Отиди на страница:
Със сигурност мнозина от най-богатите българи вече ползват в странство частно банкиране, което у нас остава под забрана. Валентин Димитров вероятно и кой още ?  |
| Така е и човек не е нужно да е икономист, за да го разбере. Стара максима е, че да управляваш, значи да предвиждаш. Защо бяха продадени Булбанк, Експресбанк, ДСК и др. на безценица? Те бяха създадени от държавата и десетилетия работиха успешно. Това се отняса и за други фирми. Детска игра е да се изчисли какво е влизало в държавата като данъци и отчисления преди и след приватизацията. Но никой не прави тази съпоставка, неудобно е, току виж го изкарали комунист. Не съм против частното, но и държавното има своето място. БДЖ са били едни от най- добрите в Европа. Образованието също...Впрочем, четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа не е била частна. И Опълчението не е било частно. Нито българската армия. Но са си свършили работата. Перфектно. Просто са били патриоти. Има такава дума. |
| статията с две думи: private banking е много хубава работа, обаче требват много пари. в българия нема подобни услуги. заключение: българските банките са смотани. коментарът на инспектор стрезов: докторо по икономика срещу логиката - едно на нула за докторо. |
Отново "умни мисли" за една паразитна институция наречена "банка". Икономиката не е наука, омръзна ми да го повтарям. Ако господина е доктор, поне да каже по какво е доктор.  Какво е открил и какво е допринесъл за развитието на истинските науки, колко човека или животни е спасил или излекувал. Няма честна банка и честни правила. Всичко е далавера. Дори и титлите с които се кичите драги "докторе" са измислица. Давате си ги като Пръван дава "Стара Планина". Или си ги договарята на някой запой......  |
| от цялата работа излиза че емо хърсев приплаква за някое друго милионче което да (му) бъде поверено за честно и частно банкиране. Елитно, така да се каже. Емо, паричките ли свършиха, братчед? Нема го валето моллов и адаша кюлев да снасят по нещо в яслата и гледаш да зарибиш нова клиетелка? |
| сухар, кога са били бдж "едни от най-добрите" в европа? некой независим източник за потвърждение да покажете? |
| Мъка, мъкаа. А какви времена бяха, а? Где са Жоро Лекса, Иво Недялков тез финансови магьосници на прехода, за които доходност в зелено от 100% годишно беше детска игра. Какви сделки ставаха само - врътнеш американска царевица за пернишка стомана и се къпеш мангизи. Ами банка "Национал"? На целия национален отбор по футбол доларите и златните кюлчета на Стефка се изпариха там. Страшен беше Емо с тоя номер. Оркестъра свири ТУШ и публиката мига замаена на парцали.... |
| Няма голяма банка, която да не претендира, че и тя предлага "честно банкиране". E па кво е ся тва "честно банкиране", бре, Хърсев??? Да не си искал да кажеш "частно" банкиране. Щото иначе няма банка, която да не се обиди, па и повечето да те осъдят за тва ти изказване за "чЕстните" банки.... |
| Симо, Има много неща на този свят, които ние с теб не сме и сънували. Например, Стефан Стамболов е бил против приватизацията на мини Перник. Мотивите му били, че ще бъдат окрадени. И добавя:"Нека те останат за нашите деца, те ще бъдат по- умни от нас." /цитирам по памет/. Пише го в книгата "Фердинанд лисицата" с подзаглавие "Мечтата за Византия". Авторът не е българин. |
| А бе всичко това - много хубаво, ама нали банкирането по балкански го започна точно същия този Хърсев! Цесията за Кремиковци си остана в историята като първата мащабна финансова афера на демокрацията у нас. Да не говорим че и до момента плащаме прескъп данък във вид на наложени уникални рестрикции заради крадливостта и непрофесионализма на нашенските банкери. |
| При условие, че в БГ има богаташи и ако в БГ има финансови специалисти в областта на частните инвестиции, не виждам защо има такава забрана. |
| Важното е, че е още жив. Се пак. ___________________________________ kaily.dir.bg-ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС |
| Така и не разбрах от какво се оплаква Хърсев. Така както описва частното банкиране "Частната банка всъщност не приема депозити с фиксиран срок и лихва, а взема парите на клиента да ги управлява така, че да извлече максимална полза за него." - на това у нас му викат май инвестиционно посредничество и дейността я извършват финансовите къщи. И никак не е забранено. Нямаше ли и самият Хърсев такава къща? А ако се оплаква, че не му разрешават да нарече къщата си "банка", това е друг въпрос. _______________________ Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват? |
