Отиди на страница:
| Още един последовател на Джимо, на който все БАН му е виновна, че не си е обновил библиотеката и ползва авелзамански издания на енциклопедията - а в новите четем: КИСЕЛОВ, Пантелей Георгиев (23.Х.1863-14.Х.1927) Военен деец, ген. Роден в Свищов. Завършва Военното училище в София през 1883. Участва в Сръбско-българската война 1885 като ротен командир и се отличава при защитата на Видинската крепост. ( и т.н.) |
| Браво за статията! Ето такива неща ме радват като ги чета, а не дали Бойко ще подкрепи този или онзи инфантил. Интересно ми е каква е съдбата на ген. Панталей Киселов? Дали е същата като на капитан Петков Войвода? |
| Брей , колко неща не знаем за държавата си и за достойните мъже , които заслужават признание и вечна памет ! Браво Донков - трябва журналистите да възпитават , да провокират и да бъдат коректив на негодниците политици ! |
| В тази връзка се сещам що рев и цифки се изляха по повод взривяването на мавзолея на Гошо Тарабата. Бил велика историческа фигура и народът трябвало да си помни и тачи героите ( особено ония от Лайпцих ) итн итд и блалала. За истинските герои - тишина. Защото паметта за истинските герои от войните би си направила лоша шега с имиджа на днешните държавници. |
Христо Стоичков трябва да задължи милионерчетата от Националната гарнитура да прочетат 20 пъти статията на Донков за да размажат по-качестено мамалигата!  |
| Трябва само да се радваме, че имаме Джимбо, Калин Донков и Божидар Димитров. Първата ни работа е да охулим техните писания, като търсим точките и запетайките. Нека бъдем толерантни и компромисни, другото е остатък от начина на мислене, останало ни от социалистическия интелектуален шлайф. |
Светла памет на Българските войни! Истински мъже са били !Да не забравяме! Да помним, че това са нашите дядовци! Хвала на тези майки, който са ги отгледали и възпитали. Донков продължавай в този дух!  |
| Донков продължавай в този дух.България трябва отново да преоткрие своите истински герои, а не тези измислените които ни пробутва една партия вече няколко десетилетия.Да се преклоним пред тези които загинаха за да я има България.Те са истински пример за следващите поколения.Българинът трябва да знае истинската си история. |
| Чакай бе Донков, на 50 км от Варна има едно село кръстено на неговото име, Генерал Киселово старото име Емир Кьой, това за паметта, а че тя е избирателна според политическите и обществени пристрастия и ориентация на държавниците си напълно прав... |
| Из Епопеята на забравените през Първата световна Генерал Иван Колев е роден в Бесарабия през 1861 г. Бие се като доброволец в Сръбско българската война. Завършва военно училише в София и военна академия в Торино. През Балканската война е началник-щаб на Трета армия. През Европейската инспектор на конницата и командир на Конната дивизия. Предвожда я в Добруджанската кампания, където в низ от бляскави победи щандартите є се покриват със слава. 6 срещу 40 През време на боя при Курт Бунар (2 септемврий 1916 г.) генерал Колев, възседнал черния си жребец Пирин, придружен от двама конни ординарци, напусна наблюдателния пункт, гдето беше щабът му, и се понесе напред. Галопирайки из полето и търсейки по-удобно място за наблюдаване развитието на боя, генералът забеляза, че лявата бригада, която трябваше да се яви в тил на румъните, се бави някъде около с. Куюнлукьой и че противникът вече започва да отстъпва. Чувствайки, че румъните ще се изплъзнат от капана, който им беше приготвен, генералът сам, с двамата си ординарци, се понесе на галоп напред към Курт Бунар, за да открие причините за забавянето є. *****
Редактирано от - bot на 01/09/2006 г/ 10:36:11 |
| Генерал Пантелей Киселов не е бил забравен, присъства в енциклопедиите и не виждам смисъл от насаждане на мнения, че ние българите не познаваме историята си , тя била изкривена и прочие. |
| Позив разпространяван сред руските войски от Българската армия на Добруджанския фронт - (снимка: натиснете тук) |
България е единствената балканска страна, влизала с армията си в столицата на друга балканска държава- в най-ново време разбира се. Става дума за 1916г., а столицата е Букурещ. Само малко сме го поразграбили  |
