Отиди на страница:
| И аз, след пир полунощен, да похваля автора постфактум, за изразителното заглавие, съдържанието на опуса няма значение, освен за запалени литератори, които се интересуват от надчертието. Аз, като човек с интереси в подчертието, оценявам попадението, демек конвергенцията, с двата ключови епитета в същото заглавие, като визирам и тротоарното, и помиярното. Е, кажи сега, че поетите не притежават пророчески дар...  |
Малиииййй... Ма мноо добър тоя Карагьозения Джо бе! Да е жива и здрава мама ми, че ме научи да чета!  Благодаря на всички, които се включиха под чертата! Тенкю, спасибо и гууд бай на англо-австрало-камчатския Четвърти километър  |
| Сакън, Многострадална, само поетите ли имат пророческа дар? Не бех ли аз човекът, написал разказче за едно семейство цветя, които беха отнесени от придошлата вода на беснееща буря? И не стана ли тука така? Е, отчасти се припокриха фентъзи и реалност, щото останаха няколко цветенца /а не само едно, както е в разказа/, които покълват в момента, за да израстне хубава градина. И нови бодили и плевели ще има, а може корените някои от старите все още да са забити дълбоко в земята и отново да избуи вредна растителност, която си има своето място тук. Да. И отново ще има хепиенд, както е в разказчето. |
Топе, стилът на Елегантния е доста висок и тежък за четене. Разказът за стария рибар ми допадна повече, приятно, носталгично и полезно за по-широката аудитория четиво. Благодаря ти.  |
полезно за по-широката аудитория четиво Гиче, понякога си абсолютна, требе да пропишеш в такива моменти  |
| Е, па аз се пробвам да пиша при всяка изникнала възможност, но не винаги съм осенена от велика промисъл. Знаете ли как си ги представям образно казано нещата? Аз съм едно дребничко, обикновено и сополиво детенце, което си играе в пясъка на детската градина, пред строгите погледи на възрастните, като от време на време ги издебва и върши по някоя пакост. В такива моменти, големите ме смъмрят бързо, но леко и деликатно, щото съм чувствително дете и страдам при всяка осъзната грешка. Освен това, те са разбрали, че има нещо странно в поведението ми, което се проявява периодично и се изразява в нежни жестове на внимание и грижовност към всеки един от тях и към околния свят. В отговор те ме милват любвеобилно по личицето и ми се радват на чистата и неосквернена детска душа. В един прекрасен момент обаче, другите деца избягват от градината и аз няма с кого да си играя. Страдам, плача и се стръшкам, макар че сред тях има и лоши батковци, които ме дърпат за плитките и ми се подиграват, големите ме успокояват, но нищо не помага. Детето в мен дълбоко заспива, душата ми спира да бъде толкова чиста и необременена, защото осъзнавам, че съм възрастен човек, а заедно с това нежните детски жестове и поведение, докоснали като струна останалите, изчезват. За кратко и не завинаги, бързам да успокоя. Защото детето продължава да живее в мен, наравно с перверзницата и рационалиста, макар то да тлее като недогорен въглен, като феникс, който чака своя миг, за да се възроди от пепелта. Така е било винаги, така ще бъде и занапред. |
| До дълбоки старини човек изпитва желание да се гушне в мама, когато му е зле, така че нищо осъдително не виждам. |
| О, Геновева, като добър психолог си усетила много точно нещата. И си напипала тънка струна в бушуващата ми неориентирана душа. Знаеш ли кво голямо дете съм? Непрекъснато искам да бъда приласкавана, особено когато не се чувствам сигурна в нещо или някой и когато съм самотна. Слава богу, последното не го изпитвам често, но понякога като че ли човек трябва да остава сам сред хората и да бъде несам в самотата си, и когато остава сам да разсъждава. Инак, се бия в гърдите колко съм силна и устоима на бури и падения. Суета. Но да не се отплесвам. Майка ми често ми казва: "Не знам как ще си родиш и гледаш дете? Та ти си едно непораснало дете! А може би ще се гледате взаимно?!? /тук винаги се хили/. Никога не ми е липсвала майчина обич, но винаги се връщам към нея. И всеки път все по-жадно я поглъщам, кат черна дупка съм, която се храни от всичко наоколо. Дано успея да бъда добра майка, каквато дъщеря съм. Гледай, кви неща ме накара да напиша, чак се засрамих от себе си. Ти имаш много силно развито майчинско чувство и сигур зарад туй е тва мое откровение. Откровение на едно непораснало дете.  |
| Ненам къде ми се затри постинга, но понеже смятам, че е коректно да дам отговор на поставената по-горе задачка, казвам пак. Богът е Пан а състоянието паника. |
| гиче, мерси за продължението на писанието де го писа джото натъжни ме да знаеш с това малко детенце с елхичка в оченцата де сичко му изгасва с малката клечица кибритец |
| Една кротост, една любофф се е възцарила в това подчертие, независимо от заглавието, защото - в края на краищата, и помиярите заслужават обич, понякога дори повече от аристократичните породи, онези са зли и презадоволени; а и тротоара е също място за любофф - във всичките й етапи - от пазарлъка до разплащането... |