Отиди на страница:
Мда, наистина си прав за друякото значение на определението "пичка", за разлика от това на "пичовете", което винаги съдържа в корена си нещо хубаво. Относно вашите отношения с доктора, честно казано те не ме вълнуват особено, но явно вчера не съм ги интерпретирала както трябва. То, винаги се получава така, когато се хвърлиш да проучваш чужди настроения между други хора и да се опитваш да ги догаждаш и тълкуваш; винаги ще грешиш!  Редактирано от - gtch на 25/07/2006 г/ 11:53:29 |
Ох, Мълви, и ти ли! Къде пък видя некрото?!? Може би никога не си бил с дългокоса мадама, която разко отмята коса - рязко, понеже е дълга и тежи. |
| Баш си е некрофилия с коса искряща във сребристо . Тая требе да си е некоя бабичка - жив труп с две думи |
| А, не съм напълно съгласна с теб, бай Кар. Лично аз имам няколко приятелки, още ненавършили 30, а имат посребрена коса. Ген или благородство се наблюдава в случая, а може би и от двете Редактирано от - gtch на 25/07/2006 г/ 12:01:21 |
| А-а-а Старо , не си съвсем прав... Чешмито ( с ударение на Е-то) , например беше много умен, макар че нямаше завъшена Сорбона , например и един от най-колоритните псевдоспасители на плажа...не беше Аполон , обаче не съм чувал жена да му е отказвала... За съжаление май вече не е между живите.... там горе , сигурен съм пак същото прави... |
| Виждам раздвоение в представите ви за сребристост. Нека илюстрираме двете крайности, изберете си сами: Вариант 1: (снимка: натиснете тук) Вариант 2: (снимка: натиснете тук) |
| Съмнявам се в практиката дългите и тежки коси да биват отмятани рязко...така почти сигурно пада главата на човека...насреща. |
| Да бе, благородство. Всеки бял косъм е едно преживяно удоволствие (сексуално, навярно) - така казват некой. По таа логика требваше отдавна да съм побелел навсекъде, ама нейсе - още ми се намират и тъмни косми |
| Сериозно ти говоря, бай Кар. Имам две приятелки с подобен парадокс. Тезата за сексуалното удоволствие и свързването му с белите коси е мит, разбира се. Иначе, повечето хора щяха да са побелели още на 18 г., а в днешно време и по-рано. |
То да се чуди човек при таз интерпретация да се радва ли, да тъжи ли при появата на посребрени участъци по главата. Ако са ти малко, значи още много удоволствия ти предстоят...  И се замислям като ми се появиха тез места, леко посребрени и малко на брой, вече забележимо едва преди 2-3 години, какво да си мисля по въпроса, как да оценявам изминалия си живот...  |
| А па кво ли да кажат горките албиноси (снимка: натиснете тук) |
| Исяко, се появи зашеметявщо!Интересно къдели е и баничка Що се отнася до сребристата коса , това преди всичко означава честа и ефективна употреба...хм, за дължината.... ми не знам то си зависи от майстора...... верно е , че много често се боядисва , но това е измама...естественият сребрист отенък, който хем отразява , хем поглъща слънцето с боя не може да се докара...не е ли материала качествен...когато остарее, отдалече може да прилича на сребрист , но от близо си е обикновено остаряло бяло... |
| Подозирам нещо.... Относно "афторът" на Ре-то... Черногледие витае наоколо...таковата, и то във вторник...т'ва само Бот и "Госпойцата" го могат! Дано не съм прав  |
| Геновева, простете, че се намесвам във вашите разсъждения, изказани на глас. Доколкото съм чувала побеляването на косата на човека е свързано преди всичко с неговите гени, от начина му на живот и от възрастта, естествено. Мит е също, че човек може да побелее за една вечер от преживяна мъка или стес. Тва е доказано! На мен например още на 8 г. ми се появи един малък участък с няколко бели косъма от дясната страна на главата ми, близко до корените, така че не се забелязва. Този участък обаче с годините се увеличава бавно, засега не ме притеснява и сигурно на 40 ще съм побеляла вече. Трябва ли тогава да си задавам въпросите, които вие си задавате. Това, което ни предстои е това, което искаме да ни се случи /изключвам лошите неща, които и да ги викаш и да не ги каниш сами си идват/, иначе опитът винаги е ценен и винаги съм го адмирирала. Все пак всичко с времето си. Редактирано от - gtch на 25/07/2006 г/ 12:21:03 |
| Оооо, а какви шампоани има, дето остарялото бяло, дето малко жълтее, го превръщат в благородно сребристо-синкаво искрящо, ти явно не си ги употребявал. Едно време от всяка европейска страна купувах по два-три такива за една моя напълно побеляла дружка, тези шампоани фигурират като Silver... и са много по-скъпи от обикновените тониращи шампоани, впрочем. П С. За Гичка. Разбира се, че е ген, драга Гичке, аз си давам сметка и нямам ни заслуга, ни вина за това положение. Баща ми го погребахме на 67 години с леко посивяла коса, а майка ми и сестра ми от 30 годишната си възраст си боядисват косите, природата едно ни взима, а друго ни дава - поне да се спестят малко разходи и нерви за вапцването... Редактирано от - Геновева на 25/07/2006 г/ 12:22:54 |
| Наричат ме "сребърната стрела". Мога да забода всичко, де що мърда. Хормонът, като ми опъне тетивата, ме изстрелва без шум, защото чупя свръхзвуковата бариера. Тихо и внезапно заковавам обекта. Следва ужасяващ трясък на звука след мен, който събаря снимките от семейния албум, закрепени на работното бюро. Обектът е препариран, обектът е хербаризиран - всичките му жизнени сокове са се оттекли в кошчето за хартиени отпадъци в краката му. Хартията оживява, запратената в забрава кореспонденция вае чудните образи на греховни връзки. Съпругът в къщи е противно чудовище, а всеки мейл е бялото гълъбче на пустинята. |
| ...само да не са шанпоаните от тези със синкавия отенък, че ногу садо-мазо изглежда косата с тях. п.п. сигурна съм, че знаете, Геновева. Просто исках да задълбоча рзговора.  Редактирано от - gtch на 25/07/2006 г/ 12:33:08 |
| Значи, аз да допълня опит от наблюдението. Да си оставиш бяла косата в още млада възраст, е много отговорно занятие. Изисква специални грижи, винаги прическа, соаниран сурат и елегантно обличие. Иначе става сбабичосване пар екселанс и ти турга едно десетилетие отгоре. Затова бях благодарна на н.в. гена. |