Браво точно така!!! А некой ще ми учи медицина със забрадки, пък и ректора се чуди какво да прави, консултира министъра!! Ами да прочете вестника!  |
| Браво на г-н Донков..Защото точно от това има нужда днешна България- да помни героите си, а не да се срамува от историята си!! Още веднъж похвала за статията!! |
| Здравейте г-н Донков, Преди седмица написахте статия за поетът М и неговата читателка-почитателка. Пожелахте си и на себе си такава, е имате си. И да ви призная отдавна исках да Ви го кажа, а по ирония на съдбата избрах точно да го направя след статията Ви, за която мога само умерено да Ви поздравя. Не защото е лоша или е лошо да си припомняме националните ни герои, а защото зарежда с емоции диваците. А надали има по-лоша идея, ако искаме да гасим огън, от това да му налеем още масло, вместо вода. Ръкоплясках Ви и когато писахте за “вечния замръз” на балканите, ръкоплясках Ви и когато написахте, че заради неадекватността и услужливостта на редакцията Ви, не са ви публикували материала за Топлофикация – София. Ръкоплясках Ви до сега повече от колкото на друг любимец на форума тук – Дмитри Иванов или както той сам иска да го наричат – Джимо. Който слава на бога най-сетне се престраши да напише една храбра статия оня ден и ДИРЕКТНО да каже: “Мисля, че България води безгръбначна външна политика и това трябва да се промени.” Да това наистина беше велика статия на Джимо, и макар че за него остава отворен въпроса, защо се сети да напише този материал едва сега, а не когато http://www.segabg.com/online/IMG/2237/009 7-large.jpg , трябваше да четем промивките на мозъци на Елена Поптодорова, че видите ли американските бази няма да ни въвлекат във война, а неусетно и без пари си подарихме военните бази на американците, тогава през април Джимо писа само подсъзнателни послания като: “Good night sweet prince, тъй различен от крадливия мишок в Англия, когото великденчетата титулуваха български принц.” Които пак са си на ниво, но не такива послания трябват за българския двумерен мозък г-н Иванов. Но тази седмица Джимо с “Призракът на Троцки“ Ви надмина г-н Донков, надминави много пъти. Да хубаво е да си припомняме и да не забравяме героите си. Но както и сам сте описал онова с което се превземат крепости е геройство и диви емоции. Но с това не се градят държави. Ето я и малката причина, нашите войски да печелят битки, а нашите политици да губят войните. Истината е, че и преди и сега, дори тези наши славни герои са били верни и са помагали на политически идиоти. Ето защо няма да приема нито от вас г-н Донков, нито от който и да е друг наш публицист да седи и да си трае за тази диващина, която продължава да върлува като болест из България. Политика се прави със смирение и с много много абстрактно мислене. Продължавайте да копаете във “вечния замръз” г-н Донков, а не ни поднасяйте оди за героите. Защото ние и с героите си можем да се гаврим и го правим непрекъснато, макар и искрено да ги обичаме и тачим. Да гаврим се, защото какво друго е сервилното поведение на сегашните български граждани и политици, към и бездруго несъществуващите “велики сили”. Да тях ги няма мили деца, а това което сега ни остава да направим е просто да ги забравим. Просто да се държим като граждани, граждани които осъзнават смисъла на това което демокрацията представлява, а не да плачкат само, че демокрацията не била единствената и най-съвършената, чунким някой от вас, някога я е виждал и направил, че да ги плямпате такива. Освен едва сдържащите се емоции да атакуваме крепостите, трябва да имаме добротата да се разбираме помежду си, не само да си пресоваме гняв в душите, защото той върши работа само там дето трябва да убиваш. В мирно време, трябва да се гради, трябва да се уважава ближния, да се обича дори, но не емоционално, а с мисъл и разбиране! Това което трябва да ни остане от тази статия е, че наистина трябва сами да мислим с главите си, да пренебрегваме заповедите на “германските главнокомандващи”. Иначе ще си останем за винаги един васалски народ, само дето сега заменяме господаря си с някой друг, който и да е той. Тежко на глупците, които копнеят за стария господар, точно толкова тежко и на тези, които копнеят за нов господар. Времето и героите ни показват, че адекватността не позволява да се служи на господари, а на държавата ни! |