| Хубава статия, ама по нашенско елита по принцип го отстрелят та е малко трудно да намери Емо такъв, овен ако не го търси в определена партия и то до трето поколение |
Репресивната политика в банковия сектор от последните 10 години ни доведе до финансова монокултурност. Ех, бат Емо, старост - нерадост. Паметта изневерява, логиката хич я няма. Защото финансовата монокултурност на българските банкери от по-предишните 10 години доведе до репресивната политика през предходните 10 години. И как ли да го наречем Вашето банкиране в Кристалбанк с "корпоративен" клиент Мултигруп? А дали Иван Миронов не беше "истински" частен банкер - слял "служителя" и "клиента" в тесен семеен кръг - самият той? А Вие май участвахте и в номинирането му за банкер на годината? Какво "честно" банкиране предлагаше Стопанска банка и как се разрастна, направо световна стана! Явно след холандската болест изпаднахте в тъмната материя и халюцинациите започнаха да Ви съпровождат. |
| Светло пиво, не сте прав. Икономиката е наука. Ваша милост с какво се занимавате в братска Америка? Да не би с икономика? |
| Американците са в голяма грешка, че не са взаимствали програмата на бурното социалистическо развитие или "Стълбата нагоре, която води надолу"! Да не би някой да си мисли, че Буш, Белият Дом, Конгреса, Сената и т.н. си говорят за политика по време на срещи, брифинги или партита - естествено, че не! Говорят си за икономика и бизнес, бизнез и икономика, а останалото можете да научите от книгата на Сам Хедрин и Пади Чайевски Network ("Телевизионна Мрежа" |
Ето ви един светъл лъч че американците може и да не успеят да превърнат целия свят в кочина по свой образ и подобие.  Metro наследява Wal-Mart в Германия Бизнесмоделът на американския гигант не проработи във федералната република О Хипермаркетите на Metro ще трябва да прибягнат до агресивна ценова политика, за да издържат на конкуренцията на Aldi и Lidl Уголемяване Metro е една от най-големите търговски вериги в света със седалище в Дюселдорф. Тя работи в 30 държави по света и управлява над 2100 магазина. В нея са включени четири поделения - най-голямото е веригата за търговия на едро Cash & Carry (което има представителство в България), веригите хипермаркети Real и Extra, веригите за търговия с електроника Media Markt и Saturn, както и веригата универсални магазини Galeria Kaufhof. За миналата година продажбите на компанията възлязоха на 55.72 млрд. евро, а нетната й печалба - на 649 млн. евро. Wal-Mart e най-големият ритейлър в света с близо 6000 магазина в 15 страни и оборот от 312 млрд. долара за 2005 г. През последните години Wal-Mart предприе активна експанзия, за да неутрализира спада в ръста на продажбите в САЩ. За целта компанията купи мажоритарен дял в японската верига Seiyu, завърши придобиването на Sonae в Бразилия и навлезе в Централна Америка. Според вестник Independent лидерът сега обмисля продажба на магазини в Аржентина, за да се заложи на по-перспективни пазари в Латинска и Централна Америка и Азия Осемгодишната авантюра в Германия на най-голямата търговска верига в света Wal-Mart приключи. На 28 юли световният лидер в продажбите на дребно официално призна поражението си и обяви, че се изтегля от германския пазар. Той ще продаде своите 85 магазина на местния конкурент Metro. Двете компании не разкриват цената на сделката. Metro обяви, че се надява до края на 2008 г. да интегрира новата придобивка във веригата си хипермаркети Real. В Германия Real разполага с 550 обекта, както и с магазини в Полша и Турция, а скоро планира да отвори обекти в Русия и Румъния. Оборотът на веригата за 2005 г. е 9.9 млрд. евро. Причините за поражението Вицепрезидентът на американския гигант Wal-Mart Майкъл Дюк призна, че конкуренцията на германския пазар се е оказала прекалено висока и не е позволила на компанията да генерира необходимите икономии от мащаба. Wal-Mart влезе в Германия през 1998 г. с покупката на две вериги хипермаркети Wertkauf и Interspar. Макар никога да не са разкривани финансовите резултати на германското поделение, наблюдатели твърдят, че то винаги е носело загуби. Показателите не се подобрили дори след затварянето на 10 магазина. За миналата година хипермаркетите на Wal-Mart