Отиди на страница:
| Охо! Ти хапеш!!! Това ме забавлява безкрайно...Ще си сложа ръкавици! Ха-ха-ха ! Наистина забавно става вече! Дано и ти получаваш удоволствие!  |
| Подлецу – всё к лицу, Ведь у подлеца нет лица! Нямаш ли усет за финални слова? Трябваше да ме послушаш още вчера. Збогом!  |
| Видя ли , че е забавно? Никакви финални слова! Шоуто продължава! Знаеш ли колко народ ни се радва и очаква да си прегризем гърлата....  Радвам се , че ти иде отвътре!Знаех си , че не си за подценяване!! П.П. Налага ми се да изляза, но ще се върна. Не горюй! Редактирано от - керпеден_1 на 26/09/2006 г/ 15:56:00 |
Сибила, моята гореща молба към теб е - не продължавай диалога, ако тази размяна на любезности може да се нарече така. Има и тук моя вина, обадих се отстрани с много грешна преценка за пониманието, но очевидно езиковите, пардон, дискурсните ни системи са твърде различни. Дето вика Емили Дикинсън - върховното е във езика, безсилието да изкаже...  Две аналогични (по съдържание и настроение) теми в два форума - това е твърде много, за да бъде понесено. Така е, като претичваш от един двор в друг и обратно, много неща може да разнесеш с подметките. А после кой да мете? Пак те моля да спреш дотук. Тебе мога да помоля. И нека не разискваме толкова разгорещено кой къде и как ни обсъждал. Хубавото в тази ситуация е, че е еднопосочна. Недей да караш в отсрещното платно. Не че не може човек да се сбърка де, ама въпроса е да не го повтаря. |
Многострадална  , ти поне знаеш, че когато аз кажа "Збогом", то си е сбогом и е в състояние да ме накара да обеля дума на въпросния само някаква мноооого голяма провокация. Някаква небивала отврат. Трудно си ревизирам отношението на безразличие към подобни. Само че те точно тогава озверяват и хукват да ми се обясняват на най-неподходящи места, които избягвам, защото, както каза ти, не ми се отваря пролука за нахлуване на спарения въздух. Еднопосочността е основното. Няма нищо по-вбесяващо от безразличието към нечии неистови напъни за привличане на вниманието. Но се намират и новаци, и наивници, които по частен път ме осведомяват за това, което ставало по миризливите места и питат :"Защо така? Това е несправедливо". Та, в името на тяхната справедливост/ защото уважението към справедливостта е кауза/, си позволих това отклонение от поведение / твоето и моето/, което напълно и напълно убедено следвам. Защото там, накъдето те отиват, аз оттам се връщам. Бъди сигурна, че мен можеш да помолиш за всичко, винаги ще се отзова с разбиране.  Редактирано от - Сибила на 26/09/2006 г/ 16:35:09 |
| Подкрепям Геновева. Пробва се неква неправилна дресировка като при котята - като го учиш да си оправя нуждите на определено място му тикаш муцунката у грешката за назидание. И накрая кво? - па на старото място. Та не виждам смисъл да се посочва кой какъв е и кво направил. Като не го разбира - няма и да го разбере по този начин. Отваряш балкона, туряш му едно сандъче с пясък и пълен игнор (щото котята понякога дразнят с умисъл) . После като се осъзнае може и да го почешеш по гушката за кеф. |
| Тук съм в стихията на компетентността си - за котешките тоалетни. Едно процедурно възражение само - може да го натириш, ама обезателно трябва да му туриш там сандък с пясък. Щото не всеки път може да разчита на добрината на некой чичо да му организира тоз уют, силно казано, хайде да не въздигаме толкоз таз проста физиологическа необходимост... |
| Е па аз за кво дадох за пример баш котята, а не некой скромен и тих хамстер, примерно? Щото знам, че има специалист по въпроса |
| Тук стигаме до анализ на действията на Нейно Прорицателство - наложително е винаги преди настъпването на Cessante causa cessat effectus. Нейно Прорицателство има за домашна животинка дакел. А дакелът е порода куче! Може ли да се възпита куче като котка? Може, но трудно. Съответно, кучетата не се изхождат по сандъчета, а се извеждат навън. Дотук добре, но има нещо задължително при тия извеждания, и това нещо се нарича придружител. Куче без придружител ще освини цялата околност, ще предизвика задръствания и ще изпоклеца маалата. Та методите на Нейно Прорицателство са като методите на мадам Помпадур (ако се не лъжа) . Следобед на разходка в Булонския лес с дузина котята на каишка. И какво става? Веднага възниква Ситуация! |
| Господин Върховният Идиот веднага схвана спецификата - кучето трябва да го придружаваш, а котето - не. Кучешкото аки трябва да го следиш, прибираш в кесийка или лопатка, да не цапа околността. А котешкото - то, милото, само си го заравя. Оттам и разликата в поведението - на стопаните главно, поради различната степен на грижите. |
| Геновева, Негово Топовие е направил едно обединено предположение за разхождане на котяата на каишка като кучеата. Ми то в чудо се видехме с котяата, дето хем акитата им в панерче на терасата, хем не си ги заравят - та смърдят, хем отвреме - навреме ги примъкнат в балната зала, дето гостите танцуват и се веселят, хем пък после котешки вой и сръдни до полилея, ако земеш, та ги вържеш на каишка дисциплинирано за расодка навън с кофата и парцала задължително, естествено. Все пак предпочитам кучето, честно казано. Нему поне истерията е непозната. Редактирано от - Сибила на 26/09/2006 г/ 19:05:58 |
| по принцип, дет вика един артист, си има тънкости с животинките и си требе различен подход, когато са немирни. Преди време едно аверче се моташе с пръч на каишка по НДК-то. Дойде некъв, козирува, ала-бала, сержант Петров и т.н., вика, тука с такъв козел не може! - Що не може бе? - чуди се френда. - Я виж гълъбите и гургулиците как фърчат и никой не им прави забележка. - Гълъбите са, кхм, кхм, символ на мира, - запецва униформата. - Е па аз гарантирам, че мойто козле също не иска война! |
