Отиди на страница:
| О-о-о много я "обичам", да. Кат си легна само на Руски сънувам да знаеш. И само спрежения са ми в главата.  А бе изобщо за к'ва култура става дума бе?  Тва че има няколко руснаци, допринесли за културното развитие на човечеството, да не значи че всички те са културни или имат някаква култура. Пасмина  , като вси4ки големи нации. |
| А турците ще му издигнат ли паметник на Ушаков? Все пак е завършил кариерата си като техен съюзник.... _______________________ Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват? |
| Ушаковы фигурират по № 442 в книгата на проф. Алфред Халиков за "500 руски фамилии от българо-"татарски" произход". Тук и те са наречени "тюрки" и "татари", както е възприето в Русия да се наричат етническите българи. Това е поредният случай на български князе, преминали на руска служба, както и фелдмаршалите Суворов, Кутузов и т.н. Но не заради българския произход на адмирал Ушаков му откри паметник Емилия Масларова, нито пък заради това кмета на Варна Йорданов беше награден с ордена Петър I. Те даже и понятие си нямат за тия "подробности". Това си е поредната пропагандна акция на руската агентура в България, организирана в пълна "секретност" от обществеността. Някой да е разбрал въпросът за строителството на паметника на адмирал Ушаков да е бил поставян за обсъждане. Той е безспорно заслужил адмирал, но за руската имперска кауза. Къде са сега формалните и неформалните групи от кресльовци, които ни проглушиха ушите за паметниците на Филип Македонски и Сюлейман паша? Защо поне не информираха обществеността, а по команда мълчаха, за да ни сюрпризират пред свършен факт? Русия води 10 войни с Турция от 17-ти до 19-ти век, а тази е била № 6 по ред. Факт е, че именно след тия войни през 18-ти век за Русия български народ не съществува, нито пък се кани да го признае. По тоя въпрос по друг повод писа Тодар и не е лошо да си го припочним: другаря Тодар Живков [Златен] от Bulgaria В резултат на успешните Руско-турски войни на Екатерина II през 18-ти век и извоюването от Русия на правото да бъде покровител на православните християне, на българете са забранява да бъдат тръговци и корабовладелци в Османската империя. Само на гръцете са разрешава тая дейност. Тва принуждава много богати българе търговци и пр. да са пишат за "гръци", за да могат да продължат да работат. На 16.I.1767 г. е закрита даже и автокефалната Българска архиепископия в Охрид, която Василий II Българоубиец възстанови през 1018 г. на местото на Архиепископия Пръва Юстинияна, която Юстиниан Велики създаде за българете през 535 г. Турците също не смеха да й посегнат. Архиепископията е закрита, защото, според Русия и гръците, в Османската империя нема никакви българе, а само "славяноезични ромеи", които подлежат на гръцизация. Като реакция именно на тва посегателство срещу българския народ започна българското Възраждане. Паисий и много други наши възрожденци пишат своите Истории на българския народ. В Цариград българските митрополите под ръководството на д-р Стоян Чомаков започват люта битка с Русия и гръците за цръковна независимост, за признаване правото на 6 400 000 българе (така пишат до Султана) да бъдат народ, а не некаква неопределена гръчкоговоряща "славянска" маса. Султанът е на страната на българете, защото има интерес най-големият народ на Балканите, българският, да бъде противопоставен на гръчките домогвания. Султанът издава през 1870 г. Фермана за Българската екзархия, която обхваща територии по-големи от прелиминарния "Санстефански договор" за примирие. Тва е велика победа на българщината, постигната със собствени сили, защото дотогава никой по света не е знаел, че съществува български народ или па не е искал да ни признае. Крайно време е да престанете двамата с Божидар Димитров да говорите глупости за некакви си "гръчки" черноморски градове, дека саде "гръце" живеели и на "гръчки" хортувале. Българете там са биле принудени да са прават на "гръци", за да преживеят. След 1-2 поколения некои са почнале и да са гръчеят. Българското Възраждане започна именно срещу гръкоманщината и опита на гръците и Русия да отрекат съществуването на народа ни, а не срещу Османската империя. После то прерасна в борба за национално освобождение. Тва стана възможно, чак след като българския народ получи международно признание и кога противниците ни беха поставени пред свръшен факт и требваше да сменят тактиката според реалностите. Анадъм? Малко може да се добави към горното, но мисля че си заслужава да се припомни какво е писал известният руски философ и писател Константин Леонтиев, който е бил помощник на генерал ("граф"  Игнатиев в Цариград по време на българските църковни борби. Той пише в резюме следното:- Българите на 2 пъти щяха да превземат Цариград отвън по времето на Крум и Симеон. Сега те са вътре в Цариград - към 50 000 българска диаспора от банкери, търговци, църковни дейци, интелектуалци, занаятчии и др. с голямо влияние пред Портата; - Ако те получат църковна независимост, респ. бъдат признати като народ, благодарение на тяхната интелигентност и предприемчивост, българите след 15-20 години ще завладеят практически всички висши постове в Османската империя и ще започнат да я управляват; - Българите не само ще управляват Османската империя, но ще бъда в състояние дори и да я покръстят, както навремето покръстиха Русия и останалия славянски свят; - По тая причина ръководителят на борбата за църковна независимост д-р Стоян Чомаков е обявен за враг № 1 на Русия. Пуска се употреба лозунга "Свободата не ще Екзарх, иска Караджата", за д-р Чомаков се разпространяват слухове, че щял да става велик везир. Тук се спекулира с тактиката на българските дейци за църковна независимост. За да спечелят благоволението на Султана да признае на българския народ правото за църковно самоопределение и с това самото му съществуване като самостоятелен анрод, те застъпват тезата, че Османската империя не трябва да се разпада, а да се демократизира. Народите в нея да получат широка автономия и постепенно Османската империя да се превърне в Европейски съединени щати. Тази тактика е много успешна и още през 1960 г. Султанът е бил готов да издаде Фермана. В резултат на интригите на ген. Игнатиев пред Портата обаче центърът на борбата за църковна независимост се пренася от Цариград в Букурещ, акцентира се на четничеството и т.н., което забавя издаването на Фермана през 1870 г. Тия 10 години са огромна загуба на време, т.к. в това време гръцкия и сръбския национализми трупат мускули и завземат позиции. Нашата бивша колониялна администрация хич не я е еня за това. Някой да се е сетил да построи паметник на д-р Стоян Чомаков в Цариград? Бързат обаче да построят поредният огромен руски паметник към хилядите други, в т.ч. съветските окупационни паметници, които предстои да бъдат или разрушени или преместени поне в някой музей на българския позор. |
бе нема ли да издигнат паметник и на ген. Андрей Зайончковский, и той воюваше в Добруджа през 1916. само че за кратко - за три месеца 3-та армия на ген. Стефан Тошев го изрита оттатък Серет  та въпрос към товарищите: българските генерали Тошев и Колев имат ли достойни паметници, та сме се загрижили за руските херои  |