Отиди на страница:
| цялата тази дандания с десидентите е една смехория. М. Неделчев, както и Сугарев и др. идват от един идеологически институт на БАН и се ползваха с всички облаги. Когато минималните заплати в България бяха 100 лв. той само за един ден командировка за представяне на млад писател в Бургас вземаше толкова. Храни куче да те лае. Хич и не са мислли как да станат хавеловци. Единствено се стремяха да си осигурят повече такива командировки. |
| Стига с тези дивотии за георги Марков бе кадесарски измети...тези които го убиха още са живи и подлогите им продължаат мръсната кампания. Намериха се и "свидетели" .. Ако те изпращат на никой не знае бе, а то и Виктор знаел и още един куп прошляци с параноя в главата... Един човек се намери да каже истината за българското комунистическо блато и руските му поддържници и няма да му простят и в гроба... |
| ...пеницилине, душо... ...людмила затри жорето... ...просто не вървеше, пред МИ6 да си нещо като даяна на изтока и да примираш по лапацалник от бебецето... ...боцнаха го като моряк маслинка... ...с маниер... ...аланикиДа... |
| Боцнаха го и са живи и здрави - и нагли. Само Димитър Стоянов и Живков си отидоха. Виждал ли си карабината, която Димитър Стоянов е подарил на Калугин, заради убийсвтото. Чел ли си какво е инкрустирано на нея? Или Димитър Стоянов, Живков И Калугин (плюс Сергей Голубев и Юрий Суров са агенти на МИ6.).А българската страна знаеш ли им имената... Мръсни гадини.. Знаеш ли как са се подготвяли и къде са попрбвали рицина... Има още въпроси, но ще направя малко отклонение... Ако българското следствие си беше свършило работата, сега сина Мирчо Спасови и някои други нямаше да изпращат хора от мутренсикте кръгове и от стари комунистичски фамилии да вършат убийства отново, че и на чужда територия се опитват... А ти кой знае какво си правил в Гърция, ако там така си вършил работата си, както елементарната дезинформация, която предлагаш, си представям какви джеймсбондовци сме имали.. |
Смешни хора... Г. Марков нямал нищо общо с комунизма  Нито пък с тайните му служби Нито дори със съветските Инак ей така за черните му очи е бил допускан често до Т. Живков, съветвал го е, ходел е на лов с него наред с отбрани доверени лица и верни съратници Жмулю пък се оказа страшен дисидент, люто репресиран от режима като начлник отдел в Комитета за култура при Людмила Живкова, с чийто подпис е издадена книгата му "Фашизма" /камък в някакво блато / и с нея става кандидат на науките През 1990-а всенародно се самоопредели като марксист  , после стана персонален либерал  Правенето на тази енциклопедия е една глупост за утеха на никому ненужни срсеми, изплували за кратко над повърхността във вид на мръсна пяна. |
| Добри хора, обадете ми, великият десидент Сугарев, какво е написал като поет след 10 ноември 1989 г. Май и той като великата поетеса Миряна е с изчезнал талант, но с кацнала на рамото демокрация? |
| Марксчо++, М. Неделчев никога не е работил в БАН, а пък Е. Сугарев никога не е представял млади писатели и с никакви облаги не се е ползвал. Аман от хора, които дрънкат абсолютно безотговорно и наизуст - и над, и под чертата! |
| Преди време журналистът Велислав Русев се беше добрал до документи на Шесто за дисидентите и публикува интересна статия, която вече я няма в Интернет (беше публикувана в "Монитор" ), но съм я запазил и внисам част от нея: Придобиването на нови агенти е ставало много често именно чрез профилактика на преценени като инакомислещи лица. Те са се съгласявали да сътрудничат с мисълта, че ще ги оставят на мира. Шесто обаче редовно прави анализи на цялата си агентура. От цитирания вече доклад от 1976 г. се разбира, че голяма част от нея е неблагонадеждна: "Наличната агентура не ни обезпечава по-плътен контакт с противника за водене на по-настъпателна работа срещу идеологическите подривни центрове….