Отиди на страница:
| Имам един приятел, клошар, който държи горните казани в махалата. Към долните не припарва, защото тях ги стопанисва едно друго пиянде. И двамата изкарват по 10-15 лева на ден - от кашони, от пластмаса, от бутилки, от стара хартия, оставена край казаните. Въпреки че се мразят, си изпиват парите заедно. Понякога го черпя бира и си приказваме. Умен човек е. Не в кръчмарския смисъл - да се е нагълтал с десетина научени дълбокомислени фрази и помежду им да разтяга по едно дълбокомислено "даа-а..." Та веднъж той ми каза: "Братле, докато аз съм с двата крака в казана, в Европа няма да ни приемат!" Не знам защо в същия момент ми се стори, че не точно той, а всички ние, 8 милиона баламурници, сме с двата крака в един такъв огромен казан за смет, от който излизане няма. Дано да не съм прав. Добро утро, приятели!  |
| Напоследък Надчертието все по-настойчиво ми заприличва на уикенд-турнирче по тенис на корт за служителите от системата на МВР... Едни такива спретнато облечени, леко побеляли, благообразни чичковци със стомана в погледа разцъкват каренца - Коко подава на Чаво, Чаво пуска на Весо, Весо - на Вальо, Вальо връща отново на Коко, и опять всьо сначала, и цела неделя... |
Реконтрата на Шинов е тъжна; трудно е и е тъжно също така да пишеш за тъжни неща; по-лесно е, напр., да заровиш главата в пясъка и да чакаш някой да те оправи отзад, като междувременно се молиш по възможност да не те боли много, та ако не срама да изтриеш от челото, поне некво малко удоволствиенце да получиш от цялата тая работа. Шинов е професионалист, но ми е терсене да дигна палче баш на подобен материал. Се пак,  Поете, дано не се окажете прав; надеждата умира последна.  |
| Добро ви утро (много рано сте ранили тая сутрин :-) ...това пък нищо не е, а аз видях, как една 'благотворителна' организация е ушила непромокаеми спортни анацузи (горнище и долнище) за бездомните песове... и всички са по размер, много са шик. Сега се търсел и подизпълнител за програмата "ботинки за всеки помияр" инак, нямало как да се усвоят парите от еврофондовете за тази цел. За да се избегнела корупцията в КАТ пък се предвиждал нов закон - всеки шофйор ще плаща по 100лв. глоба на месец (по презумпция)... |
| Един ден зарових главата в пясъка, защото в това видях спасението си. Денят ми до този момент бе претрупан с ангажименти - тичах напред-назад и се чудех кого да по-напред да оправя. Карах наред и не подбирах, защото исках на всички да дам от себе си. Такъв си бях - раздавах се за хората. Но ето, че дойде ден, в който исках и аз да получа нещо от тях. И така, зарових главата в пясъка и зачаках някой и мен да оправи. Но чаках с дни, а никой не минаваше. Доброто не се връщаше. Тогава се присетих да изровя от мазето трамвайната дръжка, с която бяха удостоили дядо ми като почетен ватман, изкарал 45 години в градския транспорт. Дядо ми я въртял през цялото това време и тя беше скъп за него спомен. Взех я и пак зарових глава в пясъка, като същевременно се борех мъжката на трамвая с дръжката. И не щеш ли, веднага зад мен се нареди опашка. Викам - хора, чакайте, бе, не мога да ви кача всичките. А и стихове искаха да им рецитирам, и то свои, написани със свирка от околовръстното на шията. -Ти си Евгений! - викаше множеството насреща ми и напираше да се качва. -Билетите ги направиха по 70 стотинки, сега ти ще ни возиш безплатно - продължаваше да скандира то. Усетих, че назрява сексуална революция. А революцията знаете - накрая сама изяжда децата си и рискувах да ме набучат на кол. Качих ги всичките да ги возя безплатно и така предотвратих назряващите социални бунтове. Не се казвам Евгений, но в такива моменти, както се казва - името няма значение. Ето как вдигането на цените на билетите може да доведе до повторение на Уудсток и опустошителните последствия от него. |
