| У нас има само 5 университета които заслужават да бъдат наречени така.Останалете приемат куцо и сакато кто правят 3 че дори и 4 класирания , а след това избутват с тройки всички калпазани за да има кой да плаща таксите . Когато в европа видят какви кадри произвеждат тези "вузове" , просто ще се хванат за главите . |
| Българското образование има много проблеми - та са структурни, политически, от човешко естество, битови... и много други. За да започне отнякъде каквото и да е реформиране (за реформа, във вида в който я описват вече трима министри - из основи, структурна, промяна в цялостния замисъл - просто забравете!) има нужда от три кратки и ясни неща: 1. Системи за управление на качеството - обърнати отвън навътре. Това ще рече - не приемане на документи, които да задоволят и осмислят престоя на ректорските ръководства в сегашните университети, а след задълбочен анализ - какво е нужно да се промени, къде куца настоящата система и защо е вредно да продължава да се управлява по настоящия начин. 2. Контакти с бизнеса - много се говори и писа за прословутото отваряне на висшето образование към бизнеса.... Какво има всъщност - няколко неработещи кариерни центъра, непостоянни и кампанийни проекти за контакти между бизнеса и конкретни ВУ. Постигането на каквито и да е резултати от Висшите училища е пряко свързано с реализацията на критично нужни специалисти в различни сфери на икономиката - дори идентификация на тези сфери е добра първа стъпка, а последващите дейности могат да бъдат договорени на ниво - министерство, университети, работодателски организации. 3. Отваряне на университетите за млади специалисти. В момента младите специалисти (докторанти и асистенти) или не са млади (средно 35 годишни), или за да са специалисти им се налага да направят много компромиси на битово и социално ниво. Участието на хора под 30 години в процеса на преподаване и на чиракуване в науката ще освежи дробовете на институциите, а доколкото е възможно това, ще промени отношението към основния продукт на университетите - студентите, но за да има каквато и да е качествена промяна, трябва да се променят изпитите на тези входни нива, да се премахне зависимостта от преподаватели, катедрени ръководители, лични отношения. Тази липса на конкурентност на единственото възможно за качествена промяна ниво удря институцията още по-тежко от липсата на средства или демографските процеси. Казах! |
| Аз учих в Англия и, честно казано, бях потресена от ниското ниво на университетите там. От горе на всичко, те правят, това, което правят и БГ университетите - приемат чужди студенти само за пари и ги избутват с тройки за да плащат високите такси (около 10000-15000 лири/годишно в сравнение с 3000 не местните и ЕС студентите). В Кембридж е пълно с китайци, кореици и американци и съвсем не е трудно да се завърши, ако имаш пари. Разликата е в отношението на студентите към ученето. Тяхната програма е по-лесна от нашите, но те учат по-усърдно, така, че научават поне малкото, което се иска от тях. Може би и ние трябва да се замислим за реформи в това отношение. |