Отиди на страница:
Разхождайки се продължаваме да прошетваме мъката на битието? Дъвки ? Едва ли. Пипнато в проходилка... пропуснато в средна.. хм.. възраст, в края пак се връзва.    |
| >>><<< ата, кога ще почнеш да пишеш така, че аз да мога да те разбирам..на другите..майната им...ако имаш нещо декодиращо или модем някакъв, дай го насам...иначе мноу хубави неща пишеш...за дъвките и хората и ощ..е. Прощавай, ама мноу съм егоистичен. Така може само Пейчо да те разбира, но той пък не минава насам... Реконтрата ми напомня една от Валери..за кактусчето..обаче тук и домоначалник има..ето тук едни съседи Target=_Blank id=url>Натиснете тук |
| Що ще му разбираш, ти оправи се, надява, `сичко най. Модема местният клошар го прибра... не разбрах колко изкара от него... по щастливия му изглед докато го взимаше - надявам се много. |
Като съвестен читател, пак прочетох цялото произведение. Заприлича ми на сценка от новогодишната програма на БНТ преди двайсетина години, без да вземам предвид несъответствията, споменати по-горе от уважаемия доктор.  |
| Ето и един спатифилиум (Spatiphilium): (снимка: натиснете тук) Хареса ми това: "...той не можеше да разбере кога е ден, кога е нощ, затова се ориентираше по Дарик радио". Все пак Дарик, можеше да е и "Веселина". Редактирано от - Velikancho на 17/08/2006 г/ 12:42:04 |
| Да, и аз погледнах. Наистина колите ги нямаше отпред, но добре, че погледнах и нагоре! Да илюстрираме: (снимка: натиснете тук) |
| Друг път спатифилиум - спатифилум, Spathiphyllum. Друг път биколор - Мичурин с мичурина! Друг път да му го отъпчат - тез да не живеят на Мартиника!  |
Отивам на море! Край! Стига с тая работа, че станах разноглед  .Обещавам чинно да полагам усилия да си набавя хартиен вестник "СЕГА" и да го чета от край до край (без програмата на телевизията). Това все пак е проблем, защото сутрин ставам късно, а и не навсякъде носят вестник "СЕГА". (Напр. в Копривщица преди няколко месеца не можах да си намеря.) Да не ме изпуснете от списъка за режийните, де. Ако няма вестник, ще пия бира. Ако има - пак, но докато го чета. |
| Каква е историята с тия режийни - няколко пъти вече се споменават, а аз не съм в течение. Да не би да има нови правила, с които не съм запознат? Линк, може ли? |
Доторе Перемяно разчистваше след купона. С въздишка на облекчение си отбеляза, че щетите са минимални – само една пукната чиния и няколко липсващи десертни лъжички. Дълбоко подозираше, че липсата на последните е дело на замечтания поет Карагьозо, който се изживяваше като попова лъжичка и постоянно искаше да онагледи същностния си образ пред младата Гичка. Все едно, въздъхна пак докторът, липсата беше недоказуема и, следователно, невъзстановима. Иначе поетът бе допринесъл към купона с няколко наистина тлъсти карагьоза, шльопнали мазно от вдъхновената му клавиатура, които Наташа бе приготвила, “как нам учили в полевых условиях”. Миризмата още витаеше из влажния въздух на мазата, но докторът реши да не пуска вентилацията, за да не наруши микроклимата на винената колекция. А старият му приятел Етанолий бе направил няколко снимки с джиесема си, които обеща да изпрати по интернет и докторът предварително си направи специална тайна папка, защото подозираше, че съдържанието им няма да е подходящо за широка публика. Поступа възглавничките на дивана, за да ги върне в първоначалната им бухнала форма и подреди столовете около масата. По покривката имаше доста петна, но хотелската пералня щеше да се погрижи. Като цяло купонът не мина зле, помисли си докторът, като си спомни лошите си предчувствия. Беше му малко трудно да върне компанията по обратния път нагоре през тунела, но някак си се справи. Което му напомни, че трябва да оправи и юрганите за следващото посещение. Отиде при купчината и започна да я намества. Един ръб се беше подвил и докторът го оправи. При движението от гънката се изхлузи нещо и с метално дрънчене падна на пода. Докторът се наведе и взе предмета. Беше дълъг и тежък и в първия момент не можа да разбере какво е. Занесе го до монитора, за да го огледа в бледата монохромна светлина и се намръщи неодобрително. - Някоя от девочките си е изпуснала вибратора – беше първата му мисъл. Разгледа го пак. Прекалено натуралистичната изработка подразни чувството му за естетика. И златен, Боже мой, какъв кич, продължи да разсъждава доктора. “А дали са го измили?” беше втората му мисъл, при която една не го изпусна. И какво да прави с тази компрометираща вещ? Очакваше приятелката му Ацетония да се обади всеки момент, или, което беше по-лошо, да дойде без предизвестие, както й беше навик. Хвана гнусливо предмета с два пръста. Къде да го сложи... В този момент звънна телефонът. Докторът уви припряно артефакта в една омазнена салфетка, останала да се търкаля на масата, огледа се смутено, отиде до тежкия орехов бюфет и го пусна в супника, останал самотен на рафта. После нехайно се отдалечи, сякаш някакво скрито око го наблюдава. |
| Докторе, миналия петък Геновева предложи редакцията да ни дава по нещо за редовно присъствие под реконтрата и вдъхновяващ принос. Доколкото ми е известно, все още няма официален отговор, но ние продължаваме да сме добросъвестни. П.П. И аз прочетох цялата официална реконтра. Рапорт даден! |
Хмъ... И не надейтесь, бих казал аз по повод Геновевиното предложение. То на нея все такива са й предложенията ...  |
Ей това е новина  .Утре на първа страница да се публикува. Да е жив и здрав бебока. И да расте и хубавее. Ще обърна някоя и друга чашка довечера за нейно здраве  |
Ие, това слизане в подземния свят за малко да го объркам със слизането на Орфей в ада, пък после, след повторно изчитане на пасажа, ми светна, че проблемите на Софрони са били разрешени без намесата на тайнствените сили на отвъдното, а със съвсем прозаичен пазарлък, свързан със сватбен, и то габардинен костюм. Колко остроумно!  Обаче, нова беда е споходила Софрони - избирането му за домоуправител. Ето, това вече е истински проблем. Нищо чудно, в продължението на тази реконтра, да станем свидетели на това как Софрони продава и венчалната си халка, за да се почувства отново свободен и щастлив. |
Честито на щастливия дядо !  Това е новина за първа страница на вестника.  Иначе - дуелът в днешната реконтра, за съжаление съвсем не е само художествена измислица. Добро попадение на автора.  Бай Кар, не те бях чела, а сме писали почти едно и също. Егати телепатията. Моята де. Нищо, че ника ти го обърках.Редактирано от - amira на 17/08/2006 г/ 13:46:34 |