Бай Кар, защо да няма "чуткост", след като отдавна в българския език битуват "градскост", "селскост", "мъжкост" и "женскост"? Дали ще бъде "чуткост" или "путкост", няма особено голямо значение. Нали все за чувствителност става въпрос?! Чуй само как научно някак си звучи - произнеси го бавно и слушай - "пут-кост"...  Ти уж отбираш от тия работи... Амма-ха! |
| туй градскост требе да е некой град осеян с кости, наверна... женскост - Женя с бедрена кост в ръка... или некаде другаде... за пут-кост познай какво ми иде наум... |
| М о ж е б и , а к о м и к у р к а т ч е р в а т а , з а щ о т о с ъ м п р е м а л я л о т г л а д , т о в а д а с е н а р и ч а "к у р -к о с т"? |
| чуткост е, защото е това е нещо ново и измислено и е по-различно от ""познатата наша тъмна балканска"", а пък Геновева го е пояснила тука някъде, в съседство, че и синтаксиса е заразителен. . заразен съм със синтаксис с чуткост ме мъгла обвива, и от духовния ни праксис свят започна да ми се извива |
| И днес ще обядвам :-) Бай Кар, във вчерашната тема Веществено доказателство постнах 2 снимки от Аркутино. Извинявам се за лошото качество, но са правени с телефон. |
| БУРЯ /на Sluncho6/ Буреносните облаци наближаваха полето, като набираха бързо мощ и напредваха сигурно по пътя си. Те обръщаха постепенно в страстната си прегръдка всяка синева пред себе си и стелеха ниска тънка завеса наоколо. В това време слънцето се бе преместило от другата страна на небосклона и си бъбреше сладкодумно с обръжаващите го бели облачета. Започна да става задушно. Въздухът потрепери особено, сякаш за да предвещае, че нещо лошо ще се случи. Това бе ясен знак за птици и животни, които побързаха да се скрият в гнездата и хралупите си. Нейде, край едно поточе живееше семейство цветя, които в този ден, както обикновено, се любуваха на слънчевите лъчи. Те си играеха безгрижно с прохладния ветрец, който закачливо галеше листата им и поклащаше стеблата им. Звънкият им смях се сливаше с ромоленето на поточето, с което бяха също приятели и деляха дните си. Изведнъж се стъмни. Първо небето придоби светлосиво отражение, което бързо премина в гранитено сиво и настана пълен мрак накрая. Ярка светкавица фотографира ситуацията и отмина. След нея, мощен гръм разтресе околността, разнасяйки и до най-закътаното местенце горчивата вест, че апокалипсисът е дошъл. Отново последваха куп светкавици, които сякаш пируваха нашироко, и озаряваха ярко небето като фойерверки. Заваля силен дъжд. На земята обаче, поводи за радост нямаше. Всичко живо се беше изпокрило с изключение на семейството цветя, които бяха изпаднали в паника, защото нямаха подслон, който да ги защити от бурята.Те повикаха умолително ветреца, който да разпръсне с мощта си враждебните облаци и по този начин да им помогне. Ветрецът обаче не им отговори, защото го нямаше; той си беше отишъл и на негово място беснееше остър вятър, който брулеше грубо клоните на цветята и заплашваше да ги прекърши. Цветята нямаха сили да се борят срещу открития враг и изпитаха силен ужас. Те се обърнаха за помощ към другия им приятел – Слънцето. То също не чу молбата им, защото в това време беше обгърнато от дебела облачна пелена, която го задушаваше и му пречеше да я пробие със ярките си лъчи. Накрая, цветята видяха единствено спасение в последния си приятел – поточето. Междувременно