Беобахтер, сезон първи-прелъстени и изоставени
Отиди на страница:
| За мненията и настроенията на нашия народ по най-наболелите актуални проблеми може да се следи тука: БИГБРАДА СЪВАЙВА |
| Хахахаха-ми гледам, там една кака си е сложила цитатче от Ницше Фр. "Воля за власт", стр184 "Борбата на морала с основните инстинкти на живота сама е най-голямата неморалност, която е съществувала до този момент на земята" Така че-никаква критика, за да не излезем лицемери.  Боже, как четат теи хора |
батка, моралът сам по се себе си не бива да бъде споменавам. той е състояние. аз претенции за моралност немам, щото си се знам що за стока съм, ама и хич немам желание некой да ми развева лозунзи  |
Лявата българска десница Александър Градинаров, Париж, вестник Парижки вести За 15 години, българската политическа десница направи пълен кръг и застана в изходно положение. В 1991 година, в България нямаше десни политици. На първите свободни избори, поддръжниците на дясната идея бяха готови да гласуват за дресирана маймуна само да не е комунист. Оттогава насетне много животни минаха през депутатските и министерските кресла на дясното пространство. Толкова световно неизвестни личности, абсолютно случайни хора, които, веднъж изпълнили своята политическа поръчка да вдигат послушно ръка, изчезваха завинаги от политическата сцена като стари ненужни маймуни. Пребройте ги и ще видите че текучеството в дясно е значително по-голямо отколкото в ляво. Ако днес ми доведат един прилично вчесан примат, признавам, че пак ще гласувам за него. Поради простата причина, че приматът е автентичен и цялостен, докато комунистът само привидно прилича на човек. За радост, аз съм един от малкото принципни поддръжници на дресираните маймуни от дясно срещу комунистите от ляво. За щастие, огромното болшинство от избирателите робуват на човешката форма. За жалост, псевдодесните политици в България си въобразяват, че техните фенове все още си падат по дресирани маймуни. Факт – нали те самите са такива. Честно казано, ако е примат и е добре дресиран, той може да свърши доста полезни работи. Но стига с тези панаирджийски маймуни. Стари, оядени, те се мастурбират безуспешно пред все по-взискателната публика. Изритайте ги от политическата сцена! Не бананови кори, не вмирисани домати, а камъни ще накарат тези сенилни животни да си размърдат зачервените си от седене гибонски задници. Или ги изкормете, натъпчете ги със слама и отворете музей на българската маймунска политика. Може да спечелите някой лев. Но я да ги поразгледаме тези сладурчета по-отблизо. Първият е Желю. Той дори няма нужда да бъде причисляван към някоя порода. С тази красноречива физиономия, спокойно можете да си го представите да се почесва зад решетките – нещо, което той така или иначе правеше, докато се наричаше държавен глава. Само че тази глава страда от синдрома на Пепеляшка целодневно и се превръща в тиква не само след полунощ. В 90 година по страниците на в. Демокрация, Желю се биеше в гърдите, че още бил марксист. За какъв десен политик става дума тука? Петър Стоянов, въпреки имиджа си на хибрид между Фернандел и Адриано Челентано, е политик, който нито веднъж не е направил достояние своята принципност. Затова и загуби президентския пост. Идва Костов, който едва ли не минава за свръх принципен, но който позволи на хората си да крадат и се дискредитира в очите на всички. Още повече, че много бяха убедени, че той е десен политик пар екселанс, а той се оказа Андрешко, само че малко по-надут, и вкара България в царското блато. Ако отломките от някогашната българска буржоазия бяха си учили внимателно уроците по комунизъм, те отдавна щяха да му приложат класовия подход при избора на кадри. Но за съжаление никой не е идеален. Царят, разбира се, е най-жалък от всички, защото той по дефиниция трябваше да бъде човек на честа. Потомствен аристократ, който в името на принципите на класата си трябва да е готов да сложи главата си дори под ножа на гилотината, за да спаси народа си. За жалост, той си пъхна сенилната опашка там, където най-много заслужаваше да бъде рицарски посветен, но от истински голям калибър. Волен Сидеров е нацист. Няма десни нацисти. Всички, во главе с Хитлер и Мусолини, са леви. Сганта, която ги следва е още по-лява и разрушителна. Остава Бати Бойко. Не само римата с Бат Гойко, но и размера на бицепсите му напомнят легендарния Митич. Ако позата на Дон Корлеоне по телевизията му създава имидж на десен кръстник, актьорските му качества са на светлинни години от Брандо, за когото всички знаят, уви, че е ненадминат връх на интелектуалната кухост. Но каква е разликата между десния политик и дресираната маймуна? Къде е разликата между дясно и ляво? Дясното е организиращ принцип, лявото е разрушителен блян. Трудно е за българите, които в продължение на повече от 50 години бяха подложени на една лява тоталитарна машина, да различават ляво от дясно. Ето няколко отличителни белези, все пак. Чест, достойнство, принципност Принципността е вяра във върховенството на законите (природни, човешки или божествени), честта и достойнството са духовни двигатели, които не само принуждават индивида да държи на прилагането на законите, но и не позволяват на разрушителните блянове да ги опорочат. Дори когато принципите влизат в разрез със собствената му изгода, дясно мислещият човек държи на тях в името на общото благоденствие и на великото удоволствие да надскочи материалистичното лапачество на маймуните. Могат ли да разберат това дресираните маймуни? Единствените аргументи за тях са парещото плющене на камшика и бананите в големи количества. За материалистично мислещите леви политици, честта и принципността са фикции. О, те ще ви говорят за техния морал, за комунистическата принципност и солидарност. Но вие всички знаете, че те се отнасят само за тях и за техните близки, а не за вас! Няма честни