Отиди на страница:
| Днес погребваха стоте, дето ги зари блиндажа. Аз с очите си видех, но не мога да разкажа*. Шато Вапцаров, "Песни за една реконтра" * щото е непреразказваемо туй Блиндяево чудо!!!   |
| E, не... пожелах симфония, но образно погледнато това надминава дори и "Четирите годишни времена", на Вивалди /да ме прощава композиторът/. Не съм се смяла така от дете, сомахът ми е свит на топка, а очите ми премигват едва, заради замъгления и просълзен поглед; Алексей, не знам какво да кажа; думи не стигат...  |
| "Като считаме, че правилността на действията ни ще срещне вашето високо одобрение и че направеният от нас аранжмон не разстройва необратимо плановете ви за близкото бъдеще, поднасяме най-сърдечните си комплименти и се възползваме от предоставената ни възможност да ви поканим да посетите отново заведението ни след предстоящия основен ремонт." * Елинор направо ме сложи в джобчето си с това сложно-съставно изречение.  Поздравления, Ели!  Абе, кво става днес? Най-благодатният петък, който съм виждала тук! А денят още не се е изтърколил. И Весел се е представил отлично! Браво! Редактирано от - Гичка Граматикова на 18/08/2006 г/ 13:03:06 |
| Вече втори ден доторе Перемяно се наслаждаваше на непредвидената почивка във Варнеция. Запъти се към Трета буна. Вече бе подходящо облечен. Сутринта си бе купил от бутика в хотела чифт маркови джапанки, къси гащи и тишъртка със някакъв смешен надпис, който твърдеше, че всички са еднакви, а само той е различен. Харесваше му да бъде различен, а и продавача беше го уверил, че фланелката е уникална и няма друга като нея. Вълшебната флейта бе оставил в хотела заедно със скъпия костюм и лачените обувки. Доктора приближаваше буната. Половината мъже, които срещна по пътя, носеха същите тишъртки. "Шит хепънс" - мислено се успокои той и обърна фланелката наопаки. Надписа сега се четеше само с огледало. Успокоен доктора пристигна на плажа в добро настроение. Огледа обстановката с интерес. Имаше някакво оживление около Трета буна. Именития варнециански цицофил Ъртьом Керпеденчук отново черпеше с бира. И карагьоз. А карагьоз имаше много. Виртуозният дърт пияница из Агайя и член на кпсс от шестстотин осемдесет и първа Льоха Блинд бе минал през буната като брониран савецки танк Т69 избивайки карагьоза наоколо. Сега хората само минаваха по плажа, сбираха пълни шепи от тлъстите парчета и метаха благинката на димящите скари. "Уф, пак ли карагьоз" - помисли си доктора и се намръщи при спомена за гозбите на Наташа. - "А защо не? Но този път ще си ги приготвя сам." Той мина по плажа, подбра си две особено апетитни парчета и се приближи към Керпеденчук. - Привет, Керпеденчук - поздрави весело доктора. - Що не метнеш тия две парчета на скарата, а аз ще потърся къде да си измия ръцете. - Няма къде. Освен, че изби карагьоза, Льохата изкърти всички мивки в района - ухили се Керпеденчук насреща му. По същото време във Венеция. Гичка Граматикова тихо се измъкна от гардероба. Беше се скрила там от настойчивото преследване на Джовани Карагьозо. Варнецианският поет в това време хъркаше яко в банята. Беше се проснал на постелката на пода. Лаптопа му стоеше на ръба на ваната и няколко тлъсти карагьоза вече плаваха грациозно в луксозното къпателно съоръжение. Мощното хъркане на Джовани резонираше в изящните фаянсови плочки по стената и усилено по този начин се изнизваше през малкото прозорче на банята, след което се понасяше волно над Канале Гранде. Капитаните на малките корабчета с японски туристи се озъртаха уплашено, и се чудеха къде ли е този презокеански параход и как ли тоз Титаник се е озовал в техния малък и тесен воден свят. Гичка внимателно мина покрай вратата на банята. Някой вътре си миеше зъбите под акомпанимента на бензинова резачка за дърва. Младата агентка се отправи към кухнята за първото си кафе за деня. Минавайки през коридора погледа и се спря на петкраката масичка. Отворено писмо лежеше отгоре и. Обучението и навиците си казаха думата и скоро Гичка вече знаеше съдържанието му наизуст. "Хм. Ю-кун-куна заминава за Варнеция. Значи натам заминавам и аз" - помисли си тя и се скри в шкафа под мифката. Чудно, но някой беше изкъртил мифката и сега имаше повече място в шкафа. Гичка изчака там докато Сърбила тихо се изниза през входната врата и се отправи към кънтящата баня. - Джовани - шепнешком извика русата красавица и разтърси отпуснатото тяло на поета. - Джовани, събуди се. - А - неразбиращо се опули насреща и варнецианеца, но като видя Гичка, мигом посегна към лаптопа си. Отвори уста за поредната строфа, но агентката го прекъсна грубо. - Трябва ми транспорт до Варнеция. Къде е гондолата ти? - Долу е на пристана. Двамата със кака Гичка отплаваме ний рано сутринта. От тука до Варнеция ще се клатичка на моята гондола само тя. - не се стърпя поета и нов карагьоз шльопна шумно във ваната. - Шшшт. Тихо - прекъсна го отново музата. - Тръгваме веднага. Ето стъпваш тук и през прозорчето... - Забравих си лаптопаааааа... Шльоп - чу се звучен плясък отвън. Гичка метна забравения лаптоп през прозореца. - Ох! - разнесе се вик на болка отдолу. - Шшшшт! Тихо! Ще събудиш всички - показа се агентката през прозорчето. С изящен скок тя последва поета във водата. - Ааа, Гичке - плахо се обади Джовани. - Да не те отчайвам, ама някой май ми е свил гондолата... - Тогава ще плуваме - отсече твърдо агентката и с мощен кроул се понесе по водата на канала. В същото време Сърбила вече напускаше спокойните води на Канале Гранде в гондолата на варнецианския поет. Очакваше я дълго пътуване през морската шир. Редактирано от - Bai Car на 18/08/2006 г/ 14:31:22 |
| Супер, Елинор, все едно директно си го преписала от характерно изискано-натруфено по всички правила на кореспонденцията, официално френско писмо, съвсем безгрешно достоверно е. Само с една малка забележчица-обръщението към непозната жена е винаги "Мадам", уважаема госпожо се избягва, остаряло е, звучи така : "Tres honnoree Madame", понастоящем само: "Madame" или "Chere Madame". Задължително обръщението в началото на писмото се повтаря в края му-във финалните поздравления. Но понеже си го написала страхотно, в знак на уважение към постижението ти, дадох си труд да преведа фразата, взела ума на Гичето, на автентичен помпозен френски, за да довършим докрай делото. Ти си франкофон, знам те аз Assures que les actions entreprises de notre part en vue de mieux arranger les choses, rencontreront votre haute appreciation et, esperant ne point perturber vos projets faits pour le plus proche avenir, nous vous presentons nos compliments les plus sinceres et saisissons l'occasion pour vous inviter a nous rendre visite chez nous, une fois les travaux de reparation evisages qui y auront lieu, termines. Veuillez croire, Chere Madame, a l'assurance de nos sentiments les plus respectueux. Прочетох Блиндяй, истински фурор!  Сега начевам бай Цар  Редактирано от - Сибила на 18/08/2006 г/ 15:29:09 |
освен.... Бай Кар = Цар!!! 