Незадоволителни са агентурните ни позиции в творческите съюзи на художниците, артистите, журналистите и особено в импресарската дейност". В същия документ са изброени имената на преценените като най-опасни. Споменати са Иван Рудников, Георги Божилов - Слона, Михаил Величков, Блага Димитрова и Йордан Василев, Петър Динеков, Любомир Тенев, Валери Петров, Гочо Гочев, Анжел Вагенщайн, Георги Мичев, Христо Радевски, Леон Даниел, Стефан Цанев, Вили Цанков, Радой Ралин, Атанас Натев, Атанас Свиленов, Енчо Мутафов, Михаил Неделчев, Владилен Попов, Любомир Йорданов, Александър Обрешков, Спас Русинов, Юлиан Томанов. Сред тях са някои от българите, които ДС наистина е смятало за дисиденти преди 1989 г. Според признания на негови служители такива са били не повече от 60 души, въпреки че според никога непубликувана справка от средата на 90-те години на МВР за дисидентващи по времето на тоталитаризма са претендирали над 4000 човека. Цитираните имена показват, че дисидентите, ако изобщо ги е имало, не са представлявали никаква опасност за БКП-държавата. Те нямат и никаква заслуга за "прехода към демокрация", защото такъв преход не е имало. 10 ноември 1989 г. беше една голяма инсценировка на висшата номенклатура, която продължава и до днес. Така наречените "дисиденти" бяха само част от необходимия миманс в разиграването на постановката, изиграха си ролята, пооблажиха се с някоя дребна трошица (депутат, посланик, фондацийка) и сега заслужено са никому непотребни. Редактирано от - Д-р Тормозчиян на 16/09/2006 г/ 23:45:32 |
не разбирам за какво се ядоса антибиотика, беше очевидно че чичата е типичния ченгеджииски малоумник, които дори не знае кога е убит Георги Марков, а да очакваме че знае и кои го е убил, би било противно на елементарното човешко мислене, нали  Проблема на Мишо Неделчев е че не знае да се оттегли с достоинство, а за да поставиш на едно ниво веселиновския цървул с Георги Марков се иска и вродена простотия...а може би начало на Алцхаимер, кои знае |
| Д-Р ТОРМОЗЧИЯН, /:/ "...Цитираните имена показват, че дисидентите, ако изобщо ги е имало, не са представлявали никаква опасност за БКП-държавата. Те нямат и никаква заслуга за "прехода към демокрация", защото такъв преход не е имало. 10 ноември 1989 г. беше една голяма инсценировка на висшата номенклатура, която продължава и до днес." ......................................... ......................................... ..................................... Това е АБСОЛЮТНО ВЯРНО! "Демокрацията" СИ я докараха хората, които до 1989 г. бяха натрупали ГОЛЕМИ ПАРИ! Но просто Пари, а НЕ Пари-Капитал/пари, които, чрез влагане в производствена или финансова дейност, да носят още ПОВЕЧЕ пари /. Превръщането на обикновените Пари на тези хора в Капитал НЕ беше възможно при социалисткически/комунистически/Производс твени Отношения и 100% ДЪРЖАВНА Собственост върху Средствата за Производство! Затова ТЕ си направиха КОНТРАреволюцията през 1989 г. и следващите! Приказкикте за "дисиденти", за "демократи", за СДС, БСП, и прочие, са приказки за наивници, приказки за МАНИПУЛАЦИЯ на наивници- за да НЕ се усетят овреме хората и да се противопоставят на КОНТРАреволюцията! Както и стана, впрочем, в действитеност- Мнозинството от българите повярваха, че става въпрос за Демокрация! А, всъщност, ставаше въпрос за ПАРИ! За много Пари- но вече НЕ в държавната Хазна, а в ЧАСТНИТЕ джобови и лични банкови сметки на новите Капиталисти/бившите "номенклатуристи" с Многото обикновени Пари и обкръжението и юртаците им/!!! И до днес се чудя, когато хора се чудят, че новите капиталисти били все от бившата Номенклатура или обкръжението и слугинажа й?! Че кой друг да бъде, бе, хора- нали Големите Пари и Властта преди 10 ноември 1989 г. бяха тъкмо у тези "червени" хора?!  |