в Германия са реализирали оборот от 2.5 млрд. долара в сравнение с 312 млрд. долара оборот на компанията в целия свят. Анализатори, цитирани от сп. TheDeal, приписват неуспеха на Wal-Mart в Германия главно на малкия размер на германското поделение (едва шестата по продажби верига хипермаркети в страната) и на Недоверието и навиците на германците свикнали с обслужването в магазините за продажби с отстъпки Lidl и Aldi, които контролират 40% от продажбите на хранителни стоки в страната. Вестник New York Times припомня как още в началото американските мениджъри са допуснали няколко провала като предложението, служителите на магазина да опаковат хранителните продукти на клиентите или пък задължението служителите да се усмихват. Германският клиент не обича допълнителните услуги, нито пък е свикнал с прекалено любезно отношение от страна на служителите, обяснява психологията на германския потребител консултантът Торстен де Бьор от базираната в Мюнхен компания Roland Berger. Според него германецът отделя основно значение на цената и се притеснява, че ще трябва да плаща повече за допълнителното обслужване. Освен с проблемите с потребителите Wal-Mart се сблъска в Германия и с проблеми със служителите и профсъюзите, които отправиха дръзко предизвикателство към бизнес модела на компанията. Местните профсъюзи например настояваха да приемат в редиците си служители на Wal-Mart, което противоречи на световната практика на ритейлъра. Освен това Wal-Mart бе принудена да промени и своя етичен кодекс, след като бе изправена пред съда заради забраната на романтичните връзки в нейните магазини между служители и ръководители. В крайна сметка забраната в Германия бе отменена. На практика това е Втората капитулация на Wal-Mart на международния фронт за тази година. През май тя продаде южнокорейските си магазини на Shinsegae за сумата от 882 млн. долара. Анализатори коментират, че и в Германия, и в Южна Корея, Wal-Mart се сблъсква с едни и същи проблеми - не е успяла да постигне съществени икономии от мащаба, тъй като е имала твърде малко присъствие на пазара. След изтеглянето й от Германия единствената крепост на Wal-Mart в Европа остава британският пазар, където гигантът притежава веригата Asda с нейните 315 магазина и където се бори да запази позициите си спрямо силните местни конкуренти. По-рано тази година забавяне на растежа на продажбите на Острова изправи Asda пред опасността да отстъпи на J Sainsbury втората позиция в класацията на търговските вериги във Великобритания. Бен Милър, анализатор от IDG смята, че продажбата на германските магазини ще позволи на американската компания сега да насочи изцяло вниманието си към запазване на позициите си на британския пазар. Амбициите на Metro на един труден пазар За Metro придобиването на един от основните и най-агресивни конкуренти на местния пазар ще има положителен ефект. То ще позволи постигане на икономии от мащаба и увеличаване на пазарния дял, единодушни са анализаторите. Изпълнителният директор на Metro Ханс-Йоахим Кьорбер заяви, че очаква двуцифрен синергичен ефект след сделката с Wal-Mart. Джеймс Бейкъс от Mercer Management Consulting смята, че Metro ще успее да наложи веригата си Real само ако възприеме агресивна ценова политика и предложи конкурентни цени в сравнение с дискаунтърите Aldi и Lidl. През последните години германският пазар се оказа неочаквано костелив орех не само за чуждестранните ритейлъри, но и за местните компании. Metro например разчита на задграничните поделения, за да постига ръст в продажбите. През седмицата компанията отчете увеличаване на оборота си в света средно с 8% до 14 млрд. евро през второто тримесечие на 2006 г. в сравнение със същия период на 2005 г. Този растеж се дължи основно на задграничните пазари на групата, където тя реализира 56.2% от оборота си. Най-голям растеж продажбите на Metro отчетоха в Азия и Африка (средно с 20.9%) и в Източна Европа (с 19.5%), а най-нисък бе ръстът на местния пазар - едва с 2%, което се обяснява със стагнацията в потребителските разходи в Германия. Именно тази стагнация принуди през 2004 г. KarstadtQuelle да предприеме драстични мерки на икономии и продажби, за да се спаси от фалита. Засега ръководството на Metro е убедено, че ще успее да се справи с предизвикателството и да заздрави позициите си на третия по размер на продажбите пазар за търговия на дребно в света - германския. |