леви политици, също както няма честни простаци, защото честта като категория не само им е абсолютно непозната, тя е абсолютно чужда на левия материалистичен начин на мислене. Единствен принцип в тяхното поведение е материалната изгода, животинското желание да поглъщат и да дефекират е толкова силно, че никакво оплюване в медиите, нито каквото и да било друго обезчестяване, не може да го заглуши. Може ли да бъде обезчестена една курва? Нали нейната « чест » е именно във вдигането на краката! Как да бъде обезчестена една дресирана маймуна? Как ли? След като си изиграе номера, вместо да й подхвърлите банан, хванете камшика и й нашарете до кръв задника. Само така ще я накарате да разбере, че е сгрешила. Но докато й ръкопляскате, ще получавате гримасите й, и съвсем заслужено, защото тя получава банан, а вие давате парите си, дами и господа. За тази цел първо трябва да си купите камшик. Но ако трябва да гласувате, гласувайте за тях, защото по-добре дресирани маймуни, отколкото хора с маймунски сърца. Натиснете тук |
| Сетих се за друг любопитен образ: на 30-35, неженен, но има постоянна приятелка от сравнително дълго. Много здраво момче, направо буца мускули и много обича всякакви физически натоварвания. В същото време е умник и инженерче, макар че има безкрайно слаба обща култура. Страшно възпитан и любезен, дори отстъпчив, душичка отсекъде. Не е инициативен, но е изключително съвестен и отговорен работник. Много педантичен. Бачка нещо с проектиране и изкарва добри кинти, достатъчно, за да няма притеснения. Шофира от 18 и е печен и много дисциплиниран водач. Адски любопитно е обаче да се возиш с него — кара си кротко и спокойно, но засече ли го някой ... майко мила! Тая спокойна и добродушна личност, дето на мравката път сторва, внезапно се променя и започва да показва средни пръсти, да псува на майка, да слиза от колата и да търси саморазправа и кви ли не още простотии. Нерви се, че мангалите не спазват правилата. Нерви се на политиците за същото. На предните гласува за "Атака", твърди, че ще продължи да гласува за тях. . За морала — по моему моралът не е състояние, а усилие.  |
| Караш ме да ровя нещо от миналата година Те ще гласуват за Атака-опит за социологически портрет Сега ще ви разкажа за четирима мои приятели. От тях , обаче, само един е гласувал на последните избори за нея -другите ясно възнамеряват да го сторят при пръв удобен случай. Познавам ги много добре и от дълги години. Какво е общото между тях: те всички са на една възраст(30-35) и работят на едно и също място-средно голяма фирма. Тримата за висшисти, единият, вече гласувалият, е среднист, тримата са семейни, с обичайното по едно дете в семейство. Първият, вече гласувалият, да го наречем Петър, е шофьор на боса.. Много приятен мъж, услужлив, разговорлив и съвсем неглупав, както би си помислил някой. Завършил е среден техникум, после се оженил и го завъртял животът. Апартамент от ранен соц, на нелошо място, стар вартбург, буркани и провизии от близкото село. Не особено високи-направо около ниските доходи, живот изкъсо- типичен представител на желаещите промяна от властта. „Не ни оправиха, редно е да ги накажем. Гласувам нещо да се промени. Бензинът беше при еди кой-си еди колко, заплатата ми стигаше, сега заплатата същата, а бензинът.. Не ми стигат парите, животът стана ужасен, за нас никой не мисли.” Не желае промяна със себе си-не го блазни чужбина, нито по- платена, но рискова работа, така му е добре, свива си чергата, но е спокоен.Никакви доходи извън работата. От два месеца-ксенофоб. „Циганите ни ядат париците, аз как мога да се гърча от цените на тока, а те не..”Слуша чалга и естрада, рок от 80те и „Радио Едно”. Пие умерено, домашнярки. Винаги на досегашните избори е гласувал за СДС. Дори и на тези 2001. Брат му е пълна негова противоположност. Същото образование, но слонен към риск и авантюра. От 7-8години обикаля по чужбина и се намества там все по успешно, сменяйки държави, работни места и т.н.На всяко връщане, за да не е празен, носи по кола и я продава. И тук интересна особеност-вдигнаха митата, и той си вдигна цената на последната, непродадена близо година и нещо кола, въпреки, че я беше взел по старите мита (някакъв таралясник). На въпроса защо, отговаря, ако искат да ми я купуват, все ще се хване някой, или ще си я карам. Не я кара, нито някой я купува, само цената на модела пада. Типичен градски тарикат от среден-до голям град. Него избори не го интересуват. Марко е най-интересен персонаж от всичките. Висок, представителен, с преждевременно просребряла коса, много умен и интелигентен, начетен, с чувство за хумор, общителен, приятен-изобщо сигурно така изглежда мъжът-мечта. Жена му пък сигурно е жената-меча, не толкова откъм външност, колкото извътре. Софиянка, негова колежка, студентска любов. След завършването идват в Прованса с риска да са безработни- и за това той няма разумно обяснение, освен лошо звучащи битови оправдания. Спечели зелена карта преди време и не замина. Не желае промяна, не желае Америка(искал, ама нямал две хиляди долара да замине), не желае да живее в София(мани, там е лудница) Марко обича да се оправдава, за да не е той виновен в собствените си очи. Средни за страната доходи от заплати, наследствен апартамент на добро място. Любима тема-коли; самият той кара москвича на баща си(12так) от десетина години и автомобилите са му болното място.