Отиди на страница:
| "Да ама аз немам орехи. Щот не съм жираф, а жироскоп" - ухили се насреща и жироскопа. " ********** Следващият беше бикът. Той изгледал катерицата от високо и се изсмял: " К'ви орехи, ма маце! Орехи има мажо ти, аз имам яйца! Щраусови..." |
| ах, колко се отклонихте от мелодията на френската рицарска поезия, но такова е времето, няма какво да се прави...  |
| манка значи... прегледах класификацията на нимфите Натиснете тук... некоя лимониада требе да е била... ако е харесвала лимонада... бутилирана...  |
| Женевиев, заблуждаваш се. И мелодията спазваме, и френския. Ето виж: ---------------- Катеричката свенлива под опашката на слона с устни ...* му обвива и го смуче кат' бонбона. __________________ * - хобота, разбира се. Не знаете ли, че слоновете могат да си пъхнат хобота под опашката? |
Знаем, знаем, драги Великанчо. (снимка: натиснете тук)  |
| това беше любов от пръв поглед... гичка граматикова и етанолий спиритонов се обикнаха в мига в който се срещнаха... гичка на момента заряза свинското, а етанолий забрави за несгодите по време на пътуването... беше следвал точно указанията на президента... пристигна навреме за полет 69 на немус хеър... изгълта без да гъкне цар семьоновата пърцуца, когато мислите му се отклониха от летателното усилие, и отново се унесе в сладки мечти за прегледа с маша, даша и бомбаша... беше добре трениран и една пурцуца не беше в състояние да го отклони от целта... новият му атрибут работеше безупречно... мисълта за сестрите-агентки го изправи и той потъна нейде из предните редици... това предизвика малка суматоха... една пътничка заряза мисловното усилие, с което помагаше да се поддържа сошълета във въздуха и започна да пъшка... много пътници бяха силно заинтригувани и заобръщаха скафандри към нея... от което се получи реакция подобна на етанолиевата... скоро целия сошълет пъшкаше и се люлееше... пукотът на счупени шишета не помагаше... сигурността на полет 69 беше сериозно застрашена... пилотът се чудеше какво става... посоката в която пое сошълетът беше погрешна... наместо към мъдагъзкур летяха право към рая... той бясно завъртя копчетата на вефа като крещеше мейдей, мейдей... напразно... полет 69 губеше височина... малко преди да се разбият във вълните на червено море от вефа се чу басов глас: - мога да помогна, но ми требва още пърцуца... - кой там? - плахо попита изнервения пилот... - професор василев... не мога да участвам в оргията, но силата на мисълта ми е голема... - как бихте могли да помогнете, професоре... трябва ни голема тяга за да излезнем от таз ситуация... - мисълта ми има нужната тяга и мога сам да ти откарам сошълета до мъдагъзкур... но ми требва фюел... пилотът мигом нареди на една стюардеса да подхвърли последните три шишета на професора... ако и това не помогнеше бяха обречени... но ето че скоро сошълета бавно започна да набира височина и пилотският фатерщул отново се обърна към мъдагъзкур... силата на професор василевата мисъл уверено поддържаше сошълета на правилния курс и височина... кацнаха тежичко, но без счупени крака... когато спряха до терминала възникна нов прблем... от разликата в налягането някой органи се бяха подули, а други се бяха свили... пътниците бяха здраво сплетени в кълбо сякаш стегнати от безброй кожени питони... ситуацията беше сериозна... мъдагъзкурският аеропорт отскоро приемаше сошълети, а и такъв инцидент не се беше случвал никога досега... никой не знаеше какво да прави... тогава етанолий взе нещата в свои ръце... буквално... хвана атрибута си с две ръце и започна да го тегли... милиметър по милиметър дебелата змия бавно излизаше от топката тела... най-накрая изскочи с едно звучно пльок... освободеният комисар я метна на рамо, огледа кълбото от всички страни и извика отговорника по разединяването... каза му тихо: - не се притеснявай, познавам един доктор - д-р сфирков... той никому не отказва, ще измисли нещо и за вас... час по късно наетият от етанолий сал пореше водите на мозмбикския проток... етанолий в неопрен и пълно гмуркаческо снаряжение седеше по турски отгоре и се взираше в мозмбикския бряг... след още няколко дребни инцидента, десет мъртви крокодила, стадо наплашени горили и един говорещ си сам господин със дебела змия на рамо, етанолий спиритонов намери леговището на агентките... и замръзна на място... защото беше видял гичка граматикова... любовта им избуя като мозамбикански бамбук на припек... поискаха да си родят катерички... - няма да можем... - каза тъжно гичка - и двамата сме човеци... - не се притеснявай, познавам един доктор - д-р сфирков... той никому не отказва, ще измисли нещо и за нас... - рече етанолий и нежно обгърна крехките рамене на новата си любима... Редактирано от - Алексей Блиндяев на 27/07/2006 г/ 15:48:36 |
| >>><<< Бирник, благодарство за колекцията бастарди. Купих си наскоро и аз бастард- крокодил/бушон...за един измерителен уред. |
Многострадална,  ти пък - средновековна куртоазна френска поезия редом с катеричка - рунтавелка -пъргавелка  Я да видя дали ще излезе тази картинка от времената на дамата-сюзерен? (снимка: натиснете тук) Редактирано от - Сибила на 27/07/2006 г/ 15:33:02 |