Отиди на страница:
Конечно  Тыкай сюда |
Благодарности! * -- Ешь, негодяй! - в отчаянии крикнула Варвара, тыча бутербродом. -- Интеллигент! * Да-а, това си беше чиста обида преди, такава.. противоречива...  |
Е, е, Чилинго, Ботев няма слаби стихотворения. И това е облизано от пламъците на горещия му темперамент на сангвиник. Пък и така подходящо за случая.....изкуших се. |
*****
Редактирано от - bot на 22/09/2006 г/ 09:16:35 |
| избегвам да се изказвам под тази рубрика, щото немам поетични, стилистични и секакви подобни претенции. обаче, по некой път човек има чувството, че това вече го е чел...та в тоа ред на мисли си попрочетох онзиденшния бандит в истерия..па преди време( требва да е било по-отдавна) имаше реконтра за за един ошашавен катаджия и той потресен от нахалството на нарушителката..и днеска гледам един рогоносец, имал неблагоразумието да си потърси правата, па прецакан. та...сичко почна вече много да си прилича. извинявам са на автора за критичните бележки.... както вече казах..немам въображение и достатъчно езикова култура.  |
| Извод: - слаб(2) по БПП(бойната и политическа подготовка) на сержант Гочев, съгласно "Правилник за реакция в ситуация"! Цитирам по памет: 1.Закопчаване на задържания на местопрестъплението с белезници за радиатора или за друго устойчиво съоръжение. 2.С въоръжена заплаха и с категоричната заповед "Спри, не мърдай!", се разтварят краката и се натиска надолу главата на задържания. 3.При необходимост, с полицейска палка, и/или/ с ДРУГИ помощни средства, позволени от закона и използувани по предназначение, се въвежда задържания в подчинение. Лаици!  После...който иска да го пусне...ама После |
Merci beaucoup!... *****
Редактирано от - bot на 22/09/2006 г/ 09:16:54 |
Българофил, ето, и тук ти отговарям, ти прецени доколко съм права. Безметежност е синоним на безгрижност, небрежност, затова предлагам производното на nonchalance - nonchalamment. Не знам дали предава точно твоите впечатления, но се надявам. Поздрави. |
Да де, стихотворението просто е гениално. Особено следното куплетче и не само то. Там в градина/ТА/ аз седнАх, в ръка силна нож стиснАх: ще излезе, рекох той, ще изпита гневът мой. Дори като отчетем нивото на развитост на езика ни по онова време, дори като подминем обичайни за онова време "думи" от рода на "ил", това стихотворение е близко до нивото на Пишурката, с когото Ботев обича да си прави майтапи. Да не превръщаме големите ни поети в свещени крави. И те са хора, както беше писал едно време по друг повод Иван Богданов. |