Изтегли кредит преди две години, но не за зелената карта, а за да си купи „нещо по така,” обърна ги в долари, когато доларът взе да пада и оттам инкасира eдин модел назад загуба за начинанието. Ся чака: -долара да се върне барем на нивото, на което ги е купил -да паднат митата на колите, като влезем в ЕС Междувременно излиза и друго предназначение-да наплати наследствения дял на брат си. Същевременно парите от кредита отиват за подновяване на овехтелите битови уреди и порасналите претенции на детето. Мрази компютрите-въпреки, че има в къщи, почти няма понятие от тях. Не му пречи хаотичното подреждане на фирмените ТВ канали, защото не обича "да бута техника"и предпочита да прехвърли 20, докато намери желания.. В тях обаче, като се счупи нещо, се мъчи да го оправи, преди да вика майстор. Пита приятели, и ако не стане-тогава. Абсолютно нерешителен, не е в състояние да предприеме какъвто и да е риск, нито да вземе каквото й да е извън рутината решение; страх го е да наруши каквато й да е служебна, дори ненужна и безсмислена догма, освен пиенето. Обича да пие и издържа. Капсулирал се е в семейния си кръг и задълженията на работата и този процес все повече задълбава, защото тя му гарантира изплащането на кредита, газта за москвича и годишната седмична почивка. Толкоз. С часове може да води безсмислени битови и служебни разговори с жена си(колежка), с която се е разделил преди 2 часа. Говорят си, представете си, предимно за работа. Общителността вече му играе лоши шеги, защото от година на година става все по-дребнав и все по-често дребнотемието, което го обзема прогресивно, пъди останалите и го вкарва в интриги с тях. С часове може(ше) да говори и за политика и геополитика, където възгледите му претърпяха скокообразно развитие от демокрация, към теории за световния заговор, към антиевропеизъм и национализъм. Хаотични познания по история, някои неща и отделни теми знае детайлно, но от съвременни вътрешнополитически теми не разбира, макар и да има категорично мнение по всички въпроси. Убедителен, особено когато събеседника му е под нивото му, интересен за слушане, но поради дребнотемието напоследък мнозина вече го намират за досаден. Когато обаче го опровергаят, си признава, но не си променя мнението -след време то е същото. Убеден демократ, напоследък фрустриран интелектуалец и фен на Атака. Наченки на ксенофобия. „За какво ни е Европа-ще останем без работа. ЕС ще ни разкаже играта. Американците станаха завоеватели, Буш-кръгъл глупак, какво добро съм видял аз от тази демокрация”. Бъдещето го плаши. Настоящето мрази, но него му е свикнал. Досега е гласувал в синьо-на последните избори не е. Слуша всичко, както пие всичко -вкусът му е еклектичен.. Като се забавлява-чалга. редната класа Васко сигурно е това, което социолозите наричат средна класа. Симпатяга, мургав колкото Костов, , но малко по нисък от него, с умни очи, слаб и подвижен. Васко е стахотно точен мъж, доста добър приятел и изобщо човек, на когото винаги можеш да разчиташ. Той е от хората, които смятат, че могат да решат всеки проблем, стига да му посветят съответното количество време. Роден е в много голям град, където е завършили и дошъл при жена си-в Прованса. Наследствен апартамент, сравнително добре обзаведен, гараж, климатик, каминка за зимата(при нас зимите са сурови, а летата ужасни) Кара вехт средностатистически Голф двойка, разбира се, а ся му закачи и газова уредба, след пет години дилеми „аве за кво ми е газова за тоя таралясник”. Слез завършването работи в големи приватизирани фирми, където се издига до ръководител средно ниво(служебна нова тойота), но после фирмите, попаднали в ръцее на наши хора глътнаха вода и ..така нататък, ся е във въпросната –там той е най-скоро от останалите ни герои. Работи отлично, няма проблеми ни с вземане на нестандартни решения, ни с колеги-всички го обичат и уважават. През това време поддържа и ЕТ на жена си, бръмча нонстоп от бизнес на бизнес, докато се кротна в някаква кинкалерия. Магазинчето е на относително хубаво място, недалече от тях, но наема е твърде висок. Васко компенсира инфлацията, наема и конкуренцията(десетина фалираха на същото място) с непрестанно джиткане, връзки, приятели, контактност и личен чар. Доходи-към нелошата му за Прованс заплата и доходите от магазинчето, където е трудно различимо какво точно печелиш-важното е, че от всеки джоб вадиш кинти-за текущи плащания, за разходи, обороти и т.н. Разбираш, че си вътре, когато вземе да ти намалява салдото, но тогава е късно- но за сега Васко се държи. Прави чудесна домашна ракия, цепи зиме дърва и почива два пъти годишно-три дена зимъс и седмица лятос. Но това отскоро. С техниката не е на ти, но не е и на Вие. Хваща се, и оправя, като не знае нещо-пита, или ходи на майстор. Колата му я оправя един и същ, (набеден майстор, олицетворение на башмайстора-автомонтьор-градски вариант) ходи на едно и също място на почивка.Реално няма проблеми с парите-стандарт над средния. „Не върви, батка-оплаква ми се. Зарязвам я тая търговия, разсипах се, а файда няма. Нещо трябва да се произвежда, а кинти няма. Кредити ли!Страхме е да вземам кредити, досега се оправях. Имам някакви идеи, но..Не съм никакъв оптимист. Добре поне, че е сигурна заплатата-но докога ли. ” Слуша чалга. Гледа чалга и модерни, току що излезли филми, без значение жанра. Взема наред от видеотеката, а отскоро от жицата... Хоби-футбол, чалга. Има компютър, но отскоро гради потребителска култура. Рядко чете. Няма някакви задълбочени интелектуални интереси, нито има претенции. Убеден доскоро демократ . Гласувал за СДС до 2001-а на последните-не гласува. Сега е ксенофоб. Мрази политиците. На ти с общите масови нагласи-той е като техен камертон. Масовата култура и стремеж да не се дели от хората-по вкус, разбирания и предпочитания е най-характерно за него |
| Отдавна таях подозрения че тия дето ходят да гласуват не са съвсем като ората, но сега се сгъстиха още повече. |
