Мителойропа 2006
Отиди на страница:
| Пътищата в Хърватска са най-добрите, тунелите през планината Велика Капела са обточени с разни екстри - червени диодни светлинки, розово светещи пътни знаци и големи работещи вентилатори. За дупки и затворени платна на става дума. Унгария и тя напредва с магистралите и почти е свързала Будапеща през Балатон с Хърватска. В Словения всичко е по-малко, но прилича даже не на Мителойропа, ами направо на Швейцария. От Балканите няма и далечен спомен. В Словения е най-евтино и явно стандартът е общ за всички граждани, не само за които са си насмогнали на харча. Хърватската граница: Добар дан - добар дан. Све сте бугари? - Тъй вярно. Чие е ауто? - Рентакар Будапещ. - Документи! (гледа ги небрежно, за разлика от унгарските на излизане, които проверяват с компютърна система) Имате ваучер? - ?!? Де че спиете у Загребу? - Ще си намерим хотел. Колико паре имате? - ?!? (показвам "пластик" - Виза, Мастер - гузно - "живеем в Америка"...) Кисела усмивка - Фала, чао. По радиото - добродошли у Загребу   Цели изречения по улицата звучат като на български - софийски, не варненски. Децата питат - как да кажем еди-какво си - ами говорете на български. Номера минава, хърватите разбират и отговарят разбираемо, някои сигурно ни взимат за бюрманци.  Загреб е приятен средно голям град, леко овехтял, с модерни сини трамваи като в Атина, над главната улица и площада (Доньи град) има стар град като пловдивския - Горни град - и дворец с готическа катедрала - Каптол (ударение на а). В ресторантите навсякъде имат шопска салата (с това име) - същото и на морето в Ровинь. Основната храна е чевапи на самуни - няколко малки кебапчета между две горещи питки, хубави са. Пихме хърватско вино Рибар, не е лошо. Бирата - ок. По центъра има няколко "виенски" пешеходни улици с вида на Леге, с чадъри и маси в средата и кафенета острани, вечер кипи живот.    Загребския небостъргач (небодер) - на около 15-16 етажа. В Риека има хотел Небодер на 10-12 етажа. |
| Към морето - зад планината (върла, тук-там като Триградското ждрело) е все едно Италия южно от Неапол. През една шеметна урва - каменен замък кацнал на отсрещния връх. Шосето лъкатуши надолу. Под билото - високи соц бетонни блокове, под тях - вълноломи, пристанища с ръждиви параходи, контейнери, сбутани в най-недостъпни места, железница не стига, а въжени линии. Най долу слизаш в стария и доста красив италиански град Фиуме (Река), сега хърватската Риека - с един чаталест фиорд сред скалите в центъра, Риечина. Стръмни тесни улици, паркирането невъзможно. Риека не е курортен град, а промишлен - хърватския Бургас, и с такива размери. Има само три хотела, пълни догоре, и от третия - Небодер - ни казаха за едно скрито мотелче малко извън града, дето ни огря. От терасата на мотелчето се открива широка гледка към залива Кварнер и гористия остров Крк. Бреговете са стръмни и скалисти, пясък не се вижда никъде. Ядранско море - досущ като неаполското.  Народно казалище Ивана Зайца  След Риека и още чифт отвесни варовикови стени и тунели е п-в Истра (ит. - Истрия). Това исторически е част от Венецианската република и в ново време в Австро-Унгария било в областта на гр. Триесте (славянски - Трст). След ПСВ дадена на СХС кралство, въпреки протестите на Италия. Фиуме била фактор за фашизирането на Италия! Поетът Маринети (или д'Аннунцио?) искал да я освобождава като Ботев. Данте писал стихове за Пола (Пула), дето се свършвала Италия. СХС набързо прочистили италианците, дотогава мнозинство, и докарали хървати. Сега италианските туристи са си превзели обратно крайбрежието, и надписите на градовете са двуезични. Хващат се повечето италиански ФМ радиа. Пула е известна с римския си амфитеатър, подобен на атинските под Акропола (образци за въстановяването на пловдивския и сега на софийския), но тесния път до нея беше адски задръстен за някакъв фестивал, та хванахме пътя за Ровинь (ит. Ровиньо) - правилен ход. Ровинь (ударение на о) е като Несебър на попуостров (стария град), като Балчик на зелени тераси (новия град отгоре), целия е от излъскан до блясък розов камък - кея, калдъръма, къщите, всичко. Вземи къщите от Флоренция край р. Арно, увенчай ги с кулата на пл. Сан Марко от Венеция и тесните сокаци около нея. Наоколо - зелени острови с кипариси като Капри - островите Бриуни (Бриони) - Евксинограда на друга Тита       Има много кръчми (уцелихме една на бюрманци - е какво искаш, гОспожа?), но и много арт галерии и афиши за летни фестивали като Варна. На кулата се качваш 8 етажа по клатушкаща се дървена стълба сред гълъби и италиански туристки, фантазиращи нещо за Микеланджело и шифъра на Леонардо    Като у нас предлагат стаи, на кея се приближи стеснителен възрастен господин, извини се и каза - имам една соба... Сред цялата гиздост няма нито един кв. м. плаж и никой не видях да се къпе в бистрото Ядранско море. Лодки има много, даже изгнили стари рибарски сеферки. Голям курорт с хотели има малко на север, Пореч (Паренцо), а Пиран (Пирано) в Словения е като копие на Ровинь, но по-малко. Има и още няколко по-малки градчета. Това е само Истрия, северното крайбрежие. Хърватия има и далматинското крайбрежие със Сплит (Спалато) и Дубровник (Рагуза). Редактирано от - Чичо Фичо на 12/09/2006 г/ 15:52:55 |
