| С изборите селяните си извоюват път. Стават президенти. |
| За пътя към Железница: 1) Той е пропаднал на няколко места. Има оспастност целия да се срути 2) За пръв път тези свличания се появиха след заметресениета с епицентър мейди Железница и Бистрица 3) Голямо ходене по мъките е дори само да немери човек инстанция, към която да се обърне. Самия аз писах къде ли не. Отговори - НИКАКЪВ. 4) Идва зима, а на пътят му трябва СЕРИОЗЕн ремонт. Никой, ама никой не обръща внимание - като че ли не се плащат данъци и такси, като че ли не са ДЛЪЖНИ разните му там институции, на които това им е работата да поправят този път. Пътят просто ще ИЗЧЕЗНЕ и това никого (от тези на които това им е работата) не му пука. Вероятно това не е единствения случай, но този за мен специално е чудовищен: Готов работещ, полезен и много необходим път, който е оставен така - да се разруши. А това е единствения път, по който се стига до Железница (е и до Ковачевци, пряко към Рила и т.н.) 5) Всичко което е строено от нас и нашите родители изчезва, както и тази държава. А тези новопостроени паметници на егото на новобогаташите просто на никого, освен на тяхното самочуствие не са нужни. Това не дразни и не е в услуга на нас, останалите. А те и тяхното поколение не са достатъчни, за да не изчезне Бг. Но може би така е нужно. |