Отиди на страница:
| Да-а, нищо не е забравено... |
- А синът ви в кой университет учеше? Човечецът стреснато се обърна: - Ама защо?... Той няма нищо общо... - Има! Щом отказва да изпълнява нашите решения - има! - Но какво е направил?... - Там е работата, че нищо не е направил! Вие "Жигулата" прехвърлихте ли му?! - Прехвърлихте я, а той се отказва от нея и се опитва да върне номерата... Номера ще ни върти! Не може така! - Ама тя е на трупчета още от 96-а, щото, като фалираха банките, останахме съвсем без пари и продадохме гумите... - Гуми ще купите от магазина под Клуба на Партията, там да си платите "Гражданската" и винетка до края на годината и веднага отивате в КАТ.. и да си платите глобите... Ясно ли е?!... - Ясно, ясно... - смутолеви човечецът и се промъкна през вратата... Последното, което чу, бе: - И да сте живи и здрави до изборите, че президент ще избираме... Редактирано от - редник на 07/08/2006 г/ 02:02:26 |
О, Господи... Наистина ли безумието се завръща? Или просто то никога не си е отивало?     Сагаев, поздравления!  |
И какво изразяват те?  п.п. ама аз момиче-кокиче ли съм още? Не се ли трансформирах в някой/нещо друг/о?  |
| За мен тепърва ставаш момиче-кокиче, нежен лист мента в предиобедното мохито, капката гренадин в следобедното дайкири Форумното ти участие през миналата седмица бе толкова тонизиращо, че скептицизмът на третата ми възраст се сломи окончателно и вече те приемам безрезервно, с бащински отворено сърце, ma fille! |
Сагаев, не си прави майтап с такива работи , бе човек! Бррррр!!!  На , настръхнах целия , кожата ми замяза на кокошо дупе....Брях , викам ... пак таковата и... ойдоа гюмовете у ряката...тц-тц-тц!Ногу реалистично, неам нерви веке... Валери , никой не ги евидял да си отиват брато... тука са нихната макья!!!  Докторе , Пенки!!! |
Кажете това и на Сибила, докторе! След онази Ви сценка, тя ми е обидена меко казано и ми няма вече доверие; каза ми го в прав текст. Вие разрушихте с един замах едно искрено приятелство! Сега, трябва да лепя всичко парче по парче, заради Вас.  Засрамете си! п.п. Апропо, вече изразих отношение към трансформациите, фантастичните, естествено. Дали да не ги препостна и тук, щото в събота е имало доста разредено форумно присъствие |
| Ще мине - винаги минава Апропо, Ацка е изтеглена на сух док, нали? Докога, знае ли се? * Гиче, в живота е така - постоянно нещо губиш, нещо печелиш. Ето, миналата седмица спечели един верен почитател на таланта си в мое лице Само не преигравай... |
| Кога съм преигравала? Винаги съм си патила и продължавам да страдам заради откровеността и наивността си. Това явно е залегнало в природата ми! /Вие го бяхте извадили като цитат по-добре, докторе/. Относно Сибила - наистина съм ви много обидена! Но, явно Вие знаете как да размеквате едно втвърдено от яд сърце и то го правите именно с неговото оръжие - поетичността! Много се романтичен тази сутрин и затова ще бъда добра. Но не прекалявайте с това, докторе!Ето го и шаржа от събота. *** Койос си прибра вкъщи уморен и доста спарен от горещия летен ден, прекаран навън. Прииска му се да изпие една ледена бира, но го домързя да отиде до магазина и затова си направи кафе. То обаче не беше напълно готово, щото поетът го обичаше леко изстинало и разредено с няколко капки плясно мляко. Затова той се отправи към хладилника, където на най-горния рафт държеше млякото. Отвори вратата и протегна ръка за ледената напитка. Ръката му обаче се оказа странно къса и не достигна рафта. Койос се взря в нея и замръзна; отново всичко се повтаряше за пореден път. Ръцете му се смаляваха бързо, краката също; лицето му се изопна от особена болка и промени израза си; тялото се сви като хармоника и за секунди от мъжа нямаше и следа; пред хладилните рафтове стоеше малко момче, на видима възраст около 10 г., което се заозърта несигурно. В следващия момент то видя млякото, физиономията му се изкриви в горчива гримаса и ядно тропна с крак. Защо Койос слагаше винаги млякото толкова нависоко? Сърдито, детето се запъти за стол, на който да се покатери и да достигне любимата напитка. То беше стигнало почти до масата, когато започна нова трансформация; ръцете и краката му започнаха отново да се смаляват и прибират