Свършва карстовата Истра и почва република Словения, чието крайбрежие е колкото от Галата до Траката. Посрещат те млади полицайки блондинки. Първо минаваш по дълъг мост над една блатиста речна долина, завършваща с морски солници, сетне покрай един дълбок залив с по-високи зелени брегове с кипариси и вили. Покрай морето изникват ред луксозни хотели  Това е Порторож (ит. Порторозе), който много прилича на Златните пясъци - на стария булевард от Ривиера до Интера, със зеленината, без сергиите. Толкова е голям. Клонести борове, подстригани ливадки, цветя, хотелите са като нашите Астера, Марина и т.н., но малко по-старички. Има афиши за концерти класическа музика   И тука няма пясък за цяр, хората се пекат на тревата или по бетонните кейове, опасващи брега. Има пристани с доста яхти Зад Порторож минаваш един още по-висок бурун и слизаш в Пиран (Пирано), словенския Ровинь, почти близнак, малко по-малък. Същата розова венецианска кампаниле (камбанария), същите пастелни къщи, накацали като чайки една над друга  Следва по-голям залив, на който е Копер (Каподистрия), голямо пристанище и на вид доста индустриален град, и зад него се мержее Триесте (Тръст) в Италия. Триест бил много важен по австрийско време, основната морска база на империята (заедно с Котор в Църна гора) - имало австрийски адмирали* като героя от "Дъ Саунд ъв мюзик". Космополитен град, в който в началото на 20 в. живеели писатели като (по памет) Джеймс Джойс, Умберто Саба?... ______ *То имало и унгарски адмирал - Хорти, адмирал без море и флот, който управлявал монархия без монарх *** Словения, за разлика от Хърватска, била австрийския кронланд Карниола, в същинска Австрия, а не в Унгария - това много личи. В Австрия има и други исторически славянски земи - Каринтия (Кернтен) и Щирия (Щайермарк) - понемчени в старо време  От нашия хотел  Любляна е малка, китна, мини-Прага в полите на Алпите (изглеждат като Витоша, ако не и по-върли), на 20 минути е от хубави ски курорти - Краньска гора и др. Вечер е хладно. Юлийските алпи - Джулия, по-нататък е Горица - Гориция, дето се сражавал героя на Хемингуей от Сбогом на оръжията. Преди 4 години в Стреза на Лаго Маджоре пак се бях сетил за него Има малка, но пълноводна река Любляница, с върби, параходчета, с един хубав троен мост в центъра. Барок, модерн, селски немски къщи, хубави съвременни блокчета, чисто и културно - Швейцария, или по-скоро гр. Люксембург Тихи, спокойни, възпитани хора. Повечето русоляви като чехите и маджарите. Има австрийски и холандски туристи с лули в устата. Руски артисти веселят публиката с романси, точно каквито сме чували някога в Залцбург. Отсреща - джаз клуб. На другия мост свирят двама чуждоземни блусари с ел. китара и хармоничка. Не ти идва на ум за чалга   Словенския държавен глава, той май още е екс-комуниста Кучан, живее в крепостта на върха. Имат и квартал Трново   Край реката под върбите някъде напомня Амстердам, червените фенери, но тука нямат неприлични гледки и намигащи тайландки във фосфоресциращи трика Словенското вино и боровинковица също не са лоши. Закуската в хотела е като във виенски хотел. Казват, че националното ястие им било виенски шницел, но имат други вкусни домашни ядива в малки евтини семейни гостилнички, почти празни вечер Сутринта като станах нямаше ток и слязох долу да се оплача на един културен дядо, дремуцащ на рецепцията. Той се обади на друг дядо, също с вид на професор, с тесни очилца, пристигна за две минути, врътна нещо на таблото на етажа, провери дали светна в антрето и деликатно ми каза да видя и вътре - "соба". Езика им повече прилича на чешки, нежели на хърватски, ама ни разбират добре  Село край Любляна. Чудна работа - как брачата срби са мислели да задават наклон на тия хора?! Ахмак свят Словения има и един вече световно известен философ - Славой Жижек. С което май е също уникална сред братските страни. Опитвал съм да го чета добросъвестно не един път, простичко пише, и не че съм запомнил нещо - обикновен западен левичар, ама името му знам и насън да ме бутнат. Знаят го и почти всички интересуващи се от философия. И това хич не е малко |
| Вчера говорихме за Триград и околностите му. В двора на хората в които нощувахме:  По пътя за "Дяволското гърло"  И такива надписи се срещат по пътя Ядохме пъстърва у хазяите, специалитет на Триград, с пататник (страхотен): Редактирано от - Нели на 22/09/2006 г/ 05:50:15 |
По пътя за язовир Въча: В язовира има къщи. Връзката със сушата е по телефон, лодка идва да ви прибира:    |