| Мнозина си мислят, че Великата Октомврийска Революция е протекла по мед и масло-достатъчен е бил един залп и царистите моментално изули гащите. Нищо подобно. Болшевиките, които направили революцията октомври-декември 1917 били твърде слаби и никой не си ги турял наум, а знаменитата фраза на вожда “Есть такая партия!”, тоест, че има партия, готова да вземе властта, предизвикала смях в залата, където била произнесена. Но после на смеещите се хич не им е било до смях. Болшевиките твърдели, че вземат властта временно до създаването на Учредително събрание в началото на януари и декларирали, че ако на изборите в Събранието не ги изберат, ще отстъпят властта на победителя. Само, че властта им се усладила. И когато от 715 депутата избрани се оказали само 183 болшевики, Ленин не се двоумил много, за да разгони събранието. Още в края на ноември наредил на матроса Дибенко да събере 10 хиляди матроси за разгонването на учредителите. С толкова хора матросът можел да разгони и ленинската партия, но се надявал на министерско кресло после. На 5 януари 1918 година, в деня на откриването на Учредителното събрание на улиците на Петроград излезли повече от 60 хиляди демонстранти –интелигенция, работници, войници от гарнизона, студенти, за да подкрепят демокрацията и да подкрепят предаването на властта в страната на волята на учредителното събрание. Насреща им хората на Дибенко открили огън. Паднали стотици убити. Дибенко после писал в спомените си, че стреляли във въздуха. Влезли на Учредителното събрание. Там пиянката-веселяк Дибенко саморъчно сложил кръст на демокрацията в Русия, но историята обаче е записала фразата на неговия подчинен, анархистът матрос Железняк "Караул устал. Очистить помещение! Пора расходиться" После Дибенко, както всички лидери на Революцията, които не успели да умрат от естествена смърт бил застрелян- позорял често идеята. Но когато условията са назрели, винаги се намира слон за стъкларския магазин . „Нищо не се повтаря освен глупостта, а историята е глупост и се повтаря”. Лао Дзъ След опита за нападение над казармите в Монкада хващат Кастро докато спи, като патрулът е имал заповед да го убие, но не я изпълнява; отделно стотиците опити за покушение срещу него. Така нямаше да има „La Historia me asbolvera” Така го оправдава историята, че хиляди не искат да я живеят с него и оставиха костите си по Океанското дъно на път за Маями. Залпът на полицията през Мюнхенският пуч е можел да уцели Хитлер, вървящ в първата редица-но пада адютантът му.. „Аз съм ръката на провидението, което ме е натоварило с мисията да обединя..аз живях за нея”-казва той. От неговата мисия на немците им се наложи да направят филма „Залезът”, за да се отърват от десетилетното чувство за вина. „Епископски сан, присъден на Лутер в подходящ момент, може би щеше да охлади хъса му за реформациране на църквата. Младият Карл Маркс вероятно също е можел да бъде спечелен от прусащината с някаква титла и важна държавна служба и да не напише „Капиталът”; а Ласал - с титла и униформа на царедворец”-пише Ерик Хофър. През 2001ва Волен Сидеров можеше да стане депутат от НДСВ, но Провидението е решило друго. „Дързостта на водачите идва от чувството, че притежават някаква неудържима сила- сляпата вяра, че са избраници на провидението или убедеността, че имат мисия” -пише Хофър. На втория конгрес на НСДАП през 25та, Хитлер трябва направи избор между социалистически ориентираната левица от привържениците му в Берлин и десните националисти в Мюнхен, между членовете на партията от севера, водени от Грегор Щрасер, и приятелите си от Бавария. На тази среща Хитлер за малко да потъне в историята, защото на конференцията партията е поделена на две - едната група, по многобройната, е водена от Грегор Щрасер, представляващ градските социалисти, а другата група е на Готфрид Федер, отразяващ провинциалните, расистки и популистки идеи. Хитлер е по средата. Той не бил склонен да позволи младата му партия да поеме по посока на "нестройните социалистически принципи". Там Хитлер държи дълга реч и Гьобелс, от който се очаква да подкрепи позицията на Щрасер, предусеща какъв ще е крайният изход и преминава на страната на Хитлер. Цялата му кариера е изградена на такива инфаркни моменти, когато сякаш провидението го е напътствало да изземе всичката власт, която е можел, а изобщо е нямал шанс за нея..Въпреки конференцията, разривът там между националисти и социалисти се разрешил с куршуми едва в Нощта на дългите ножове, през 1934. Интересна подробност е, че още със създаването на СА през ноември 21ва, Ръом, водачът на СА и Хитлер се скарват жестоко, но този конфликт се проточва с десетилетие, свършвайки пак тогаз. Рьом се застрелва, както и съратниците на Кастро, междувпрочем- никой от тях, освен брат му не остава докрай с него. Революциите си ядат децата. Само Вождовете-не. През 1930та Вилхелм Райх пише, че копирането на Малкият вожд винаги е клоунада, понеже възпроизвежда стремежът на малкия човек да прилича на големия, но лишен от качества, той го прави гротескно. Пак Райх пише, че масите са ирационални , че ги водят инстинктите, които периодично довеждат на власт политическата реакция. По Анимал планет гледахме, как два самеца се бият до смърт за женската. Един трябва да е кандидат за нейната любов. Няма двама победители при инстинктите. Евгени Дайнов писа в „Сега”, че параноидалния колапс, който е от сферата на ирационалното(неподходящо за разумни обяснения) причинява образуване на групови фантазийни механизми. Колапсът тресял здравите общества през 15-20 години , а тези историческите групови фантазии не лекували чрез "изпразване" вътрешните емоционални напрежения. Напротив, задълбочавали проблема и пораждали още по-яростни и разрушителни негови проявления. А нашето общество не било такова-здраво. „Напротив, висшисти и учители са ядрото на фантазийната група "гласоподаватели на "Атака". Именно хората, чиято работа е да предотвратяват фюрерски ксенофобски движения, са онези, които в България ги крепят.” Капка Георгиева заяви, че Вера Кочовска е предугадила процентите на Атака. Волен има мисия- й казала тя. Затуй-не вЕрваме на приказките, за спихтясването на Атака. Ха върви срещу Провидението, де! |
спокойно, бе човек.спокойно. 
