез отвличане на вниманието към някакъв уж общ мой проблем със събеседника, всъщност му казвам нещо неприятно, което обаче не звучи така категорично. Пускам след малко проф. Никола Георгиев в тази връзка. Забележи, че той навсякъде използва "ние" говоренето, предполагам, за да направи читателя съпричастен и едва ли не сътрудник и приятел, нагазил в тайните на тази трудно смилаема материя, написана във висок стил. |
| Бай Кар, аз не желая да те провокирам да заемаш страна, нито искам да ти рева на рамото. Не знам дали си разбрал, но тва между мен и Керпедена не тлее от сега, а връх на разпрата се оказа съботното издание. Както и да е.; тва не етолкова важно сега; не мога да разбера друго нещо; защо един човек като не харесва друг човек трябва да го напада и обижда?; не е ли по-цивилизовано да не му обръща внимание, да не влиза в диалог с него и да не чете постингите му по възможност?; а не да постъпва точно обратното, което навежда на мисълта, че съществува доста сериозен проблем вътре в самия него? Не знам; много съм объркана когато ми казваш, да се отпусна и забавлявам; как да се забавлявам, Бай Кар? ама така да се забавлявам, че че да е угодно на всички; в края на краищата никого не съм засегнала умишлено и правя това, което правят повечето хора тук - майтапят се и залагат на темата за секса; къде съм сгрешила? Не ми отговаряй; просто си изливам душата пред теб. Прости, че го правя. |
| Бай Кар , тУри си една мушамичка на рамото да не фаниш риматиз! Геновева , Койоса е самороден къс злато тежащ колкото него самия , а той е едър човек... Що се отнася до анализа на творчеството му... като стане класик -тогава . Сега нека да му се наслаждаваме... |
| Лирическият говорител представя лирическите герои, а сам остава неназован, непредставен или по-точно, представен негласно от творбата като цяло. Какво обаче трябва да кажем за случаите, в които той се представя? Това може да стане още с първите думи на творбата, например „Аз пак съм сам и пак ридай..." (Дебелянов), като тоя „аз" редовно остава главен тематичен подлог и до края. (Неправилно, но исторически обяснимо мнозина считат този тип лирика за „най-лирически" от всички.) Когато изказът е в първо лице единствено или множествено число, има ли тъждество между лирическия говорител и героя? Мисловната ни нагласа ни води към утвърдителен отговор - че има, - но в интерес на съвременното познание нека не се поддаваме на прибързани и леки отговори. Разликата между обект и субект на изказа е по-ясно видима в първо лице множествено число. Изрази като „ние четем'", „ний всички сме деца на майката земя" са раздвоени между говорителя и някакво множество, към което той принадлежи и което представя. Налице е и друго значение, практически несъществено, но важно за лириката и дори използувано в някои типове изпълнения - че всички говорят от „свое" име. И двете значения са сами по себе си логически противоречиви, а още по-противоречиви и многозначни стават в съвместното си действие - и преди всичко в лириката. В първо лице единствено число нещата са принципно същите, макар и не така очевидни. „Аз" се оказа сложна категория не само за философията, но и за езикознанието. В аз-изразите действува същата противоречивост: субектно-обектно раздвоение, при което говорителят представя действията и свойствата си, изведени обектно, „наблюдавани отстрани" и същевременно като част от една тъждествена на себе си цялост. Езиковият "аз" е раздвоен и двузначен, а тая обективна езикова даденост се развива най-пълно и дава най-богати смислови плодове в лириката. Там тя се свързва с високата самоаналитичност на лирическия човек, с неговото разтваряне на наблюдаваща и наблюдавана съставка, с поляризацията и пулсациите в неговото смислово единство, за които ще стане дума в следващия раздел. Свързва се и с по-частни тематични явления като например явното тежнение на много типове лирика към темата темата за двойника и раздвоението на „аза" в „две души", която лириката разработва не само количествено обилно, но и жанрово специфично. |
