Отиди на страница:
*****
Редактирано от - bot на 12/09/2006 г/ 09:07:27 |
| вероятно критериите по които са белетристи като д-р сфирков , г-н бежански и други техни колеги писести в реконтра са избрани да занимават читателите се основават на весткикарският принцип на днесният ден моор ис лесс, което преведено означава това което интелигентният читател вече е разбрал, така че не се очудвам на редкационната политика в тази рубрика да се поместват обидно глуповати за част от читателите файлетони като примерно този от вчера и особенно днесният.соред мен редакцията би трябвало да не подцениява толкова много тази част от аудиторията за която подобни идилично пасторално блудкави есета несамо са трудни за четене но и за разбиране.лично мое мнение е че за вестника и рубриката би било добре да намери няква нова формула и си в(ъ??)звърне репутацията с по интересни и смислени материяли писани от нови талантливи и по интересни автори, ако иска реконтра пак да бъде уважавана и харесвана от читателите които не обичат да вдигат палче за всяка сричка с еротичен подтекст, а това че има и хора които имат готово позитивно мнение за някой автор независимо от блудкавите му понякога памфлети е огледалният образ на самият автор-човек с измамно чувство за талант.разбира се понякога има и хубави неста но само понякога а и твърде рядко за съзаление.наздраве на сички александъровци на патерица за именият им ден(11.9) |
| "Чуло, ма неразбрало, тва Мите, на БежАнецо момчето "- мислеше си нане Геле, докато грижливо нарязваше на парчета последната страница на вече прочетения вестник-"Сичко е заради засуканата даскалица" . След това взе да мачка вече нарязаните парчета хартия и се отправи към нужника на двора, танананикайки си: "Дрът козел млада върба лющеше..." |
| Моля някой да ми каже какво означава думата "налезен". Сигурно на някакъв диалект е, но в нашия край не съм я чувал. |
| Ами, мисля, че е нещо като нахилен, моите спомени от самоковски говор са - какво ми се лезиш? в смисъл какво ми се хилиш? Може да има и друго значение. А за парчето - ами на мен ми хареса, защото ако си дадем сметка, колко обеднява рубриката на нови сюжети, а това е свежо именно като сюжет. Темата за връщане в детството - но не като спомен, а като реалност, е вечна и много благодатна, мнозина автори са я експлоатирали успешно, както и връщане във времето (единият янки на Марк Твен само колко струва.  , а след него вече има доста сурогати, най-вече във фантастиката, а темата е пълна с хумор преди всичко). На мен например един от кошмарите ми е, че съм в училище и трябва да пиша класно. Най-ужасното е, като имам класно по руски език, тогава и в съня си се усещам и се възмущавам - ама сега ще им покажа дипломата, дано ме освободят от класното, имам квалификация на преподавател по руски език все пак .  И след това се събуждам... |
Лично на мен реконтрата ми допадна! Идеята на автора, поднесена с нужния хумористичен заряд, ми напомня на стратегията на бившия социален министър в правителството на НДСВ за соц. надбавки срещу временна заетост - също толкова опортюнистична и комична сама по себе си. Жалко е, че трябва да се радваме на трагичното, но инак нямаше да я има трагикомедията.   |
| Ползва се и в младежкия жаргон, само че за благозвучност й се добавя едно "н" и става "кво ми се лензиш като мангал у офис, бе?" Което ме подсеща, че и на македонски е така: "кво са лензиш , кат сиганче ф офис?" |
| WC_designer, сега ще се поучаваме ли?! Или ще си играем на Панспермия...сред "Вся осталная" Вселена?! "Сите Тъпи, сал' АЗ-ът ми е Най-По..."!  |
| лично мое мнение е че за вестника и рубриката би било добре да намери няква нова формула и си в(ъ??)звърне репутацията с по интересни и смислени материяли писани от нови талантливи и по интересни автори Дай по същество. Бъди наша отходна светлина в тази все по-загниваща реканализация. Напиши една реконтра-образец, та да видим. Или поне навий някой "талантлив и по-интересен" автор да се включи. Редактирано от - И ся ко? на 12/09/2006 г/ 13:03:53 |