| Открих един сайт - трепач баш като за г-н Зе Мария ЕЙ ТУКА |
| Вери сори Зе Мария Но би трябвало да дадеш адреса в нета Ето поствам материяла Дано да се разбере Настроение „Атака”- афекта на изговарянето В проведените в края на 2005 и началото на 2006 година теренни изследвания на симпатизанта на „Атака” бяха потвърдени повечето от констатации, получени върху материала на сюжетно-ролевите игри проведени както преди така и след парламентарните избори. Но дадоха и допълнителни акценти. Както и игрова методика, теренното изследване не е статистически представителна. А значи не е възможно изводите и констатациите да бъдат екстраполиране върху обществото като цяло. Но в известна степен се препокриват с данните от представителни изследвания. На първо място е фактът, че избирателят и симпатизантът на Атака не е нито само западналия лумпен, нито психически неустойчив маргинал. Теренните изследвания бяха проведени в Русе, Златица и Несебър. Основание за избор на тези твърде различни места е че там Атака получи най-много гласове на последните парламентарни избори. Би могло да се каже че това са справящите се. Това са дребни търговци, пенсионери, които продължават да работят, безработни ..със стабилен бизнес-поправки, ремонти и друго, което вършат за приятели и съседи. Това все хората, които успяват да се задържат на повърхност, успяват да се стабилизират в бурната динамика на прехода, но не искат да загубят след неговия край. В политическо отношение феноменът Атака наглед няма ясна позиция – нито е ляв, нито е десен. По-точно, той се разполага едва ли не по целия политически спектър, събира своите симпатизанти, намира отзив във всички електорални групи. Но повечето активисти на Атака бяха активни членове на БКП и казионния БЗНС преди промените, заемаха не само номенклатурни длъжности, бяха партийни секретари дребни и средни началници. Днес почти до един те са остри противници на БСП и ругаят Първанов. Но има и такива, които стоят в БСП, но подкрепят Атака, настроението, което това политическо образувание носи в атмосферата. Но има и хора, които нямат корени в старата комунистическа номенклатура. Или бяха прекалено млади или пък просто живота ги «предпази». «Лявото» и «дясното» се крият в общия дискурс на «атакиста», акцентиран върху посочване на виновниците и вината по време на прехода – това са политиците, отговорни за затваряне на блоковете в АЕЦ «Козлодуй», за влизането на България в НАТО и ЕС, за изпращане на българските войници в Ирак, за приемане на американските бази в България. Но левият акцент ограничава кръга на виновните с политиците от преходния период. Дясното разширява кръга и включва в него последните години на комунистическия режим. Десните акцентират върху заговора на тайните сили и участието на Русия в този заговор, изобщо акцентират върху русофобски мотиви. Но иначе за Русия или се мълчи или се споменава носталгически. Заедно с Китай. Симпатизантите на Атака много държат на запазване на традициите. И отново десните акценти се поставят върху прабългарското, «родното», докато левите подразбират под традициите тези на ...социализма, неговата масова култура и разпределителна справедливост. Общото е в патрирахлността, приоритет на семейството, семейните ценности. Десните търсят традициите далеч в историята у прабългарите. В еволюция «Атака» отслабва антиевропейския скепсис, но не изоставя мотива си за неравнопоставеността на българите. Влизането в Европа се представя като недостойно, «втора ръка». Общият и най-ярък мотив е ксенофобски-чужденците изобщо, но главно турците, и тяхната партия ДПС са главни виновници за днешните проблеми на българина. Турците и циганите са поставени в неравностойно положение имат неоправдани предимства в сравнение с българското населени. Причините за това че и българските политици, но особено тези от Запад – те предоставят помощи, пари за турското и особено циганското население, но игнорират трудностите, с които се сблъсква редовия българин. На циганите им се позволява да не плаща за ток, а на българина му се спира ако закъснее с дни да плати. Общото настроение, което се визира в среда на симпатизантите на Атака е негативно – ситуацията в страната се оценява крайно песимистично. Направо трагично. по отношение на подкрепяните от Европа турците. Самото присъединяване се приема като виновно и неравнопоставено. И пак виновни са продажните политици, особено А.Доган. Тук е уместно да бъде споменато т.н. „катастрофично” съзнание. Този феномен се свързва с широките обществени настроения свързани с глобалните военни и икономически катастрофи. Т.Адорно Е.Фром и Х.Маркузе виждат в това съзнание реакция на тези социални страти и групи, които в резултат на радикалните промени не могат да се справят със ситуацията, не могат нито да я разберат, нито дори да я назоват, да я свържат с едни или други вече видени или преживяни житейски състояния. Катастрофичното съзнание е кризисно съзнание, съзнание, което не се справя със своята основна функция да ориентира хората в техния социален свят, оставя ги да се оправят без някой да им казва и показва как. В тази критическа ситуация хората започват сами да продуцират „обяснения за станалото”. Най-често започват да търсят виновния. В изследванията на т.н. авторитарен характер (социален тип –Е.Фром) се разкрива изворът на тази конструкция. В психоаналитичната версия вината е на самия индивид, това е следа на някаква преживяна в най-ранното детство криза, с разкриване на не можещи да бъдат разкрити връзки и отношения с и между възрастните. Но не само. Станалата грешка „се поправя” от авторитет, най-често от родител. Строгият баща наказва, но и показва, показва – правилното, показва образец, който трябва да бъде следван безрезервно. В социологическата интерпретация става дума за т.н. вертикална мобилност – индивидът, който „се придвижва” нагоре се сблъсква със среда, за която нямо подръчни средства да я владее, т.е. да обяснява и да подрежда. Така се оформя специфичен вътрешен конфликт – индивидът заел „чуждо” място от една страна, с всички сили се стреми да докаже че това не е чуждо, а негово, заслужено с труд място. Но от друга, се съмнява, страхува се, че другите, сред които той „се маскира” като свой ще го разобличат, ще му покажат неговото „същинско” място. Адорно ситуира този тип конструиране на социалния свят с т.