към тялото, очите загледаха страшно до момента, в който всички крайници, глава и тяло се смесиха в едно цяло кълбо, което продължи да се трансформира. Накрая резултът беше потресаващ - на масата стоеше прозрачна бутилка, пълна с ацетон. Бутилката смигна закачливо на чашата с кафе, надигна дъното си и от гърлото й се процедиха няколко капци ацетон, които цопнаха в топлата напитка. Последната се пробуди, разклати чашката за кафе и погледна враждебно натрапника, позволил си да разреди консинстенцията й. В отговор бутилката се ухили невъзмутимо насреща и. Това накара чашата с кафе да източи врат и да подсвирне за подкрепа. За секунди на масата се разположиха останалите чаши от сервиза за кафе, които заедно с пълната чаша вече с ацетон в кафето започнаха да притискат нахалната бутилка към ръба на масата. Шишето отстъпваше несигурно и накрая се понесе към земята. Почти стигнала пода, където я чакаше фактическа смърт, чрез разпръскването й на малки стъкълца и изтичане на ацетона, бутилката се изду странно и започна да се трансформира отново. Появиха се крака, ръце и глава, които ясно оформиха мъжки силует в напреднала възраст. Рокерът, целият обвит в синджири, със сребърни пръстени на ръцете, изобразяващи човешки черепи и огромен кръст на врата, стана от пода и седна на масата. Той съзря все още неизстиналото кафе, надигна чашата и го изпи наекс. След това се уригна шумно, потупа се по корема и изрева с басов глас: - Само хеви метал!  |
| Редник, ! - А синът ви в кой университет учеше? - В Техническия, защо? - Вижте какво, другарю! На следващия предизборен митинг трябва да докара поне десет души студенти. Ще ги изтипосаме най-отпред и ще ги снимаме, ето, младата научно техническа интелигенция ни подкрепя! Като намерим по десет от всеки университет и агитката готова! И от художествено-творческата интелигенция ще имаме представители и от физкултурната..., пардон, това беше ли интелигенция?- говорещият се обърна към седящия до него, но след като не получи отговор продължи: - Кебапчетата и бирата от нас, на корем! Човечецът замига притеснено: - А за нас кебапчета и бира ще има ли? - Я не се излагайте, другарю! Нашата партия винаги е отричала материалистичното мислене! Облаги Ви се приискали, а? Какво, последно предупреждение ли искате да си изкарате! Човекът кимна смутено, преглътна на сухо веднъж-дваж, тихичко излезе и безшумно затвори вратата след себе си. |
| А синът ви в кой университет учеше? - В Техническия, защо? - Вижте какво, другарю! На следващия предизборен митинг трябва да докара поне десет души студенти. Ще ги изтипосаме най-отпред и ще ги снимаме, ето, младата научно техническа интелигенция ни подкрепя! Като намерим по десет от всеки университет и агитката готова! И от художествено-творческата интелигенция ще имаме представители и от физкултурната..., пардон, това беше ли интелигенция?- говорещият се обърна към седящия до него, но след като не получи отговор продължи: - Кебапчетата и бирата от нас, на корем! Човечецът замига притеснено: - А за нас кебапчета и бира ще има ли?... - Е па, на вас не ви ли стигнаха кебапчетата и бирата на Бузлуджа, а? - възмутено изсъска говорещият. - Що плюскане му ударихте там; пък и хорца тропнахте и сълзи горко ронехте на "Червена роза", на Веско Маринов. Неблагодарници! - не спираше да ругае говорещият, но продължи със по-снишен и успокоен тон: - Тя, Партията каквото и да прави за електората си, той вечно е недоволен! Човечецът покорно сведе погледа си, засрамен от обективната забележка на члена на Партията. Това пробуди състрадателно отношение у говорещия, който с кадифени нотки в гласа, му каза: - Кво да ви правим? Айде от нас да мине и този път. Ще има и за Вас кебапчета и бира на корем, ама при условие, че другата година на Бузлуджа успеете да доведете цялата рода, а пък и от махалата ви могат да дойдат повече хора. Нещо, много малко електорат тази година уважи празника на Майката-партия - разсъждаваше наглас говорещият. - Така не може да продължава, ще има май късане на партийни книжки. Айде със здраве и да не забравите обещанието си - отпрати спокойно говорещият човечеца, който тихо се изниза от страята. Редактирано от - Гичка Граматикова на 07/08/2006 г/ 13:04:11 |