Отиди на страница:
 |
| И аз я прочетох, Ели, но гледам че мнозинството се е застояло пред вчерашната реконтра та отскочих и аз натам. Или па диа ги подбирам и да се местим тук?... |
| А, Бай Кар, няма смисъл от местенето :-) Аз така, за протокола само и за морален стимул на официалния автор :-) Отивам и аз при групата |
Я да не избързваме, бай Кар (Бонжур, м-ме Ели, както се пише в официалната кореспонденция на френски  ) И аз прочетох реконтрата, и ме налегна такова дежа-вю, че се надах режийните да са във вид удобен за пиене с лед... дали? |
Стига да е на аванта  Аз, впрочем, много обичам айрян. Като прелюдия към мастиката, или кака Грозда... |
| аз съм чувала за айран с мастика и мастика с диня - това било много вървежно в Бургас(ко) - отиваш сутринта на плажа, слагаш мастикираната диня в прибоя и по обяд я срязваш. После не знам какво става |
| после изяждаш динята... влизаш у водата... и се надяваш памела андерсън да ти прави изкуствено дишане... |
О, ти се върна  Най-великата поръчка за закуска, която съм чувал, беше някога на Златните - към 11-е изпълзяваме от стаите и се отправяме да "закусваме", един от глутницата поръчва "таратор, бира, диня" Излишно е да уточнявам, защо, както и, че всички бяхме с тъмни очила |
| Една такава диня мастикирана вероятно още е в прибоя на плажа на Аркутино - заровихме я през септември лето 1984-то, и я изгубихме... ти да си я срещала тия дни там? |
| А пък за 11 часа сутринта: Един приятел тук наскоро се върна от Москва и показва снимки. На едната, цялата компания на една дача докато чакат да стане барбекюто пият бял кубински ром в 11 ч сутринта, както той каза "на голо", ма там така се правело. И се возил на Волга с автоматични скорости :-) |