Безспорна е вината и контрольори и на подаряващи в общината, изв. приватизиращи. (Добре, че фарсът не е пълен, та да ми се усмихне и Софиянски, който 10 години "подарява" София.) Но пряката вина е на собственика, който си позволява да руши сгради без да му мигне окото. И на охранителите, които са избяхали, след като видяли че се е пропукала сградата. Това ако не е затвор, не знам кое е. Понеже статията говори за "косвени жертви", търсети си косвено виновните, но първо накажете безусловно пряко виновните. |
Спахийски Форумците, помислете колко трудно е да се намери вярната реакция при такъв казус. А той я е намерил. И това наистина е КЛЮЧОВАТА ДУМА "безнаказаност". Другото е философстване. Тази дума трябва да я повтаряме възможно най-често, ако сме граждани на това общество. И да показваме примери. Дали не ще поиска "СЕГА" да отвори и поддържа такава рубрика? Че да вземем да я повтаряме тази дума по-често, а? Че и с примери... ?? |
безнаказаност е само едно от лицата на продължаващо престъпно отношение към живота, едното е институции другото ценности, съвест, човещината е връзката между хората, и с небето |
Спахийски, това за втората линейка не е хубаво. Излъчва цинизъм, с който сте заразени всички, така наречени журналисти. Просташко е, разбирате ли. Много е елементарно. Да бяхте от "Монитор", да махнеш с ръка. Но "Сега" е нещо по-друго. Аз винаги свързвам "Сега" с Миряна Башева, за мен - най-талантливата наша поетеса. И си мисля, тя никога не би написала това за линейките, което сте написал вие. А ако сте забелязали, тя умее да пише и проза. |
Значи, тук искам да защия Спахийски, некоректно е да бъде обвиняван в измислено престъпление. Няма, как беше, 'цинизъм' тука. Защо предполагаме "лошото"? Това е професионализма - че трябва да бъдеш там, където нещо се случва. Аз, като лекар, се поставих на неговото място и си представих "втората линейка". Да, ще ми се свие сърцето, че е станала голяма беда, но и аз ще хукна, за да помагам. А неговата роля е - да е свидетел. И, пожелателно - отговорен. Какъвто той Е. |
Статия, която показва две от на-съществените неща сега в България: 1. Основната власт (политическата класа) е назначена с задачата ДА НЕ ПРЕЧИ на бизнеса да си прави каквото иска. А че народът си малчи - това е вековната традиция в България, иначе нямаше да преживеем 11 големи преселения на народи през земите ни. 2. Т.нар. 'четвърта власт' (журналистите) е най-гадната прослойка от обществото, защото това са хора, които знаят за много ог проблемите, но не смеят да ги кажат или си мълчат (плащат им затова), докато някой не падне / нещо не се случи, и тогава говооо..орят колко много всичко било ясно преди това, но как нищо не се прави от държавата/обществото. А че сградата паднала - молете се да няма земетресение над 6-та степен в София, че ще повторим Букурещ. И нека всеки, който си е правил ремонт в къщи или блока, и е бутал/пробивал стени без да има строителен проект и разрешение, да не говори повече по този въпрос, защото е направил същият вандализъм и самооправство, но засега има късмет. |
По размери туй бедствие не прилича на 11-ти септември, а на туй дето преди няколко месеца един страждающ бивш съпруг взриви къщата си на 62-ра ул., за да не падне в кунките на бившата му благоверна. Там само че нямаше жертви, самия камикадзе биде изваден жив. * Не прилича на 11-ти, понеже 11-ти не беше самосрутване поради некадърност или корупция на еди-кой си, а терористично нападение с цел убийство на десетки хиляди мирни хора. * За размерите на 11-ти септември - съобразно мащаба на София, все едно да беше разрушено НДК или пък Булбанк, ЦУМ, Шератон и метростанцията с 300 жертви. Съобразно зловредността - нещо като 25 април 1925, пълен потрес. * Все пак заглавието показва, че авторът може да се