| Отнякъде навлезе студ и пантите на прозорците ми заскърцаха, сякаш ще се откъснат от напора на бръснещия вятър. Стана тъмно. Призрачно. Носталгично. Само нейде сова зловещо избухва и напомня, че е умна. Изчезва. Поглеждам през прозореца. Всичко ми се струва нормално, с изключение на самотните дървета в двора, които огъват покорно корони, за да се поклонят пред някого. Но пред кого? Не съзирам. Познат, но боязлив трепет преминава през тялото ми. С ноздрите си усещам как едва доловим, специфичен аромат, се разнася бавно във въздуха като мека слана върху трева. Въздухът статично потреперва и спира да се движи. Часовникът също. Една усмивка се очертава постепенно на стъклото на прозореца и блясва с пълна сила. Тя ми се смее като дете. Усмихвам се и аз, полу-успокоена. Тревогата окончателно си отива, защото усмивката е позната и искрена. Доверявам й се, защото е на приятел. Редактирано от - Гичка Граматикова на 12/09/2006 г/ 14:55:45 |
Добра си е реконтрата, макар да изглежда непретенциозна и малко безгрижна /с право, защото такива са законите на жанра/ си е съвсем на място и съвсем сериозна - ресора на нейна синдикална светлост - Янка Такева - закриването на училища и уволнение на учители поради пуста демографска криза. Авторът й е намерил цаката на кризата с втората, и то много сполучливо приложена идея за кръговратите в човешкия живот - че към залеза си, човек се връща духом/за съжаление не физически/ в невинния си изгрев и всичко започва отначало. Ех, де да започваше наистина..... |
Здравейте, приятели!  Ре... нейсе, финалният акцент на строгата домашна господарка си го бива... Геновева и Сиби  ме подтикват да изрецитирам едно четиристишие... от вчера ми се върти в главата:Как искам да се върна във детството, в което светът край мен и в мене е бил без имена не е било кошмар, ни болка битието, а само сън в нощта ми и чудо през деня. |
Фуле, , страхотно!Ето и от мен нещо за теб, кратичко е - Йожен Йонеско, един от бащите на абсурда за смисъла на човешкия живот, за началото му, за края му, за радостите и страховете му и накрая за това защо пишат писателите. Така, в удивлението си пред този огромен, хубав, страшен и пъстър свят, започнах да преоткривам – съзнателно, полусъзнателно и съвсем несъзнателно – писането, творчеството. А има и нещо друго: лесно е да се отгатне. Да се опиташ да извадиш от забравата всичко, което си преживял – детството, срещи с хора и различни места – все неща, на които държиш. (Защото лошото всеки иска да го забрави, нали?) Да пишеш, за да продължиш всичко това, да продължиш себе си, да победиш смъртта. Ние всички сме там – в нашите книги, картини, музикални композиции. Всички, в крайна сметка, търсим някакво безсмъртие, макар и малцина да го признават. Пишем, защото не искаме да умрем, макар да знаем, че сме смъртни. Пишем, защото сме нещастни. Аз мисля, че сред тези мотиви има два много важни: да споделиш с някого учудването си, удивлението си от екзистенцията, от чудото на света, и да нададеш вик пред Бог и пред останалите хора. Да покажеш, че съществуваш. Всичко друго е без значение. Цялата статия : Натиснете тук |
| "Пиша, за да намеря отново светлината и да я покажа на другите. Тя се намира на границата на Абсолютното, което аз непрекъснато откривам и изгубвам." "Да подчертая и факта, че изпитвам удоволствие от писането, радост от възможността да се изразявам, да разказвам истории и неща, които някога съм преживял. С една дума: удоволствието да създавам различни светове. Нима всеки писател, всеки художник не желае това – да създава нещо, да бъде като малък бог, да бъде освободен, да твори?" "Пишем, защото не искаме да умрем, макар да знаем, че сме смъртни. Пишем, защото сме нещастни". Поклон.  |
| >>><<< Реконтрата требе и да е поучитъелна и такава е баш улучена, само дето липсва карагьозчето да каже на бабата "ай сиктир ма дърто, връщаш се у старото корито и без петарка на седмица! Капиш!!!"  |
Фуле , аз съм и ще си остана от породата на читателите.Защото, пишман писатели много, но малцина са избраниците на Музата, целунатите по челото с оная целувка свише. За мен е почти усещане за дълг, бидейки добросъвестен читател, твърдя, с много добър вкус / и тук съм несъгласна с ВЦ дизайнера, че попадам в числото на наивните читатели, съвсем не, напротив/ да поговоря с гласа на някой от безсмъртните, а такъв несъмнено е вече и Йожен Йонеско, радвай се, радвай се, домнуле Йонеско. |