Отиди на страница:
| С нежелание противореча на авторската "ВИП-персона", но: Успешното авторство в полето на науката и изкуството е най-добрият знак, че нацията е в добро духовно здраве. Михаил Булгаков създава шедьовара си "Майстора и Маргарита" в най-мрачните години на репресии, Гео Милев създава "Септември" също в години на насилие... Що се отнася за съпоставката с Турция - не е толкова въпрос на закони, а на брой население - ние 7, 7 мил. срещу повече от 60 мил., а това и определя тиража... Редактирано от - редник на 04/08/2006 г/ 22:31:08 |
В България все още няма "квотен" принцип, определящ задължително ниво на използване на наш език и наши автори в медиите. А такава законна "квота" в много цивилизовани държави съществува. Да през 80 -те години имаше квота 80% (или там някъде) за българска и съветска музика по дискотеките, но имаше и БКП и КДС и ДКМС и Белене... * А сега малко по сериозно. Авторството в най добрия случай е създаване на някаква надстройка или вариация на създаденото с натрупване от много милиарди незнайни хора през хилядолетията и усвоено от "автора" през среда и образование. Дори езикът (смисъла на думите) вече е 99, 99 % от творчеството. Нотната стълбица и инструментите също. * Ако някой претендира за 100 % авторство, то да се подложи на пълно изтриване на паметта, да си измисли език, азбука, да опознае само от собствен опит света и да заповяда. Ако някой му разбира езика и азбуката и наистина е сътворил за един живот, това което хиляди поколения вече колективно не са успели, сигурно ще е прав. * Да, ще кажете, поетът реди думите, музикантът свири, певецът пее... * Да, така е. Това е труд, който трябва да се заплати, както на плочкаджията налепил ми плочките в банята. Но трябва ли всеки път, когато вляза в банята, да плащам авторски права на плочкаджията, щото му гледам произведението ? |
| В България винаги е имало липса на авторство. Първата мисъл не е какво сътворим, а как да препишем създаденото от други. От всичката чалга например единици са изцяло българските песни. И в други области е така. А и тоя закон не е създаден да пази българските автори, а главно на отвъдокеанските. Щото там са свикнали целият свят да им плаща. |
| A aз да попитам уважаемите редакции на вестници и списания: Те кога ще започнат да си изплащат съвестно хонорари на авторите си за публикуваните из техните медии материали? Не знам дали сега на г-н Спахийски му плащат редовно, но преди време той, като зам-редактор на едно лъскаво списание (За мен) ми публикува статия, която после така и изданието не ми плати. Името ми го има под статията, но не и в списъците за хонорари на съответния брой. При това ставаше дума за мое описание как да се прави електронна търговия по него време още, а не за преразказ на нещо от Интернет или чуждо издание. Настоящото го описвам, защото съвсем не ми е единствен случай и защото гледам никога да не съм голословен. Иначе продължавам да съм твърдо против гоненията на ГДБОП против младежите с mp3-ките, без преди това да са да са закрили сървъри като data.bg и без да се правят проверки на редакции за неизплатени хонорари и т.н. |
| J_J, в статията не става дума за истински автори, а за една група БКП номенклатурчици, които злоупотребават с темата. Кажи NGO и повече не ги обиждай. * Много ми е любопитно от милионите които събират, каква част стигат до авторите и каква са "административни разходи" в "защита" на авторите ? * Явно и на тях, както и на топлофикатора им се виждат малко милионите от рекет, подпомаган активно от държавата, та рИвът и искат допълнителен административно назначен "пазарен" дял, осигурен с парите на данъкоплатеца. Абе "Топлоаутор". NGO на бездарни в творчеството, но безугледни в далаверата и нахалството БКП номенклатурчици.  Въобще не бих се учудил, ако сметките на "чуждите" подзащитни "правоносители", на които превеждат пари, всъщност са в офшорни зони или виенски банки. |
Не става дума само за пари (макар че и те са повече от важни). Напротив - става дума за пари и за нищо друго! И така трябва да бъде, но преди всичко писателят и твореца трябва да е честен, а не да се мисли за ВИП-персона която да се придвижва със собствен самолет!   |