н. долна средна класа. Това са хора, които невероятно строги по отношение на нормите на общоприетия вкус и поведение тъкмо защото нарушение на тези норми за тях означава „пропадане”, връщане обратно, там, откъдето те с такъв труд и страдания успяха да се измъкнат. Колкото и да са общи тези констатации, те имат евристична стойност при обяснения на феномена „Атака”. Той е производен именно на пост-преходна ситуация, а не на прехода. Преходът е нещо като метафорично детство. Там се крият корените на днешното състояние и положение на индивида, тайна на неговото оцеляване. А те са във вината, но не на другия, а собствената му вина-за да оцелее той наруши някаква силно значима за него и неговата социална мрежа норма. Самото оцеляване по този начин става съмнително и ..несигурно, негарантирано. Пост-преходната ситуация рязко подсилва този конфликтен потенциал тъкмо поради това, че или не показва новите норми, по отношение на които оцеляването може да бъда оправдано по едни или друг начин, или показва такива, които изобщо не могат да оправдаят каквото и да било „преходно”, подсилват ужаса от евентуалния провал. Изходът от тази кризисна ситуация се търси в преноса на собствената вина върху другия. Не аз, а „те” са виновни. Не аз, а „те” трябва да бъдат наказани, да бъдат заставени да действат „правилно”. „Атака” не само изостря различието, но и конструира върху него така нужната обясняваща вината конструкция. Катастрофическото съзнание, формулирано от «Атака» е израз на страха пред бъдещето. То е и неопределено, и непредвидимо но е неотвратимо. В контекста на посочването на виновните се крие причината именно те да бъдат посочени като такива. Тях ги подкрепя Европа, Запада! Турците и циганите са виновни защото пречат европейската помощ да дойде където трябва – при българите. Но тази пречка не се отстранява от политиците, значи и те са виновни. Основният образ на това настроение е възмездието, а съответно целта се вижда в овъзмездяването. Възмездието се представя в широк спектър от «мерки» - назоваването и посочването – морално осъждане, съдебното преследване и съответната присъда. Отнемане на неправедно придобити пари и имущество и връщането им на народа, на онеправданите. Политиците са виновни главно поради това, че пречат или изкористяват възмездието и по този начин пречат бъдещето да стане гарантирано, да получи ...материален израз. Причината е в отказа от традиционните български ценности. Изходът е да се възстановят традиционните ценности и да се накажат виновните, а на турците и на циганите да им бъде посочено място. Теренните изследвания и игровите симулации показват че признаците на този род катастрофически комплекс са разпръснати пределно широко. Но има специфични групи, където това съзнание се концентрира. Както е било казано това са «справящи се» с оцеляването. Но справянето им не е безспорно. В една или друга степен те се справят не до там успешно. Главно, те преценяват това справяне като неуспешно, независимо дали то и обективно такова. Напротив – често това са наглед съвсем успешни хора-имат къщи, работа, приятели. Тях „всички ги познават”. Но в тяхното съзнание това не са достатъчни белези за житейски успех. Напротив, в самото това съзнание се крие конфликтният възел. Преди промяната те бяха успешни и хората примеаха тяхната успешност. Промената е несправедлива, защото им отне това обществено признание и не даде нищо в замяна. Докато другите успяха. Другите са техните съпартийци и техните колеги, дори подчинени отпреди. Този дълбоко скрит конфликт възпалява съзнанието, радикализира неприемането на настоящето и поражда страх от още по-несигурно бъдеще. Идеалът остана в миналото, като и признатия от другите обществен статут. Възможно е, че еволюцията на Атака ще бъде свързано с това, как политическата практика на днешните лидери на това движение ще отговарят на този идеал, в каква степен ще „връщат” доброто старо време. Очевидно е, че този потенциал е минимален, просто е илюзорен. А това може да се окаже достатъчно основание за свиването и на електоралната подкрепа за Атака. От друга страна, когато Атака атакува днешната БСП носталгически екзалтираните й симпатизанти от средите на БКП се активизират – те искат да накажат именно БСП за техния житейски неуспех. Искат възмездие, но не за материални, а за морални, дори идеологически загуби.Тук е силен мотив за моралното предателство на лидерите на БСП, те са предали идеалите и за това трябва да бъдат наказани. В анкети и интервю се откроява един детайл – най-запалените симпатизанти на «Атака» за разлика от гласувалите за «Атака», но дистанцирали се впоследствие вярват в харизмата на Волен Сидеров, приемат безрезервно авторитета му, неговата аргументация и поведение. На места те повтарят стила на Сидеров, активни и агресивни в диалога с местните власти. Се изживяват като борци с несправедливост и народни будители. Точно сред тези хора е силно разочарование от прехода – те загубиха властта върху хората. По-точно властта им беше отнета несправедливо – от техните съпартийци, които предадоха идеалите. Именно загуба на властта афектира и изостря моралните афекти у последователите на Атака. Така се подхранва класически садомазохистически комплекс – отношение между жертвата и палача. Служили с властта като със средство на тоталното потискане на другия (палачите) в другата ситуация садистично приемат господството на лидера, подчиняват се на неговата харизма като на пряко насилие върху тях. Би било погрешно ограничаването на настроение «Атака» само с тази група. Преходът свърши, но желаните му ефекти не са настъпили. Животът продължава да е труден за повечето българи. Настроението «Атака « паразитира върху тва екзистенциално затруднение. Възпалява и афектира го- изговаря този афект, приказва и по тозци начин обезсилва напреженията без да бъдат премахнати истинските им основания |
| Описаният от Минавам от тук електорат в никакъв случай не представлява твърдо атакистко ядро, а вечно недоволните, вечно излъганите, вечно търсещите пореден спасител. Преди това беше Величеството, сега е "новият Левски", утре ще е Бат' Геройко, след туй... Приятелю Зе Мария, никаква революция няма да има; Сидеров няма да става нито президент, нито премиер; "Атака" няма да управлява, но при определено развитие евентуално би могла да участва в някоя коалиция... |
| Oracl Прав си, това не е твърдото ядро то не е там където броди електората на Атака Ама все пак ходи някъде, а? Васко Гарнизов подсказа една посока за търсенето Той и, според мен, с право каза че това е проект Цялата тази Атака + ТВ "Скат" е проект Кои са проектантите - може би те са ядрото Аз пък имам хипотеза - това са все същите кукловоди, които продължават да дърпат финасовите си нишки и да оформят актуалните дебати с участие на такива ведри изпълнители какъвто е Волен Сидеров Инаме атакистката маса е и рехава и фрагментарна - там има всякакви, но активни са обидените и тяхната активност се тематизира чрез Волен, той й намира вербалния излаз. Според последния ни терен - въпреки своята фрагментарност тази маса не е незначителна, не е за подценяване Все пак там водещ мотив е афект на възмездието А този мотив се засилва отвсякъде, но се канализира там |
