| Поради непреходното значение на тоз документ за времето и героите му го пускам в нарочна тема: Автобиография Волен Сидеров Срамувам се от майка си и баща си - дребни чиновници в редиците на Партията - голямата ядачка на души. Израснах в малкия матриархален рай на тяхното страхопочитание- в къси черни панталонки, бяла ризка и червена връзка, с пречупена във лакътя ръка: РАПОРТ ДАДЕН! Веднъж във блъсканицата за кифли (от 5 стотинки) в училищната лавка тълпата ме притисна към свръхзагадката на природата - едно момиче с меки форми. Усетих страшна слабост и панталоните ми се намокриха. Аз станах мъж, а момичето остана девствено - тълпата, тоест колективът, ме оформяше.. Няколко години след това бях вече оформен онанист. В града на анархистите растях все по-дисциплиниран, по-саможив и неуверен, неориентиран, некомсомолец, неокосмен космополит. Обичам няколко жени в района от Арл до Пасадена И те ме обичат. Няма никога да захапя зярната на гърдите им. Защото съм посаден в пустинята. А те са в друго измерение. В яловите пясъци на мастурбациите всичко попива, сякаш никога не е било. Произхождам от семейство на хора. Баща ми се увличaше от аритметика. Опита се да реши следната задача: СРАВНИТЕЛНО СЛУЖБА СОБСТВЕНО + НА = ИНФАРКТ МИСЛЕНЕ ПАРТИЯТА и умря от отговора. Точно на 50 години. Достатъчно му е! Следващият! Има пластелин. Има властелин. Играта продължава. Играта на дарява. Ринги, ринги, рае, играта кой не играе? Посочете ни го с пръст натикваме го в кучи гъз! Веднъж ми писаха шестица по литература, когато казах, че няма смисял да се търсят в "Хамлет" несъществуващи неща. "Хамлет" просто е едно стихотворение за невъзможността. Оттогава нямам шестици. Оттогава няма такава учителка. Бях на шестнадесет години. Бях изпреварил своите другарчета. Те отдавна ме изпревариха. Вече не са другарчета, а другари. Сега за тях съм аутсидер(ов). Сякаш никога не са били най-силните години - потънали, разтворени в комунистическото блато на безвремието, в безумния гълтач на времето. Аз и такива като мене - гладни врабчета кълвяхме трохите на цивилизацията, промъкнали се тихо през ситното цензурно сито, и ги поливахме със долнопробен алкохол с чистотата на спирт за горене. Лост дженерейшън . Дайте ми лост, тоест власт, и опорна точка, и ще превърна цялото човечество в лост дженерейшън в лъст дженерейшън , власт дженерейшън ... Днес остарелите врабчета лекуват своя глад със гладна стачка. Гладът, разправят, бил универсален лек. От глад човек олекотява, става лек. Навеждаш се към него, вдишваш, правиш "дух"! и виждаш как отлита като дух. Това е! РАПОРТ НЕПРИЕТ! Във този не-живот постигнах максимума за мислопрестъпник: Трийсет и три години... Истина, истина ви казвам: Чудо просто няма да има... Подарявам материалното си тяло и всичките си органи на компетентните органи, на общинските власти, на регистъра, на министъра, на кадастъра... Тъй като ме чака път ад астра... А края да се намери не е мъчно И криминални за отстрани не липсват... Горното написах саморъчно и за верността му се подписвам: Волен Сидеров |