| Аз всички подобни твърдения, и студии, си пречупвам през собствените спомени, където, за мое голямо учудване, фигурират - тогава! приятелчета от купони, а днес - известни български пера, локализирани в чужбина, с име, което в конкретния случай няма да спомена. Та, в съвсем първите години на демокрацията, когато вреше и кипеше, ходя аз, запъхтяна, със синьо поръчение, току що превзела чрез преврат властта в едно софийско централно читалище. И срещам едно такова приятелче, дето не ща да му кажа Името сега. И понеже знам, че е компетентен по въпроса, с интереси в литературата и т.н., го питам - Кажи, моля ти се, хубаво име, че ще преименуваме едно читалище. Какво ще кажеш за "Георги Марков", сега много се говори за него. А той ми вика - Сакън, ма, как на това ченге ще кръщавате читалище! Виж, ако искаш достойно име, вземете "Райко Алексиев". Така и стана, прекръстихме го именно така читалището. А Името беше и сега е съвсем вътре именно в английските дела. Аз лично - му вярвам. Личен поглед и спомен, казвам, може и да не е така. А Мишо Неделчев се броеше за голям дисидент, особено в Съюза на преводачите, понеже Леда Милева не го обичаше. И за какво - ами защото литературните му есета и анализи бяха модерни, занимаваше се със символисти, позволяваше си по-волни и по-силни средства, отворен към модерните литературни теории. За други негови дисидентски подвизи не знам, освен че в края на декември 89 г. като парче доказан литератор беше един от учредителите на Радикалдемократическата партия, ама тогава какво ли не се учреди... впрочем, на тази партия й провървя, тя се запомни, макар и с кратък живот, от нея излязоха Елка Константинова и ... внимание... Надежда Михайлова.  Е, и това не е малко, нали, като си помислим пък за Йоло Денев и Славомир Цанков...  |
Свежарков, а дали и Л.Л. е имал нещо общо с комунизъма и тайните служби. Не зная какви са били личните ти мотиви, за да се откажеш от дървото на поета и да се прехвърлиш върху стълбата на кариерата (искам да кажа - асансьора). Може би си смятал, че имаш нужда от простор и че властта ще ти го даде. А може би и ти, като всеки простосмъртен, си решил, че животът се живее веднъж и че е за предпочитане да бъдеш богат кмет, вместо беден поет. Това си е твоя работа. Въпрос на избор. Или на предопределеност. Мъча се да си представя как ли изглеждаш сега. Сигурно си понапълнял, гласът ти е понатежал, но лицето ти си е запазило детските черти. Може би си придобил онзи професионален навик на някои наши ръководители, да гледаш хората, без да ги виждаш, и да ги слушаш, без да ги чуваш. Защото това идва от закона на Стълбата. Не съм сигурен и не зная много неща около тебе. Но има едно-единствено нещо, в което съм сигурен - че ти не си щастлив. Това ясно личи от последните ти стихове и от статиите ти, които по повод и без повод пишеш; това личи от експлозията на гняв и безсилие, на болезнено съзнание и тъпо самодоволство, на бунт и на раболепие. Би ли могъл да си представиш Христо Ботев като верен камериер на Митхад Паша? Натиснете тукПовече тук: |
| чичата, тия приказки да не си ги чул от бай ти Костадин Кюлюмов. И той живееше в тоя тараф.А синчето му не го ли утрепа същата тая ДС |
| 1. В България опозицията беше избита напълно до 1949 г. Единици останаха да се съпротивляват на режима. Но нито един от тях който доживя до 10. 11. не се допусна до ръководството на СДС. И нямаше как да се допусне, след каот това ръководство беше спуснато от горе, от БКП-ДС мафията. Истински репресираните си останаха непознати за народа. Хора като бай Илия Минев - българският Мандела, си отидоха от този свят непризанти. Поети като Константин Павлов никога не се унижиха да търсят постове, а се изолираха като отшелници от обществото. 