| Някак не ми беше удобно в днешния ми бенефис . Но искам да кажа особено ми беше ценна оценката на Зе Мария Имаме толкова различия Но толкова стойностен диалог не съм имал тук във форума Та доидох тук в темата да отбележа Това скъпо струващо общуване |
| Минувачо, Страшно съжалявам, че нямах никакво време да побъбрим вчера. Изключително интересни неща си казал и написал. И абсолютно верни, разбира се. Мисля, че слагаш Харалан в джобелката, ама да не се задълбочаваме в тази насока Знаеш, че аз си падам най-много по обясненията за ставащото, дадени от Вилхелм Райх. Ако има нещо, което е по забележително и дискусионно , то е в усещането за театъра. Според мен, това си е част от общия маскарад, който е характерен за емоционалната чума. Тоест, време за търсене и отлепване на каика, наречен сила; плаващият сал на спасението на аз-а. Мотивите за това търсене са ясни-описал си ги добре. Социалнопсихологическият механизъм, чрез който фашизмът, например-като сходно движение- печели масовата подкрепа е идентификацията-с нацията, държавата, лидера, авторитета. Чрез тази идентификация идеологията става социална реалност. Фашистите са най силни, когато характерът на Ханс съответства на характера на Хитлер.Ся е време за идентификация-на кой от главните герои в пиесата ще се оприличи бай Стамат. Този процес стартира преди няколко години.Колкото повече време минава, толкова повече ще зарязваме умереното, зализаното -ще го оприличаваме на блатото с трастиките, от което искаме да се отлепим. Защото е задействан механизма на отприщването и вече имаме ИДЕНТИФИКАЦИЯ НА ОТРИЦАНИЕТО. Хитлер също не е дошъл за една година на власт. Важното е, че старите ценности са се сринали, а новите модели още не са се наложили. Тва си е стъкларския магазин, който си чака слона. Много ми хареса идентификацията на поколенията-имах преди време абсолютно същата теза. Всяко поколение носи чертите, които конкретни социално икономически и политически събития са оставили при формирането му. Например, поколението на днешните 60 гидишни се е формирало в ранния и среден соц и носи специфични черти; това, на 50 годишните в средния, и т.н. Бях ги разгледал обстойно-събития-черти на характера.. Днешното поколение е политици са от тази вълна. Тва си е комплексарска вълна, възпитавана в орднунг и репресии. Тва са годините на установяване, укрепване на диктатурата, конгресите и петилетните планове. Те са социално активни, но думите не значат нищо-така си беше при соца. Отговорни са-но пред себе си и тесния семеен кръг, в който са се затворили.Инак -отиваш в Белене. Сринат им е активняи организиращ реалността принцип, находящ се в дясното полукълбо. Това нещо се възпитава и се случва в първите седем, когато го няма бащата-обществото е бащата. То е инициативата, началото и края. Когато го няма бащата, доминира майката. Матер-материа. В следващите 7-14пък-Фройд, -колективът, обществото, налагат чертите си върху неукрепналия характер. Я да видим какво налагаха? Подчинение, послушание, безинициативност, отговорност-към Партията, фалш, пунт и пластика и отчети, нищонеказване, другият език-техния и нашия, лицемерие, весик гледа него си и всички лъжем сички. Себе си най-много. Това поколение има характерни черти, които го различават от предното-преживяло колективизацията, формирано през репресиите, сетне вълкочервенковските кебапчета и Култа. Тва е поколението на Терешкова и покоряването на Космоса-то е формирано в соцпропаганда, но в условията на победил соц. Студена война, но и спокойствие-нямаше видими репресии.Имаше отчети, събрания, манифестации, но и неверие, два морала, дънки райфъл и Пинк Флойд. Тва поколение е живяло САМО през Тодорживково. Редактирано от - Зе Мария на 06/10/2006 г/ 14:49:50 |
| За Атака, медиите и системата- но всъщност за облайването Представете си, че всички водачи на голф двойка са млади, високо остригани момчета и щръкнали уши, каращи агресивно, или, че всички с москвичи са селяни, от които може да чакаш неадекватна беля. Това твърдение нито е невярно нито е съвсем вярно. То е по-скоро емоционално. Когато попитах един приятел защо е гласувал за Атака, той каза: „Ами така! Този път реших за тези!” Този отговор трудно подлежи на политоложки схеми и анализи. Това е мистиката на емоцията и тя хич не е нито лековата материя, нито е за пренебрегване. Тя е част от огромния конгломерат от клишета, мисли и чувства, която е в главите ни и оформя националния ни дух. Нейният външен израз е облайването- това, което четем като мода по масовите медии. Облайването е измислено от тези, на които то служи. Същевременно обслужва и потърпевшите от него, защото отговаря на нагласите им. Значи имаме процес, при който някакъв проблем, реален и актуален, се обговаря продължително и напоително, от което обаче задължително не следва нищо. Този проблем, който инак е правдив и наболял, ни е изненадал като гръм от ясно небе, нищо, че е зреел с години, и изневиделица се е стоварил със страшна сила на нищо неподозиращата ни глава. Облайването обикновено е постфактум, рядко преди проблема. Задължително е той да се разкостне максимално, но без да се навлиза надълбоко, да се потърсят де що има пикантерии, ненужни подробности, но да не се търси анализ за причините. Но когато е преди проблема, носи същите черти. Да вземем истериите на тема обикновен грип, ваксини(олее, свършили) птичи грип, луда крава и прочее. Общественото мнение се люшка между паника- в началото, до пълно неглижиране на опасността- били опасни колкото "удар от тапа с шампанско". Писанията повтарят реакцията на тълпата, изследвана от Льо Бон в началото на миналия век и всъщност са чиста проба написани по нея, а на практика са отразяване тип облайване- неспирно обговаряне два дена, от което не следва нищо и после- пас, друго. Чиста проба масова психология с нашенски привкус. В този смисъл нито има център, финансиран от Макдоналдс или фармацевтични фирми(мониторски тип адекватност), нито има адекватност, изразена в рационалност. Радващото е, че трезвите гласове се засилват от трибуните, но пустеещите витрини с птичи продукти и сринатите им цени не дават особен повод за оптимизъм. Ако има някакъв коментар при облайването, то той трябва да ни отпраща в небитието, или да носи пряк дивидент на облайващия, или пък да го отнася някой по периферията. Защото, както подчертахме, от него не