Но трябва ли всеки път, когато вляза в банята, да плащам авторски права на плочкаджията, щото му гледам произведението ? М-чи ти си му платил за правото на ползване доживот. Като си купиш картина, пак плащаш еднократно. А сега сериозно -- правилата на играта, в това число авторските права, определят качествата на средата. В едни среди виреят едни индивиди, в други среди -- други. Глобален показател за качествата на дадена среда е БВП -- ако той е висок, в средата виреят добре инидивиди, които създават продукт (материален, интелектуален -- всякакъв). Ако БВП е нисък, явно в средата не виреят добре индивидите, които създават продукт. Сравнете отношението в нашата страна към авторските и всякакви други права, и отношението в белите държави, и ми обяснете пак за честно и с труд и с ум забогателите нашенски милионери. Може и да е възможно, но би било голямо изключение. Пак оттам следва и защо са ни бедни авторите. Редактирано от - гошо на 04/08/2006 г/ 08:18:05 |
7, 7 мил. срещу повече от 60 мил. Значи нашенският автор би бил само 10 пъти по-беден от турския си колега? Да ама колесникът не струва 1/10 от цената на самолета, а доста по-малко. Редактирано от - гошо на 04/08/2006 г/ 08:18:36 |
| По повод на материала и коректното и цивилизовано отношение към авторите и изплащането на хонорарите мога и аз да споделя една случка с редакцията на в. "Сега". През декември 2001 г оставих един материал на шефа на международната редакция с уговорка да се чуем след 1-2 дни да се разберем дали ще го използват. След 1-2-3-4 дена въпросния човек не отговаря на телефона (служебен), при което аз оставям съобщения кой го търси и пр. Не съм следял вестника тогава, но след няколко години, мисля че беше 2004-2005 г, в интернет с една търсачка си намирам материала с мойто име, публикуван през декември 2001 г. Излишно е да казвам, че нито някой ми се е обаждал предварително да ми каже поне, че ще го пускат, а за хонорар да не говорим. Същата работа е и с "Монитор" - там пара дават по-трудно, отколкото питбул си пуска захапания кокал. |
| Идеалната картина според американският модел за авторски права - издържа 1 г., след което рязко избледнява, и се превръща в адреса и телефона за поръчка на следващата. Идеалният филм - след 5 гледания качеството се влошава чувствително, и се появяват подсещащи съобщения в смисъл "абе ти за 10 долара ли си, купи next!" Идеалната книга - след като се прелисти 10 пъти, буквите приемат цвета на фона, а отдолу се показва воден знак, подсещаш да подновиш абонамента. Индустрията настоичиво търси такива решения, и ще ги наложи. Хората са го казали отдавна - вместо да търсиш от един клиент 1 млн. долара, по-добре вземи от 10 млн. клиента по 1 долар  |
| гошо, прав си БВП е много важен. Нашите другарки и другари "представители на аФтори", обаче от писане на оди, песни суити и увертюри за Сталин, СССР, партията и вечната друба не са имали време да го научат. Затова пък са научили, че Партията и дъравата-майка назначава и дава всичко. Затова искат и си калкулират частни самолети, без дори и на ум да им минава че хората не могат да си калкулират, дори елементарната прехрана и сметките за ток, вода и парно. И искат. Искат и рИвът за своите "си" самолети... * Нито лев за такива ! Да си се слушат, гледат и четат сами. |
Да си се слушат, гледат и четат сами. Те това и правят Ама пак мрънкат за пари.  _______________________ Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват? |
| Г-н Константинов, ще бъда откровен с Вас, защото Ви уважавам. Подобна статия на подобна тема с подобни примери (частни самолети и Роби Уилямс) в настоящия момент за мен, а вярвам и за повечето хора, които живеят в България, звучи нелепо. Иначе Ви разбирам напълно. Преди няколко седмици четох в електронните масмедии, че копирането на учебник ще се наказва със затвор до три години. В същото време научаваме, че УБИЙСТВО по непредпазливост! (каква формулировка само) след промените в Наказателния кодекс през април т. г. се наказва с глоба до 1000 лв. Това не Ви ли смущава малко? Не зная какво разбирате под определението “видни писатели”, но ако в България наистина имаше такива “видни” хора, именно те първи би следвало да вземат отношение (някои му викат “гражданска позиция”) към абсурди като гореописания от мене. До този момент тези “видни” личности, нито съм ги видял, нито съм чул да правят изказвания по подобни въпроси. И защо ли……. |
| Защитата на авторски права или запазени марки в България е доста скъпо удоволствие. На всичкото отгоре-несигурно. |
