Г-н Професор, това не е малоумие, това е Българска овча порода-поведенчески тип, които не е известен да съществува другаде в галактиката. |
Браво! Гениално! Бълбукащ хумор от сека запетайка, сека точка е като гейзер. Така не съм са смел от отчета на десетия конгрес. Евала, машалла! |
Верно, и двете теми са доста предъвквани, но паралелът е много добър - за това, което ги обединява. Добре ги е извъртял колегата, в подходящ ракурс... |
mama kaza че е чела сичкизапетайки и не са смешни ана мене сафсем неса ми смешни и защо не написвате за смешни работи счовечета ас теятука гизнам ако товаса ви наисмешните работи защо неми са смешни щотъо големите се смеят на други глупосвти детионеса смешни |
Опа проф. Браво! Сиби - Под ударите на вдъхновението Поетът пише Но има хора на които ударът не причинява нищо. Борис Виан |
Графе, Има сигурно опиянение (В смисъл сигурно опиянение) Да се любиш сред полето под носа на еднорог И тогава те обземат всякакви идеи за величие Не не е жестоко и освен това е чисто Борис Виан |
Аууу потресен съм.....Сиби с тебе става най-добрия поетичен пинг-понг ДОБЪР ДЕН, КУЧЕ Виждам едно куче на улицата И му казвам: Как си, куче? Мислите ли, че ще ми отвърне? Не? Добре де, ала то все пак ме поздравява. Знам, това не ви интересува. Ала срещна ли човек, Който отминава куче, Срам ме хваща за баща му. Такова лошо възпитание Най-малкото изисква … а аз не съм особено изискан – Три поколения наследствен сифилис. Но никого да не обидя, ще добавя: Кучетата в повечето случаи На поздрави не отговарят. Б. Виан |
Но защо ли винаги се връщам към така любимия Буковски.. Приятна вечер на всички и до утре(дано има повече присъствие) The Icecream People the lady has me temporarily off the bottle and now the pecker stands up better. however, things change overnight-- instead of listening to Shostakovich and Mozart through a smeared haze of smoke the nights change, new complexities: we drive to Baskin-Robbins, 31 flavors: Rocky Road, Bubble Gum, Apricot Ice, Strawberry Cheesecake, Chocolate Mint... we park outside and look at icecream people a very healthy and satisfied people, nary a potential suicide in sight (they probably even vote) and I tell her "what if the boys saw me go in there? suppose they find out I'm going in for a walnut peach sundae?" "come on, chicken," she laughs and we go in and stand with the icecream people. none of them are cursing or threatening the clerks. there seem to be no hangovers or grievances. I am alarmed at the placid and calm wave that flows about. I feel like a leper in a beauty contest. we finally get our sundaes and sit in the car and eat them. I must admit they are quite good. a curious new world. (all my friends tell me I am looking better. "you're looking good, man, we thought you were going to die there for a while..." --those 4, 500 dark nights, the jails, the hospitals... and later that night there is use for the pecker, use for love, and it is glorious, long and true, and afterwards we speak of easy things; our heads by the open window with the moonlight looking through, we sleep in each other's arms. the icecream people make me feel good, inside and out. |