обаче, то се бе предвърнало в буйна река, която бучеше зловещо до сами цветята. Те се отчаяха и предадоха, разбирайки, че няма да оцелеят от бурята. Цветята започнаха да се прегръщат и сбогуват едно с друго в очакване на смъртта. И тя ги застигна в онзи момент, в който водата нахлу между стеблата им, забивайки се в корените им и изравяйки ги, ги отнесе в неизвестна посока. След миг всичко утихна. Бурята си отиваше и постепенно всичко се върна към обичайния живот. Слънцето отново огря полянката и си се забъбри с кокетните облачета, животните щъкаха насам-натам в търсене на храна, а птиците чуруликаха мелодично. Само ветрецът и поточето бяха тъжни. Нямаше ги техните приятели – цветята и те пееха прощална тъжна ария за тях. А, всъщност не всичко беше загубено – едно единствено коренче все още стоеше неизкоренено, очевидно оцеляло по чудо. След време то покълна и отново се появиха цветя на същото място, които си запълваха дните в игри и закачки с новите им приятели – слънцето, ветреца и поточето. Редактирано от - Гичка Граматикова на 24/08/2006 г/ 10:21:14 |
Сиби, надявам се с този разказ да омилостивя Слънчо, който от няколко дни ми е сърдит заради една изпусната фраза. Още обидени?  |
фък... тов. кую пак разказа играта на милицюйнерската четворка... пък сички се правят че не забелезват... и е рекъл ишчо че нахубост сила не става... оправяне требва... и ватман... че и контрольорка... е, от липса на контрольорки не можем да се оплачем... в сегашно време има ли контрольорки по трамваите..? едно време си беха институция... контрольорка = афтор-и-тетка... таквиз лозунги се четяха из трамваите навемето... йестърдей падумах по едно време... целата рода на тов. доктора се е збарала сюда... кака му, братото му, другото му брато... то другото брато нещо го нема лейтли, ма ениуей... не е ли туй како-братоевщина тов. докторе...? напълнихте таз честна трибуна на уманитаря с роднини... а може би и с милицюйнери, както четем по-горе... наредихте ги по седалките на трамвая... роднина, милицюйнер, роднина, милицюйнер... само за плюскане и фък плямпат... нема дискъшън... нема съгласие с афторите... и техните тетки... и кой ги знае имат ли си билетчета..? Редактирано от - Алексей Блиндяев на 23/08/2006 г/ 14:04:36 |
| Тоя па нахалитет и се оплаква. Събрахте ли се тука преди две години дебелогъзата сган от критици (цитирам Sex Pistols) ? Събрахте се. Правихте ли се на римски патриции, лежерно повдигайки краци? Правихте се. Лишихте ли от удоволствието да пишат тук почти всички непрофесионални аФтори с маниерите си на литературни талибани? Направихте го. Е и кво искаш сега? Няма кой да ти прави кефа? Прави си го сам тогава, кво цивриш. |
Ау, Топовие, римските патриции може и да дигат лежерно краци, но най - вече се изтягат на диванчето, полегнали на една кълка, угощават се сладко и попийват вино, разредено с вода, като им се препълнят стомасите, въпреки големите им възможности , фащат една клечка, па си бръкнат в гърлото, освобождават се от тежестта на погълнатото и, аде наново - тъпчи- повръщай , тъпчи-повръщай, а като се умориш, забърсваш с края на туниката омазана лъщяща брадичка и утре пак - удоволствието, преди всичко. Те затва се сринала и Римската Империя, казват, поради разложението й отвътре. |
| Ели, благодаря за снимките и информацията. Днес-утре със сигурност ще знам когаи къде ще почивам. тов. Куюс си заровил главата в пясъка. Е, не му ли боцка, чудя се аз. И не му ли се пълни окото с пясък  тов. Льоха не се оплаква. Той просто констатира. докато тов. Топ ни мери гъзовете  а тов. Гичка е романтичка . |