2. Жельо Желев никога не е бил дисидент. Но каза някои неща за киото се оказа дълбоко прав. Като например това, че след комунизма, България не трябваше да прескача веднага в Демокрацията. А и трябваха няколко години фашистска диктатура за омекотяване на процеса. По времето на такава несъстояла се диктатура, комунистическите престъпления и техните извършители щяха да бъдат осъдени и наказани. Крадците нямаше да могат да изнесат зад граници милиони. Църквата щеше да бъде възродена, икономката стабилизирана, етническият мир гарантиран, неутралитетът на страната осигурен. Но това си остана само едно пожелание. Жалко! 3. Писателят Георги Марков. Чудесен писател, чувствено перо. Задгранични репортажи, които просълзяват сърцето, особено емигрантското. Но...този способен писател загива от бумеранга на средата си. Убиват го неговите бивши колеги. Колкото и да ни е тъжно, не можем да отминем жестокия факт, че той, писателят е бил служител във висшите етажи на ДС. Не, доносник, не дребен служител, а офицер на ръководна длъжност. Кой хоидеше на лов с Т. Живков? Кой беше член на най-интимния кръг на селянина от Правец? Кой можеше да си позволява да е така близко до Първия? Кой драматург караше БМВ през 60-те? След пиесата "Комунисти", един приятел му се обадил, че може да има неприятности с ДС. Цитирам по памет: "....Качих се с колата си (БМВ-то) на Копитото. Обядвах в ресторанта. Погледнах към София и разбрах, че я виждам за последен път (Действително страшно тъжно - сериозно; Бел. на редактора Чичо Д-р). Вечерта вечерях в Белград..." Та кои хора имаха по онова време дипломатически паспорти? Как така лесно се напуска България по онова време? Просто палиш БМВ-то и хайдеееее, опрашваш на запад?! И кого, ако са искали да арестуват, не са арестували по онова време? Него дори го предупредили. Един вид: хайде, имаш паспорт, замини си на запад. Да, ама не! Не беше така. Освен за някои. Някои от много горните етажи. След като той дълги години яде от ръката на бай Тошо, в един момент, се престраши, използва придобивките, които е имал и изчезва. След това обаче започва да хапе ръката, която го хранеше. И нямаше начин режимът, на който той беше дълго време верен служител, да не го унищожи. Не, не е демократично. Но не е и за очудване. Жалко за него, защото беше свестен писател. Още по-жалко е, че беше раболепен служител на същия този режим. Неговата смърт беше предизвестена. |
| ...селски, извинявай... ...жорето се боцна през септември 78 - прав си бяхме на море с приятели и момченцето им навърши 3 гони когато радиото( ВВС) съобщи че... ... ... ...книжарков, съжалявам не познавам човек с такова име... ...чичо докторе, ГМ беше по-дребен човек от художествената фантазия която го връхлиташе... ...не вярвай 100% на красивите идиоми и метафори на един конявичарски мечтател... ...времената бяха скромни и тогава... ...и не се толерираше мутренски блясък... ...той и в лондон е скачал според тамошната си кесията, въпреки растящия си влог в БНБ... |
 Бойко Борисов: Президентските избори се обезсмислиха, защото девалвира политическата класа 17 септември 2006 | 12:22 | Агенция "Фокус" София. Основните партии в България, които са гръбнакът на обществото, не излъчиха свой кандидат-президент. По-голям фалит и по-голямо падение на политическата класа в България няма. Това заяви в предаването “Пропаганда” на Дарик радио кметът на София Бойко Борисов. Той коментира, че президентските избори са се обезсмислили с девалвирането на политическата класа. Независимо от личните ми отношения със сегашния президент, не бих гласувал за Георги Първанов, защото към неговия успех ще се прикачи БСП, НДСВ и ДПС, каза още Бойко Борисов. |
| Да не забравяме, че книгата на ЖЖ "Фашизмът" съвсем не е оригинална - всичко в нея се намира у други автори. А разрешението за отпечатване е дадено от Людмила Живкова! |