gramove  ,едва ли би била възможна държава на мафията, без престъпен начин на мислене на нейния "интелектуален елит". * Видните писатели не се обявяват с решение на Политбюро или на комисия в Министерството на културата. Тях ги определя читателя. От съвремените се сещам за двама след Николай Хайтов - Христо Калчев (Бог да го прости) и Атанас Панайотов. |
| Олелееееееееееее, Оле-ле. Да, така е. Това е труд, който трябва да се заплати, както на плочкаджията налепил ми плочките в банята. Но трябва ли всеки път, когато вляза в банята, да плащам авторски права на плочкаджията, щото му гледам произведението ? Страхотна аналогия. Ако си си купил някакво авторско произведение, също можеш да си го гледаш (слушаш, четеш) колкото пъти си искаш, без да плащаш допълнително. Но можеш и да го копнеш на едно CD и да го дадеш на някой свой приятел, той на друг и т. н. Това с плочките можеш ли да го направиш? На плочкажията му плащаш целия труд по нареждането, докато едно отделно копие от дадено произведение не плаща целия труд на автора по създаването му. Аз също не съм привърженик на прекаленото ограничаване на ползването на авторски произведения, когато става дума за лична употреба. Но тук иде реч за телевизии, радиостанции, вестници и т. н., които ползват авторски произведения и печелят от тях. Редно е част от тази печалба да отива у автора. Иначе за квотите си напълно прав, и на мен ми напомнят за мрачното минало. Статията започва глупаво - абсурдно е да се сравняват правата на човека и авторските права, това са съвсем различни категории. И завършва глупаво - със смешния плач за онези "автори", на които проблема им не са авторските права, а това, че никой не ще да ги чете. Но в нея се казват и верни неща. Има автори, които създават търсени произведения, които се използват с комерсиална цел от медиите, без последните да плащат нищо на авторите. И въпреки несъгласието на авторите техните произведения да бъдат излъчвани (печатани). Точно тук трябва да се намеси закона. |
| Болярчето, За да не се повтарям виж първия ми постинг тук. Дълбоко е сгрешена концепцията за авторство и авторски права. Ако тя се приложи последователно, то авторските хонорари трябва да се облагат с 99, 99% данък в полза на обществото. Т.е. дела на обществото в авторството на произведението. |
| Не си прав, Оле-ле. И плочкаджията не е изобретил плочките, не е измислил той как се лепят. Научил го е от някого и използва придобитото познание. Ти му плащаш за лепенето, а не за изобретяването на плочките, нали? Един поет разбира се че не може да претендира за авторски права върху езика. Но неговото стихотворение представлява уникална (освен ако не е плагиат) подредюба на думи от този език. Композиторът също е автор на уникалното подреждане на нотите, което представлява неговата песен, а не на самите ноти. И точно този им труд трябва да бъде заплатен. И ако един писател е по-четен, един композитор - по слушан, те ще бъдат заплатени по-добре заради по-големите тиражи и благодарение на авторското право. А по твоята логика и бездарника, който никой не го чете (слуша) и талантливия ще получат приблизително еднакво еднократно заплащане. А после цяла армия посредници ще изкарат луди пари от произведенията на талантливия. |
Композиторът също е автор на уникалното подреждане на нотите, Уникалността е най-несигурното нещо. Я ми кажи уникална ли е миналогодишната българска песен за Eвровизия (не се сещам коя беше групата, май беше "Кафе", и как се казваше песента, освен че звучеше ужасно), която се оказа, че има над 6 (издирени) прототипа от други "автори". * Ще ти споделя и следния случай. Композирам поредна песничка (за собствено удоволствие). Харесва ми. Мисля си, че е моя, когато случайно по радиото чувам мотив от класическо произведение, който е почти същия, като моето "парче". Гарантирам ти, че не съм го плагиатствал умишлено. Просто явно някога ( може би още в ранното детство) ми се е набило в подсъзнанието и е излезнало сега, като "мое". * Така че... |
| Редно е да добавя нещо. Предложението за "квоти" на автора е пълен абсурд и тотално връщане към ерата на комунизЪма. Особено като се има предвид кой и как ще разпределя квотите и евентуалните постъпления. Ролята на държавата е да поддържа среда, в която се спазват авторските права, а не да има придворни "поети" на квотен принцип. А дали прави последното, можете да разберете, като отидете на "Славейков", или отворите някой от следните адреси (списъкът е неизчерпателен): http://torrents.bol.bg http://torrents.data.bg http://torrents.linkos.bg Редактирано от - гошо на 04/08/2006 г/ 14:57:36 |