Отиди на страница:
Ели, много си готина!   Ама, какво чакате, господа? Одухотворете поетичните си души с една изящна, нежна и добра душа, обвита в женски чар и изтънченост, наричаща себе си Елинор Ригби. Иначе, аз ще го направя; я, по-добре да не го правя... Ще се намерят поети, Ели! Радвам ти се много и те чувствам сроден човек. Сега, мога с усмивка на лице да продължа работата си. А вие внимавайте с Гичка и сластната й поза; бе, тази жена нема умора...   п.п. Бай Кар, нямам намерение да се отказвам; просто се опитах да скромнича - нещо, което трудно ми се отдава, за съжаление!   Редактирано от - Гичка Граматикова на 10/08/2006 г/ 15:08:42 |
Eли, призванието е нещо хубаво, но много отговорно и тежко за този, който го носи. Много лесно може призваният от осна да стане разпни го! Освен това, аз лично не се изживявам като муза, поне засега не съм инала щастието да познавам лично някой поет, на когото да стана повод за вдъхновение, за да напише нещо; Гичка Граматикова - може би е няква муза, но някак противоречива и разнояка ми се вижда тази муза. Както и да е - много се отплеснах; чао засега.  |
| Когато слънчето склопи очички и спре с лъчи да следва готините (хмм) гички започва да вали порой от думи и музите прехвърчат помежду ни |
Две здрави ръце обгърнаха кръста й и тя загуби равновесие. Равновесие - да, но не и самообладание. С върха на пръстите си успя да се отблъсне от пода. Затвори очи и хлътна с главата напред през тесния процеп, оставяйки само ефирната си рокличка в ръцете на непознатия. Точно преди да изчезне напълно в процепа, с премерено движение изпъна краката си забивайки пета между краката на нападателя. - Ще ми паднеш ти по-късно... - чу някакъв писклив фалцет Гичка преди дупката да я погълне. С шеметна скорост агентката се спускаше надолу по тъмния тунел. Не виждаше нищо пред себе си и затова беше обхванала главата си с ръце. Ех защо ли не можеше да се завърти с краката напред. Скоро видя светло петно в далечината, което бързо се уголемяваше. Подуши въздуха. Някакъв характерен аромат преобладаваше тук. Беше нещо познато, но тя не можеше да определи точно. Аромата ставаше все по-наситен. Напомняше и нещо. В следващия момент със силно "Ооооааааа" Гичка ихвърча през края на тунела и се приземи благополучно върху купчина стари килими и юргани. Мисълта и работеше бързо. Изправи се пъргава като газела и разхвърля настрани спасителния куп. Дървен капак на шахта се показа ордолу. Гичка едва смогна да отвори капака. "Уууууааааа" - втора фигура изхвръкна от отвора на тунела. С первектно прицелен полет фигурата изчезна във чената вода под капака. Гичка успя да зърне само лачените му обувки. Тя затвори капака, залости го здраво и намести купчината килими и юргани обратно на мястото им. - Такааа. А сега да видим къде се намирам - промърмори си под нос агентката и се озърна наоколо. Приглушеното осветление и разкри невероятна картинка. Хиляди бутилки висококачествени вина я обграждаха отвсякъде. Прахта и паяжините по стелажите свидетелстваха за това, че вината отлежават тук от доста дълго време. "Явно съм в избата на хотела" - помисли си Гичка и тръгна да търси изход между стелажите. След малко забеляза едно място, където осветлението беше малко по-силно. Приближи се тихо. Неясна фигура седеше с гръб към нея пред монитора на компютър и с наслада отпиваше от чаша червено вино. "Сигурно е от охраната" - реши агентката и пристъпи още по-внимателно. - Ааа, Гичке! - произнесе бавно фигурата. - Знаех си че ще дойдеш. Мисля, че се нуждаеш от още няколко урока. Какво можеш да ми кажеш, например, за виното, което пия? - Доторе Перемяно! - ахна изненаданата агентка. - Вие какво правите тук? И как разбрахте, че съм аз? - Следя редовно коментарите под реконтрата, драга - доктора посочи монитора. - А сега да се заемем с уроците. |