трябва да има последствия, тоест, да няма пряка вина. Ако има анализ, трябва да има виновни, трябва да има обстоятелства, от които проблемът избуява, трябва да има решение- облайването не включва нито една от тези екстри, те изискват труд, енергия и отговорност. Ако пък посочиш виновен- може да го отнесеш. Когато няма отговорност, тогава смисълът на облайването е само пряк келепир-средно положение няма. Думите трябва да имат сила, а авторът да носи отговорност за тях и, а като влага много и нещо лично, ще търси много и ще гони до дупка. Така няма как да наплюеш невинен, щото утре ще те осъди, а при облайването принципът е "Карай бе, дума дупка не прави. Утре ще ти се наложи отново да лаеш за коматче, понеже"кучетата си лаят, керванът си върви.” То и без туй кво ли е наред в тая държава, едното дуднене ни остана.. Значи-проблем, анализ, решение- отговорност е едната опция, облайване, келепир за лаещия и нищо след това, е другата възможна опция. Забелязахте ли коя е основната думичка, която се повтаря в характеристиката на облайването-тя е отговорност. Пример за облайване е футболна агитка в кибикцентър. Там живототрептящата тема е с кой крак ритнал Ибрахима Гаи и как, ако бил ритнал с другия, кво щяло да стане. Тук келепирът обаче е гола слава и нездраво възхищение. Пример за облайване в медиите -колкото искате. Особено по кабеларките. Маса народ се преквалифицаха в политолози- пенкелер и забиват живототрептящи проблеми на ежедневието и с пяна на уста говорят за народа, контактуват с „гласа на народа”. По рано тая работа беше патент на един друг измамник, че и чужденец, светнат по проблемите на народа, който отиде на топло, а друг такъв още не е и си води. Щеше да е смешно, ако не беше толкова тъжно. Смешно, защото чрез гласа на народа, жалващ се от беднотията и дереджето именно по импулсните телефони, те направиха пари и защото с качеството на облайването си потвърждават поговорката, че у нас всеки прави това, което не разбира, и като се знам какъв съм инженер, не ходя на доктор. Тъжно, защото не са решили нито един от проблемите на зрителите си, нито имат хабер как да стане това ; защото дават лъжлива надежда на обезнадеждените, и защото мамят, че политиката и живота се случват точно чрез облайване, с аргументите и средствата на футболната агитка, чрез излизане от нищото с крясъци и пяна на уста. Обаче освен пряката полза за облайващия, няма никакво решение на околната лошотия, никаква отговорност нито от говорещия, нито от слушащите го, а последните инкасират пряка загуба- от импулси и скапани надежди. Така усещането, че можеш и ти да си звезда, като в Биг Брадър, не създава нищо освен глад за вяра и справедливост, а сетне гняв от излъгани надежди. Но нещо повече- така захранва с начин на мислене цялата обществена система- което вече е повод за сериозна тревога. Тя прилича на него- тя е всъщност същата. Облайването се превърна в норма на поведение и в публичния живот. Причините за него са ясни- човек изначало е мързелив и върви по линията на най-малкото съпротивление. Когато дойде промяната, всичко забранено преди избуя. В стихийния стремеж към демокрация, започна бясно предлагане на забраненото. Започна борба между ловци на потребности. Хората получаваха готови, смлени продукти и те се възползваха с охота от тях, защото се намериха които да им ги дадат, забравиха да мислят и да търсят подтекст, забравиха да гледат критично и трезво на ставащото около нас. Имаш нужда от секс- чети, гледай порно. Имаш нужда от жълто- на ти жълто, имаш нужда от всичко заедно- чети жълто. За кво ти е друго.. Върви това, което е вързано с масата, с инстинктите. Това се търси- това се предлага. Облайването служи и обслужва инстинктите и връзката е доста проста. Маса- инстинкт, търсене, задоволяване, равно на облайване, на говорене и действие без стойност и без отговорност. То подменя естеството на проблемите, като ги заменя с палиативно, лъжливо решение, защото неговата цел не е решението на проблема, а изземването на душата и ума на засегнатите от него чрез емоцията. То всъщност не предлага начин, а предлага илюзията като отговор, химерата, защото подменяйки причината за явлението с последствията й върху потърпевшите, търси общата съпричастност, която да употреби за свои цели. Затова то дава прости отговори там, където ги няма, изобщо, прави сложното да изглежда просто, защото не се гърби с решението- търси ефектът на насоченото обединение, за да го манипулира в полза на лаещия. Облайването, станало норма на публично говорене, води до създаване и възход на масови популистки партии, в които се говори с езикът на инстинктите, задължително водени от водач, който гледа в бъдещето и сочи с пръст враговете. Така например, на Сидеров не му е нужна действаща програма, която да изпълнява, не му са потребни подробности по нея и като как ще станат, защото бидейки против системата, на него всъщност би трябвало да му е нужен партизански отряд и ятаци. Но той се натиска на парламентарна банка. Тук примера за облайване е очевиден. Говориш срещу системата на демокрация, говориш с антиконституционна риторика, „циганите на сапун, евреите са врагове, които са ни обсебили”, говориш за накърнени права, свободи и терор на едни над други и неспособност на обществото да упражни защитата им.. Накрая сядаш зад банката в „Къщата на злото” с гласа на обездолените и онеправданите, точно както Азис сяда зад сребристия „Мерцедес” и прави поредица от ритуали, за да ръчка по скандален начин , защото е единствено ефективен, любовта на феновете. Когато нещо в обществото е построено на принципа на чалгата, тоест, е опряно на инстинкта, то винаги печели. Фашизмът, например, е забранен в цял свят по една много проста причина. Винаги, когато някой такъв водач ползва терминологиите и средствата на инстинкта, той непременно печели любовта на масите, но историята на човечеството доказва, че там, където служенето на инстинкта побеждава, от това следват само огромни беди. От инстинктите най-силни са разрушителните- омразата и гняв. Служейки на омразата, противопоставянето на едни за сметка на други става задължително- тя трябва да се насочи на някъде, нейното русло трябва да се канализира. Напояваната с водите на омразата нива никога не ражда плод, освен мъка, сълзи, огън и пепел- защото това са плодовете на омразата. Винаги и по всяко време в историята на човечеството. Кой печели? Разбира се този, който прави вадите. Решават ли се проблемите на обездолените, унижените и оскърбените така? Може ли инстинкта на разрушаването да даде някакъв друг плод? Отговорете си сами. И много поздрави от Сидеров. Той се оправи. 09.08.2005 |