вчуства в състоянието ни на 11-ти. "Ужасно е, понеже няма как да им се помогне. Ужасно е, понеже никой не знае колко са. Ужасно е, понеже минавам по няколко пъти на ден оттам. Ужасно е, понеже половин минута, преди да падне сградата, съм слязъл от таксито до самата сграда." Така си беше - ужасно, ужасно, ужасно. Барабар че и детето учеше на две крачки оттам. Втория учебен ден в новото училище. * Да не си мислите, че София ми е емоционално по-далечна от Ню Йорк - не е, засега съм живял повече време в нея, на Леге 6 на 50 метра от тая къща се ожених, преди седмици няколко пъти минавах оттам. Насреща е и свидния на сърцата на някои мониторци Дъблин. |
дъртреалист, колега, живота е за обичане, ако говорим за смърта, бориш се и тя отстъпва пред силна воля, уважава живота, неканената смърт, смърт на невинен, друго е, Животът ме научи да ги различавам |
Малка разлика между 9/11 в Ню Йорк и "9/11" в София! У американско ония сгради паннъхъ ут удъри на грамадански самальоти, а у София - от само себе си, което доказва постулатите на Маркс, че материята е възникнала от само себе си и е неунищожима, където последната дума е направо съгрешена изцело. Абе, с една дума: комунистическа работа |
Абе Спахийски, какво ни казваш с тая статия - имало корупция и безнаказанаост ... Ми, че то това и новородените го знаят, щот още преди да се появят на тоя свят майката и таткото броят рушвет на доктора ... Искам от теб да направиш анализ на тези явления и защо се стигна до това ... Това трябва да ти е целта на писанието, а не алабализми очевАдни за всички ... |
"Всеки месец, всяка седмица пишем за нередности, за престъпност, но очевидно това вече не прави впечатление на никого." Да, така е! Защото пишете постфактум или абстрактно. Защото накрая и на този материал стои емоционалното - "тук властва безнаказаността". А наказанието винаги е персонализирано и ако искате да бъдете полезни на съдебната система, трябва "безнаказаността" да е облечена в конкретни имена и факти. Вие обаче тичате след линейките или гледате от балконите. Истинските журналисти с риск за живота си ровят, търсят и ... често предотвратяват такива случаи. yapayapa |
да, калина, каза го, оставих го нарочно в подтекст, разбрала си, с такава смърт се борят журналистите и хората на словото, стара европейска тема е комплименти |
Пейчо Пеев Вярно, и още как... А за "безнаказаността", то че не е само туй лицето на злото, О'К. Ама, може пък да е сигналната дума, която носи потенциалът да предизвика ответни реакции, думата спусък, която най-после да стартира верижната реакция за очовечаването на държавата ни.... Че много на дълбоко паднахме, много стана... |
Е..е..ее чак с 9/11 едва ли може да се сравни случая! Много е далече на светлинни години! Просто в случая се стекоха ред обстоятелства, много от които напълно обективни, като общата бедност на хората в страната, дългите години на социализъм в който бе отчуждена "крупната" градска собственост и експлоатирана беозбразно или направо изоставена, безкрайните процедури по реституцията и ред други! Ние обаче сме свикнали като се запалим да обвиняваме все бюрокрацията и да искаме "обесен" чиновник/ци! То че има за какво сигурно има, ама чак 9/11 никс!! И тук ще стане като случая Индиго!! Много шум, дебели адвокати дето се заканваха да разкатаят този и онзи и нищо!!! |
А, вярно, така е ... Когато падаме - се възвисяваме ... Ама ще можем ли? Освен като вътрешен, ще го имаме ли и като колективен избор? В тия богоборчески времена? Страх ме е, че духовността е истинският враг Но1, когото гонят някои, не тероризма (че е с религиозни уж подбуди...) |
духовноста пречи само на 'окончателни решения' тея с диктатурното мислене, все си намират враг, расов, класов.... Редактирано от - Пейчо Пеев на 21/09/2006 г/ 17:59:04 |