Днеска, добър ви ден :-), чертата е изчезнала, или просто надчертанието се е сляло с подчертанието. Гледката е чудесна и си мисля, че такава една гледка може да се сравни единствено с гледката на голото тяло на една Венера. |
| >>><<< Истинският Ганьо или Ганьо нъмбър уан подскачаше от радост в новата си опаковка към офиса на Плюйбой. В джоббчето му потракваха семки, френски ключ, ключ 66 и френска раздвижна тръбонарезка с лява и дясна резба. Макар да не знаеше как да се справи с инструментите Ганьо реши, че седмото му чуство няма да го излъже, разпредели ги по различни джобове да не дрънкат и се съсредоточи на мисията си. Издължена италянска мутра бдеше пред офиса на сеньор Жулиоло Чекийджети и спря с отсечен удар устрема на Ганьо. Удара попадна напреко на гаечния ключ 66 и това надроби сабления удар и дланта на малки костичи, сякаш беше действала Исяко. ..Случайно в този момент вратата се отвори и зачервения фейс на сеньор Чекийджети се показа в рамката... Той бързо се оправи в ситуацията и скоро гледаха с Ганьо великолепните кадри от трансформацията.. -Ще откупя няколко кадъра за да вдигна публичния интерес - рече замислено той - но цяло муви мога да купя само ако се трансформирате в дик. -Това е лесно, една смяна на паспорта... - Нямам пред вид името, а научното наименование на члена.. - На ху ..я? и Ганьо получи лек плесник .. - При нас всичко има своите имена и никиога на звучи булгарно..А за вас ще се застъпя срещу 20% пред Максим и Мулен Руж с този номер и срещу 35 % ако стъанете на член. Панятна? - Панятна, рече Ганьо на по-познатия му език и попривърза обущатата си които вече изпускаха бойни- отровни газове. Само ...тези трансформации изглегда стажат когато съм на много голям зор. -Ще осигурим и това, рече свойски Жулиоло и потупа Ганьо леко отзад. |
Ама пък , е станал Четвъртък за чудо и приказ...  А, да са обзаложим , че утре отгоре ще бъде Весело , а? На една бира , к`во толкова .... с нея и без нея все са пет.... Приятна вечер на всички!!!Редактирано от - керпеден_1 на 10/08/2006 г/ 16:44:31 |
| фък никога нe звучи булгарно... ешкуулсуун на еврибади... голем офис ефърт не пазваляет да джойнна фъкът... но ше будет фолоуап... байдаауей, сееньор чиккиджетти мооже да ообарне негоовеят ъътеншан и каам лиитерътууурният фрнт... вот аадин сааджешечан аат йесетардеейй: Натиснете тук  [/quote] |
| Как не ви свърши фантазията. Разсейвам се поглеждайки насам да видя не се ли е появило още и не мога да си напиша инвитацията за тренинглагер. Закъсах на списъка "Неща които трябва да носиш със себе си". Значи трябват: - пари за бира - готовност за истински подвизи - дрехи за 5 дни - официални дрехи за заключителния фест (можете да вземете най-официалните си джапанки и къси гащи като не забравяте, че вратовръзката е задължителна) - пари за още бира - спален чувал - четка за зъби - плюшената играчка с което спите - пари за още повече бира - евентуално камера - моля допълвайте и ме избавете от конфуза да пратя инвитацията с непълен списък. Току виж някой не разбрал и взел със себе си и майка си. |
| Не бих могъл да допълня нищо, освен - още пари за бира Аааа, да: - и още пари за бира Редактирано от - Bai Car на 10/08/2006 г/ 17:07:29 |
| Благодаря за подкрепата. A, сетих се още - всеки да носи бутилка 1.5л тоник който се предава на ръководителя след като пристигнем в лагера. От съображения за сигурност джина ще си го нося сама. Ако има още - давайте. |
Eleanor Rigby, за пръв път не съм съгласен с тебе. 5-6 презерватива за 5 дни?  Ами тя само първата вечер ли ... това-онова? А след това? Тренинглагер е това. Следователно 5 дни х 6 бр. + 5 резервни (в случай на скъсване) + 5 допълнителни за непредвидени случаи = 40 бр. презервативи. Като се има предвид, че ще има много неподготвени, които ще искат назаем (а Kriddery с това меко сърце сигурно няма да може да откаже) - 50 бр. минимум!--------------------- Апропо, тренинглагер от tranny ли произлиза? Редактирано от - Velikancho на 10/08/2006 г/ 17:32:24 |